Изкуството на бизнеса: Джон Д. Рокфелер – Петролният титан
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
През 1890 г., когато в Япония се провеждат първите избори, а Португалия и Англия очертават границите на колониите си в Африка, САЩ навлизат в етап на бурен икономически растеж. Само за пет години те изместват Великобритания в манифактурното производство, а бизнесът със стомана и добивът на нефт, облагодетелствани от експанзивната политика за строеж на жп линии, превръщат страната във водеща икономическа сила в началото на ХХ в. Процесът е подпомогнат от т.нар. Втора индустриална революция, когато електричеството и развитието на телекомуникацията променят света завинаги.
Времената са такива, че ако си на точното място, в точното време и вземеш верните решения можеш да станеш един от най-богатите хора в света. И неколцина мъже правят точно това – прибирайки лъвския пай от икономическия бум на САЩ. Човекът, който надминава финансовите постижения както на Стоманения барон Карнеги, така и на корабния магнат Вандербилт, е небезизвестният Джон Дейвидсън Рокфелер.
Снимка: By From The Project Gutenberg EBook of Random Reminiscences of Men and Eventsby John D. Rockefeller http://www.gutenberg.org/etext/17090, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10647720
Едва двадесет и няколко годишен той обрисува своята мечта в едно изречение и тя се превръща в цел в живота му – да спечели 100 000 долара (дн. ок. 2,5 млрд. долара) и да живее 100 години. Рокфелер фактически сбъдва и двете – богатството му надхвърля в пъти желанията му, а той самият напуска този свят на 97 години. Той става не само първият милиардер в американската история, но и до днес заема първо място в класациите за най-богатите мъже в съвременната история, тъй като състоянието му се приравнява на 336 млрд. долара, или три пъти повече от Бил Гейтс, с неговите около 130 млрд. долара.
Както повечето си богати съвременници, Рокфелер не се ражда със сребърна лъжица в устата, а израства в семейство на дървар и пътуващ търговец. Баща му – Уилям, известен още като „Големия Бил“ има германски корени и води разгулен живот, а майка му – Елиза е с ирландска кръв, благочестива и силно вярваща баптистка. Той е второто от общо шест деца, които двойката има. Големият Бил не присъства много в живота на семейството си. Когато не е отдаден на извънбрачните си приключения, той върти своя бизнес като е известен с подмолните си и не особено честни търговски похвати. По онова време животът му е бил скандален и дори е обвиняван в полигамия, факт, който на един по-късен етап хвърля сянка върху доброто реноме на фамилията.
Така Джон израства в една особена домашна атмосфера. От една страна той приема религиозното и морално възпитание на майка си, която посажда и кълновете на филантропията в душата му. От друга – той е трениран от баща си да стане търговска акула, използвайки не особено добросъвестни схеми, предлагайки на хората това, което искат да получат, а не това, което им дава в действителност. Както самият той по-късно си припомня: „От самото начало бях възпитаван да работя, да пестя и да давам“. През 50-те години на ХIX в. семейството се премества в Кливланд, а Джон се записва в местната гимназия.
Снимка: By Unbekannte Autoren und Grafiker; Scan vom EDHAC e.V. – Sammlung eines Mitglieds des Ersten Deutschen Historic-Actien-Clubs e.V (EDHAC e.V.); (kl), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=54809022
Той така и не завършва образованието си, а едва 16 годишен я напуска и започва първата си работа като помощник счетоводител в компанията „Хюуит и Тътъл“. Първият му работен ден е толкова паметен за него, че до края на живота си той всяка година го отбелязва и празнува. Заплатата му е по-добра от стартовата надница на Андрю Карнеги, но и той също като него само за няколко години успява да се издигне, да утрои възнаграждението си и да спести първия си капитал. Благодарение на личните си качества Рокфелер си изгражда добра репутация.
Съвременниците му го описват като трудолюбив, прецизен, задълбочен, сериозен, а също честен, методичен, дискретен и религиозен. Той работи до късните часове и става особено добър в изчисляването на транспортни разходи – умение, което по-късно му се отплаща. Той договаря отношенията между собствениците на канали и капитани на кораби, откъдето научава, че цените не са фиксирани, а може да бъдат получени известни отстъпки при транспортирането на товарни стоки.
Вече 20-годишен Рокфелер започва първия си самостоятелен бизнес в сферата на комисионните и заедно със своя съдружник и бивш съученик Морис Кларк основават компанията „Кларк и Рокфелер“. Макар и да спестява не малко средства от своята работа, Рокфелер стартира това свое начинание с финансовата подкрепа на баща си „Големия Бил“ или по-точно – взима заем от него на стойност 1 000 долара с 10 процента лихва. Събитието, което благоприятства ускореното натрупване на капитал от страна на съдружниците е избухналата през 1861 г.
Снимка: By Puck (magazine). Uploaded to Wikipedia by en:User:Rjensen – the English language Wikipedia (log), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4374648
Гражданска война (1861-1865). Те правят малко състояние от осигуряването на продоволствия за войниците. Като много други свои заможни съвременници, Рокфелер откупува военната си повинност и плаща на друг човек да заеме мястото му. Това може и да не е най-достойната постъпка на младия бизнесмен, но той успокоява душата си като субсидира каузата на Севера и финансово подпомага Републиканската партия. За разлика от него, по-малкият му брат Франк участва в Гражданската война и макар и ранен, успява да оцелее.
В годината, в която Рокфелер стартира бизнеса си, в щата Пенсилвания е открит първият петролен кладенец в Америка. Когато правителството на САЩ фиксира цената на петрола по време на военния конфликт и създава прекрасна атмосфера за спекулации и бързи печалби, двамата съдружници не се колебаят, а се включват в света на петролния бизнес. През 1863 г. компанията „Кларк и Рокфелер“ в партньорство с химика Самюел Андрюс купува първата си рафинерия в индустриалната зона на Кливланд.
По онова време бизнесът с керосин е едва прохождащ, но все повече търсен, поради високите цени на китовата мас, която е недостъпна за средната и за работническата класа. Докато повечето петролни компании усвояват едва 60% от продукта, а останалите изхвърлят във водните басейни, на Рокфелер му хрумва блестящата идея да усвояват всичко на 100 %. Част от добития бензин продава, а с другата захранва собствената си рафинерия. Освен това успява да пласира и вторичните продукти като машинно масло, парафинов восък и нафта. Рокфелер бързо осъзнава, че колкото по-скоро стане независим от всякакви междинни фирми и услуги, толкова повече ще печели. Това е причината да наема свои техници и персонал и да произвежда дори собствени петролни варели.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=530376
По същото време се случва и друго голямо събитие в личен план. През 1864 г. Рокфелер сключва брак с Лаура Спелман, отличничка на випуска му и дъщеря на активния политик и бизнесмен – Харви Спелман. Бракът е повече от успешен и продължава над 50 години. По отношение на Лаура, Рокфелер казва: „Нейната преценка винаги беше по-добра от моята. Без нейните безценни съвети, щях да съм беден човек“. Съпругата му е известна със своите аболюционистки възгледи и филантропска дейност. Тя го дарява с 5 деца, като само едно не доживява до втората си година. Единственият им син – Джон Рокфелер Младши става достоен продължител, както на бизнеса, така и на благотворителните дела на баща си.
През 1865 г. се случва събитието, което както казва самият Рокфелер – „определи моята кариера“. Той откупува на търг досегашното си предприятие от съдружниците си и създава „Рокфелер, Андрюс и Флаглър“ – компанията-майка на бъдещия петролен гигант „Стандарт Ойл“. В края на Гражданската война Кливланд е един от 5-те водещи петролни центъра в САЩ. В началото на 70-те години Рокфелер става президент на компанията, която вече носи името – „Стандарт Ойл“. Следващият ход, който предприема е както успешен, така и не особено честен. „Стандарт Ойл“ заедно с още няколко рафинерии и железопътни компании сключват таен съюз известен като „Компания за Напредъка на Юга“. Съгласно спогодбата им тази компания ще предоставя транспортни услуги на участниците в нея със значителни намаления в цената, но ще взима пълната сума от по-малките независими предприятия.
При подобна агресивна политика по-малкият бизнес бързо губи капитали и банкрутира, от което се възползва Рокфелер като изкупува на ниски цени конкуренцията. Само за един месец той присъединява 20 компании от Кливланд, с което унищожава опонентите си в града и става собственик на 25% от нефтените залежи в САЩ. Събитието остава в историята като „Кливландското клане“. Година по-късно държавата прекратява съществуването на „Компания за Напредъка на Юга“, но Рокфелер вече е взел повече от очакваното.
Следващата му стъпка е разрастване на бизнеса към Ню Йорк и Пенсилвания. По-късно негови приближени и някои биографи се опитват да смекчат този безкомпромисен ход от страна на милиардера като обясняват, че той показвал на компаниите своите положителни салда и така лесно ги привличал да се съгласят да бъдат изкупени и присъединени към петролния гигант. Каквато и да е истината за неговите похвати, факт е, че през 1879 г., само 9 години след създаването на „Стандарт Ойл“, компанията вече държи 90% от американския петролен пазар.
Стремглавото трупане на състояние води със себе си и вълна на негативизъм спрямо Рокфелер. Известната по онова време журналистка – Ида Талбел, която е дъщеря на един от разорените петролни бизнесмени решава да разобличи порочните практики на милиардера от Кливланд. В поредица от статии, публикувани в списание „Маклър“ и озаглавени „История на компанията Стандарт Ойл“, тя разкрива всички подмолни или брутални бизнес тактики използвани от Рокфелер.
По-късно тези статии са публикувани под формата на книга, която за кратко време става бестселър. През 1890 г. се приема Антитръстовия закон Шърман, който цели да намали властта на монополите, но едва през 1911 г. с решение на Върховния съд се постановява „Стандарт Ойл“ да се разпадне на 33 по-малки компании, които да функционират независими една от друга. Рокфелер отново не е от губещите, защото е главен акционер във всяка една от тях и в същност богатството му се увеличава.
Снимка: By Oscar White – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=47386644
Макар търговски схеми на Рокфелер да не са от най-почтените, в личен план той страни от партита и публични изяви и прекарва свободното си време със семейството си. В края на ХХ в. той се ангажира с особено широка благотворителна дейност. Рокфелер предоставя 600 000 долара (дн. ок. 25 млн. долара) за построяване на Чикагския университет, като продължава да го подпомага и 20 години след учредяването му. Инициативите му в образованието продължават със създаването на Общообразователен съвет, благодарение на който над 300 млн. долара са разпределени между различни американски колежи и университети.
Друго направление на неговата филантропска дейност е медицината. През 1901 г. се създава Рокфелерския институт за медицински изследвания (дн. частен Рокфелеров университет), в чийто лаборатории е открит лек срещу менингита. Няколко години по-късно е създадена Рокфелеровата санитарна комисия, която лансира обществена кампания, свързана със здравеопазването и с превенцията и лечението на анкилостома (паразитни червеи в човешкото тяло). Благодарение на нея въпросното заболяване е изкоренено в южните щати само за 20 години. През 1913 г. е създадена фондацията „Рокфелер“, която в рамките само на едно десетилетие става най-голямата филантропска организация в света, а нейният създател – най-големият дарител в историята на САЩ. Благотворителната дейност на фондация Рокфелер достига и до България като през 1932 г. с финансовата й подкрепа е построена сградата на Агрономическия факултет в София.
Когато през 1937 години Рокфелер умира на преклонните 97 години, американската нация скърби за своя благодетел. Тленните му останки са положени редом до тези на майка му и на съпругата му, която той надживява с близо 15 години. За много от обикновените хора той остава човекът, който дава по монета на всеки, когото срещне. Някои от тях я пазят за цял живот, вярвайки, че част от късмета на Рокфелер ще се прехвърли и върху тях. Самият Джон обобщава живота си по следния начин:
„От малък бях научен на труд и на игра,
Животът ми бе празник – дълъг и щастлив,
Оставих зад гърба си тревога и беда
и Господ бе със мен, със Свойта добрина“
Повечето от наследниците му запазват честта на фамилията. Синът му Джон Рокфелер Младши следва стриктно както бизнес политиката на баща си, така и благотворителните му инициативи. Той построява комплексът от 14 небостъргача в стил ар деко в Ню Йорк, известен като Рокфелер Сентър. По-късно неговите наследници стават сенатори, други – губернатори, а Нелсън Рокфелер се изкачва до поста вицепрезидент на САЩ. И днес Рокфелер са сред 30-те най-богати родове в САЩ и са смятани за една от най-влиятелните фамилии в обществения и икономически живот на страната.
