shareit

Изкуството на бизнеса: Атанас Буров – политикът, който милееше за България

| от Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.

Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

На 5 октомври 1912 г. България обявява война на Османската империя. Това не е спонтанно решение, а израз на дълга и усилена подготовка. Страната се съюзява със Сърбия, Гърция и Черна гора, тъй като моментът за разплата със стария потисник е настъпил. Османската империя е отслабена, населението на Македония и Одринско се бори за автономия, а Великите сили са загрижени за собствения си комфорт и не проявяват признаци да решат окончателно въпроса с „Болният човек на Балканите“.

Резултатът от това обединено нападение е, че Империята губи почти всички свои територии в Европа, с изключение на една тясна ивица суша по крайбрежието на Мраморно море. Балканската война коства много на всяка една от участващите държави. България мобилизира най-голямата армия – близо 600 000 души, като 366 000 от тях са на активна военна служба. Поради големия брой, изпратени войници на фронта, България е и държавата, която понася най-тежки загуби. Жертвите наброяват близо 87 000 души, от които 48 000 загиват на бойното поле, а поне 35 000 са ранени. Възвишената цел да се победи омразната империя привлича и не малко доброволци. Някои от тях са чужденци, а други – са бежанци от териториите, които се намират под властта на султана.

Управляващите са натоварени с тежката задача да водят преговори и са само наблюдатели на реалните военни действия. Всички освен един. От запазените сведения става ясно, че един български действащ депутат не остава в уюта на дома си, а се записва доброволец в Балканската война (1912-1913). Той ускорено завършва Школата за запасни офицери и е изпратен на фронта с ранг поручик. В боевете при Чаталджа, той се разминава на косъм със смъртта, след като един куршум се забива в запалката в горния му джоб. За своите заслуги той е награден и с „Орден за храброст“. Политик, дипломат и финансист, Атанас Буров е една от най-ярките личности от историята на Третото българско царство. Заради активната си обществена и политическа дейност, той е смятан за една от най-влиятелните фигури в България между двете световни войни.

Атанас Буров се ражда на 30 януари 1875 г. в Горна Оряховица в дома на Димитър и Кинка Бурови. Кръстен е на дядо си, по бащина линия. Семейството му е едно от най-заможните по онова време. По бащина линия, той е родственик на известния писател и общественик – Стоян Михайловски, който е братовчед на баща му. Също така, майката на баща му – Стана Михайловска, е сестра на един от водачите в борбата за църковна независимост през Възраждането – митрополит Иларион Макариополски.

Априловска_гимназия

Снимка: By BeshevI – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43688882

Верен на своите корени, Атанас от малък проявява влечение към образованието. Учи в родния си град, а след това в известната Априловска гимназия в Габрово. Още от съвсем млад той показва своите ораторски възможности, изключен е от гимназията, заради активното си участие в стачни действия. Това не го спира, нито да следва, нито да продължи да се интересува активно от обществени въпроси. Той завършва с добър успех като частен ученик и като много други българи от този период, продължава образованието си в чужбина. Приет е да следва в Сорбоната, в Париж, където завършва специалност по правни и икономически науки.

През 1895 г. баща му – Димитър Буров, основава „Българска търговска банка“ в Русе. Идеята му е неговото дело да продължат двамата му сина – Иван и Атанас. Първият завършва Търговската академия във Виена и след това натрупва стаж в „Credit Lyonnais” в Марсилия. Когато се завръща в България, той поема Свищовския клон на „Българска търговска банка“, а впоследствие става член на Управителния съвет на банката в София. По-малкият брат, Атанас, след завръщането си от Париж също се включва в семейният банков бизнес. Неговата дейност обаче не се ограничава само с делата на „Българска търговска банка“.

BAD_Belo_more

Снимка: By Българско акционно дружество Бело море – Собственоръчно сканирано, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23157613

Той се включва и в работата на свързаните с нея предприятия. Атанас Буров участва в управителните съвети на минното Българско акционерно дружество „Бъдеще“ на Застрахователно дружество „България“ и Акционерно дружество „Бяло море“. От запазените документи става ясно, че той бива назначен и за ръководител на  строежа на железопътната линия София – Кюстендил.

„Българска търговска банка“ и предприятията, обвързани с нея, оформят финансовия гръб на Народната партия, е създадена в края на XIX в. Тя се сформира от представители на старата Консервативна партия и на Народната партия от Източна Румелия, а нейн печатен орган става вестник „Мир“. Скоро след като се завръща в България, Атанас Буров се включва активно в дейността на Народната партия и неколкократно е избиран за народен представител. В периода 1911-1912 г., когато се записва доброволец в Балканската война, той е подпредседател на Народното събрание.

След завръщането си от фронта, животът на Буров се променя и през следващото десетилетие става една от водещите фигури в българското висше общество. По време на прием в Двореца, по повод рождения ден на престолонаследника Борис, който навършва пълнолетие, Атанас Буров среща своята спътница в живота – тогава 17-годишната Смарайда Салабашева. Тя е дъщеря на полк. Стефан Салабашев и Венка Карагьозова. По майчина линия тя е родственица на фабриканта от Търново – Стефан Карагьозов.

И двамата са заможни родове, отгледани   в средите на българската интелигенция. Съвсем естествено между тях припламва взаимен интерес и само няколко месеца след първата си среща, те се сгодяват. През 1913 г. те сключват брак, а само две години по-късно се ражда първото им дете. Атанас и Смарайда имат две деца – син на име Стефан и дъщеря – Недялка.

Годината 1913 е от важно значение за Буров и в професионален план. Тогава той за първи път е назначен за  министър на търговията, промишлеността и труда. По това време на власт е кабинета на Стоян Данев, представител на Прогресивно-либералната партия. Участието му в управлението на страната в този труден за нея момент след „Първата национална катастрофа“, го кара да преразгледа някои от възгледите си и да се стреми още по-активно за промени. Както самият Буров казва: „Ние, обществениците, спим, когато трябва трескаво да работим, прекарваме в удоволствия, когато трябва да носим мъчителния кръст на политиката.

Управлението на кабинета на Данев е кратко, но през 1919 г. Буров отново се завръща на министерски пост. Този път той участва в коалиционното правителство, начело с Александър Стамболийски. В следващата една година той отново е министър на търговията и промишлеността. В началото на 20-те години обаче той напуска поста си и минава в опозиция. В този период Народната и Народнопрогресивната партия се сливат в Обединена Народнопрогресивна партия. За секретар на новосформираното политическо обединение е избран Атанас Буров. През 1923 г., след Деветоюнския преврат, Обединената Народнопрогресивна партия се влива в Демократическия сговор, чийто ръководител е Андрей Ляпчев.

По това време Атанас Буров е и председател на Съюза на българските индустриалци. Той застава с името си и с финансовата подкрепа на „Българска търговска банка“ зад идеите на Демократическия сговор. Основната цел на новата партия е да свали БЗНС от власт чрез парламентарни избори. През 1926 г. Демократическия сговор наистина печели изборите и е начело на държавата до 1931 г. През същия период от време Атанас Буров заема поста министър на външните работи и вероизповеданията.

Bulgarska_turgovska_banka_share

Снимка: By Неизвестен – НБКМ-БИА // Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.II. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-8-5. с. 429., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9844644

България се намира в международна изолация, а на гърба й тежат тежките репарации от времето на Първата световна война (1914-1918). В съвместни действия с министъра на финансите – Владимир Моллов, Буров успява да издейства намаляване на вноските и разсрочване на срока на изплащане на репарационния дълг. Отново с общи усилия, двамата сключват и нов заем – „стабилизационен“, с който се стабилизира националната валута и се развива транспорта. В качеството си на министър на вероизповеданията, Буров създава еуфорията „Зограф,“ която защитава интересите на атонските манастири.

След преврата от 19 май 1934 г., Атанас Буров, се отдава основно на журналистическа и обществена дейност. Голяма популярност придобива поредицата му от статии, публикувана във вестник „Мир“. В тях той защитава парламентаризма и дори предвижда избухването на Втората световна война (1939-1945). Той се опитва да напомни на управляващите, че: „Над отделните класови интереси, над отделните политически амбиции стоят големите интереси на българската държава.“ Буров е искал да създаде консервативен фронт, но идеята му така и не успява да се реализира.

Въпреки че е в напреднала възраст, в името на това да спаси България от тежките последици от Втората световна война, през есента на 1944 г. Буров влиза в правителството на Константин Муравиев като министър без портфейл. Може да се каже, че това е една от големите му политически грешки. На 9 септември 1944 г. в България е извършен преврат. Новата власт не вижда нюанси. Тя не отчита нито военни заслуги в големите войни на XX в., нито търси разлики във вижданията на останалите партии. Всички политици са дамгосани като „фашисти“ и повечето са изправени пред Народния съд.

Атанас Буров не прави изключение. Той е обявен за „виновен“ и лежи в затвора до 1948 г., когато за кратко е интерниран в Дряново. Година по-късно той е изпратен в лагера в Дулово, а през 1952 г., Буров е осъден повторно от Народния съд. Този път присъдата за над 70-годишният бивш депутат, е 20 години затвор. Обвиненията срещу него са, че е работил в ущърб на страната си. Искал е да отслаби държавата и е помагал на чужди държави да предприемат враждебни действия срещу България. Изпратен е в Шумен, а след това в Пазарджик. На 15 май 1954 г. съпругата му получава известие, че той е починал в затвора.

Тя заминава за Пазарджик и успява да намери пресен гроб на затворник в края на гробищния парк, който смята, че е този на съпруга й. Тя слага кръст на него, но когато се връща на другия ден, вижда, че земята е изравнена с булдозер. Няма и следа от кръст, нито е ясно къде са точно тленните останки на Буров. Семейството също е тормозено. През 60-те години, децата му успяват да избягат от България с помощта на френския премиер Жан-Жак Делмаз. Днес наследниците им продължават да живеят извън родината.

Тежката съдба на Буров след 9 септември обаче не унищожава неговото име и постигнатото от него. Днес името му е изчистено от клеветите и се признава неговия патриотизъм и демократична обществена дейност. В негов част е издигнат паметник в градинката пред Народния театър „Иван Вазов“, в София. И макар да пише своите статии през 30-те години те продължават да са актуални със своите послания: „Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие. Не се подготвя едно добро бъдеще, като на едро се отрича миналото.

Заглавна снимка: By Неизвестен – НБКМ-БИА // Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 284., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10375794

 
 
Коментарите са изключени