shareit

Изкуството на бизнеса: Корнелиус Вандербилт – Първият магнат в американската история

| от Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.

Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

По времето, когато в Англия благородният разбойник Робин Худ крадял от богатите, за да даде на бедните, в Германия имало група крадци, които правели това, но за своя лична изгода. Крадливите барони или както също били известни – крадливите рицари, били алчни благородници, на които не им стигали земите и данъците, които обирали от населението, ами налагали допълнителни такси на всеки, който стъпел на тяхна територия. Устието на Рейн било като скъпо платена магистрала, чийто такси карали и най-богатите търговци да се замислят преди да поемат на път.

Времената се променили, поземлените владения се преразпределили и германците забравили за Тъмните векове на своите не особено почтени земевладелци. Образът им бил пробуден векове по-късно, на стотици хиляди километри разстояние от журналистите на престижния Ню Йорк Таймс, които използвали терминът „крадлив барон“ като метафора за първото поколение крупни индустриалци, което така да се каже си поделило икономиката на страната. Това били петима мъже, чийто имена се свързвали с най-успешните бизнес начинания през американския ХIХ в., а първият, който пробудил такава ненавист у пресата бил един новобогаташ с холандски корени от Ултрехт, който поставил началото на своята империя и чийто потомци са живи и до днес – г-н Корнелиус Вандербилт.

Cornelius_Vanderbilt_Daguerrotype2

Снимка: By Produced by Mathew Brady’s studio, restored by Michel Vuijlsteke – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3a11569.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6497952

Животът на известния индустриален магнат би бил прекрасен сюжет не на един, а за няколко филма. От крайна бедност до трети по богатство в историята, г-н Вандербилт не само вижда и пати много, но и самият той кара не малко хора да страдат. Грубиян по маниери, безкомпромисен при взимането на решения, мъж, който буквално е готов да влезе в юмручна схватка с всеки изпречил се на пътя му, на Корнелиус са чужди такта и емпатията. При първото си посещение в Англия пресата го оприличава на истинското въплъщение на „парвенюто“, определение, което му пасва като благородническа титла. През целия си живот Вандербилт  излага на показ простоватия си характер и се хвали с липсата си на образование или казано с негови думи: „Ако бях учил, нямаше да имам време да направя каквото и да е друго!“.

Според някои сведения той не е просто късметлия, а целият му успех се дължи на блестящия му търговски нюх и на вманиачено поетапно планиране. Някои изследователи го наричат „бащата на дъмпинга“ (подбиване на цените), защото неговата тактика спрямо конкуренцията се корени именно в това – предоставяне на същата услуга, но на по-ниска цена. Билетите за транспортните му средства са по-евтини от тези на конкурентите му, но той избива парите с предоставяне на допълнителни услуги като храна, напитки и цигари на много високи цени, спестява от броя на работниците и не застрахова нищо и никого. Това в никакъв случай не занижава качеството на пътуванията с неговите превозни средства, защото той държи да наема опитни капитани и купува стабилни машини. Чак двадесет години след смъртта му е приет прочутият закон на Шърман, който е за защита на търговията от незаконни ограничения и монополи. За щастие на Вандербилт, когато той гради империята си, никой не може да спре успешната му тактика, колкото и неетична да е тя. Където неговият бърз ум и стратегия не успяват, се намесват неговите биячи.

Корнелиус се ражда в бурни времена за американската история. Новосъздадената държава се бори за утвърждаване, водят се кръвопролитни войни с индианците, а Вашингтон потушава бунтове наред, единият от които е известното Уиски въстание. През 1794 г. през китния месец май в Статън Айлънд в дома на Корнелиус и Фийби се ражда син, който по традиция е кръстен на баща си. Той е четвъртото от 9 деца, но повечето починали още в ранна детска възраст. По линия на баща му родът му тръгва от първите холандски преселници, които създават Новия Амстердам и пристигат на американска земя още през 1650 г. Семейството му е изключително бедно и както на повечето деца от онази епоха на Корнелиус му се налага да започне работа при баща си едва на 11 години и така за първи път се включва в бизнеса с фериботи.

Дързък, надъхан и уверен в силите си, Корнелиус бързо пораства и едва на 16-годишна възраст решава да започне собствен бизнес, като за целта взима първия си заем в размер от 100 долара от родителите си. Той купува двумачтова плоскодънна лодка и започва да превозва пътници и товари с нея от Статън Айлънд до Манхатън. Той взима едва 18 цента на своите пътници, но неуморната му работа се отплаща и за една година Корнелиус не само връща заема на родителите си, но и натрупва капитал от 1000 долара. За по-нататъшният му успех допринася и избухването на Британско-американската война през 1812 г.

На 18 години Корнелиус заявява на родителите си, че след като знае как да върти бизнес, знае и за кого да се ожени и така ги убеждава да сключи брак с първата си братовчедка – София. Тя ражда 12 деца. Спорно е доколко Корнелиус е имал някакви чувства към жена си, защото бракът му е плод на лична изгода – независимост от семейството и зестра. Описват я като мила и трудолюбива жена. Корнелиус не се допитва много до нея, всъщност единствената жена, в чийто думи се вслушва е майка му – Фийби. Той обсъжда с нея своите бизнес дела и дори кръщава първородното си дете на нея. София обаче не е безполезна, а постепенно разработва собствен бизнес – доходоносна кръчма, благодарение на чийто приходи изхранва децата си.

Cornelius_Vanderbilt_(steamboat)

Снимка: By James Bard – The Athenaeum: Home – info – pic, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7798655

Личният живот на бъдещия магнат е белязан от тежкия му характер. Той не е мил и внимателен към близките си. Има трима сина и девет дъщери. За него момичетата не представляват интерес, а са в тежест. От момчетата той изпитва най-топли чувства към най-малкият – Джордж, но той загива млад по време на Гражданската война (1861-1865). Още от рано той спряга първородният си син – Уилям за свой наследник и за да го научи на усилен труд, не му дава издръжка, а го кара сам да печели парите си, работейки за него.

Строга дисциплина, която след това се отплаща, тъй като Уилям се превръща в отличен бизнесмен и достоен наследник на баща си. Средният му син – Корнелиус Джеремая е голямото му разочарование, тъй като го смята за слаб, безхарактерен, а вероятно и спорната му сексуална ориентация също накланя везните в отрицателна посока. Когато Корнелиус не успява да се справи с някои от роднините си, обикновено прибягва до услугите на служителите от лудницата. Там изпраща жена си за няколко месеца след аферата си с млада гувернантка и там на два пъти затваря синът си Корнелиус Джеремая.

През 1817 г. обаче Корнелиус е още далеч от тези си постъпки и постепенно трупа своето състояние. По това време ветроходният бизнес започва да се измества от параходният и това не остава незабелязано от предприемчивият Вандербилт. Поставя се началото на партньорството между него и Томас Гибънс, богат земевладелец от Джорджия и собственик на параход. Корнелиус става капитан на кораба му и навлиза в голямата игра за параходен монопол във водите на Ню Йорк. Основните им конкуренти са наследниците на Робърт Фултън, създателят на парахода. Корнелиус постепенно изкупува бизнеса на Гибънс и на брат си – Джейкъб, състезава се с престижната компания „Параходно сдружение река Хъдсън“, като принуждава конкурентите си да му платят еднократно 100 000 долара и по 50 000 долара в продължение на 10 години, за да спре съревнованието.

Това също е една от любимите му тактики, които ще повтаря неколкократно през живота си – до такава степен да притисне съперниците си в ъгъла, че те да бъдат принудени да му дадат солидни суми, за да спре. До 40-те години на XIX в. той става водеща фигура в параходния бизнес в района на Ню Йорк с флота от 100 кораба, което го прави най-големият работодател в САЩ по онова време. Корабите му са по-евтини, луксозни, удобни и бързи. Заради агресивният му подход при осъществяването на бизнес начинанията му, вестниците му дават прозвището „Комодорът“ (висше офицерско звание във военноморските сили), прякор, който остава до края на живота му.

За щастие на Корнелиус в средата на XIX в. се разгаря Калифорнийската треска за злато и тълпи от хора търсят възможно по най-бързия начин да стигнат до така мечтаните залежи. По това време Панамският канал все още не съществува, но се използва т.нар Панамски маршрут. По суша авантюристите трябва да изминат обширни територии през пустини и индиански земи. Корнелиус обаче измисля алтернативен маршрут – превозва зажаднелите си за злато пътници през Никарагуа. Вандербилт основа компанията „Асесъри Транзит“, която прекарва пътниците през новия път с 2 дни по-кратко от маршрута през Сан Франциско, като съкращава пътя с над 900 км. Новата компания му носи по над милион печалба на година.

Vanderbilt_&_Fisk

Снимка: By Currier and Ives – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID pga.09040.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4930077

В средата на 50-те години обаче избухва Гражданска война в Никарагуа и подстрекателят й се наговаря с местните управители на Корнелиус, които той е оставил да командват. В свое писмо Вандербилт им отправя следната закана: „Вие ме измамихте. Няма да ви съдя, защото законодателството е твърде бавно. Ще ви съсипя“. Верен на думата си – това и прави. След това Комодорът насочва вниманието си към по-голямо парче от тортата – трансатлантическия параходен бизнес, чийто монопол по това време е разделен между една американска и една британска компания. Корнелиус дори влиза в противоречие с американското правителство, когато избухва Гражданската война тъй като предлага своите кораби на определени цени. В един момент обаче нуждата от неговата помощ става належаща и самият президент Линкълн го моли да му предостави парахода Вандербилт.

През 60-те години Корнелиус насочва вниманието си към един нов отрасъл – железопътния транспорт. Тук тактиката му е – едновременно да строи и да изкупува вече съществуващи пътища. Негово дело е Ню Йоркската централна жп линия, която свързва града с Чикаго. Изчислено е, че през първите пет години от новото му начинание той печели над 25 млн. долара. Синът му Уилям го увещава да разшири бизнеса си като присъедини и жп линията – Мичигън, което увеличава печалбите. Основните му конкуренти са крупните бизнесмени Джей Голд, Джеймс Фиск и дългогодишният му опонент още от параходния бизнес – Даниел Дрю. Сред жп линиите под контрола на Вандербилт са още Кливланд, Питсбърг и Южна Канада.

За разлика от стоманения барон – Карнеги, Корнелиус не е известен с особена филантропска дейност. За първи път той дарява пари в напреднала възраст под влияние на втората си съпруга Франк Армстронг Кроуфърд, която също е негова братовчедка и е близо 40 години по-млада от него. Обект на неговото дарение е университетът в Нешвил, Тенеси, който оттогава започва да се нарича „Университет Вандербилт“. Сумата е в размер от 1 млн. долара, което се равнява на съвременните 260 млн. долара.

Верен на бурния си нрав и живот, Вандербилт не си отива тихомълком, а с гръм и трясък и завещание, което изправя наследниците му пред съда. Последното му желание е следното: да се дарят 50 000 долара на църквата в Ню Йорк, половин милион долара (дн. ок. 130 млн) да бъдат дадени на децата му освен първородният му син, на който всъщност оставя 95% от състоянието си. Данните варират, но богатството му се изчислява на около 180 млрд. долара. Само имението му струва внушителните днес 26 млрд долара.

Някои биха нарекли Вандербилт безскрупулен и ще са прави, но той всъщност е бизнесмен продукт на времето, в което живее. При неограничените възможности на Новия свят, множеството конфликти и липсата на наследствена аристокрация, каквато има в Европа, Корнелиус методично постига целите си и става не само един от най-богатите мъже на своето време, но и в историята като цяло.

Той е взискателен не само към близките си, но и към себе си, вярвайки че „никога не трябва да казваш какви са ти намеренията, преди да ги осъществиш“, кредо, което го издига на върха. Имението Билтмор, което внукът му построява може да бъде разгледано и днес, а сред наследниците му има дизайнери, телевизионни водещи и актьори. Корнелиус започва със заем от 100 долара, а създава транспортна империя, оценява на милиарди долари. Може и да е имал характера на чичо Скрудж, но e постигнал успеха си със собствени сили.

 

 
 
Коментарите са изключени

Райските градини на Адам Пърпъл

| от |

През 1975 един артист от Манхатан на мястото на отломки от разрушена сграда решава да създаде градина. Вдъхновението му идва, когато вижда деца да си играят сред тези отломки. Адам Пърпъл започва да изработва зелено пространство (наречено по-късно Райската градина) без да знае, че то в крайна сметка ще нарасне до 15 000 квадратни метра.

Той превръща срутените тухли в тротоари, създава горен слой почва от изгорена дървесина и оборски тор от Сентръл парк и оформя идиличното си зелено пространство в разширяващ се кръг. Отначало градинката изглежда смазвана от заобикалящите я полуразрушени стени, но с времето съседни сгради започнаха да се събарят една след друга и градината се разширява с все повече пръстени.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Jackfruit Research & Design (@jackfruitlive) на

Тя не е само парк за отдих, но и истинска градина – с краставици, аспержи, чери домати, черни малини и десетки плодоносни дървета. Адам я разглежда като произведение на изкуството и израз на основни човешки права и потребности, отглеждани от и за обществото, черпейки своите материали от останките на града. Адам и неговата партньорка Ева, вдъхновени от писатели като Хенри Дейвид Торо и Ралф Уолдо Емерсън (все любители на природата), са възприемани от някои като странни аутсайдери, но от много от местните жители – и като зелени граждани с визия.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Eli Morgan Gesner (@ocularge) на

Роден под името Дейвид Лойд Уилки, прозвището на Пърпъл идва заради цвета, с който винаги се облича (Пърпъл – purple – лилаво). Той също така е студент по журналистика и ветеран от армията, и почива през септември 2015 г. Личният му живот (и смърт) е оцветен и от обвинения в домашно насилие.

Самата Райска градина в много отношения е авангардна критика към градоустройственото планиране. Проектът отразява много ориентирани към гражданите идеи за проява на здрав разум, подкрепяни във въздействащата книга на Джейн Джейкъб „The Death and Life of Great American Cities“, публикувана през 1961. Въпреки че в крайна сметка е унищожена, градината все пак остава в идеята за ърбън градинарство.

 
 
Коментарите са изключени

Писмата на Ганди до Хитлер

До края на 30-те години на 20 век методът на Ганди – мирно неподчинение вече е постигнал редица успехи пред, включително учредяване на национална администрация и местни и национални законодателни асамблеи, въпреки британската власт в държавата.

Самият Ганди на този етап вече е световно известен с проявите си на мирно гражданско неподчинение, включително и с 390-километровия си Солен марш, с който протестира срещу монопола на Великобритания върху солта и високата й тарифа, като също така пробужда индийския народ срещу британското управление. Заради подхода му, много хора го умоляват да пише на Адолф Хитлер, чийто нарастващо агресивен режим в Германия изглежда че води към втора световна война.

Великобритания и Франция си мислят, че са укротили мераците на Хитлер за битка и че са „осигурили мира в днешно време“ с Мюнхенският сговор (който дава на Германия само част от Чехословакия) от септември 1938. До март 1939 Хитлер вече е нарушил това споразумение, окупирайки цялата Чехословакия. На този етап, най-накрая осъзнавайки, че на фюрера не може да си вярва, Великобритания се заклева да защити Полша, ако нацистите я нападнат.

Виждайки накъде отиват нещата, на 23 юли 2939 Ганди изпраща кратко писмо, написано на пишеща машина, до Хитлер, казвайки на диктатора:

Скъпи приятелю,

Приятелите ми ме карат да ти пиша в името на човечеството. Но аз устоявах на уговорките им, защото имах чувството, че едно писмо от мен би било жест на нахалство. Нещо ми казва, че не трябва да преценявам и че трябва да изкажа призива си, каквато и стойност да има той.

Доста е очевидно, че днес ти си единственият човек на планетата, който е способен да предотврати война, която може да върне човечеството в пещерите. Трябва ли да плащаш тази цената за нещо, колкото и ценно да ти се струва то? Би ли се вслушал в апела на човек, който целенасочено избягва методите на войната не без значителен успех? Всеки случай, очаквам прошката ти, ако съм сгрешил, пишейки ти.

Твой искрен приятел
М. К. Ганди

Това писмо обаче никога не достига до немския канцлер, защото явно е прихванато от великобританското правителство. 

Малко след това на 23 август 1939  Германия подписва споразумение за неагресия със Съветския съюз (който държи СССР извън войната до 1941), а два дни по-късно Великобритания подписва официалния англо-полски Общ отбранителен пакт. Още на 1 септември 1939 Германия напада Полша със своя блицкриг („светкавична война“), а на 3 септември 1939 Втората световна официално започва, когато Великобритания и Франция обявяват война на Германия.

Въпреки мощните врагове, пред които се изправя, Германия среща малко съпротива през тези ранни дни на конфликта. Тя си пробива път през европейския континент и до май 1940 г. Белгия, Дания, Франция, Люксембург, Холандия и Норвегия са окупирани от нацистките сили. Битката за Великобритания, в която британската държава с месеци е засипвана от бомбардировки, започва през юли 1940 г. През следващите месеци в Лондон са хвърлени близо 30 000 бомби, a над 15 000 души са ранени или убити.

На 24 декември 1940 г. Ганди изпраща второ писмо до Хитлер, този път значително по-дълго. В него той отново се обръща към фюрера със „Скъпи приятелю“и обяснява, че: „Това, че се обръщам към теб като приятел, не е формалност. Аз нямам врагове. Моето дело в живота поне през последните 33 години е да създам приятелства с цялото човечество, независимо от раса, цвят или верую.“ Но този път Ганди пише с по-сериозен тон:

Твоите собствени писания и изказвания… не оставят място за съмнение, че много от постъпките ти са чудовищни и унищожителни за човешкото достойнство… Например унижението на Чехословакия, изнасилването на Полша и поглъщането на Дания.

Той също апелира към Хитлер, отбелязвайки, че макар нацистка Германия да е издигнала „науката за унищожаване“ до ниво на „съвършенство“:

За мен е чудо, че не виждате, че никой няма монопол върху агресията. Ако не британците, то някоя други сила със сигурност ще подобри вашия метод и ще ви победи със собствено ви оръжие. Не оставяш нищо на своите хора, от което те биха се почувствали горди. Те не могат да се гордеят с проява на жестокост, колкото и умело да е извършена. Ето защо аз апелирам в името на човечеството да спреш войната.

Отбелязвайки, че и двамата мъже споделят общо ненавист към Великобритания, Ганди продължава:

Знаем какво означава британската пета за нас и неевропейците по света. Но никога не бихме искали да прекратим британското управление с немска помощ. В ненасилието открихме сила, която, ако е организирана, без съмнение може да се изправи срещу комбинация от всички най-агресивни сили на света.

И приключва с финален апел:

В това време, в което сърцата на европейските народи копнеят за мир… много ли е да те помоля да положиш усилия за мир?

Дори това писмо да стига до Хитлер, явно в него се иска много.

 
 
Коментарите са изключени

Математиката на серийните убийства

Първите следи на математиката произхождат от Вавилон. Открити са записки, които показват, че древните вавилонци са имали записки, математически таблици и са използвали сериозно в търговията. Векове по-късно получаваме тази наука като подарък, макар и много ученици да я разглеждат като антично мъчение. Еволюцията на математиката в най-различни направления показва, че можем да предсказваме дори бъдещето. Филмът „Специален Доклад“ от 2002 г. разказваше как агенти успяват да предскажат убийства, преди да са се случили и докато за широката публика всичко това изглеждаше като една завършена фантастика, Томас Харгроув показва точно обратното.

Неговите математически изчисления показват, че в Гари, Индиана (няма нищо общо с Ийри от онзи сериал) върлува сериен убиец. Томас дори предупреждава полицията за потенциалната опасност, но никой не му обръща внимание.  Пет години по-късно е арестуван Дерън Дион Ван. Неговото обвинение е убийството на седем жени, ала цифрата е много по-висока. Дерън ще признае пред психолог, че убива още от 90-те години. И тук идва големият въпрос, как е възможно 61-годишният пенсиониран репортер да знае за убиеца, а полицията да пропусне тази подробност?
Харгроув е основател на проекта „Murder Accountability Project“.

Това е американско НПО, което събира информацията на всички федерални, щатски и локални правителства с помощта на закона за свобода на информацията. Събраните данни са предимно от секцията за убийства и тежки престъпления. Те са напълно безплатни и всеки може да ги разглежда. Когато се появи подозрение, че някъде има действащ сериен убиец, господата започват сериозно разследване.  Томас започнал тази страст с обработката на информация още в колежа, когато трябвало да разглежда политическите вълнения. През 2004 г. пишел материал за проституцията, но решил да използва един от най-добрите източници – базата данни на ФБР. В доклада присъствали всички видове престъпления за цялата година.

След като разпределя всички убийства на фактори като възраст, раса, пол и метод на убиване, добавя и мястото, където е извършено престъплението. Направената статистика обаче представя и огромна дупка във всички разследвания. ФБР автоматично изчиства статистиката при направен арест на заподозрян. Тази корекция чупи цялото уравнение, защото през 2015 година се оказва, че изчистените случаи са 58%, а през 1965 г. са 91%. Неговото наблюдение показва, че престъпността изобщо не намалява, променя се статистиката.

През 2008 г. се ражда идеята за създаването на „Убийствен алгоритъм“. Събраните данни за престъпления от 2008 г. минават през статистически софтуер и показват интересни резултати. Харгроув го създава за анализ на престъпления с възможност за един и същ извършител. Ключови фактори, поставени в клъстърния анализ били: локация на жертвата, пол, възраст и метод на убиване. Програмата след това анализирала всички случаи и след отчитането на известна модалност показва дали има опасна връзка между всички случаи. Харгроув показал своето творение на отдел „Убийства“ и демонстрирал статистиката си с помощта на случая „Джон Бенет Рамзи“. През 1996 г. детето било убито в собствения си дом.

staircase-828601_1920

Харгроув поставил данни като „Колорадо“, „жена“ и възраст от 6 години, а в метод на убийство поставя „душене“. При така подадена информация, алгоритъмът вади именно този случай като единствен. Когато обаче възрастта се променила на 5-10 години, в графата с убийства се появява втори случай на 10-годишно момиче, датиращ от 1985 година.
Харгроув поставил издирване в цялата страна и се оказва, че има 22 неразкрити случая. Оказва се, че САЩ не обръща особено внимание на технологията, която ФБР предлага и още по-страшното – не попълва информация по разследванията.
Когато полицията не обърнала внимание, аналитикът решил да представи своята технология на детективите от ФБР. Всички одобрили видяното, но одобрението не означавало употреба на продукта. Желанието за разкриване на случаи и откриването на престъпници било в програмата на кмета Майкъл Нътър.

През 2007 г. печели изборите във Филаделфия и започва да търси правилната методика. Разкритите престъпления скачат от 56% на 75%. Прес следващите 10 години в Санта Ана ще има 100% разкриваемост на извършителя. Полицията в Лос Анджелис започнала да използва архивите си за анализ и по този начин се опитва да предскаже възможността за повтаряне на престъпление и това намалява престъпността с 13% само за 4 месеца.
Липсата на финансиране не позволява на всяко полицейско управление да използва модерна технология. Описаната система обаче е безплатна и позволява на всеки да я използва за по-сериозни анализи, както и за предсказването на потенциални престъпления.

Алгоритъмът не показва как един ден роботите ще отнемат всичко, а само представя възможността да се използва статистика в много по-правилната посока. Статистиката показва и нещо много по-притеснително – повече от 5000 убийци успяват да се разминат с присъда, следователно системата има нужда от модернизация, а математическите похвати могат да се използват абсолютно навсякъде и това позволява сериозни успехи.

 
 
Коментарите са изключени

Пруският крал с армията от гиганти

| от |

Армията на всяка държава е от особена важност. тя е гарант за предстоящите мирни времена, дори и никога да не влезе в употреба. Войникът често се представя като левиатан с безгранична сила, а в средновоковието, когато рицарите и тежката пехота са били в основата на полесражението, размерите имали значение. Едва след посещението на Чингис Хан става ясно, че 10 добре дисциплинирани армейци могат да неутрализрат всяка заплаха, а след като тази военна единица е представяна много често като благородна, но историческите архиви не показват нищо по-различно от средностатистически бабаит със сериозно количество персонал, който да помага.

Фредерик Уилям 1-и от Прусия е известен като „войнишкия крал“. Неговото внимание към войската е било огромно, а военната дисциплина го е мотивирала да загърби охолния живот и да бъде много близо до войската. Повечето му пари отивали за училища и болници, но голямата му страст била насочена в една друга територия. Легендарната 6-та пруска дивизия имала само едно изискване към кандидатети си – височината. Минималната за членуване била 188 сантиметра, но според тях, колкото по-висок е човек, толкова по-добре. Хиляди мъже били потърсени из цяла Европа, за да може да се включат във въпросната дивизия. Демонстрацията на тази дивизия била кръстена логично „Гигантите от Постдам“.

Langer_Kerl_James_Kirkland

Снимка: By Johann Christof Merck – Own work, Wuselig (talk · contribs), 2007-09-08, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3082974

И докато застрашителните левиатани изглеждали впечатляващо под строй, историците не са много убедени, че размерите са от особено значение. Дългите ръце биха помогнали за по-лесното зареждане на пушката, ала не трябва да забравяме, че така стават и още по-лесна мишена за околните. Един от най-високите членове бил Джеймс Киркланд с височина от 216 сантиметра. Фредерик бил готов да приветства всеки гигант, а в замяна предлагал дипломатически услуги. Повечето вербувани високи другари нямали никаква военна подготовка и те самите не се интересували от армейската кариера, но когато говорим за сформиране на армия, свободата на избора все още не била толкова достъпна, колкото бихме желали да бъде. Лудостта на пруския крал достигнала нови измерения с постяването на червени шалове на всяко дете, което се е родило във високо семейство. Шалът бил индикация, че детето е подходящ избор за въпросната дивизия.

Следващата стъпка била и развъждането на високи хора. Персоналът на Фредирик трябвало да гарантира, че високите мъже ще срещнат адекватно високи жени, за да се продължи рода и съответно да се попълняти дупките в армията. И най-интересното в цялата работа, че армейците никога не са влизали в бой. Кралят бил изключително миролюбив. Армейците пък получили още по-високи шапки, за да изглеждат достатъчно заплашително. Кралят дори имал интерактивна система на заплащана – колкото по-висок е войникът, толкова повече пари получава. Фредерик 2-и също получил живота на баща си. Живеел като спартанец, имал серия от младежи, които да отбира за приятели и да тренират различни военни маневри. Очевидно това не е било най-мечтаното детство и Фредирик младши решил да избяга.

За жалост високите момчета го заловили и върнали при баща му. Младежите, които помогнали за бягството, бързо били осъдени на смърт. А самият царски син се озовал в затвора. Дори в последните си дни, кралят наредил на неговата дивизия от високи мъже да марширува в стаята му и да го пази. Фредерик 2-и все пак използвал войниците, но не ги запазил в един батальон, а ги разделил в различни дивизии и разширил кралството. Днес може да срещнете възстановка на тази армия в Постдам, местните жители (без значение от височината, слагат одеждите и маршируват през града).

 
 
Коментарите са изключени