shareit

Изкуството на бизнеса: Алфред Нобел – създателят на наградата за мир

| от Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.

Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

Понякога малките грешки в историята водят до големи дела. През 1888 г. един френски вестник по погрешка отпечатва некролог не на починалия, а на неговия брат. Той е озаглавен – „Търговецът на смърт е мъртъв“ и в него въпросният човек е осъден за създаването на взривни и погубващи оръжия. Когато прочита за своята ненавременна кончина, мъжът се замисля какво име ще остави в историята и как ще бъде запомнен от следващите поколения. Това поне е романтичната история зад създаването на едни от най-престижните награди в световен мащаб.

Човекът, който през целия си живот измисля изобретения, които разрушават, в края на живота си иска да съгради нещо добро. Така през 1895 г. той съставя своето завещание и оставя цялото си състояние за основаването на фондация, която да учреди награди в областта на физиката, химията, медицината и физиологията, литературата и мира. По този начин Алфред Нобел остава завинаги в историята като човекът, чиито отличия почитат хората, които със своя труд и талант „носят най-голямо благо на човечеството”.

gettyimages-545972855-594x594

Ако завещанието му дава идеологическата обосновка на наградите, то Нобеловата фондация изготвя принципите за подбор на лауреатите, създава традицията за годишното им връчване в Стокхолм и урежда финансовата страна на процеса. За тържествена дата на връчване на наградите е определен 10 декември, годишнината от смъртта на Алфред Нобел. Пет години по-късно всички награди, освен тази в областта на мира, започват да се връчват от краля на Швеция. Според устава на фондацията годишната награда в една област може да бъде споделена от максимум трима души, а призът за мир може да бъде получен и от организация. През 1968 г. се въвежда специална награда за икономика в памет на Нобел, която е връчена за първи път на следващата година. Сред хилядите достойни е много трудно да се прецени кой я заслужава повече, като с тази нелека задача са натоварени шведските и норвежки институции. Естествено, има случаи на пропуски и дори на грубо пренебрегване на доказали се общественици, писатели и учени, но въпреки това Нобеловите награди остават едни от най-престижните международни отличия.

Историята на мъжът поставил тяхното начало започва на 21 октомври 1833 г., когато в Стокхолм се ражда четвъртото от общо осем деца в семейството на Имануел и Андриета Нобел. Майка му произлиза от заможно търговско семейство. Баща му е изобретател и инженер, който често преминава от едно бизнес начинание в друго. Той строи мостове и сгради, като същевременно експериментира с различни взривни субстанции. От малък Алфред е с крехко здраве, което го сближава изключително много с майка му. Той е будно и интелигентно дете. Баща му поражда интереса към химията и инженерството още от най-ранна възраст. Когато е на осем години, Алфред е записан в училището „Св Яков“, но година по-късно е отписан. Тогава за последен път прекрачва прага на класната стая. Той не е записан в друго училище, нито завършва университет.

През 1837 г. в търсене на по-добри възможности за развитие, Имануел заминава за Санкт Петербург. Там той отваря машиностроителница, която изпълнява държавни поръчки за руската армия. Едни от популярните му продукти са морски мини, чиято цел е да възпират корабите, приближаващи столицата на империята. Те се оказват изключително полезни при защитата на града от британската флота по време на Кримската война (1853-1856). Когато през 1842 г. Имануел натрупва достатъчно голямо състояние, неговото семейство го последва в Санкт Петербург.

gettyimages-514877572-594x594

Децата, от които оцеляват само 4 момчета – Алфред, Лудвиг, Робърт и Емил, получават високо за времето си образование от частни учители. Предметите, включени в програмата им са литература, природни науки и езици. Алфред показва отлични знания по различните предмети. Един от учителите му е известният професор по химия Николай Зинин. Алфред с лекота учи чужди езици и свободно владее английски, френски, немски и руски език. Любимите му предмети са литературата и химията. В един етап от живота си той дори иска да стане поет. Увлича се по Шекспир и Шели, но баща му не вижда бъдеще в това поприще и иска синовете му да поемат по неговия път.

В опит да върне фокусът му върху естествените науки Имануел изпраща Алфред в Париж, за да усвои тънкостите на химичното инженерство. В продължение на една година той работи в частната лаборатория на Теофил-Жул Пелуз. Именно там се запознава с известния италиански химик Асканио Собреро, който три години по-рано е открил нитроглицерина. Срещата се оказва съдбовна. Алфред е заинтригуван от силно експлозивната безцветна течност и започва да търси начини как да бъде използвана в строителството. След френската столица, той прекарва четири години в САЩ. Там той работи за американския изобретател Джон Ериксън. Години по-късно същият става известен със създаването на американския кораб-броненосец „Монитор“, който се използва активно по време на Американската гражданска война (1861-1865).

Натрупал опит и познания, Алфред се завръща в Санкт Петербург и се включва в семейната фирма. Ако по време на Кримската война бизнесът е процъфтявал благодарение на военните поръчки, след нейният край бързо настъпва крах и Имануел обявява банкрут. Алфред и баща му решават да се върнат в Швеция и да започнат ново начинание. Лудвиг и Робърт остават в Русия и се опитват да спасят каквото е останало от бизнеса. Впоследствие двамата създават компанията „Бранобел“. Те се насочват към петролната индустрия и стават крупни притежатели на рафинерии в Баку. Докато Лудвиг държи над 50 % от акциите на фирмата, Алфред и Робърт участват само с около 3 %.

gettyimages-463917629-594x594

Когато Алфред се завръща в Стокхолм през 1863 г. той започва активно да експериментира с нитроглицерин. Същата година той успява да го активира по свое желание, използвайки барут. Продължава да надгражда откритията си, включително с експлодиращ живак. Той основава малка фабрика за производство на нитроглицерин. През цялото време Алфред търси начини, по които да контролира лесно експедиращата смес, включително с взривна капачка. Въпреки усилията му, нитроглицерина си остава много опасен и труден за транспортиране. През 1864 г. фабриката се взривява. Една от жертвите на експлозията е най-малкият брат на Алфред – Емил. След случилото се правителството забранява експериментирането със субстанцията в рамките на Стокхолм. Личната трагедия не отказва Алфред от заниманията му, а подклажда желанието да открие възможно най-безопасния начин за употребата на нитроглицерин. Той продължава с опитите си на лодка в езерото Меларен, което се намира в близост до шведската столица.

През 1867 г. опитите на Нобел се увенчават с успех и той създава динамита. Името на неговото изобретение идва от гръцката дума за „сила“. Контролът над взривоопасната течност в крайна сметка се постига чрез смесване с диатомична пръст (кизелгур). Докато Собреро впоследствие се срамува, че е открил нитроглицерина, за своето изобретение Алфред има коренно различно мнение. Той смята, че „Моят динамит по-скоро ще доведе до мир отколкото хиляди световни конвенции. В мига, в който хората разберат, че за един миг могат да бъда разрушени цели армии, те ще се обвържат в мир.“ Почти веднага продуктът е патентован. Употребата му бързо става широка в строителната дейност и по-конкретно – във взривяването на тунели, издълбаването на канали и изграждането на железопътни пътища. Неговият създател бързо става много известен и много богат.

През 70-те и 80-те години Алфред създава цяла мрежа от фабрики за производство на динамит из цяла Европа. Той пътува почти постоянно и както сам казва: „Домът ми е там, където работя, а аз работя навсякъде.“ През годините той живее в Швеция, Германия, Шотландия, Франция и Италия. Алфред не спира да експериментира. Той създава гелинита, в чиято основа също е нитроглицерина. Това е подобрена версия на динамита. Много по-безопасен е за употреба и може да бъде оформен по най-различен начин. Освен в строителната дейност, той може да се използва и под вода. Третото му значително откритие е балистит. Той се използва в производството на куршуми и артилерийски оръдия. Когато Алфред продава лиценза за балистита на италианските военни, френските власти нахлуват в парижката му лаборатория и конфискуват работата му. След този случай той се установява в Италия. През годините Алфред продължава с експериментите, сред които се нареждат опитите да намери синтетичен вариант на каучука, кожата и коприната. До смъртта си той успява да патентова 355 открития.

Отдаден на откритията и бизнеса си, Алфред загърбва личния си живот. Той така и не създава свое семейство, а се грижи за майка си до края на живота й. Описват го като самотник, резервиран и срамежлив. Той бяга от всякаква публичност. Понякога страда от пристъпи на депресия. Алфред тайно пише поезия, романи и пиеси, една от които е „Немесис“ – трагедия в 4 действия за живота на италианската благородна дама Беатриче Ченчи. Произведенията му остават непубликувани. Енергията му е завидна и той работи върху нещо почти непрестанно. Вероятно е имал либерални разбирания, но не е бил поддръжник на демокрацията. Според сведенията е бил противник на борбата на жените за право на глас.

gettyimages-517443006-594x594

През 1876 г. Алфред пуска обява във вестника, че си търси секретарка. На нея отговаря австрийската графиня Берта Фон Зутнер. Тя и Алфред работят за кратко заедно, тъй като много скоро тя се завръща в Австрия и се омъжва. Въпреки това те остават приятели и поддържат кореспонденция до края на живота на Нобел. Смята се, че той е изпитвал чувства към нея. С годините тя става активист на пацифисткото движение и автор на романа – „Долу оръжията!“. Съществуват доказателства, че именно тя оказва влияние за включването на награда за мир сред Нобеловите отличия. През 1905 г. тя става и първата жена удостоена с Нобелова награда за мир.

На 10 декември 1896 г. Алфред получава инфаркт и умира във вилата си в Сан Ремо. Една година по-рано той прави последна преработка на завещанието си и го депозира в стокхолмска банка. Когато умира, бизнесът му включва повече от 90 фабрики за производство на експлозиви и амуниции. Когато отварят завещанието му, то учудва всички. Алфред оставя почти цялото си състояние – 31 225 000 шведски крони (дн. около 250 млн. долара) за учредяването на награди в областта на физиката, химията, медицината и физиологията, литературата и мира. Роднините му са в шок и оспорват истинността на завещанието пред различни институции в отделни европейски държави. Почти четири години са нужни, за да може да бъде изпълнена последната воля на Нобел.

И днес Алфред Нобел остава противоречива фигура. Устремен към нови открития той отдава живота си на създаването на животозастрашаващи оръжия и субстанции. Същевременно той е човекът, който основава наградите, които почитат интелектуалните достижения в помощ на човечеството. Дори импулсът за това финално решение да е бил спасяването на душата му, благодарение на Нобел е признат труда и достиженията на повече от 800 души и над 20 организации.

 

 
 
Коментарите са изключени