shareit

Как Борис Савинков вдигна на крак цяла Европа, заплашвайки публично съветската делегация в Генуа

| от |

На 19 май 1922 г. в Италия започва една много интересна среща, която трябва да одобри плана за възстановяване на Европа. Първоначално това е една добра новина, но идва с някои много важни условия. На първо място стои казусът с Комунистическа Русия и капитализма на запада. Ако евентуално страната бъде включена в плановете, това автоматично означава, че е призната. Русия не е единственото проблемно дете, както може да се досетим, Франция изпитва същите казуси с Германия и също не иска да се включва във възстановяването.

Руснаците също искат да присъстват на конференцията, защото е време да разгърнат своя потенциал, така най-накрая ще излязат от световната изолация и от ролята на слона в стаята. След гражданската война няма никаква икономика, а липсата на работна ръка се отразява на 35 милиона души, като от тях 5 милиона ще открият смъртта си. Русия има нужда от тази конференция и трябва да присъства в плана за възстановяване. Тук идва още по-лошият проблем, кой може да бъде призован?

На сцената излиза Борис Савинков. Днес може да не се среща толкова много в литературата, но можем да открием, че по време на неговия активен творчески период е дал своя дан в битката срещу царя, описван е като революционен терорист, скандален автор и приятел на някои творци като Диего Ривера. Освен това е съветник на Уинстън Чърчил. Борис осъзнава каква точно е цената на срещата и до този момент изпреварва Ленин и компания във фалшивите обещания за просветление и големи успехи. Надникнал зад сцената, той отдавна е осъзнал, че това не са кадрите, които могат да предоставят необходимата стъпка напред. Савинов вижда тази заплаха още през 1917 г., а след това ще влезе в една особена свещена битка в продължение на 7 години.

Съветската делегация в Генуа е оглавена от Георги Чичерин. Проблемът е, че новият министър на външните работи е некадърник. Единственото решение за Борис е просто да го елиминира. Реакцията ще нарани доста сериозно Москва, както и плановете на Европа за включването им във възстановяването, но Савинков има план. За целта пише отворено писмо до Лойд Джордж, като му заявява, че е абсолютен престъпник и вместо да третира делегацията като банда престъпници, той е готов да седне на една маса и да преговаря с тях.

Прави и няколко заплахи към цялото събитие. Заплахи от този калибър не могат да бъдат пропуснати – Савинков не е точно човек, който може да се игнорира и скоро дори Мансфийлд Джордж Смит-Къминг ще се активизира в подобряването на сигурността. Известен като „С“, този човек завежда MI6 в Лондон, следователно веднага взима най-крутите мерки за сигурност. Италианската полиция е предупредена официално, че Савинков е бил член на няколко анти-болшевишки организации с бюра в Прага и Генуа.

Италианците трябва да знаят, че потенциалната заплаха към руските делегати ще означава нов трус в европейската политика. Италианците трябва да внимават за съмнителни личности, но във вестникарските описания няма нищо  специфично за Савинков. Мерките на MI6 и италианското разузнаване са само едната страна на медала.

Руснаците също са започнали да следят опасният елемент и още през 1922 г. ГРУ работи на високи обороти и събирането на материали е информация е меко казано впечатляващо. Някои от архивите на тази личност и до днес се пазят във ФСБ. Описван е като един от най-активните анти-съветски лидери в чужбина. Неутрализирането ще изисква ресурси и усилия. Истината е, че в този момент дори не подозират срещу кого се изправят. За Генуа този „терорист“ измисля уникален план, който ще постави основата на кариерата му в исторически план.

Неговото намерение е да се скрие директно под носа на цялата организация и след това да се добере до съветските делегати, използвайки техните основни канали. Разбира се, необходими са маскировка и документи, но след като някой е имал смелостта да заяви своите планове от самото начало, очевидно знае какво и как да направи.

Отговорността за защита на цялата конференция се пада на италианското правителство, като те не пестят сили. Веднага са призовани карабинери, специални части и дори армията, която да гарантира, че пиле няма да прелети над Генуа, без да разполага с необходимите документи. Американски вестник по това време съобщава как градът е започнат да се чисти от скитници, нощни птици по улиците на града и около 1400 мъже и жени са били „малтретирани“ от полицията.

Жертвите реално са дребни престъпници, скитници, проститутки и всякакви други кадри, които са дошли от другите градове. С пристигането на съветските делегати, сигурността е на най-високо ниво. Господата не са настанени в Генуа, а в Санта Маргерита Лигуре – малко курортно градче на крайбрежието, разположено на около 30 километра от града. Изданието New York Times заявява, че никога преди това не е демонстрирана такава сила между двете страни. Още с пристигането им на 6 април около 400 метра от гарата до хотела ще бъдат заобиколени от италианската армия, която да ги ескортира до хотела.

Агентите на ГРУ са пристигнали малко по-рано и също партнират с италианските карабинери. За да не се налага да се движат по извитите пътища на крайбрежието, техните лимузини са качени на влак, докато делегатите ще бъдат возени в луксозни купета. С пристигането в града, лимузините ще се разтоварят и едва тогава ще започне официалното движение. За да не стават грешки е подготвена и специална частна линия, която ще спре директно в Кралския дворец. За още по-голяма сигурност са изгонени около 200 руски мигранта, които отдавна се намират в Италия, но въпреки това няма прошка. Те са настанени в градчето Нерви – между Рапало и Генуа, откъдето влакът ще премине.

Всичко това би дало спокойствие и на най-мнителните. Армия, полиция,  агенти на Италия, MI6 и ГРУ работят в синхрон за завършването на официалния план. Савинвков няма нищо против, даже няма да се занимава със следенето на стъпките, той смята да извърши убийството в Генуа. Това между другото се смята и неговият втори най-голям подвиг – две години по-късно ще извърши подобна маневра, за която никой няма представа как е успял да я постигне. На този етап първият му най-силен удар е още засекретен от ФСБ и не може да бъде предоставен още много години за публично разглеждане.

Обърнете внимание, че почти 100 години по-късно този човек остава мистерия за журналисти, автори и най-различни други организации. Смята се, че може би още 100 години няма да отговор на много въпроси около тази личност. Документите в Генуа са брилянтни, но и до днес няма отговор как агентът е успял да ги открие, все пак това не е чак толкова важно. Какво следва? Италианските архиви пазят подробности около маневрите му, но до днес тайната остава пазена от Русия. Когато Савинков се озовава в Генуа, улиците са препълнени с охрана и агенти под прикритие. Полицията ходи с дълги палта, за да прикрие картечните автомати, войниците се разхождат в пълно бойно снаряжение, самолети летят на около 15-20 минути над града.

Вместо да се крие и представя за италианец, Савинков избира самоличността на друг от потенциалните делегати на руснаците. Агентът е избрал човек, който има неговата структура и височина и килограми. Как е успял да намери свой двойник или да има достъп до пълният арсенал от делегати, това също не можем да знаем. Ако една цяла страна е активирана да пази руската делегация, а вие разполагате с документи и видими прилики на един от гостите, то тогава може да се разминете дори с убийство. Изборът не е случаен, погледът е насочен към емигрант от Константинопол.

След края на гражданската война около 200 хиляди руснаци бягат в Турция. Савински-руския делегат пристига с лодка през февруари 1922 г., пътува до Рим и след това се насочва към Генуа. Италианците четат едно име „Елия Голенско Гвоздово“. Пристигането на Гуленко в Италия е с цел разглеждането на религиозното наследство и изследването на разликите между православната и католическата църква. Същият по-късно е приет във Ватикана, приет е от католиците и сменя своята религия.

До днес се твърди, че Елия най-вероятно е бил агент под прикритие – никой не може да отрече връзките му с генерал Деникин и Врангел – двамата стоят на чело на бившата емигрирала руска армия, която отвъд границата все още се надява да поведе още една битка срещу болшевиките. Друга топла връзка на Елия е генерал Анатоли Носович – още един известен „бял“ агент, който работи в Червената армия по време на гражданската война.

Друга информация за пристигналия руснак все още няма. Възможно е двамата руснаци да са играли заедно или да е имало съгласие за действие, а може и просто да е щастлива случайност. Последното ще е фантастична случайност. Истината обаче е, че когато този агент се сдобие с документи, прави огромни жертви, за да защити оригиналния собственик на същите. Логично е, че ако двамата се срещнат на едно и също място ще има много главоболия. Все пак, Савинков се дегизира като журналист и успява бързо да установи контакт с отговорника от ГРУ за железниците.

Представя се за болшевишки симпатизант и предава редица важни документи, които нито един случаен минувач не трябва да има. Това е още един плюс, макар и до днес да се смята, че Савинков просто е намерил най-безполезното от шкафчето си, за да го връчи на някой и да спечели доверието. Осъзнавайки потенциалните награди за своята дълбока работа, агентът на ГРУ бил сигурен, че е хванал златната кокошка. Постановката продължава  доста дълго и скоро Савинков/Елея е зачислен към официалната охрана на съветската охрана и трябва лично да пази Чичерин. До този момент всичко върви по мед и масло. Евентуалният успех на този анти-съветски атентатор може да преобърне човешката история завинаги, но както се досещате, а и щом четете тези редове, нещо се обърква.

На 18 април Савинков е арестуван от италианската полиция,  докато се опитва да влезе в хотела на руската делегация. Предоставя своите документи, както и препоръките от ГРУ, но италианците са наплашени и проверяват всеки обстойно. С помощта на политическите връзки е изпратено съобщение до Берлин, а малко след това се връща и официално копие на временните документи за идентификация на Елея. Савинков е пътувал от Берлин за Италия.

В документите има негова снимка, но сега полицията е озадачена, информацията за единият руснак и за другият не се припокриват. За да стане още по-сложно заплитането, на същата дата е арестуван и Елея – той обаче е смятан за опасния и безумен терорист Савинков. Какво се случва, имаме двама души с една и съща визия, но реално полицията не може да разбере кой е оригиналът.

Елея твърди, че е невинен и няма нищо общо с човека, за когото го смятат. Отпечатъците на Елея са взети, но по това време липсват тези на Савинков за сравнение. Сега има нов план, полицията трябва да спира всеки един човек, който прилича на Елея или Савинков. Снимките на документите са направени в 3/4 профил. Приликите са убийствени, но само човек, който ги познава, може да каже със сигурност кой е истинският и кой фалшивият религиозен пратеник. Ако обаче ги видим в анфас – няма да имаме никакви съмнения. Снимката на Елея е занесена на руския посланик  в Рим, на делегацията в Геноа и всички заявяват, че това е Савинков. Те посочват грешния човек.

Италианците обаче не са особено сигурно и веднага изпращат снимката на Едвард Бенес – министър-председателят на Чехословакия, който познавал Савинков лично. Кадър е изпратен и на Френското външно министерство, защото е било известно, че агентът живеел във Франция. Двете институции отхвърлят твърдението, че на снимката присъства терориста.

Истината е, че това е кадърът на Елея. На 22 април официално става ясно, че шпионинът е задържан, с него са задържани и още четирима души, които притежавали плановете на целия хотел. Руснаците ликуват и по още една причина – сега могат да вземат един ценен трофей със себе си и да направят публично дело. Това е далеч по-добрият вариант, отколкото убийството му в чужбина – подобна маневра няма да даде никакви облаги. Преди обаче да се случи екстрадицията, агентът вече е успял  да се върне обратно в Париж.

Възможно е дори  самият Мусолини да е помогнал за бягството, но руснакът никога не е качен на влака за Москва. Истината е, че Борис Савинков се е познавал месец по-рано с Бенито Мусолини и двамата са обсъждали най-различни мерки за неутрализирането на болшевиките. През юни истинският Елея е качен на кораб и се връща обратно в Константинопол. Логично е, че ГРУ не са никак щастливи, даже напротив – готови са да пуснат всички вълци след него. Савинков е успял да премине с лекота руските защити и това кара шефът на руската тайна полиция да издаде празния чек за елиминиране. Между 6-8 май се състои среща в Любянка, за да може контра-разузнаването да предаде всичката си информация и да се подготви ответен удар.

Историята показва, че Борис Савинков е бил в много близки отношения със Сидни Райли – агентът на MI6, който и до днес се смята за един от перфектните образи за Джеймс Бонд. Какво се случва  след това с Борис? Само две години по-късно става ясно, че той доброволно се предава и смята да се върне обратно в Съветска Русия, там ще заяви, че официално приема новия режим и е готов да работи завинаги в негова полза. Архивите крият една друга тайна – Борис е имал планове да се върне и да елиминира един от лидерите на страната. Опитите му да заблуди и признае новото управление са напразни. За жалост за този  случай не можем да кажем много. Води се публично дело, в което се цитират номерата на досиета и разработки, но те никога не излизат пред публиката. Има две версии за Борис Савинков, едната е, че умира в затвора като се самоубива, а другата е свързана с факта, че този човек най-вероятно е бил убит от руски офицери в Люблянка.

 
 
Коментарите са изключени за Как Борис Савинков вдигна на крак цяла Европа, заплашвайки публично съветската делегация в Генуа

Повече информация Виж всички