shareit

Градските легенди за мистериозният мъж с коженият кожух

| от Ивелина Беркова |

Около 1847 година между град Ню Йорк и щатът Кънектикът може да бъде забелязан един доста странен мъж на средна възраст. Никой не знае откъде е дошъл, нито кой е, историите за живота му са измислица от хората, за да могат да се опитат да разгадаят неговото неясно минало. Единственото ясно нещо на местните ще се окаже неговият маршрут. Обикаляйки едни и същи градове той ще се превърне в градска легенда, която и до днес остава забулена в мистерия.

Американската гражданска война ще остави след себе си много разрушени семейства, останали на улицата без подслон, храна или възможност за работа. Ресурсите са оскъдни и всеки оцелява с това, което може да намери. Не било необичайно за времето да се наблюдават скитници, търсещи милостинята на по – заможните. Много от тях, които обикалят определени райони стават известни и рано или късно техните истории и преживявания ще се разчуят из града.

За разлика от всички тях, обаче мистериозният мъж ще се окаже един уникален случай като не оставя след себе си каквато и да е яснота за това кой е. Външният му вид не е нито по – малко обикновен. На гърба си носи саморъчно направен кожух, панталони, шапка, шал и обувки – всяко, от които е изработено само от кожа. Въпреки облеклото си е описван като спокоен и мил човек.

Нестандартният пътешественик привлича вниманието не само на хората, като се е смятало, че кон не смее да мръдне при среща с него и тръгва само и единствено след като отмине. В опита си за разгадаят този така сложен пъзел местни се опитват да се сближат с него като го заговарят, но в момента, в който стане въпрос за миналото му той става и си тръгва.

След няколко обиколки на мъжът местните успяват да разберат, че той преминава през едни и същи 35 града, дължината на които се равнява на около 482 километра. На година чудатият отшелник може да измине този планиран и стриктно следван маршрут по няколко пъти годишно. За подслон ползва пещери, в които съхранява провизиите си и прекарва голяма част от живота си сред природата. На всеки 5 седмици навлиза в града единствено, за да си набави нужната храна и припаси. Скалните му убежища ще се превърнат в популярни туристически обекти дълго след смъртта му.

Начинът му на общуване бил особено оскъден като репликите му на зададен въпрос са изговаряни на лош английски език с една дума. Твърди се, че понякога е чуван да произнася по някоя френска фраза, което навежда хората да смятат, че той е дошъл от Европа. Когато думите не могат да му помогнат да се разбере с местните той прибягва и до прости мимики и жестове, например когато е гладен той просто посочва устата си. Въпреки че никога не научават от него име, с което да го назовават от собствени интерпретации започват да го наричат Джуул Бургла.

Мистериозният мъж живее единствено от милостта на милите семейства пред чиито врати спира и също така си набавя всичко останало, от което има нужда с малко монети, които разменя в местен магазин. Покупките му включвали хляб, консерва сардини, крекери, пай, кафени зърна и бира. Никой не е сигурен как точно той се сдобива с парите, защото отказва да вземе, когато му е предложено.

Джуул се превърнал в една личност за градовете, които посещава. Изключителна чест е за всеки, пред чиято врата се спре той, за да опита от вкусните гозби, приготвени специално за него. Точността му позволява на домакините да знаят точно кога да го очакват. В училищата дори е посветен ден, превърнат в празник за чудатият мъж. Най – добрите деца от всеки клас имат възможността да се срещнат с него и да му дадат припаси, от които има нужда.

През 1979 година в щатът Кънетикът е приет закон, с който на полицията се дават пълните правомощия да арестуват всеки бездомен човек на улицата. С изумителният си статут на градска знаменитост това правило не важи за него и той е свободен да обикаля без проблеми.

Животът на този чудак никога не е разкрит, но няколко версии са особено подкрепяни за миналото му. Една от теориите е, че е осъден погрешно в своята страна и за да избегне потенциален затвор и да си спести униженията се мести в Америка. Смята се, че той е имал любяща съпруга, която е починала и това събитие се отразява лошо на психическо му състояние и е причината за неговата лоша комуникация.

Друга версия твърди, че Джуул е роден в бедно семейство и си харесва дъщерята на заможен собственик на кожена фабрика. Опитвайки се да впечатли родителите на любимата си той успява да се изучи и започва собствен бизнес, който за съжаление бързо ще пропадне. Загубил всичко и отчаян, че сега не може да се ожени за жената, която е в сърцето му той потегля към Съединените щати, скитайки с кожените си дрехи, подарък от нея.

Независимо колко възможни истории се пишат по негов адрес те са просто плод на въображението на хората, които се опитват да разгадаят какво се е случило с него.

Едно от най – интересните неща за него е, че само с кожената си премяна той успява да преживее едни от най – коварните и смразяващи снежни виелици. Отказва подслон, когато му е предложен и единствено веднъж бива спасен в болница, заради лошо измръзване, но след като се възстановява моли да бъде освободен да броди отново. Няколко поредни години Джуул радва местните със своят чудат вид и се наслаждава на компанията и храната им, но дългите му пътешествия ще приключат, когато тялото му е намерено в една от пещерите, в които се приютява на 24 март 1889 година. Основната причина за смъртта му се смята, че е огромната му любов към цигарите.

Без нищо на свое име и само с дрехите на гърба си е погребан по подобаващ за статуса му начин на известна личност. До днес ексцентричният мъж остава пълна загадка за всеки, който се запознае с неговата история.

 
 
Коментарите са изключени за Градските легенди за мистериозният мъж с коженият кожух

Повече информация Виж всички