shareit

Изкуството на бизнеса: Корнелиус Вандербилт – Първият магнат в американската история

| от Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.

Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

По времето, когато в Англия благородният разбойник Робин Худ крадял от богатите, за да даде на бедните, в Германия имало група крадци, които правели това, но за своя лична изгода. Крадливите барони или както също били известни – крадливите рицари, били алчни благородници, на които не им стигали земите и данъците, които обирали от населението, ами налагали допълнителни такси на всеки, който стъпел на тяхна територия. Устието на Рейн било като скъпо платена магистрала, чийто такси карали и най-богатите търговци да се замислят преди да поемат на път.

Времената се променили, поземлените владения се преразпределили и германците забравили за Тъмните векове на своите не особено почтени земевладелци. Образът им бил пробуден векове по-късно, на стотици хиляди километри разстояние от журналистите на престижния Ню Йорк Таймс, които използвали терминът „крадлив барон“ като метафора за първото поколение крупни индустриалци, което така да се каже си поделило икономиката на страната. Това били петима мъже, чийто имена се свързвали с най-успешните бизнес начинания през американския ХIХ в., а първият, който пробудил такава ненавист у пресата бил един новобогаташ с холандски корени от Ултрехт, който поставил началото на своята империя и чийто потомци са живи и до днес – г-н Корнелиус Вандербилт.

Cornelius_Vanderbilt_Daguerrotype2

Снимка: By Produced by Mathew Brady’s studio, restored by Michel Vuijlsteke – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3a11569.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6497952

Животът на известния индустриален магнат би бил прекрасен сюжет не на един, а за няколко филма. От крайна бедност до трети по богатство в историята, г-н Вандербилт не само вижда и пати много, но и самият той кара не малко хора да страдат. Грубиян по маниери, безкомпромисен при взимането на решения, мъж, който буквално е готов да влезе в юмручна схватка с всеки изпречил се на пътя му, на Корнелиус са чужди такта и емпатията. При първото си посещение в Англия пресата го оприличава на истинското въплъщение на „парвенюто“, определение, което му пасва като благородническа титла. През целия си живот Вандербилт  излага на показ простоватия си характер и се хвали с липсата си на образование или казано с негови думи: „Ако бях учил, нямаше да имам време да направя каквото и да е друго!“.

Според някои сведения той не е просто късметлия, а целият му успех се дължи на блестящия му търговски нюх и на вманиачено поетапно планиране. Някои изследователи го наричат „бащата на дъмпинга“ (подбиване на цените), защото неговата тактика спрямо конкуренцията се корени именно в това – предоставяне на същата услуга, но на по-ниска цена. Билетите за транспортните му средства са по-евтини от тези на конкурентите му, но той избива парите с предоставяне на допълнителни услуги като храна, напитки и цигари на много високи цени, спестява от броя на работниците и не застрахова нищо и никого. Това в никакъв случай не занижава качеството на пътуванията с неговите превозни средства, защото той държи да наема опитни капитани и купува стабилни машини. Чак двадесет години след смъртта му е приет прочутият закон на Шърман, който е за защита на търговията от незаконни ограничения и монополи. За щастие на Вандербилт, когато той гради империята си, никой не може да спре успешната му тактика, колкото и неетична да е тя. Където неговият бърз ум и стратегия не успяват, се намесват неговите биячи.

Корнелиус се ражда в бурни времена за американската история. Новосъздадената държава се бори за утвърждаване, водят се кръвопролитни войни с индианците, а Вашингтон потушава бунтове наред, единият от които е известното Уиски въстание. През 1794 г. през китния месец май в Статън Айлънд в дома на Корнелиус и Фийби се ражда син, който по традиция е кръстен на баща си. Той е четвъртото от 9 деца, но повечето починали още в ранна детска възраст. По линия на баща му родът му тръгва от първите холандски преселници, които създават Новия Амстердам и пристигат на американска земя още през 1650 г. Семейството му е изключително бедно и както на повечето деца от онази епоха на Корнелиус му се налага да започне работа при баща си едва на 11 години и така за първи път се включва в бизнеса с фериботи.

Дързък, надъхан и уверен в силите си, Корнелиус бързо пораства и едва на 16-годишна възраст решава да започне собствен бизнес, като за целта взима първия си заем в размер от 100 долара от родителите си. Той купува двумачтова плоскодънна лодка и започва да превозва пътници и товари с нея от Статън Айлънд до Манхатън. Той взима едва 18 цента на своите пътници, но неуморната му работа се отплаща и за една година Корнелиус не само връща заема на родителите си, но и натрупва капитал от 1000 долара. За по-нататъшният му успех допринася и избухването на Британско-американската война през 1812 г.

На 18 години Корнелиус заявява на родителите си, че след като знае как да върти бизнес, знае и за кого да се ожени и така ги убеждава да сключи брак с първата си братовчедка – София. Тя ражда 12 деца. Спорно е доколко Корнелиус е имал някакви чувства към жена си, защото бракът му е плод на лична изгода – независимост от семейството и зестра. Описват я като мила и трудолюбива жена. Корнелиус не се допитва много до нея, всъщност единствената жена, в чийто думи се вслушва е майка му – Фийби. Той обсъжда с нея своите бизнес дела и дори кръщава първородното си дете на нея. София обаче не е безполезна, а постепенно разработва собствен бизнес – доходоносна кръчма, благодарение на чийто приходи изхранва децата си.

Cornelius_Vanderbilt_(steamboat)

Снимка: By James Bard – The Athenaeum: Home – info – pic, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7798655

Личният живот на бъдещия магнат е белязан от тежкия му характер. Той не е мил и внимателен към близките си. Има трима сина и девет дъщери. За него момичетата не представляват интерес, а са в тежест. От момчетата той изпитва най-топли чувства към най-малкият – Джордж, но той загива млад по време на Гражданската война (1861-1865). Още от рано той спряга първородният си син – Уилям за свой наследник и за да го научи на усилен труд, не му дава издръжка, а го кара сам да печели парите си, работейки за него.

Строга дисциплина, която след това се отплаща, тъй като Уилям се превръща в отличен бизнесмен и достоен наследник на баща си. Средният му син – Корнелиус Джеремая е голямото му разочарование, тъй като го смята за слаб, безхарактерен, а вероятно и спорната му сексуална ориентация също накланя везните в отрицателна посока. Когато Корнелиус не успява да се справи с някои от роднините си, обикновено прибягва до услугите на служителите от лудницата. Там изпраща жена си за няколко месеца след аферата си с млада гувернантка и там на два пъти затваря синът си Корнелиус Джеремая.

През 1817 г. обаче Корнелиус е още далеч от тези си постъпки и постепенно трупа своето състояние. По това време ветроходният бизнес започва да се измества от параходният и това не остава незабелязано от предприемчивият Вандербилт. Поставя се началото на партньорството между него и Томас Гибънс, богат земевладелец от Джорджия и собственик на параход. Корнелиус става капитан на кораба му и навлиза в голямата игра за параходен монопол във водите на Ню Йорк. Основните им конкуренти са наследниците на Робърт Фултън, създателят на парахода. Корнелиус постепенно изкупува бизнеса на Гибънс и на брат си – Джейкъб, състезава се с престижната компания „Параходно сдружение река Хъдсън“, като принуждава конкурентите си да му платят еднократно 100 000 долара и по 50 000 долара в продължение на 10 години, за да спре съревнованието.

Това също е една от любимите му тактики, които ще повтаря неколкократно през живота си – до такава степен да притисне съперниците си в ъгъла, че те да бъдат принудени да му дадат солидни суми, за да спре. До 40-те години на XIX в. той става водеща фигура в параходния бизнес в района на Ню Йорк с флота от 100 кораба, което го прави най-големият работодател в САЩ по онова време. Корабите му са по-евтини, луксозни, удобни и бързи. Заради агресивният му подход при осъществяването на бизнес начинанията му, вестниците му дават прозвището „Комодорът“ (висше офицерско звание във военноморските сили), прякор, който остава до края на живота му.

За щастие на Корнелиус в средата на XIX в. се разгаря Калифорнийската треска за злато и тълпи от хора търсят възможно по най-бързия начин да стигнат до така мечтаните залежи. По това време Панамският канал все още не съществува, но се използва т.нар Панамски маршрут. По суша авантюристите трябва да изминат обширни територии през пустини и индиански земи. Корнелиус обаче измисля алтернативен маршрут – превозва зажаднелите си за злато пътници през Никарагуа. Вандербилт основа компанията „Асесъри Транзит“, която прекарва пътниците през новия път с 2 дни по-кратко от маршрута през Сан Франциско, като съкращава пътя с над 900 км. Новата компания му носи по над милион печалба на година.

Vanderbilt_&_Fisk

Снимка: By Currier and Ives – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID pga.09040.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4930077

В средата на 50-те години обаче избухва Гражданска война в Никарагуа и подстрекателят й се наговаря с местните управители на Корнелиус, които той е оставил да командват. В свое писмо Вандербилт им отправя следната закана: „Вие ме измамихте. Няма да ви съдя, защото законодателството е твърде бавно. Ще ви съсипя“. Верен на думата си – това и прави. След това Комодорът насочва вниманието си към по-голямо парче от тортата – трансатлантическия параходен бизнес, чийто монопол по това време е разделен между една американска и една британска компания. Корнелиус дори влиза в противоречие с американското правителство, когато избухва Гражданската война тъй като предлага своите кораби на определени цени. В един момент обаче нуждата от неговата помощ става належаща и самият президент Линкълн го моли да му предостави парахода Вандербилт.

През 60-те години Корнелиус насочва вниманието си към един нов отрасъл – железопътния транспорт. Тук тактиката му е – едновременно да строи и да изкупува вече съществуващи пътища. Негово дело е Ню Йоркската централна жп линия, която свързва града с Чикаго. Изчислено е, че през първите пет години от новото му начинание той печели над 25 млн. долара. Синът му Уилям го увещава да разшири бизнеса си като присъедини и жп линията – Мичигън, което увеличава печалбите. Основните му конкуренти са крупните бизнесмени Джей Голд, Джеймс Фиск и дългогодишният му опонент още от параходния бизнес – Даниел Дрю. Сред жп линиите под контрола на Вандербилт са още Кливланд, Питсбърг и Южна Канада.

За разлика от стоманения барон – Карнеги, Корнелиус не е известен с особена филантропска дейност. За първи път той дарява пари в напреднала възраст под влияние на втората си съпруга Франк Армстронг Кроуфърд, която също е негова братовчедка и е близо 40 години по-млада от него. Обект на неговото дарение е университетът в Нешвил, Тенеси, който оттогава започва да се нарича „Университет Вандербилт“. Сумата е в размер от 1 млн. долара, което се равнява на съвременните 260 млн. долара.

Верен на бурния си нрав и живот, Вандербилт не си отива тихомълком, а с гръм и трясък и завещание, което изправя наследниците му пред съда. Последното му желание е следното: да се дарят 50 000 долара на църквата в Ню Йорк, половин милион долара (дн. ок. 130 млн) да бъдат дадени на децата му освен първородният му син, на който всъщност оставя 95% от състоянието си. Данните варират, но богатството му се изчислява на около 180 млрд. долара. Само имението му струва внушителните днес 26 млрд долара.

Някои биха нарекли Вандербилт безскрупулен и ще са прави, но той всъщност е бизнесмен продукт на времето, в което живее. При неограничените възможности на Новия свят, множеството конфликти и липсата на наследствена аристокрация, каквато има в Европа, Корнелиус методично постига целите си и става не само един от най-богатите мъже на своето време, но и в историята като цяло.

Той е взискателен не само към близките си, но и към себе си, вярвайки че „никога не трябва да казваш какви са ти намеренията, преди да ги осъществиш“, кредо, което го издига на върха. Имението Билтмор, което внукът му построява може да бъде разгледано и днес, а сред наследниците му има дизайнери, телевизионни водещи и актьори. Корнелиус започва със заем от 100 долара, а създава транспортна империя, оценява на милиарди долари. Може и да е имал характера на чичо Скрудж, но e постигнал успеха си със собствени сили.

 

 
 
Коментарите са изключени