shareit

Как Бенито Мусолини приема смъртта на сина си Бруно

| от |

Бруно Мусолини е вторият признат син на италианския диктатор Бенито Мусолини и съпругата му Рахеле. Той е опитен  и награждаван пилот, но животът му приключва преждевременно през 1941 г., когато е само на 23 години. И смъртта му, съвсем очаквано, оказва значително влияние върху неговия баща.

Mussolini and sons Time cover 1935

Бруно (вляво) с баща си и брат си Виторио на корицата на Time, 28 октомври 1935 г.

Ранен живот

Бруно Мусолини е роден на 22 август 1918 г. в Милано, Италия. По време на раждането му Бенито е редактор на вестник Il Popolo d’Italia (от ит. ез. – Хората на Италия). През 1919 г. Бруно развива тежка дифтерия и според Рахеле Мусолини, болестта му силно повлиява на Бенито, „много повече от всеки политически успех или поражение“.

Бенито и Рахеле прекарват дни наред до леглото на сина си, жадувайки и за най-слабия знак, че здравето му се подобрява. Когато лекарите най-накрая им казват, че малкия е извън опасност, очите на Бенито „се напълниха със сълзи на радост“.

Това крепко здраве не продължава дълго за младия Бруно, тъй като той страда от бронхиални проблеми, точно докато преодолява дифтерията си. Болестта намалява теглото на 2-годишното дете до 7 килограма.

След тази първоначална здравословна нестабилност обаче Бруно израства като здраво и щастливо дете. На 12-годишна възраст той и по-големият му брат Виторио (тогава на 14 години) тръгват по стъпките на баща си и стават журналисти като заедно издават La Penna del Ragazzi (Момчешката писалка), седмично списание, публикувано в Рим.

На 7 ноември 1938 г. в Рим Бруно се жени за Джина Руберти, която е дъщеря на ръководителя на Бюрото за съвременно изкуство на Министерството на образованието. На 18 март 1940 г. двойката си има и дъщеричка, която кръщават Марина.

Бруно Мусолини като пилот

През юни 1935 г. Бруно става най-младият лицензиран пилот на Италия, на 17 години. По време на Втората италианско-етиопска война (1935-1936) той лети с Regia Aeronautica (италианските Кралски ВВС) и на 18 години е награден със сребърен медал за доблест за работата си в етиопската кампания. След това Бруно лети и в Испанската гражданска война, в бомбардировъчна ескадра с десните военновъздушни сили. Той нахлува в Барселона, Валенсия, Аликанте и Картахена и печели втори сребърен медал за доблест.

Младежът също лети за Италия по време на Втората световна война. Според по-малкия му брат Романо Мусолини, когато Бруно се връща у дома от Германия, Бенито го моли да докладва за истинските възможности на германските военновъздушни сили. Бруно каза, че „въпреки възхитителните и широко разпространени усилия на германците, те ще загубят войната“.

В допълнение към участието си в големи европейски конфликти, Бруно участва и в поставянето на различни рекорди за полети. През 1938 г., например, той и още двама пилоти летят без прекъсване от Испания за Бразилия.

P108 in volo 3

Преждевременна смърт 

Животът на Бруно Мусолини преждевременно приключва на 7 август 1941 г. Той доброволно тества прототип на бомбардировача Piaggio P-108 (на снимката), който е мощен самолет с четири двигателя, способен да носи полезен товар от 3500 килограма. Въпреки това, P-108 е произведен само в ограничен брой по време на Втората световна война поради продължителната програма за развитие, изискванията към италианския индустриален капацитет, и генерален недостиг на ресурси.

На 7 август 1941 г., около 8:50 часа сутринта, Бруно излита от летището в Пиза в P-108 – той лети със същия самолет седмица по-рано над Ричоне и сега иска да извърши поредица от по-специфични тестове.

В този съдбовен ден големият самолет трудно се отделя от пистата като успява да го направи едва в последния момент. В резултат на това той удря малка къща с едно от крилата си, което го преобръща. При настъпилата катастрофа Бруно Мусолини и трима други авиатори губят живота си.

Разследването на инцидента лишава Бруно от всякаква вина. То разкрива, че причината е неправилното функциониране на газовия превключвател, поради голямото разстояние между двигателите и пилотския пост. Бруно е награден посмъртно със златния медал за пилотска доблест за своята жертва.

Benito Mussolini colored

Реакцията на Бенито 

Семейство, близко до Мусолини, съобщи, че диктаторът е с разбито сърце от загубата на втория си син. Рахеле Мусолини си спомня, че „мъчителната тишина на Ил Дуче“ я удря най-силно, когато двойката разбира за инцидента на Бруно. Тя добавя: „все едно той се беше превърнал в камък“.

Виторио Мусолини също си спомня как смъртта на Бруно повлиява на баща му, заявявайки, че „има Мусолини преди смъртта на Бруно и Мусолини след смъртта на Бруно. Не казвам, че преди 7 август 1941 г. баща ни се усмихваше често, но отчаянието не беше част от емоционалния му обхват. Трагедията го превърна в различен човек, чийто изгубен поглед понякога предизвикваше трагедия.“

Бенито Мусолини частично се справя с мъката си по смъртта на Бруно, като написва книга, озаглавена „Parlo con Bruno“, или „Аз говоря с Бруно“. Тази книга излага непреходната интимност между бащата и сина и смесеното им фашистко, католическо и семейно благочестие.

В централата на фашистката партия в Пиза се провежда погребение, а Бруно е погребан в криптата на семейство Мусолини в гробището Сан Касиано в град Предапио. През 1985 г. актьорът Робърт Дауни-Джуниър играе младият пилот в телевизионния мини-сериал „Мусолини: Неразказаната история“.

 
 
Коментарите са изключени за Как Бенито Мусолини приема смъртта на сина си Бруно

Повече информация Виж всички