shareit

Индиецът с колелото и 6 хиляди километра до любовта

| от |

Индийският уличен художник Маханандия се среща с Шарлот Фон Шейдвин през зимата на 1975 г. в Делхи. Тя иска от него да ѝ нарисува портрет. Историята не свършва с поредната картина, която мъжът ще направи, следващата стъпка е да тръгне на едно от най-дългите пътешествия с колело, защото неговите четки са дали добър повод да пламне страст, която в последствие ще се превърне в любовна история, за която може да се напише книга. Още тогава художникът се радва на голяма слава, рисува портрети в рамките на 10 минути и когато Шарлот решава да даде шанс, животът ѝ наистина се променя завинаги.

Макар и портретът да става бързо, тя не е впечатлена и се връща още един път, за да поиска втори опит. Следващият ден не бил по-добър, поне така разказва тя. Проблемът е, че Маханадия признава и още една подробност – предният ден бил твърде залисан от предсказание, което майка му направила няколко години назад. В провинцията Ориса, където израснал, често бил обект на дискриминация от по-заможните студенти. Хороскопът, който майка му направила, гласял, че някога той ще се ожени за жена, която ще бъде от далечна земя и ще донесе музика в неговата необятна джунгла. След като се среща с Шарлот, предсказанието веднага се избистрило в съзнанието му. Според героинята на тази история, нейното семейство идва от заможен шведски род, като в свободното си време обичала да свири много на пиано.

Още на първата среща прехвърчат искрите, но никой не посмява да направи следващата стъпка. Индиецът знаел, че не трябва да си позволява много, поради простата причина, че най-вероятно ще трябва да помисли по-сериозно маневри, защото е очаквано да го затворят в полицията, ако дори направи предложение за чай. След няколко  срещи и разговори, чужденката приема поканата да му гостува, което пак е някакво начало. След няколко дена любовта вече е факт, но шведката трябва да се прибира обратно. Около една година двамата поддържат отношения с помощта на писма. Махандия няма достатъчно пари, за да закупи самолетен билет, а и е прекалено горд, за да се предаде толкова лесно и да поиска от неговата половинка да направи това. Принуден е да продаде всичко, което има и успява да закупи само велосипед, с чиято помощ да следва един от най-дългите маршрути от Азия до Европа.

Тръгва на 22 януари 1977 г. и преминава около 70 километра всеки ден. Неговото единствено хоби – рисуването на портрети, продължава да се смята за единственият шанс да види своята половинка отново и да го поддържа жив по пътя. Тогава си спомня, че никой не е поискал виза от него, било достатъчно да каже къде отива, но времената днес са много по-различни и не толкова цветни, колкото ни се иска. Афганистан вече не е толкова приятелски настроен и ако в миналото хората са били готови да се спрат при този мистичен индиец и да закупят портрет, то днес има зони, където човек не трябва за нищо на света да спира.

Малко след напускането на Иран, ситуацията станала доста по-трудна, малко хора можели да му помогнат с езика. Дълго време смятал, че Индия е достатъчно голяма страна и винаги ще открие хора, които да му помогнат, но вместо това само картините плащали и го спасявали от сигурната смърт. Дори и пътешествието имало своя чар, защото се откривали достатъчно хора, които просто да пътуват и да се наслаждават на живота, да нямат някаква специална цел и да търсят правилното място под слънцето.

На 28 май започва да се доближава до Европа, посещава Истанбул и след това заминава за Виена, следвайки стъпките на своята любима, които тя описвала много ясно в писмата си. Да пристигне индиец от другия край на света, за да поиска ръката на дъщеря ви, това наистина е стъпка, която би могла  да шокира мнозина, но след като културният шок преминал, двойката наистина успява да се омъжи и да сключи брак. Маханандия така и не може да се справи толкова лесно с езиковата бариера, но пък учи езика и опознава Европа и нейните основни закони. През 1975 г. двамата сключват брак. Днес 64-годишният пътешественик днес живее със своята съпруга и има две деца, като продължава да изхранва прехраната си като художник, но вече я рисува и малко по-добре.

Ако попитате него, разходката с колело е нещо напълно нормално, дори и да е през половината свят. Също така човекът напомня на всички, че макар и да е нямал средствата, просто не се е отказал от идеята и искал да срещне своята любима, както се и случва. Индиецът пропътува с колелото си около 5 895 километра, повече от достатъчно за постигането на по-сериозни успехи.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени