shareit

Гунчо Гунчев – географската връзка между България и Европа

| от |

Преди известно време се замислихме относно комбинирането на слогани, използвани в миналото, най-вече ще срещнем този „Нито крачка назад, зад нас е България!“. Ще го срещнете да се употребява за какво ли не, но истината е, че когато подобни думи са се изричали, българинът е бил свободен и за първи път от векове има ясна цел какво прави и защо прави нещо. Все пак не трябва да забравяме, че страната ни бързо успява да достигне нивото на икономическо чудо и да се развие до степен, в която използваме и други интересни слогани като „Какво ме гледаш като изпаднал германец?“.

И може би точно тук трябва да поставим Гунчо Стефанов Гунчев. Той е пример точно за онази порода хора, които в своето ядро желаят не просто да оставят следа, но и да помогнат на другите, повишавайки качеството на обществото. Гунчо се ражда на 9 март (23 по стар стил) 1904 г. в град Бяла, в семейството на лекаря д-р Стефан Гунчев и Велика Христова Конкилева. Детството му определено може да се смята за вълнуващо той има още шест братя и две  сестри. Родът Гунчеви е известен с това, че от едната страна имаме свещеници, а от другата занаятчии и търговци – симбиозата е наистина впечатляваща.

Дядото по бащина линия и родоначалник на този род е отец Стою Бончев, между 1680 и 1730 г. се заселва в Габрово и работи като учител, но след това се отдава на религията. Той също има шест деца. Прадядото на Гунчо е свещеник на име Иван, който служи в църквата „Св. Иван Предтеча“, дядото хаджи Гунчо поп Иванов притежава дюкян, в който продава лекарства и може да се смята за един от първите лекари в околността. Неговата религия е достатъчно силна, за да посети няколко манастира, включително и на собствени разноски да отиде до Божи гроб. Не трябва да забравяме, че майката също има с какво да се похвали.

Guncho_Gunchev,_1920s

Гунчо с цялата фамилия

Дядото по майчина линия Христо е участник в Габровския революционен комитет и е един от най-близките хора на Цанко Дюстабанов. Логично е да очакваме, че когато едно дете се роди в толкова буден и активен дом, няма да остане просто една статистика. Гунчо учи в Габрово, а след това в Котел, по-късно продължава да учи и в Шумен. Неговата страст е природата и като един бъдещ географ, той ще се постарае да обхване по-сериозно тази тема.

По негова инициатива се ражда и идеята за основаването на юношеско туристическо дружество „Плиска“. За да създаде по-атрактивни маршрути и да позволи на обществото да се движи по-свободно в планината, прекарва много време в опознаване на региона и дори прави преход от Шумен до Котел, което описва в личен дневник. Активната му литературна дейност не е пропусната и скоро е автор на първата си статия „Природата като елемент на щастие“ в списание „Отзвук“. Там младият интелектуалец разказва за всички сили и възможности, които дивата природа може да предостави на човека, както и подчертава нейното влияние върху великите умове, в това число и Иван Вазов.

Поканен е за член на „Просветното въздържателно дружество“ в гимназията в Шумен, а междувременно изучава френски, немски и есперанто – това е изкуствен спомагателен език, който трябва да позволи на народите да общуват свободно, днес тази функция е иззета от английския език. Следващата стъпка е Плевен и в мъжката гимназия продължава да издава най-различни трудове, като дори се запалва по идеята за размяна на пощенски марки, използвайки познанията си по есперанто и български. През 1921 г. решава да запознае своите съученици с езика, като по собствена инициатива започва да събира книги  за библиотеката, прави курсове напълно безплатно и се стреми да даде знанията, които има на околните.

Guncho_Gunchev,_1923

Поканен е на XIV Световен есперантски конгрес и заминава напълно самостоятелно до Хелзинки, Финландия. На връщане пише няколко статии, с които запознава обществото със страната, обичаите и културата на Финландците. По това време идеята за географията вече е изкристализирала. През 1923 г. е официално студент по география в Софийския университет. Като следващата година ще прекара в Гренобъл и Клермон Феран. През 1928 г. завършва университета с пълно отличие. През цялото си студентство се опитва да събере повече информация за европейските страни,  за да позволи и на много други колеги да заминат в чужбина и да получат още повече знания, които логично ще се върнат обратно в България.

„Разклатено от световната война, човечеството преживява критически момент. То преценява всичко съществуващо и търси нови пътища, които биха могли да го изведат от това непоносимо положение, като му осигурят едно спокойно бъдеще на труда, свобода и прогрес. И естествено е защо очите на всички са обърнати към младежта – хората на бъдещето. Това е за всички страни, това е и в България. На днешната младеж лежи великата задача да подготви и поведе към културно творчество страната ни, защото само по този начин ние ще можем да постигнем това, което канонадата на топовете не би дала.“

Цитатът от „Младежки вестник“ е достатъчно впечатляващ, но за жалост околи три месеца след първото издание приключва своята работа. През 1924 г. Гунчо е избран за председател на Международната студентска  есперантска конференция във Виена – с други думи, българин ръководи една от най-големите студентски организации в Европа. През следващата година продължава да заема същият пост. Междувременно неговите идеи не свършват с това, той има идея да създаде програма за самообразование на студентите, насочени изцяло към географията. Между 1926 и 1928 г. разхожда професор Херберт Луис от Берлинския университет за описването и изследването на Пирин.

В края на своето студентство е изпратен в Дебрецен, където да завърши обучението си с летни ваканционни курсове и е гост-стипендиант в Дебреценския  летен университет. Престоят му в Унгария също има свой специален ръкопис. Там Гунчо описва расово-родствената връзка между унгарци и българи. След това получава стипендия от 100 марки месечно, които му позволяват да замине в Берлин и да специализира там. След като полага писмен и устен език по немски, официално се записва в университета „Фридрих Уилямс“ като докторант. На 1 юни 1930 г. професор Анастис Иширков подава документите на Гунчо Гунчев за асистент по география. В следващите 6 години ще прекара изцяло в изследване на България, както и поправка на някои карти, след това издава и пътеводител на българските екскурзоводи. Животът му продължава и завършва изцяло с научна дейност.

Archives_for_Population_Studies,_1941

Българският учени умира на 2 юни 1940 г. на 36-годишна възраст, като успехите му са изключително много в това отношение и до днес може да се смятат за недостижими. Непосредствено след смъртта му, майка му Велика Гунчева дарява на Софийския университет цялата му специализирана библиотека, както и сумата от 50 000 лева. Идеята е да се учреди Географски институт. Тя желае с годишната лихва да се изплаща като награда на студент по география, написал през годината най-добрата научна работа. Останалите средства трябва да отидат за подпомагането на бедни и даровити студенти, които искат да се развиват също в географията. На 5 декември 19940 г. Жак Челеби Бенцион в знак на взаимно приятелство и почит към Гунчо добавя още 50 000 лева под формата на облигации за увеличаването на капитала.

Guncho_Gunchev,_1922

В края на учебната 1941/1942 г. фондът е 107 449 лв, а през 1951 г. е вече 139 425 лв. През 1943 г. същият фонд е предаден на университетския „Цар Борис III“ за подпомагането на студенти, като запазва своето самостоятелно предназначение. През 1952 г. средствата отиват в държавния бюджет. Що се отнася до Гунчо Гунчев, той успява да направи това, което винаги е мечтал, да развие науката до степен, в която да бъде самостоятелна единица. Целият си живот отдава на науката и в нито един миг не съжалява за стореното.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени