shareit

Историята на детските кръстоносни походи – децата ще дойдат после, но първо похода

| от |

Съществуват моменти от историята, за които никой не може да бъде категоричен. Детският поход е точно такова събитие, регистрирано през далечната 1212 г. Противно на името, някои историци са на мнение, че най-вероятно става въпрос за случайно събиране на селяни, които са били прогонени от своите територии. Някои подозират, че това е бил акт на по-високите рангове в обществото и след налагането на принуда, въпросните тръгват на поход към обетованата земя, която и да е тя. Източниците поне са категорични върху идеята за годината, тя не подлежи на обсъждане и е потвърдена от историци на Франция и Германия.

Ситуацията в Германия подсказва, че работници и селяни са напуснали своите работни места и земи, обявили са се като пратеници на Бог и тръгват към свещените земи, които да освобождават. Към този момент се говори, че най-вероятно лидер на групата е Николай, който постоянно говорил, че има видения и предсказва бъдещето. Според неговите предания, Бог е подготвил земята за най-подтиснатите и същите тръгват в тази посока. От Кьолн се появява още една група кръстоносци, които поемат към Италия. В Геноа, групата е вече разочарована от Николай и мнозина ще напуснат и ще търсят късмета си другаде.

И докато властта е редуцирана, останалите ще тръгнат към Рим, но по пътя ще бъдат срещнати и заловени от най-различни фракции и ще бъдат продадени като роби. Във Франция ситуацията не е по-различна, но там претводител е Степан „ван Клойс“. Същият заявява, че Бог се явил пред него и му заповядал да стане крал. Мъжът посещава Париж и основава свой собствен поход, с който да се тръгне на юг, за да се върнат Свещените земи. Неговата експедиция се случва с помощта на кораб, но е такова впечатляващо фиаско, че само след няколко дена плаване, цялата група потъва и пиратите нямат никакви проблеми да наберат нови роби, които да продават.

Това събитие най-вероятно е тръгнало от Германия, но след това се смята, че продължава във Франция, следвайки същите страсти. Ето защо и в историята остава като едно велико събитие, обединено в две. Колко точно велико е, това оставяме на преценката на архивите и факта, че мнозина трудно биха могли да се съгласят с тази идея. Интересното е, че в този период ще открием много хора, които говорят с Бога. Всичките искат да тръгнат на поход и да освобождават Йерусалим, но по една или друга причина никога не стигат до правилната дестинация. Харизматичните лидери са добри оратори, но никога не са добри военни стратези, а освен това нямат и представа в коя посока да се отправят, за да стигнат до Йерусалим. Походът през 1212 г. се оказва първият, в който самите хора поемат инициативата, след като са слушали достатъчно легенди по темата и са се самоубедили, че именно те ще бъдат благословени при евентуален успех. Какви са мотивите обаче?

Освен шанса за благословия, бедните знаят, че могат да грабят колкото искат, а и единственият вариант да бъдат освободени от робството е именно с призоваването към Йерусалим, а тогава собствениците на роби не могат да ги задържат с такава свещена мисия. Кръстоносните походи са вариант за бързо забогатяване, каквото най-често правят въпросните главорези – нападат кервани, вилнеят и се надяват, че ще избягат далече от краля, докато най-накрая не успеят да заграбят достатъчно. Къде е църквата в цялата позиция?

Никой не може да ви сподели, но фактите са ясни. Кръстоносците под шапката на детските походи ще бъдат очевидни, че изобщо не са деца, но са хора с деца, които също ги взимат. Има една версия, че носят името си от факта, че пристигналите мъже и жени – най-вече жени, могат да помогнат за бързото размножаване и налагането на нова култура в превзетите територии. Проблемът обаче е, че това са хора на възраст до 28 години. Друга версия на детските походи е, че най-вероятно това са бедни фермери, които са били напуснати да продават земята си и да търсят ново препитание, каквото и да бъде то, а дългото пътешествие дори в този момент им се струва като една много добра идея. За съжаление никой няма щастието не само да изпълни мисията си, но дори да види Йерусалим. Никой не се е опитвал и не е успял да открие богатствата на Йерусалим, в това можем да сме сигурни.  

 
 
Коментарите са изключени за Историята на детските кръстоносни походи – децата ще дойдат после, но първо похода

Повече информация Виж всички