shareit

Инж. Иванов – най-дълго управлявалият кмет на София

| от |

„Вие се имате хидроинженер на световно ниво, за какво ви е помощ?“
Това са думите на Съветския съюз, когато родната власт търси помощ за изграждането на язовир край столицата. Нещо повече, инж. Иван Иванов отдавна има представа как трябва да изглеждa този проект, но за жалост се намира в затвора. Доживотната му присъда е намалена на 15 години. Инженер Иванов е обвинен за изразени симпатии към Нацистка Германия, докато докладите за неговата личност показват, че той е националист и няма никакви политически пристрастия.

Германските служби също имат отрицателно мнение за него, все пак той нямал влечение към националсоциализма. Преди да стигнем до края на историята за най-дългоуправляващият софийски кмет, нека видим началото.

Роден е на 2-и юли в Сливен и от самото начало се запознава с военната дисциплина. Баща му е герой на Балканската и Междусъюзническата война – полковник Никола Иванов. Иванов завършва своето основно образование в Стара Загора, след това взима средно в София и се записва в кадетския клас на Военното училище в София. Пътят към хидроинженерството започва през 1910-а година. 5 години по-късно се завръща в България. Първата Световна война го изпраща в Македония, където работи върху железопътна линия. Един от най-дръзките проекти на младият инженер е докарването на вода в столицата чрез Рилския водопровод.

Събитието се случва само 25 години, след като Виена прави подобна водна каскада от Алпите. Разбира се, проект от такъв ранг успява да спечели световното внимание, а по време на строежа, повече от 10 000 души работят и знаят, че техният труд ще даде нов живот на София. След близо 8 години, водопроводът започва своята работа, като на стадион „Юнак“ се пълни и първият плувен басейн. Една година по-късно, указ на цар Борис Трети ще даде ключа на София в ръцете на талантливия млад българин.

Историчката Елинка Бояджиева, която изследва живота на Иван Иванов, разказва, че кметът на София всяка сутрин напускал дома си в 6 часа сутринта, ходил пеша до общината и след това започвал обиколката на столицата с файтон, автомобилът бил твърде шумен и щял да наруши покоя на столичани. Следял къде се натрупва мръсотия, в какво състояние е тротоара и още много други малки детайли. В 11 часа на обяд, Иванов започва да приема граждани. Кметът има три дъщери и всички те, заедно с баща си, излизали през зимата, за да чистят снега пред дома си. Управлението на Иванов дава на София прякори като „Малкият Брюксел“ и „Виена на Балканите“. Основен фокус остават парковете и градините, чийто зелени площи и до днес са оазис за жителите на града.

Друга интересна подробност е, че бедните деца били редовно подпомагани от общината и тяхната лятна морска почивка била безплатна. През зимата отново се събират средства за социално слабите. По време на управлението на Иванов, София се залесява, открита е каменна кариера, от която идват толкова добре познатите софийски павета. Повикан е немският архитект Адолф Мусман. Неговият принос също е забележим и още тогава става ясно, че София има нужда от повече паркове и зелени зони, които да пречистват и охлаждат града. Зелена София през 30-те години на миналия век не е била просто клише, а европейски град за пример.

BASA-SF-1353K-2-10-2-Bombing_of_Sofia_in_World_War_II

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44084714

Разбира се, издирването на немски архитект по-късно ще изиграе много лоша шега на тогаваш ния кмет, но нека не забравяме, че целият проект е бил изпълняван за по-добрия живот на жителите. Освен скъпи комплекси, Иванов имал сериозен фокус и за живота на бедните, които трябвало да получат също нормално право на живот. И така, след редица промени и изпълнени обещания за по-добър живот, Иван Иванов доживява фаталната дата 9 септември. За целият си труд, кметът на София трябва да се признае за виновен, никой не знае за какво точно, но го прави. Една година по-рано, той трябва да гледа и как американски и английски пилоти сипят бомби върху мирното население и унищожават труда му.

Иронията на съдбата е, че през цялото време, той се опитва да промени облика на столицата, за да може най-накрая и двете воюващи сили да го обезличат. Помилван е през 1946-а година, когато се оказва, че никой друг не може да се справи с изграждането на язовир „Сталин“ или по-късно познат като „Искър“. На откриването на този проект, Иванов не е поканен, неговото присъствие само ще смущава онези, които по-рано са решили да го хвърлят в затвора.
През 1991-а година, името му ще бъде възстановено след членовете на Българската академия на науките. Историческите архиви говорят, че инженер Иванов е съсипан, унижен и достатъчно измъчван в затвора, за да говорим за дълголетие. Умира през 1965-а година на 73 години, боледувайки от амиотрофична латерална склероза.

 
 
Коментарите са изключени