shareit

Гримьорът, който внедри агенти на САЩ в Германия през Втората Световна война

| от |

Нютън Джей Джоунс е американски моряк от резерва на военноморската пехота. Дребен на ръст, с кестенява коса и бледа кожа, той е един от по-странните войници, които човек би забелязал веднага в редицата на армията. Отчасти това се дължи на неговата бледа кожа, която идва като наследство от шведската му майка. През лятото на 1944 г. е вече на 36 г. и започва да оформя добрите стари бръчки около очите си.
Тази визия може да се промени с помощта на по-изгърбена походка, смъкване на панталоните по-надолу, за да намали още малко височината си. Сваля якето си надолу, пълнейки го с вестници и други тежести, за да изглежда по-изсулено.

С малко боя за обувки затъмнява и зацапва яката и ръкавите на ризата си, за да може да напомня на околните, че спи на земята и прекарва много тежки зими, затъмнява малко косата и веждите си въглени. С помощта на ръждивата вода от каците, започва да маже скулите си, за да имитира тежки вечери без сън. С помощта на малко камъче в чорапа, Джоунс губил и комфорта на нормалното движение и куцал достатъчно убедително, за да може човек да го помисли за доста изморен човек. В този момент морякът вече не бил един от елитните бойци на американската флота и нямал нищо общо със секретната мисия, която му е възложена от Стратегическо планиране, той просто е поредният стар скитник, който се разхожда по улиците и търси препитание.

Нютън прави това, когато Холивуд още мечтае за идеи и дегизировка. Впрочем, той е помагал за някои филми, но когато се преобразява за мисията си, заблуждава абсолютно всички. Неговите умения позволяват да тренира всички агенти на страната и да им покаже как да се крият пред очите на врага. Съветва своите господа да се преправят старателно, да обръщат внимание на детайлите и да знаят, че ако има време, в което да се тревожат, то е изцяло насочено към подготовката на дегизировката и нищо друго. Когато демонстрира своята първа дегизировка в края на войната, той напомня на всички, че неговият образ може да бъде нечий друг, включително и на врага. В този момент директор Бил Донован, известен още като „Дивият Бил“, желаел неговите момчета да бъдат навсякъде и с благословията на президента Рузвелт, създава едно цяло звено за разузнаване. През 1943 г. преговаря с китайците и ги умолява да изпратят агенти под прикритие.

Лети до Москва, прави срещни с НКГБ и отново не получава благословия да изпрати агенти под прикритие в Германия. През 1944 г. пристига информация, че стотици французи са впрегнати в работа за немската военна индустрия и започнал да се чуди дали не може да изпрати агенти под прикритие по тази линия. Докато Москва и Пекин отказват съдействие, Лондон отваря врати за всички фалшификатори и почитатели на шпионските игри. Именно там пристига и Нютон Джоунс с машината за фалшифициране на документи, разнообразен френски гардероб и група агенти, с които да започне работата си. Освен гримьори и майстори на специални ефекти, господата имали нужда и от малко актьорско майсторство, което позволило създаването на дивизия с доста талантливи хора. Ако някога сте се чудили с какво помага изкуството за войната – печели я. С четката и гримовете, морякът можел да превърне абсолютно всеки в някой друг, неговите колеги-актьори започнали трудно да се познават в огледалото.

makeup1

И това прави доста дълго време като професионален гримьор в киното, всеки път доставял образи, за които никой дори не можел да подозира, че биха съществували. Най-добрите му изяви и награди няма да дойдат от Холивуд, а от фронта. През септември 1944 г. започва да обучава всеки агент в употребата на материали, които могат да се намерят на всяка крачка. Често кара агентите да използват подръчни материали на полето, в което са пуснати, за да изчезнат в тълпата. И ако поставянето на фалшиви мустаци е само една част, следващата е актьорската игра и поведението на агенти. Първите му двама агенти, които в мемоарите си ще нарече „Джийн“ и „Боб“ са изпратени на пост близо до Люксембург, откъдето трябва да влязат в Германия. За един ден и двамата успяват да намерят ръжда и достатъчно прах, за да се превърнат в скитници, а на изпита е още по-забавно. Агент Джийн, който е нисък и доста набит мъж, се преобразява на висок и строен адвокат с очила, добре оформен мустак и платформи в обувките.

Изправя се значително, с което спокойно може да върви по лондонските улици и никой от учениците не може да го познае. Въпреки сериозните успехи, мъжът скоро е преместен за бойните действия в Азия. Преди да замине ще напише 33 страници упътване за всеки бъдещ шпионин. Повечето мъже заминават за франция с малко грим. Модифицира някои от добре използваните си продукти, за да превърне будните очи в изморени и измъчени. В началото на ноември 1944 г. е изпратен в Азия. Там обаче има друга мисия. Европейците се забелязват перфектно в Китай, Бирма, Индия и Сингапур. За японския снайпер е много лесно да простреля агентите, които се опитват да се слеят в тълпата, цветът на кожата им е повече от ясен сигнал. Никой вече не искал стари и измъчени агенти, нуждата била насочена към нещо по-сериозно – оцветяването на войниците. Особен проблем е климатът, който често привличал комари, мухи и други вредители, а с грим било повече от невъзможно да се избегнат, следователно Джоунс трябвало да измисли добра алтернатива.

Източна Индия ще прекара доста време в търсенето на съставки, които да оцветят достатъчно добре войниците. Използва най-различни оксиданти, докато не открива правилната формула от червено, жълто и черно, за да позволи на агентите да се слеят с етническата група. С помощта на малко ръждива червена пудра, всеки можел да се слее с околните. В началото започнал да приготва всичко на ръка, но в последствие започнал да ги забърква в минохвъргачка за 15 минути. С 13.5 грама можел да обработи 25 човека. За два дена правил около 50 пакетчета. Близо до японската вражаска линия успял да направи още 100. Скоро били поискани още 3000 пакетчета – едно много специално изпитание за гримьора. В този момент имало само една компания, която да помогне – Max Factor. В началото не започват толкова убедително на сцената и често решенията им се разминавали от крайния ефект, но за 20 години се превърнали в истински виртуози и някои от най-големите актриси използвали именно този грим. Max Factor пуска и специална линия козметични продукти, чийто успех пълни касата на армията.

Джоунс знаел, че машините за производство на пудра ще могат да осигурят дегизировката за бойците в Азия. През пролетта на 1945 г. лети спешно до САЩ и прави сделката с компанията. Създава и боя за коса, която може спокойно да издържи на дъждове и влага, както и да се нанася лесно. Поръчката се оказва доста сериозна дори за Max Factor, които наемат повече персонал, но накрая доставят около 8000 контейнера за боядисване на войниците по предните линии на Азия. Гримьорът никога не получава нещо особено за своя труд, няма и благодарност. Единственото запазено от този момент е 8-минутно филмче, в което ясно обяснява на войниците как да се дегизират и подготвят за фронта. Неговата работа успява да спаси редица шпиони, офицери и войници на фронта, които смело могат да се слеят с околната обстановка и да се движат спокойно, въпреки това остава забравен.

 
 
Коментарите са изключени