shareit

Изкуството на бизнеса: Джон Д. Рокфелер – Петролният титан

| от Автор: Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.

Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

През 1890 г., когато в Япония се провеждат първите избори, а Португалия и Англия очертават границите на колониите си в Африка, САЩ навлизат в етап на бурен икономически растеж. Само за пет години те изместват Великобритания в манифактурното производство, а бизнесът със стомана и добивът на нефт, облагодетелствани от експанзивната политика за строеж на жп линии, превръщат страната във водеща икономическа сила в началото на ХХ в. Процесът е подпомогнат от т.нар. Втора индустриална революция, когато електричеството и развитието на телекомуникацията променят света завинаги.

Времената са такива, че ако си на точното място, в точното време и вземеш верните решения можеш да станеш един от най-богатите хора в света. И неколцина мъже правят точно това – прибирайки лъвския пай от икономическия бум на САЩ. Човекът, който надминава финансовите постижения както на Стоманения барон Карнеги, така и на корабния магнат Вандербилт, е небезизвестният Джон Дейвидсън Рокфелер.

John_D._Rockefeller_aged_18_-_Project_Gutenberg_eText_17090-crop

Снимка: By From The Project Gutenberg EBook of Random Reminiscences of Men and Eventsby John D. Rockefeller http://www.gutenberg.org/etext/17090, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10647720

Едва двадесет и няколко годишен той обрисува своята мечта в едно изречение и тя се превръща в цел в живота му – да спечели 100 000 долара (дн. ок. 2,5 млрд. долара) и да живее 100 години. Рокфелер фактически сбъдва и двете – богатството му надхвърля в пъти желанията му, а той самият напуска този свят на 97 години. Той става не само първият милиардер в американската история, но и до днес заема първо място в класациите за най-богатите мъже в съвременната история, тъй като състоянието му се приравнява на 336 млрд. долара, или три пъти повече от Бил Гейтс, с неговите около 130 млрд. долара.

Както повечето си богати съвременници, Рокфелер не се ражда със сребърна лъжица в устата, а израства в семейство на дървар и  пътуващ търговец. Баща му – Уилям, известен още като „Големия Бил“ има германски корени и води разгулен живот, а майка му – Елиза е с ирландска кръв, благочестива и силно вярваща баптистка. Той е второто от общо шест деца, които двойката има. Големият Бил не присъства много в живота на семейството си. Когато не е отдаден на извънбрачните си приключения, той върти своя бизнес като е известен с подмолните си и не особено честни търговски похвати. По онова време животът му е бил скандален и дори е обвиняван в полигамия, факт, който на един по-късен етап хвърля сянка върху доброто реноме на фамилията.

Така Джон израства в една особена домашна атмосфера. От една страна той приема религиозното и морално възпитание на майка си, която посажда и кълновете на филантропията в душата му. От друга – той е трениран от баща си да стане търговска акула, използвайки не особено добросъвестни схеми, предлагайки на хората това, което искат да получат, а не това, което им дава в действителност. Както самият той по-късно си припомня: „От самото начало бях възпитаван да работя, да пестя и да давам“. През 50-те години на ХIX в. семейството се премества в Кливланд, а Джон се записва в местната гимназия.

Standard_Oil_Company_1878

Снимка: By Unbekannte Autoren und Grafiker; Scan vom EDHAC e.V. – Sammlung eines Mitglieds des Ersten Deutschen Historic-Actien-Clubs e.V (EDHAC e.V.); (kl), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=54809022

Той така и не завършва образованието си, а едва 16 годишен я напуска и започва първата си работа като помощник счетоводител в компанията „Хюуит и Тътъл“. Първият му работен ден е толкова паметен за него, че до края на живота си той всяка година го отбелязва и празнува. Заплатата му е по-добра от стартовата надница на Андрю Карнеги, но и той също като него само за няколко години успява да се издигне, да утрои възнаграждението си и да спести първия си капитал. Благодарение на личните си качества Рокфелер си изгражда добра репутация.

Съвременниците му го описват като трудолюбив, прецизен, задълбочен, сериозен, а също честен, методичен, дискретен и религиозен. Той работи до късните часове и става особено добър в изчисляването на транспортни разходи – умение, което по-късно му се отплаща. Той договаря отношенията между собствениците на канали и капитани на кораби, откъдето научава, че цените не са фиксирани, а може да бъдат получени известни отстъпки при транспортирането на товарни стоки.

Вече 20-годишен Рокфелер започва първия си самостоятелен бизнес в сферата на комисионните и заедно със своя съдружник и бивш съученик Морис Кларк основават компанията „Кларк и Рокфелер“. Макар и да спестява не малко средства от своята работа, Рокфелер стартира това свое начинание с финансовата подкрепа на баща си „Големия Бил“ или по-точно – взима заем от него на стойност 1 000 долара с 10 процента лихва. Събитието, което благоприятства ускореното натрупване на капитал от страна на съдружниците е избухналата през 1861 г.

Jdr-king

Снимка: By Puck (magazine). Uploaded to Wikipedia by en:User:Rjensen – the English language Wikipedia (log), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4374648

Гражданска война (1861-1865). Те правят малко състояние от осигуряването на продоволствия за войниците. Като много други свои заможни съвременници, Рокфелер откупува военната си повинност и плаща на друг човек да заеме мястото му. Това може и да не е най-достойната постъпка на младия бизнесмен, но той успокоява душата си като субсидира каузата на Севера и финансово подпомага Републиканската партия. За разлика от него, по-малкият му брат Франк участва в Гражданската война и макар и ранен, успява да оцелее.

В годината, в която Рокфелер стартира бизнеса си, в щата Пенсилвания е открит първият петролен кладенец в Америка. Когато правителството на САЩ фиксира цената на петрола по време на военния конфликт и създава прекрасна атмосфера за спекулации и бързи печалби, двамата съдружници не се колебаят, а се включват в света на петролния бизнес.  През 1863 г. компанията „Кларк и Рокфелер“ в партньорство с химика Самюел Андрюс купува първата си рафинерия в индустриалната зона на Кливланд.

По онова време бизнесът с керосин е едва прохождащ, но все повече търсен, поради високите цени на китовата мас, която е недостъпна за средната и за работническата класа. Докато повечето петролни компании усвояват едва 60% от продукта, а останалите изхвърлят във водните басейни, на Рокфелер му хрумва блестящата идея да усвояват всичко на 100 %. Част от добития бензин продава, а с другата захранва собствената си рафинерия. Освен това успява да пласира и вторичните продукти като машинно масло, парафинов восък и нафта. Рокфелер бързо осъзнава, че колкото по-скоро стане независим от всякакви междинни фирми и услуги, толкова повече ще печели. Това е причината да наема свои техници и персонал и да произвежда дори собствени петролни варели.

Standard_oil_octopus_loc_color

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=530376

По същото време се случва и друго голямо събитие в личен план. През 1864 г. Рокфелер сключва брак с Лаура Спелман, отличничка на випуска му и дъщеря на активния политик и бизнесмен – Харви Спелман. Бракът е повече от успешен и продължава над 50 години. По отношение на Лаура, Рокфелер казва: „Нейната преценка винаги беше по-добра от моята. Без нейните безценни съвети, щях да съм беден човек“. Съпругата му е  известна със своите аболюционистки възгледи и филантропска дейност. Тя го дарява с 5 деца, като само едно не доживява до втората си година. Единственият им син – Джон Рокфелер Младши става достоен продължител, както на бизнеса, така и на благотворителните дела на баща си.

През 1865 г. се случва събитието, което както казва самият Рокфелер – „определи моята кариера“. Той откупува на търг досегашното си предприятие от съдружниците си и създава „Рокфелер, Андрюс и Флаглър“ – компанията-майка на бъдещия петролен гигант „Стандарт Ойл“. В края на Гражданската война Кливланд е един от 5-те водещи петролни центъра в САЩ. В началото на 70-те години Рокфелер става президент на компанията, която вече носи името – „Стандарт Ойл“.  Следващият ход, който предприема е както успешен, така и не особено честен. „Стандарт Ойл“ заедно с още няколко рафинерии и железопътни компании сключват таен съюз известен като „Компания за Напредъка на Юга“. Съгласно спогодбата им тази компания ще предоставя транспортни услуги на участниците в нея със значителни намаления в цената, но ще взима пълната сума от по-малките независими предприятия.

При подобна агресивна политика по-малкият бизнес бързо губи капитали и банкрутира, от което се възползва Рокфелер като изкупува на ниски цени конкуренцията. Само за един месец той присъединява 20 компании от Кливланд, с което унищожава опонентите си в града и става собственик на 25% от нефтените залежи в САЩ. Събитието остава в историята като „Кливландското клане“. Година по-късно държавата прекратява съществуването на „Компания за Напредъка на Юга“, но Рокфелер вече е взел повече от очакваното.

Следващата му стъпка е разрастване на бизнеса към Ню Йорк и Пенсилвания. По-късно негови приближени и някои биографи се опитват да смекчат този безкомпромисен ход от страна на милиардера като обясняват, че той показвал на компаниите своите положителни салда и така лесно ги привличал да се съгласят да бъдат изкупени и присъединени към петролния гигант. Каквато и да е истината за неговите похвати, факт е, че през 1879 г., само 9 години след създаването на „Стандарт Ойл“, компанията вече държи 90% от американския петролен пазар.

Стремглавото трупане на състояние води със себе си и вълна на негативизъм спрямо Рокфелер. Известната по онова време журналистка – Ида Талбел, която е дъщеря на един от разорените петролни бизнесмени решава да разобличи порочните практики на милиардера от Кливланд. В поредица от статии, публикувани в списание „Маклър“ и озаглавени „История на компанията Стандарт Ойл“, тя разкрива всички подмолни или брутални бизнес тактики използвани от Рокфелер.

По-късно тези статии са публикувани под формата на книга, която за кратко време става бестселър. През 1890 г. се приема Антитръстовия закон Шърман, който цели да намали властта на монополите, но едва през 1911 г. с решение на Върховния съд се постановява „Стандарт Ойл“ да се разпадне на 33 по-малки компании, които да функционират независими една от друга. Рокфелер отново не е от губещите, защото е главен акционер във всяка една от тях и в същност богатството му се увеличава.

John_D_Rockefeller_by_Oscar_White_c1900

Снимка: By Oscar White – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=47386644

Макар търговски схеми на Рокфелер да не са от най-почтените, в личен план той страни от партита и публични изяви и прекарва свободното си време със семейството си. В края на ХХ в. той се ангажира с особено широка благотворителна дейност. Рокфелер предоставя 600 000 долара (дн. ок. 25 млн. долара) за построяване на Чикагския университет, като продължава да го подпомага и 20 години след учредяването му. Инициативите му в образованието продължават със създаването на Общообразователен съвет, благодарение на който над 300 млн. долара са разпределени между различни американски колежи и университети.

Друго направление на неговата филантропска дейност е медицината. През 1901 г. се създава Рокфелерския институт за медицински изследвания (дн. частен Рокфелеров университет), в чийто лаборатории е открит лек срещу менингита. Няколко години по-късно е създадена Рокфелеровата санитарна комисия, която лансира обществена кампания, свързана със здравеопазването и с превенцията и лечението на анкилостома (паразитни червеи в човешкото тяло). Благодарение на нея въпросното заболяване е изкоренено в южните щати само за 20 години. През 1913 г. е създадена фондацията „Рокфелер“, която в рамките само на едно десетилетие става най-голямата филантропска организация в света, а нейният създател –  най-големият дарител в историята на САЩ. Благотворителната дейност на фондация Рокфелер достига и до България като през 1932 г. с финансовата й подкрепа е построена сградата на Агрономическия факултет в София.

Когато през 1937 години Рокфелер умира на преклонните 97 години, американската нация скърби за своя благодетел.  Тленните му останки са положени редом до тези на майка му и на съпругата му, която той надживява с близо 15 години. За много от обикновените хора той остава човекът, който дава по монета на всеки, когото срещне. Някои от тях я пазят за цял живот, вярвайки, че част от късмета на Рокфелер ще се прехвърли и върху тях. Самият Джон обобщава живота си по следния начин:

От малък бях научен на труд и на игра,

Животът ми бе празник – дълъг и щастлив,

Оставих зад гърба си тревога и беда

и Господ бе със мен, със Свойта добрина

Повечето от наследниците му запазват честта на фамилията. Синът му Джон Рокфелер Младши следва стриктно както бизнес политиката на баща си, така и благотворителните му инициативи. Той построява комплексът от 14 небостъргача в стил ар деко в Ню Йорк, известен като Рокфелер Сентър. По-късно неговите наследници стават сенатори, други – губернатори, а Нелсън Рокфелер се изкачва до поста вицепрезидент на САЩ. И днес Рокфелер са сред 30-те най-богати родове в САЩ и са смятани за една от най-влиятелните фамилии в обществения и икономически живот на страната.

 

 
 
Коментарите са изключени

Най-желаните коледни подаръци през годините: Кърпичка на Мики и Мини Маус (1930)

| от |

Всеки предмет с главата на любимия ни плъх Мики Маус се тиражира чудесно стига тя да е поставена върху предмета от Disney. Така е открай време, така е и днес.

Мики Маус е създаден, за да замести друг герой на Disney, Освалд късметлийския заек. Мишокът за първи път се появява в краткото филмче „Plane Crazy“, а дебютът му пред публика е в Steamboat Willie (1928) – една от първите анимации със звук. В последствие се появява е в над 130 филма като „The Band Concert“ (1935), „Brave Little Tailor“ (1938) и „Fantasia“ (1940). Общо 10 от филмите на Мики са номинирани за Оскар за най-добра кратка анимация, а „Lend a Paw“ печели статуетката през 1942. През 1978 Мики става първият анимационен герой със звезда на Холивудската алея на славата.

Trolley Troubles poster

Освалд късметлийският заек

От 1930 Мики си има и свой комикс, рисуван предимно от Флойд Готфредсън и издаван 45 години.

И с невероятната си популярност мишокът няма как да не направи, както казахме, всичко, върху което го има, изключително ценно. Затова и краси доста предмети – от тениски до кутии за храна. Още от ранните си години, Мики Маус се появява във формата на плюшени играчки и твърди фигурки. До голяма степен отговорен за мърча на Мики е Кей Кейман (1892 – 1949), когото мнозина наричат „еталон за качество“. Усилията на Кейман в очите на The Walt Disney Company има страхотен принос към главоломния успеха на анимационния герой и съответно мъжът е обявен за Легенда на Disney през 1998 година. През 2008 списание Time пише, че Мики Маус е един от най-разпознаваемите персонажи в света, дори в сравнение със Дядо Коледа. Около 98% от децата по света между 3 и 11-годишна възраст най-малкото знаят за съществуването му. В началото на кариерата си Кейман основава маркетингова агенция в Канзас, Мисури. Агенцията специализира в създаване на продукти, базирани на филми и има сключени договори за създаване на няколко различи фигурки по изтъкнати анимационни герои. Той обаче се свързва с Уолт и Рой Дисни чак през 1932 година, така че носните кърпички не са негово дело. И все пак историята му е доста интересна и заслужава няколко реда:

След като се обажда на братята те проявяват интерес и го канят на среща, за да изнесе презентация. Усещайки страхотна възможност, Кейман тегли всичките си спестявания от банката и ги зашива в палтото си, за да са на безопасно място по време на двудневното му пътуване от Канзас към Лос Анджелис. Той будува през целия път от страх някой да не му открадне палтото. Когато пристига в офиса на братята Дисни, вади всичките пари на бюрото и казва, че те плюс 50% от печалбите ще са техни, ако му дадат лиценз да прави мърчъндайза на Мики. Сделката е постигната.

До 1932 година Мики няма много мърч.

През есента на 1929 г., когато Уолт е на среща в Ню Йорк със своя тогавашен дистрибутор Пат Пауърс, с него многократно влиза в контакт мъж с необичайна молба. По думите на Уолт: „… един тип се мотаеше около хотела, където бях отседнал, размахваше 300 долара и ми каза, че иска да сложи Маус върху хартиените таблети, които децата използват за писане в училище. Както обикновено, Рой и аз имахме нужда от пари, така че взех 300-те долара.“ Въпреки че в архивите на The Walt Disney Company не може да бъдат намерени следи за тази транзакция, братът на Уолт, Рой, потвърждава историята точно преди Уолт да умре.

В книгата си „The Mickey Mouse Treasures“ Робърт Тийман заявява: „Тази сделка не само дава на братята Дисни малко бързи пари, но и им показва, че има още начини за използване и монетаризиране на имиджа на Мики. Така започна революция в търговията с мърч на анимационни герои.“

Освен това, след известни турболенции в компанията Уолт смята, че образът на Освалд късметлийския заек е откраднат от един от колегите му  при неговото напускане (съответно и нуждата от нов образ, Мики, който да го замени). Затова  той е решен да защити права си върху новия герой. „Разработихме мерчандайзинга по-скоро от гледна точка да защитим героите си, неосъзнавайки паричния потенциал зад него“, казва Рой Дисни в интервю през 1968 г.

През месец ноември 1929, когато официално се отбелязва рожденият ден на Мики Маус, фокусът на компанията пада създаването на най-разнообразни стоки, с които да се популяризира мишка през 30-те години.

Така идваме до носните кърпички с Мини и Мики. Ето съвсем кратък календар на административните събития пред следващата 1930 година, когато те стават най-популярния подарък за Коледа.

На 3 февруари 1930 Рой Дисни подписва с George Borgfeldt & Company от Ню Йорк договор за производство на играчки с облика на Мики и неговата любима Мини Маус. 

На 27 март George Borgfeldt & Company издават първия лиценз за мърчандайз на Disney на Walkburger, Tanner and Company от Сент Гал, Швейцария, за производство на носни кърпички с образа на Мики и Мини. 

 
 
Коментарите са изключени

„Библиотека с неща“ е една прекрасна идея

Какво е „Библиотека с неща“? Веднага даваме пример: „Библиотеката“ в Сакраменто, Калифорния, дава назаем всякакви неща, от които хората биха имали нужда от време на време, но не притежават и няма смисъл да си купуват. Инициатива е на Публичната библиотека в Сакраменто и има за цел да разшири предлаганите от това романтично звено на държавата услуги. Сред въпросните „неща“ има всичко – машина за ламиниране, музикални инструменти, цифрови фотоапарати, шевни машини и всякакви други уреди, технологии, машини и предмети

„Рядко се случва държавно предприятие с много ясна насоченост – книги – да има шанс да експериментира с нещо подобно“, казва Лори Истървуд от Публична библиотека в Сакраменто

Още през 70-те години в Съединените щати започват да се появяват подобни библиотеки, но само за инструменти – на снимката горе можете да видите едно подобно място. Днес има 40 библиотеки в цялата страна. В Колумб, Охайо, библиотеката с инструменти на RTCO разполага с близо 5000 инструмента, които се дават на заем на физически лица и организации с нестопанска цел.

Има и много с инструменти за дърводелство, дървообработване, градинарство, водопровод, електротехнически работи и зидария. Финансирането идва от общините, държавата, организации с нестопанска цел и частни дарители.

Има и библиотеки за семена – те се разпространяват и извън САЩ. И тъй като връщането на семена е невъзможно, библиотеките приемат вместо това семена от растения, които са поникнали от вече взетите семена.

Подобно на така наречените банки или трезори за семена, тези библиотеки служат и за съхранение на различни сортове растения през времето, както и за поддържане на биоразнообразие. Много от библиотеките имат редки семена на местни растения.

Освен инструменти и семена, самите библиотеки също са ценен ресурс за обществото. Те служат не само за складове на прашни стари аналогови книги. Изследователските библиотекари, например, могат да помогнат на посетителите да намерят редки книги, да оценяват достоверността на източници и да осигурят достъп до специализирани бази данни.

В същото време много библиотеки и ръководителите им намират нови полезни услуги, които да вършат, и така да развиват дейността си. Бъдещето на библиотеката като институция е малко неясно, но пък пълно с потенциал.

 
 
Коментарите са изключени

Криза в Юнайтед ли? Не се шегувайте. Навремето клубът бе спасен от… куче

| от |

Манчестър Юнайтед е в тежка криза на всички нива – и спортно-техническа, и управленска. В знаменития английски клуб сякаш всичко рухна след онази проклета пролет на 2013-а. Всъщност преди шест и половина години на „Олд Трафорд“ се лееше поредното шампионско шампанско – традиционен ритуал под ръководството на сър Алекс Фъргюсън и повод за радост.

Но имаше една смущаваща подробност. Фърги бе взел необратимото решение да приключи окончателно кариерата си и пяната на шампанското бе примесена със сълзите на феновете. Ясно беше, че приключва златна епоха и тъгата по шотландеца бе обяснима, но все още никой не предполагаше, че клубът се качва на влакче на ужасите, от което слизане няма. Поне засега.

Сменят се треньори, харчат се стотици милиони за селекция, привличат се звезди… Но Юнайтед не може да запълни пропастта, зейнала след оттеглянето на сър Алекс. И през този сезон почти всеки мач на „червените дяволи“ е мъчение за запалянковците и чувството за безнадеждност става все по-задушаващо. Разбираме ги, макар че какво да кажат пък съседите от Ливърпул, които 30 години чакат титлата във Висшата лига?

А и самият Юнайтед е политал към върховете в много по-трудни времена. „Театърът на мечтите“ е видял и преживял всичко. Изстрадал е всяка секунда от славната история на клуба. Помни бомбардировките по време на Втората световна война, изпадането, трагедията в Мюнхен. Но пази и спомена за безбройните титли и триумфи, превърнали Юнайтед в гигант от планетарна величина.
Цялото това велико наследство обаче нямаше да е факт без помощта на… едно куче.

Но всичко по реда си. Ще стигнем и до важната историческа роля на симпатичния санбернар Мейър, а сега малко предистория.
В началото на 20 век професионализмът постепенно си проправя път в английския футбол, а Манчестър Юнайтед, известен като Нютън Хийт тогава, е сред по-малките клубове в региона – и като фенска база, и като възможности. През 1898-а тимът печели Ланкашър Къп след победа над Блекбърн, което е голям успех, но в никакъв случай не облекчава финансовите му проблеми, които мъчат клуба вече десетина години. Хийт постоянно е във финансова криза и на ръба на оцеляването.

Stbernardinsnow

Снимка: By The original uploader was Sloberdog at English Wikipedia. – Transferred from en.wikipedia to Commons by Isthmus., CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3582133

Нютън посреща миналия век като втородивизионен отбор, а безпаричието става още по-нетеърпимо. На всичко отгоре президентът и основен кредитор Уилям Хийли иска да му бъде върнат дълг от 242 паунда и се обръща за това към съда.
В касата на Хийт обаче няма нито пени, а когато задълженията на клуба достигат 2500 лири, е обявен фалит.
Банкрутът датира от февруари 1901-ва, когато е убит окончателно ентусиазмът на футболистите и малцината му привърженици.

Схлупеният стадион „Банк Стрийт“, на който играе отборът, е затворен и всички очакват, че ще бъде последвана съдбата на просъществувалите кратко клубове Ню Брайтън Суифтс ФК и Бъртън Суифтс ФК, които си отиват по същия сценарий.
Капитанът Гари Стафорд обаче отказва да се предаде. Пристигнал от Крю Аликзандра през 1896-а, само година по-късно вече е капитан и безспорен лидер на Нютън.

Осъзнал безизходицата, талантливият защитник решава да се организира благотворителен базар в центъра на Манчестър, а целта му е набирането на 2670 паунда, колкото е нараснал дългът на Хийт с лихвите.
За да привлече по-голямо внимание и повече посетители, Стафорд взима на базара и кучето си – санбернара Мейър, който вместо бъчвичка с бренди на врата си, има касичка за подаяния и привързано за гърба сандъче за по-едри дарения.
Въпреки огромните усилия на Гари, инициативата му не донася достатъчно пари за избавлението на клуба, а за капак – в последния ден на базара изчезва и домашният му любимец.

Стафорд трябва да се примири не само с окончателната гибел на отбора, чиято лента носи доскоро, но и със загубата на кучето, което семейството му отглежда с любов от няколко години.

Съдбата обаче си знае работата и отчаянието е кратко.
Докато се разхожда из града, футболист на Нютън вижда обява за намерено домашно куче в един от пъбовете до манчестърската пивоварна.
Казва на Стафорд и без да се замисля капитанът тръгва към кръчмата, където му предстои срещата, която преобръща историята.
Собственик на пъба е Джон Хенри Дейвис – заможен човек с процъфтяващ бизнес, който държи редица заведения в Манчестър и Салфорд.
По това време Джон търси да купи куче за подарък за рождения ден на дъщеря си и когато се натъква на Мейър, няма съмнение, че го иска за четириног любимец на детето си.

На срещата със Стафорд бизнесменът разбира болката му и без много заобикалки му предлага сделка, която устройва и двете страни – пивоварът ще купи Нютън Хийт и ще изплати всичките му дългове, а в замяна Мейър ще бъде подаръкът за рождения ден на дъщеря му. Футболистът, естествено, страда за кучето си, но не се колебае нито за миг: „Да бъде!“, казва защитникът и Нютън се прощава с талисмана си, но си откупува живота.
През март 1902 г. се провежда историческо събрание в Ню Айлингтън Хол, на което Стафорд обявява, че ще инвестира 2000 паунда в Хийт заедно с Дейвис и още трима местни бизнесмени от Манчестър.

Ключова част от новото начало е промяната на клубните цветове от зелено и жълто на червено и бяло. Също така, за мениджър е назначен Ърнест Магнал, под чието ръководство е спечелена и първата титла.
Месец по-късно се провежда втора среща, на която се дискутира новото име на клуба.
„Предлагам Манчестър Юнайтед“, плахо прошепва 19-годишният фен на име Луис Рока, но първоначално не му обръщат внимание.
Манчестър Сентрал и Манчестър Селтик се оформят като фаворити, но отпадат. „Първото звучи като име на гара, а второто е много индустриално“, провиква се някой и следват одобрителни възгласи. Така един тийнейджър става кръстник на клуба, който днес е символ на величие във футбола.

По-късно Рока заема редица отговорни длъжности на „Олд Трафорд“ и отдава дните си на Юнайтед. На него се приписва и заслугата за осъществяването на контакта с Мат Бъзби, който от средата на 40-те до края на 70-те пише история с „червените дяволи“.
Що се касае до Мейър – прекарва остатъка от живота си в къщата на Дейвис, където го даряват със същата любов, с каквато и предишните му стопани.
В крайна сметка той е кучето герой, което изиграва съдбоносна роля за сбъдването на мечтите в манчестърския театър на футбола.
А днешните фенове си мислят, че настоящата ситуация е безнадеждна. Хора, това е Юнайтед! И този клуб винаги намира начин.

 
 
Коментарите са изключени

Как норвежците правят чертежи в реални размери

| от |

Чертежи, модели и рендери – те сичките са полезни начини архитектите да илюстрират плановете си, но разбира се, нищо не може да замести реалното изживяване. Можем обаче да се доближим максимално до него.

Архитекти от Вардехауген в Осло, Норвегия, за да помогнат на колегите си и клиентите да визуализират плановете си под-добре, ползват и споделят свободното място зад офиса им за очертания на планове в размер 1:1.

На мърдащата картинка тук виждаме как екип от Вардехауген, с помощта на бяла лепенка, очертават планове на цял етаж в реален мащаб на сивия фон на паркинга си. Те често означават не само стените и врати, и прозорците, но и мебели, и обзавеждане като се добавят също така знаци за илюстриране как се използват части от празното пространство. Всичко това позволяват на други интериорни дизайнери, архитекти и клиенти да придобият по-истинско усещане за мащабите и пропорцията на постройката им, защото могат се движат по целия размер на макета.

„Способността за визуализиране на един все още неосъществен проект е важна част от архитектурната професия“, казват хората от Вардехауген, „за да може да се оценят и комуникират различни проблеми, решения и мнения. Реалния досег с мащаба и усещането какво е да се разходиш из макар и само двуизмерно поставените граници на една стая, не може да бъде изпитано чрез стандартните 3D макети на компютър или модели от хартия.“

Хакон Матре Аасарод, един от партньорите във фирмата, взаимства този подход на илюстриране на мащаба от обучението си в Училището по архитектура в Берген. Той използва тези макети както като още един начин за проектиране, така и за да може да обсъди проекта си по-добре с клиента.

Аасарод е правил по този метод всякакви видове пространства, включително части от къщи, бунгала, офиси и павилиони. Неговата фирма често споделя резултатите и в Instagram.

Първо основните ъгли и точки на чертежа се отбелязват с тебешир. След това всички елементи и детайли се попълват с бяла лента. И готово. Доста оригинална идея.

 
 
Коментарите са изключени