shareit

Горди, красиви и гей: Кой, къде и как провежда най-грандиозните гей паради по света

| от Вучето |

Макар тенденцията постепенно да се променя, в България все още сме свикнали да гледаме на LGBTQ парадите като на някакъв нетипичен за нашата култура феномен, натрапен ни от “Запада”. Нещо като Свети Валентин, Хелоуин и пиците с ананас, само че не толкова безобиден като тях.

За някои българи мирното шествие на хора с различна от хетеросексуалната ориентация е тъмно (въпреки привидната си пъстрота) и коварно (въпреки привидната си добронамереност)  зло, което целѝ да направи на пух и прах християнските ценности и да насочи невинните дечица катастрофално “вляво”. Милиони хора по света обаче са на противоположното мнение и са превърнали прайдовете в повод за всенародна веселба. От Мадрид до Стокхолм и от Тел Авив до Вашингтон всяка година хората излизат по централните улици на своите градове, за да отпразнуват с гордост триумфа на различията.

Месец юни е синоним на прайдовете по света. А тази година юни е още по-специален отвсякога, защото тази година се навършват 50 години от Стоунуолските бунтове, които започват на 28 юни 1969 г. и в последствие се превръщат в катализатор за световното движение за гей права.

С готовност ще отведем тези от вас, които проявяват любопитство какво и как се случва извън “наше село”, на тези горещи точки на планетата, където традиционно се провеждат най-грандиозните, най-посетените и най-щурите гей паради, които някой някога е виждал.

Housing Works Joins the 2016 LGBT Pride March
Прайдът в Ню Йорк, Снимка: Getty Images

Ню Йорк, САЩ

Без съмнение няма по-подходящо и емблематично място, където човек да изживее емоцията на прайда, от Ню Йорк Сити – рожденото място на движението за гей права. Празненствата продължават цял месец във всичките пет главни квартала на града, но най-големият купон става в Манхатън. Прайд парадът ежегодно привлича около два милиона участници. Шествието от 55 подвижни платформи започва от ъгъла на 36-а Улица и 5-то Авеню и се движи на юг в посока Гринуич и Кристофър Стрийт. Крайната точка е иконичната Стоунуол Ин, където е започнало всичко преди половин век.

Разбира се, тържествата тази година ще преминат в духа на 50-тата годишнина от събитията в Стоунуол. Организаторите планират точно 50 различни събития и предвиждат тазгодишният прайд да бъде най-масовото и грандиозно ЛГБТИ събитие в света за всички времена и по този начин се надяват да изпреварят абсолютния първенец в това отношение Сао Пауло.  Водещ на церемонията по откриването, която ще се проведе на 26 юни в Центъра Баркли в Бруклин, ще бъде Упи Голбърг.

Pride In London 2018 - Barefoot Wine Float
Прайдът в Лондон, Снимка: Getty Images

Лондон, Англия

Никой не може да ви гарантира, че пристигайки в Лондон в началото на юни за прайда, ще видите Мегън Маркъл (или пък слънцето!), но парадът в столицата на Обединеното Кралство определено си заслужава най-вече, защото маршрутът му преминава през иконични места като Пикадили Съркъс, Риджънт стрийт и площад “Трафалагар”. Интересен за отбелязване факт е, че въпреки грандиозните си размери и многото мастити спонсори, прайдът в Лондон се организира почти изцяло от доброволци.

Сънародниците на Оскар Уайлд, Бой Джордж и Елтън Джон определено знаят как да съберат очите на света! Освен забавни събития през целия фестивален период като мини-маратона в Хайд Парк и алтернативния на Britain’s Got Talent, “Прайд търси музикален талант”, участниците в тържествата могат да се потопят в нощния живот, който предлагат такива легендарни гей заведения като Heaven и G-A-Y. Със сигурност покрай прайда, който тази година ще протече между 6 и 17-и юни, такива скучни, макар и важни, събития като посещението на Тръмп и Мелания в Уиндзор ще останат на заден план.

Christopher Street Day In Berlin
Прайдът в Берлин, Снимка: Getty Images

Берлин, Германия

По-известен с абревиатурата CSD (Christopher Street Day) този фамозен фестивал се провежда през втората половина на юни всяка година от 1979 г. насам. Всяка година темата, мотото и политическата платформа на CDS се определят от т. нар. прайд форуми, в които може да участва всеки, без значение на пол, възраст, политическа и сексуална принадлежност. Емблематични за германския фолклор и Октоберфест Ledehosen (кожени панталони) са широко представени и на берлинския прайд, само дето изглеждат доста по-различно от традиционните и повече биха подхождали на любителите на садо-мазо практиките – те са черни, много тесни и богато гарнирани с каиши. тази година посетителите на CSD ще имат достъп до иначе супер ексклузивни нощни клубове в хипстръския квартал Кройцберг, където ще се прожектират филми на queer тематика. Парадът започва точно в 12 на обяд на 27 юли (тази година е изключение) от Кюрфюрстердам и завършва два час по-късно при Бранденбургската врата.

Annual Gay Pride Canal Parade Held In Amsterdam
Прайдът в Амстердам, Снимка: Getty Images

Амстердам, Нидерландия

Няма начин в една от най-разкрепостените в сексуално и всяко друго отношение страна в света егежодният прайд да мине незабелязано. Всъщностпрайдът е второто по популярност събитие  в Амстердам (след Деня на краля) и всички местни с нетърпение очакват да дойде последната седмица на юли, когато обикновено започват тържествата. Наличието на много канали допринася за огромния и ефект на т. нар. “Канален парад”, и го прави единсвен по рода си в света.  Процесията от над 80 тематични плаващи платформи и лодки, които преливат от костюмирани веселяци, танцуващи под ритъма на диско шедьоври и електронен бийт, е нещо, за което чуждите туристи спестяват цяла година, за да отида и видят на място.  Маршрутът по вода е с дължина около 8 км и се изминава за три часа. Броят на зяпачите по целия маршрут обикновено не пада под половин милион. През последните години много холандски и международни компании се представят със собствени лодки на парада, с което искат да покажат съпричастност към политическите и социални послания на фестивала. По каналите на града с гордост плават лодки с логото на амстердамската полиция, на градската община и дори на министерствата на отбраната и правосъдието!

Sao Paulo Hosts World's Largest Gay Pride Parade
Прайдът в Сао Пауло, Снимка: Getty Images

Сао Пауло, Бразилия

През 2006 г. прайдът в Сао Пауло събира на едно място над 2 милиона души и така вдигна много високо летвата преди други градове, които се борят за първото място в класацията за най-посещавано ЛГБТ събитие в света. Любопитен факт е, че федералното правителство спонсорира парада, а много политици присъстват на повечето събития, с което демонстрират пълната си подкрепа на ЛГБТ движението за права и свободи. Тази година темата на прайда в Сао Пуло ще бъде 50-тата годишнина от Стоунуолските събития и градът очаква рекордните 3 милиона участници и гости, които ще бъдат там на 23 юни, за да изминат трасе с дължина 5 км. В типично бразилски стил обаче, партито вече тече с пълна сила, затова считайте, че ако спонтанно решите да пътувате за Сао Пауло, до края на месеца няма да има къде да изпуснете игла, пък камо ли да си намерите свободно легло, кушетка и дори надуваем дюшек за пренощуване. Заради огромното стълпотворение, властите на града постоянно предупреждават туристите да оставят паспортите, кредитните карти, скъпите телефони и  бижута у дома или в хотелския сейф, преди да се гмурнат в невъобразимия водовъртеж на прайда.

Israel's Gay Community Holds Pride Parade In Tel Aviv
Прайдът в Тел Авив, Снимка: Getty Images

Тел Авив, Израел

Кой казва, че евреите били като глътнали бастун и че не знаят как да се забавляват!? На тези, които никога не са били в Израел и се притесняват, че все отнякъде ще гръмне бомба, ще кажем така: Да, бомба може да избухне, но тя ще е от цветове, емоции и радост – особено, ако посетите космополитния Тел Авив през седмицата, когато се провежда מצעדהגאווהבתלאביב, както се изписва на иврит  “Тел Авив Прайд”.

Официалното първо издание на прайда е през 1993 г., когато събитието е все още само с политическа насоченост.  Оттогава то събира всяка година 200 хиляди души, от които 30 хиляди туристи, които идват в града, за да заявят на всеослушание “Тел Авив обича всички полове” (традиционният слоган на прайда) и да се забавляват ден и нощ.  Най-горещото парти се случва на средиземноморския плаж Хилтън, където диджеи и артисти представят своето изкуство безплатно. После партито се разпръсва по други плажове – Гордън бийч, Джерусалем бийч и Алма бийч, където местни и туристи си “омешват шапките” и танцуват без умора под палещите лъчи на слънцето.

Annual Gay Pride Parade Held In Toronto
Прайдът в Торонто, Снимка: Getty Images

Торонто, Канада

Трудно се нацелват дори десетина поредни слънчеви дни през лятото в този северен град, но на участниците в ежегодния прайд не им пука, защото има много неща, които да ги разсейват от невинаги дружелюбното време. Сред традиционните събития по време на тържествата са “Походът на лесбийките” и “Прайд парадът” и когато те се случват, градската управа затваря за движение параметър от цели 22 отсечки. От 2005 г. насам традицията повелява в шествието да участват шефът на полицията, политици от различни партии, министри и кметът на града. За голямо учудване и разочарование на много обаче, преди няколко дни премиерът заяви, че няма да участва в парада за втора поредна година. Освен това, заради забрана да “дефилират”, облечени в униформи, полицията на Торонто за първи път от 2000 г. насам също няма да участва в шестивето. Но публиката едва ли ще скучае без тях, защото по традиция ще ги забавляват известни драг кралици от шоуто на Ру Пол.

San Francisco Host Its Annual Gay Pride Parade
Прайдът в Сан Франциско, Снимка: Getty Images

Сан Франциско, САЩ

Прайдът в този най-гей американски град е вторият по големина в света след този в Сао Пауло и първи в САЩ. Маршрутът на самия парад започва в 10 сутринта от Стюарт Стрийт и минава по дължината на Маркет Стрийт, за да завърши в три следобед на  8-а Улица. В шествието участват стотици групи, клубове и организации, някои от които са “Dykes on Bikes” (Лесбийки на мотори), PELAG (Родители, семейства и приятели на лесбийки и гейове), около дузина религиозни и неправителствени организации, както и много политици, чиято цел, разбира се, е да се харесат на многобройните гласоподаватели с различна сексуалност. Тази година, пак по случай 50 години от събитията в Стоунуол, организаторите са предвидили специални събития, едно от които ще бъде Fresh Meat Festival  (Фестивал на прясното месо), в който ще се изявяват хомосексуални и транссексуални артисти в жанрове, вариращи от опера и бални танци до бой банди и хула хоп. Този юни специална гост-звезда на фестивала ще бъде рап сензацията Амара Ла Негра.

Kylie Minogue Performs At Gay Parade 2010 in Madrid
Кайли Миноуг пее на Прайда в Мадрид, Снимка: Getty Images

Мадрид, Испания

Оргуьо Гей Прайд в Мадрид е истински магнит за представителите на ЛГБТ общността от цяла Европа. Тази година фестивалът ще се проведе от 28 юни до 7 юли и ще предложи на стотиците хиляди участници и гости на града от всичко по много: концерти на открито, партита, изкуство, култура, спорт и тонове вкусна храна. И всичко това насред гей квартала Чуека в самото сърце на испанската столица. Разбира се, както и нявсякъде другаде, където тази година прайдовете ще преминат под звездата на Стоунуол, кулминацията ще бъде самият парад, участие в който се очаква да вземат 2 милиона души. Парадът обикновено продължава от 18 до 23 часà и завършва при Пуерта де Алкала. Оттам участниците се насочват към Плаза Колон, където партито продължава до зори.

 
 
Коментарите са изключени

Адам Райнер – джуджето, което стана великан

| от |

Малко детайли се знаят за живота и личността на Адам Райнер, въпреки че е необикновена част от медицинската история. Мъжът е роден в Грац, Австрия, през 1899 и докато расте и се развива става ясно, че осанката му е по-ниска от на средния човек. През 1920, когато е на 21 години, той е висок едва 1,18 метра. Докторите официално го класифицират като джудже.

Но някъде през 20-те си години с Адам се случва нещо необикновено – той започва да расте стрeмглаво. И като казваме стремглаво: до 32-ата си годишнина Адам Райнер е висок 2,18 метра. Това прави по 10 сантиметра на година. Тялото му обаче се изтощава сериозно от този процес и скоро мъжът е прикован за леглото. 

Изглежда че секрецията на хипофизната жлеза на клетника – жлезата, която отговаря за хормона на растежа – минава от просто шуртене в цял водопад след като става на 21. Неизправният орган кара тялото му да отдели всичките си ресурси за неконтролирния растеж, което в крайна сметка го прави слаб и неспособен да стои прав. През декември 1930 мозъчен хирург прави местна упойка на Райнер и вкарва инструменти в носа му, за да стигне до хипофизата му – малък дял от мозъка, който се намира в труднодостъпната му основа. Хирургът открива и премахва еозинофилен аденом – доброкачествен тумор, който притиска хипофизата. Тази процедура спира силния растеж на Адам, но щетите вече са нанесени.

Адам Райнер прекарва остатъка от дните си неспособен да седи изправен. По-късно той е приет в старчески дом, където живее до кончината си на 4 март 1950, на 51 години. В деня на смъртта си той е висок 2 метра и 34 сантиметра – двойно повече, отколкото когато е на 21. Въпреки че в младежките си години е един от най-ниските мъже в Австрия, с времето Адам става най-високият мъж държавата.

До ден днешен той е единственият човек в историята на медицината, който е класифициран и като джудже, и като гигант.

 
 
Коментарите са изключени

Програмата на ЦРУ за промиване на съзнанието – MK-Ultra

| от |

Всяка страна извършва поне едно престъпление срещу човечеството в хода на цивилизацията. Малко са онези, които не са се възползвали от своята власт. В периода на Студената война, отделните враждуващи сили се опитват да създадат невъзможното оръжие за поразяване на врага. След като тайната за атомната бомба вече е споделена и между САЩ и СССР ще започне търсенето на нов още по-безумен начин  за  масово изтребление. И през 50-те години на миналия век се ражда идеята за създаването на психотропно оръжие за контрол на човека. Легендарната програма MK Ultra, тествана много дълго време върху мирното население на САЩ е не само неетична, но и незаконна.

И въпреки това САЩ ще продължи да води експерименти с хора около 20 години. Обект на интерес не са само скитниците в страната, които между другото започнали да изчезват бързо от улиците на градовете. ЦРУ имали за цел да използват и някои от по-интелигентните си мозъци, за да проверят дали биха успели да промият тях и да ги превърнат в марионетките, които били необходими за изпълнение на ред мисии. При евентуален успех, всеки заловен съветски шпионин ще може да бъде върнат обратно като двоен агент, при това без никой да го заподозре. Ако си спомняте холивудският филм „Манджурският кандидат“, трябва да знаете, че вдъхновението не е случайно.

Sinatra_and_Harvey_in_Manchurian_Candidate_NYWTS

Снимка: By New York World-Telegram and the Sun staff photographer: „Stanziola, Phil, photographer.“ – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c29059.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1307083

И докато MK Ultra работи на високи обороти, при това без особени резултати върху чуждите шпиони, дава един алтернативен резултат. Хора като Тед Качински излизат на сцената, младият гений преподава в най-ранна възраст в Харвард, но също е обект на изследване на тази програма. Успява да се побърка и започва да изпраща бомби по пощата. Друга жертва може да се окаже великият математик Кевин Наш – той се разболява от шизофрения, макар и във фамилията му да няма други душевноболни. През 1973 г. започва да се разчува за експерименталната програма, но преди това директорът на ЦРУ Ричард Хелмс нарежда всички документи да бъдат унищожени. В някои от декласифицираните документи се появяват показания на лекар, който можел да контролира 6 кучета с дистанционно и да ги кара да извършват определени елементарни команди.

DeclassifiedMKULTRA

Снимка: By Central Intelligence Agency – http://www.michael-robinett.com/declass/c001.htm Declassified, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20224857

Това е резултатът от 20-годишни опити в САЩ. Канада продължава проучванията още известно време, получавайки финансиране от ЦРУ. Похарчени са близо 10 милиона долара и според днешната инфлация се доближават по-скоро до 100 милиона долара. Откъде започва всичко?
Мястото е Форт Детрик. Отдалечено достатъчно от Вашингтон и близо до Мериленд – там ще се роди една от най-напредналите лаборатории за провеждане на химически и био тестове за военни цели. Днес същата продължава да работи, но се занимава с търсене на ваксини за най-различни заболявания от чума до Ебола.

Мотивацията за провеждането на такива експерименти идва от Япония. Още през 1942 г. се говори, че японската армия използва био оръжие в Китай.
На сцената излиза Айра Болдуин и трябва бързо да намери място за създаването на лаборатория. Вниманието му е насочено върху полето в Детрик и една изоставена военна база. На следващата година правителството изкупува и околните ферми, за да осигури повече пространство на учените. В края на Втората Световна война ще има драстично забавяне.

САЩ вече разполага с атомно оръжие и разработването на биологично остава на заден план. Студената война носи захлаждане в оръжейната индустрия, а и мнозина осъзнават, че атомът може да бъде само крайна мярка в надигащ се военен конфликт. И докато Айра почивал в лабораторията и очаквал нови нареждания, скандалът с главата на католическата църква в Унгария – Йозеф Миндсенти се разгаря сериозно.

Като противник на комунизма, Йозеф отрича методите на властта и бързо си навлича гнева и вниманието им. След зверски мъчения е готов да си признае всяко преписано и съчинено престъпление. Корейската война води до още повече изненади, пленени американски войници подписват декларации, критикуващи американското правителство и намесата в чужди политики. Всеки нормален човек би помислил за зверствата, които се извършват върху пленниците, но тук ЦРУ блесва с нова идея – СССР разполага с оръжие за мозъчен контрол. ЦРУ нямали представа какво се случва с войниците, но заключението е, че някъде там се крие наркотик или техника за заличаване на човешката памет, водеща до сляпо подчинение. 5-ят директор на ЦРУ Алън Дълес ще влезе смело в поста и бързо ще потърси още един химик в за създаването на оръжие за мозъчен контрол. Сидни Готлиб ще започне експериментът с хора, предписвайки им най-различни наркотици, както и други видове химикали.

Mkultra-lsd-doc

Снимка: By Dr. Sidney Gottlieb’s approval of an w:en:MKULTRA subproject on LSD. – Transwiki approved by: w:en:User:Dmcdevit, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2699307

Основната мисия на 33-годишният мъж е да успее да заличи човешкото съзнание и да го замести с друго по-изгодно за него. И ако наркотиците не помагали, електрошокът можел да изтрие съзнанието на всеки, спомените за контрол на двигателната и нервната система и да добави други странични ефекти. Практически половината работа била завършена, а сега следва добавянето на  ново съзнание в главата на жертвата.

Експеримент от този ранг изисквал сериозно количество опитни зайчета, следователно ЦРУ започва да ги доставя от затвори, лудници и някои болници – бездомниците предпочитали да се крият или да бягат от съмнителните черни бусове, които вечер обикаляли гетата. В Европа и Азия на помощ идват задържаните шпиони и военнопленници. Готлийб разполагал със специално разработена вила за такива експерименти в Кронбер, Германия. Мъчениците са много, но не е известен ефективен резултат. Както припомнихме в горните редове, ЦРУ бързо унищожава документите и така и не става ясно дали са успели да разработят подобна технология, но мъченията са сигурни, жертвите – не. Един от неприятните моменти за седем затворника от Кентъки е постоянното тъпкане с LSD за цели 77 дена. Заловен севернокореец прекарва доста време на антидепресанти, после получава стимуланти като виагра, а миксът от всичко това се доукрасява с електрошок – съдбата му остава неизвестна.

Разумът все пак карал някои от участниците в тази игра да се замислят или откажат от делата си. Такъв човек е Франк Олсън. Провежданите експерименти не само не били етични, но го карали да сънува кошмари. В един слънчев ден заявил, че желае да напусне ЦРУ и никога повече да не влиза в лаборатория. Колегите му усетили, че е готов да наруши тайната, а самият Готлийб предложил да направят същия експеримент върху него. Франк прекарва доста дни в изтезания и накрая скача от прозореца на хотелската си стая, позиционирана на десетия етаж. ЦРУ дълго време ще твърдят, че случилото се е самоубийство, а после и инцидент. След прекратяването на MK-Ultra, Сидни Готлийб продължава да твори разруха за ЦРУ. В неговият боен арсенал присъстват химични елементи, които да отключват болести като дребна шарка, туберколоза, антракс и още много други.

Готлийб разработва различни варианти за премахването и на Фидел Кастро, както и на конгоанският лидер Патрис Лумба. В началото на 70-те години идва и нареждането всичко да бъде унищожено. Готлийб се опитва да скрие част от химикалите си, но евентуално и поне по думите на ЦРУ всичко е унищожено. Самият зъл гений ще живее до 1999 г. и ще почине в собствения си дом. Медицинският му картон ще потвърди наличието на редица сърдечно съдови проблеми, но жена му така и не дава истинската причина за неговата смърт. И до днес няма информация колко наистина за загиналите по време на този експеримент. ЦРУ все още не е поискало прошка за воденето на толкова безумна програма.

 
 
Коментарите са изключени

Ашли Ревел – идиотът, който заложи всичко на рулетка и спечели

| от |

Представете си един ден да ви щукне да продадете всичко, което имате, да отидете в Лас Вегас и да заложите абсолютно всичко на едно завъртане на рулетката. Рискът да загубите е много реален и като нищо можете да си тръгнете само с дрехите на гърба си (или дори с по-малко). Всъщност, шансът да спечелите залог от типа всичко или нищо на американска рулетка е 47,3% – същият залог на европейска рулетка има шанс за печалба 48,6%. Ашли Ревел от Великобритания решава да поеме този риск – през април 2004 той продава всичко, което притежава, взима получените 76 840 паунда (105 400 паунда днешни пари, всички суми от тук нататък ще са в днешни пари).

Ашли, тогава на 32 години, започва пътешествието си, както сам той признава, на по питие с момчетата в една кръчма. Един от тях излага идеята да се заложи всичко, което човек притежава, на едно завъртане на рулетката и леко подпийналата компания се съгласява, че тази идея е доста велика. Въпреки че огънят на разговора се поддържа до значителна степен от алкохола, на следващият ден въпросната идея се оказва залостена стабилно в главата на Ашли. По-късно той ще каже пред The Telegraph: „Помислих си, какво невероятно преживяване би било. По това време не бях женен, нямах деца, бях напълно ерген. И реших: сега или никога.“

Roulette wheel

Рулетка

Не е изненадващо, че не всички се радват от решението на младия мъж – родителите му имат особено мнение по въпроса. Бащата на Ревел, Мик, казва на сина си, че е „лошо момче“, че не трябва да постъпва така и „Трябва да работиш като другите деца“. Ашли прекарва известно време в опит да ги убеди в начинанието си. Баща му пръв се съгласява, но психологическото обработване на майка му отнема малко повече време.

Следващата стъпка е да започне с продаде собствеността си и да припечели и малко странични пари, колкото може. Колата му, часовник Rolex, стикове за голф и дори сантиментални предмети са продадени или на аукцион, или на улицата. Съвсем естествено, с някои предмети човекът се разделя по-трудно – като футболните трофеи и пуловера за крикет, който получава в гимназията. След това Ревел ще съжалява, че продава тези неща.

Хора от британския телевизионен канал Sky One надушват за ситуацията и пращат екип кой до снима мини сериал със заглавие „Double or Nothing“ (Двойно или нищо).

Подготовката приключва, парите са събрани от всякакви места (един онлайн букмейкър и спонсор предлага мъжът да смени името си на Ашли Blue Square Ревел) и в крайна сметка общата сума е 105 400 паунда. С парите в банката, той се качва на полет до Лас Вегас заедно със снимачния екип, приятелите си и (накъде без) родителите си. На този етап технически дори дрехите на гърба му не са негови, защото костюмът, който носи, е под наем специално за случая.

Плановете да прави залога в Hard Rock Hotel пропадат след като проговорите не стигат до никъде. Собствениците на Plaza Hotel and Casino обаче виждат възможност за малко пиар и се съгласяват да са домакини на събитието. Точно преди рулетката да се завърти, те отправят послание, в което се казва, че не съветват никого, дори и него, да прави такова нещо.

Въпреки риска и тежестта на всичко, нощта преди залога Ревел спи спокойно и по-късно ще каже, че никога не се колебаел дали да го направи. Въпреки че шансовете му са макар и в малка степен срещу него, той казва: „Когато сега се върна назад, изглежда ми лудост, но бях силно убеден, че ще спечеля. Буквално отивах, за да си събера печалбата.“

large_Ashley-Revel-winner-roulette

Епичният момент! Изотчник: „Double or Nothing“, IMDB

Сутринта преди залога Ашли има да реши още един последен и може би най-важен въпрос: черно или червено? Той се оглежда за някакъв знак от съдбата, но съдбата явно още не е събудила. В крайна сметка, както Ревел разказва, точно когато топчето се завърта върху рулетката „Първото нещо, което ми дойде наум беше червено и тогава избутах всичките си чипове напред.“

Тогава всички – семейството му, приятелите му, както и зрителите на Sky One – виждат как топчето се завърта, завърта и накрая пада върху числото 7 – червено число. Многолюдието полудява, а Ашли Ревел удвоява печалбата си и взима 210 800 паунда. 

След преживяното той споделя „… беше ненормално нещо. И сега мисля какво ли щеше да стане, ако бях загубил. Нямаше да има къде да се върна или какво да облека. Все още обаче щях да имам семейството и приятелите си, които никога няма да ме оставят, така че те ми дадоха необходимата сигурност, която ми позволи да направя това.“

За разлика от повечето комарджии, които печелят големи пари, Ашли решава да не залага повторно и се оттегля с печалбата си. С част от нея впоследствие Ашли ще плати за обиколка с мотор из Европа. Но късметът му не свършва дотук – по време на обиколката, докато е в Холандия, той среща момиче. „Взех я с мен в Англия, оженихме се и сега имаме две деца. Може да се каже, че заради залога успях да си намеря жена.“

 
 
Коментарите са изключени

Чудните военни машини: Странният морски камуфлаж

| от |

То не е точно военна машина, а начин за маскиране на корабите по време на Първата световна война, който смятаме вся пак за чудноват. Британците наричат този камуфлаж „Dazzle Painting“, а американците „Razzle Dazzle“. Той трансформира корабите от просто сиво корито в ярки, цветни шедьоври на кубизма. Британците, американците и французите използват този камуфлаж и той става доста популярен сред военноморски сили през ПСВ. Очевидците често остават без коментар пред крещящите цветове на корабите, които, минавайки в конвой, сигурно са създавали доста живописна гледка.

Olympic WWI

Олимпик, сестриният кораб на Титаник, в камуфлаж, докато служи в ПСВ от септември 1915

Целта на това пребоядисване обаче не с артистичен характер. През годините се правят множество опити за маскиране на корабите, така че да не се забелязват от немските „подводни лодки“ (u-boat), които потапят съдовете на съюзниците в неочаквани количества и с тревожна скорост. Но въпреки постоянното изпробване на нови и нови методи за прикриване на корабите, никой от тях не е успешен заради постоянните промени в небето, водата и въздуха.

EB1922 Camouflage Periscope View

Сравнение между два еднакви кораба: единият с камуфлажа, а другия – без

Един остроумен британски офицер на име Норман Уилкинсън обаче предлага различен подход: да се използват линии с различни дебелини, дължини, ъгли и така нататък, не за да се прикрие кораба, а за да е по-трудно на противника да определи посоката му на движение, скоростта и размера. По време на Първата световна торпедата след изстрелване са плували само по права линия, така че капитаните на подводниците трябва да се прицелят в корабите, преценявайки на око разстоянието, скоростта и посоката им, за да попадне торпедото в целта. Рисунките по корабите правят курса им труден за определяне и съответно работата на командирите ставала по-трудна.

За съжаление… не са известни цветни снимки на камуфлажираните военни кораби. Тази практика спира, когато подводниците започват да получават адекватна помощ от въздуха, а по-късно – и с развитието на радарните технологии.

 
 
Коментарите са изключени