shareit

Изкуството на бизнеса: Калуст Гулбенкян – Господин Пет Процента

| от Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.

Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

Нефтът е известен на човечеството от хилядолетия. В миналото в Северна Америка е използван за правене на магии, в Азербайджан – за лечение, а в Древен Вавилон – за спойка в строителството. В съвременността по-широката му употреба започва в средата на ХIХ в. Първоначално тя се ограничава с използването на керосин за газените лампи. Всичко това се променя през 1884 г., когато самоукият инженер Николаус Ото изобретява електрически запалим двигател, за чието функциониране са необходими течни горива. Две години по-късно неговия сънародник – Карл Бенц получава патент за изобретяването на автомобила.

Новото откритие е наричано „Бензинката“ от своя създател и предизвиква фурор по време на Мюнхенския панаир през 1887 г. Пенсилвания, Тексас и Баку са сред водещите терени, които предоставят петрол за нуждите на новите изобретения. Необходимостта обаче от повече петролни продукти, води до търсене на нови находища, които да ги задоволят. Османската империя се оказва благодатно поле за работа. На нейна територия са земите на Древна Месопотамия, които чакат своя звезден миг. А той настъпва около Първата световна война и освен с имената на големите петролни компании като „Роял Дъч Шел“, „Англо-персийската петролна компания“ и „Стандарт Ойл“ е свързан с това на един мъж, който остава в сянката на големите играчи, но реално самостоятелно притежава 5 процента от целия световен нефтодобив.

Caloustegulbenkian

Снимка: By Неизвестен – http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Calouste_Gulbenkian.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=616755

Калуст Гулбенкян може да бъде описан като „гражданин на света“. По произход е арменец, ражда се поданик на Османската империя, на младини приема британско гражданство, по време на Втората световна война е част от правителството на Виши, а след края й се оттегля и посвещава на своята любима Португалия. Инженер, финансист, петролен магнат и един от най-богатите мъже на своето време. Освен известен бизнесмен, Калуст е сред най-големите колекционери на произведения на изкуството, които той нарича „свои деца“ или „скъпи приятели“. Фондацията, която основава на свое име в Лисабон е сред най- влиятелните днес с бюджет от над 1 милиард евро. Калуст е човек с визия и нюх, чийто слабости са красивите дами и изкуството.

Корените на семейство Гулбенкян могат да се проследят до Средновековието, когато те се заселват в град Кайсери (дн. Турция). Те са от известните търговски арменски фамилии и се занимават с обширна филантропска дейност. С техни средства са построени училища и църкви. Бащата на Калуст – Саркис, се мести в Истанбул, където освен, че разгръща бизнеса си, продължава и семейната благотворителна традиция. Доходите на семейството идват от търговия с килими, вълна и керосин. Малкият Калуст се ражда на 23 март 1869 г. в квартал Юскюдар, в Истанбул.

Ранното си образование той получава в арменско училище в съседния квартал – Кадъкьой. Саркис има планове за сина си и иска той да получи възможно най-доброто европейско образование, затова още 14-годишен го изпраща в Марсилия. Там Калуст усвоява френския език. По-късно той продължава своето обучение в Англия в „Кингс Колидж“. Освен, че усъвършенства своя английски, Калуст е привлечен от академичната атмосфера. Той желае да стане част от катедрата по „Приложни науки“ и да се занимава с изследователска дейност, но усещайки това баща му бързо го привиква обратно в Османската империя.

През 1888 г. Калуст заминава за Баку, за да продължи да изучава петролно инженерство и за да се запознае с руските залежи в този регион. По време на своето пътуване той описва видяното в пътепис и в статии, които излизат на страниците на френския периодичен печат, с което привлича вниманието на Османското министерство на финансите. Тогавашният министър на финансите – Хагоп Паша е също от арменски произход и възлага на младия Калуст да проучи петролните залежи на империята в Месопотамия. За своето проучване той разпитва служителите, работили по построяването на Багдадската железница, чете пътеписи и карти. В крайна сметка той успява да убеди Хагоп Паша, че има огромни находища на нефт в дн. Сирия и Ирак, които следва да бъдат проучени.

По същото време, когато Калуст започва да се издига като петролен експерт, той сключва брак с Наварте Есаян. Също като него и тя е представител на богато арменско семейство, което има връзки с османския двор. Двойката се радва на две деца – син Нубар и дъщеря – Рита. Щастието на семейството е помрачено от поредния анти-арменски погром, който избухва през 1896 г. Благодарение на общественото си положение и връзките си с управляващите те и част от роднините им успяват да се спасят и да напуснат Османската империя. Както се оказва впоследствие – завинаги. Според данните по време на погрома загиват между 80 000 и 300 000 арменци.

Calouste_Gulbenkian_age_20

Снимка: By Unknown, part of the Fundacao Calouste Gulbenkian whose rights are in the public domain as specified by their conditions of use: „All the content is free to use except if told otherwise.“ – http://www.gulbenkian.pt/Institucional/en/TheFoundation/TheFounder?a=6, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44453090

Семейство Гулбенкян бягат първо в Кайро, а след това в Лондон, където се установяват окончателно. През 1902 г. Калуст приема британско гражданство. Първите му бизнес начинания в Англия са свързани със закупуване на дялове от южно-африканските и австралийските мини. Постепенно той печели име на експерт по корпоративни финанси и въпроси, свързани с добива на петрол. По отношение на залежите в дн. Ирак, той притежава ключови предимства пред конкурентите си. Калуст познава добре Османската империя и как функционира нейната администрация, включително и има връзки на различни нива. В допълнение неговият чар и убедителност го превръщат в идеалния медиатор в петролния свят.

Доказателство за неговата гъвкавост е факта, че въпреки че е британски поданик Гулбенкян е финансов съветник на османските легации в Париж и в Лондон, а през 1919 г. става съветник на персийското посолство в английската столица. Освен на политическата сцена, Калуст трупа богатството си като посредник на Роял Дъч Шел при разрастването на пазара им в САЩ, Мексико, Венецуела и Кавказ. Неговата комисионна от сделките за милиони е в размер на 1-2%, което му позволява да натрупа значителни доходи.

Друго доказателство за усилената му съвместна работа с Османската империя е помощта му при основаване на Националната банка на Турция, след Младотурската революция (1908). Скоро стават ясни и подбудите му. През 1912 г. банката учредява Турската петролна компания, чиято основна задача е да проучи богатите иракски залежи. По-близък поглед върху дяловете на фирмата разкрива следната картина: „Роял Дъч Шел“ и „Дойче Банк“ държат по 25 %, Турската национална банка – 35%, а самият Калуст – 15%. Две години по-късно и последният голям играч – „Англо-персийската петролна компания“ иска да се включи и Калуст отстъпва от своя дял, оставайки с 5%. Въпреки това едноличните акции на Гулбенкян сравнен с петролните титани е повече от показателен за неговото влияние в нефтения сектор.

След Първата световна война (1914-1918) Османската империя се разпада. Нейният пряк наследник е Турция. Ирак и Йордания стават доминиони на Великобритания, а Ливан и Сирия – на Франция. Въпросът за богатите нефтени залежи на Древна Месопотамия отново излиза на дневен ред. До този момент Франция по-бавно от останалите Велики сили осъзнава важността на петрола и късно се включва в разпределянето на залежите. Основен съветник на новосъздадената „Френска петролна компания“ (дн. Тотал) става г-н Гулбенкян. САЩ също започват да се интересуват от залежите в Близкия Изток. По всичко личи, че договорените дялове преди Голямата война няма как да просъществуват в новата политическа обстановка.

Едно от най-големите постижения на Калуст Гулбенкян като специалист по петролните въпроси и медиатор между големите компании за нефтодобив е т.нар „Споразумение на Червената линия“. Преговорите се водят през 1928 г. и до колкото е известно именно той рисува върху картата на Близкия Изток известната червена линия, която копира старите граници на Османската империя.

Gulbenkian_with_his_wife

Снимка: By Unknown, part of the Fundacao Calouste Gulbenkian whose rights are in the public domain as specified by their conditions of use: „All the content is free to use except if told otherwise.“ – http://www.gulbenkian.pt/Institucional/en/TheFoundation/TheFounder?a=6, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44488165

Споразумението е подписано от „Англо-персийската петролна компания“ (дн. Британски Петролеум), „Роял Дъч Шел“, „Френска петролна компания“, „Турската петролна компания“ и самият Калуст Гулбенкян. Слагайки своите подписи, големите нефтодобивни компании се съгласяват помежду си да не оперират самостоятелни върху очертаната с червено територия, а да се възползват от залежите само чрез „Турската петролна компания“. За своята работа, г-н Гулбенкян получава своите 5% от договора. Това дело му печели прякора „Господин Пет Процента“ и го нарежда сред най-богатите хора в света.

През следващите години, Калуст се отдава на своята страст – колекционирането на ценни произведения на изкуството и на широка благотворителна дейност. Той дарява огромни суми на арменски църкви, училища и болници. Според разпорежданията му 5% от доходите му от петролния бизнес се раздават на бедни арменски семейства. Негово дело е и арменската църква в квартала Кенсингтън, в Лондон. Той е и основният благодетел на библиотеката към катедралата „св. Джеймс“, която съдържа колекция от над 100 000 книжни издания.

За неговата колекция от произведения на изкуството през 1950 г. е написано: „В нито един друг етап от човешката история ,един човек не е притежавал такава колекция самостоятелно“. Дори оценката да е преувеличена, фактите говорят за истинско съкровище, което включва над 6400 разнородни произведения на изкуството от Древността до XX в. Част от тях са придобити от разпродажбата на картини от Ермитража. Частният дом на Гулбенкян в Париж е като своеобразен музей. През 1936 г. той дарява няколко произведения на Британския музей и на Лондонската национална галерия. Днес колекцията на Калуст може да се види в музея в Лисабон, основан от едноименната му фондация.

Тъмно петно върху биографията на Гулбенкян поставя участието му в режима на Виши по време на Втората световна война (1939-1945). По време на конфликта той се ползва с дипломатически имунитет, тъй като е икономически съветник на персийската легация в Париж. Войната не е неговия бизнес и още през 1942 г. Калуст напуска Франция и заживява в Лисабон. Там той доживява края на живота си в своя хотел „Авиз“ и напуска този свят на 20 юли 1955 г., когато е на 86 г. Тялото му е погребано в арменската църква в Лондон.

House_of_gulbenkian

Снимка: By Unknown, part of the Fundacao Calouste Gulbenkian whose rights are in the public domain as specified by their conditions of use: „All the content is free to use except if told otherwise.“ – www.gulbenkian.pt/Institucional/en/TheFoundation/TheFounder, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44493591

Трудно може да бъде оценено богатството на Гулбенкян, но според някои изследователи той може да е притежавал колкото Рокфелер. Когато умира авоарите му се изчисляват между 250 и 850 млн. долара. Няма сведения какви суми оставя на роднините си, но съгласно последната му воля с по-голямата част от богатството му, както и с частната му колекция от произведения на изкуството, трябва да се създаде Фондация „Калуст Гулбенкян“, което и става през 1956 г. На следващата година е създаден и Музей „Калуст Гулбенкян“ в Лисабон, който може да бъде посетен и днес. В него могат да се видят произведения на Реноар, Рембранд, Рубенс, Ван Дайк и др. велики художници. Животът на Калуст вдъхновява писатели като Уилям Сароян и Жозе Родригеш душ Сантуш да пресъздават неговата история на страниците на свои произведения. Със средствата, отпускани от фондацията му са построени парка „Гулбенкян“ в Лисабон, както и Научният институт в града.

В бурните години през първата половина на ХХ в. Калуст Гулбенкян се издига от търговец, до финансист и бизнес магнат. По време на преговори думата му тежи, а делът му е равностоен на големите петролни компании. В икономическия свят, той остава известен като „господин пет процента“, но за Португалия е един от най-големите културни благодетели.

 
 
Коментарите са изключени