shareit

Глория Вандербилт – богатата наследница, която живя и умря по свои собствени правила

| от Вучето |

Милиони жени (и мъже) по света, които някога са имали поне един чифт от джинсите с нейното име на задния джоб, се кълнат, че “they really hug your derrière” (Те наистина прегръщат задните ви части).

Далеч обаче преди да изгради империя от деним за милиони долари, тя не може да се оплаче от липсата на пари. Както и от красота, талант, известност, пътешествия, любовни романси, разбити бракове и скандали, защото от всички тях тя има в повече, отколкото обикновено човешко същество може да преживее в рамките на един живот.

А нейният тъкмо приключи. На 17-ти юни на 95-годишна възраст известната дизайнерка, писател, актриса и наследница на една от най-старите нюйоркски фамилии Глория Вандербилт издъхва в манхатанския си дом, заобиколена от семейството и приятелите си.

Gloria's Aunt

Родена със сребърна лъжица в устата

Тази необикновена личност с алабастрова кожа, гарвановочерни коси и стройна фигура започва живота си на този свят като единственото дете на железопътния магнат и прочут плейбой Реджиналд Вандербилт и вятърничавата му втора жена. И макар фактът, че произхожда от фамилия от сой и с много пари, да й носи много привилегии в бъдеще, ако можеше, Глория едва ли би избрала точно тези родители и точно това време, за да се роди.

Алкохолизираният баща умира, още когато Глория е бебе, като й оставя 2,5 млн. долара (равняващи се днес на 37 милиона) в попечителски фонд, които обаче няма право да пипа, докато не навърши пълнолетие. Майката обаче няма проблеми с достъпа до своята годишна рента от 50 хиляди и използва парите, за да купонясва из цяла Европа години наред. За Глория се грижат бавачката и лелята.

Когато обаче по едно време майката се сеща, че някъде в Америка има дъщеря и решава да си я прибере, лелята казва “Да, ама няма да стане!”. Двете започват яростна съдебна битка за попечителство над детето, която е отразена надълго и нашироко в пресата. В крайна сметка лелята печели делото, след като излага на показ срамни моменти от разгулния живот на майката, а адвокатът й манипулира детето да излъже съдията, че я мрази и не иска да я вижда. Глория заживява в разкош в имението на лелята в Лонг Айлънд и въпреки, че нищо не й липсва, след цялата тази съдебна и медийна дандания психиката й е разклатена завинаги. Тя расте като изключително затворено и вглъбено в себе си дете, а несигурността й се засилва от факта, че заеква и се намира за непривлекателна.

Gloria Vanderbilt

Какавидата се превръща в пеперуда

Когато е на 17, на Глория й писва животът на птиче в златна клетка, напуска дома на леля си и заминава за Бевърли Хилс. А там намира не кого да е, а… мама. Двете изведнъж стават първи дружки и почват да ходят заедно по купони. Майката въвежда крехката тийнейджърка в най-висшите от висши светски среди и Глория като че ли се поотваря. Всъщност отваря се толкова много, че едва ли не още първият мъж, който започва да я ухажва, става неин съпруг. Човекът се казва Паскуале ди Чико, филмов агент, и както може да се предположи по сицилианската му фамилия, много “свой човек” на мафиотския бос Лъки Лучано.

Брак номер едно просъществува едва четири години и през 1945 г. Глория е едва на 21 и вече прясно разведена. Статутът й на такава обаче не се запазва задълго, понеже скоро след развода се хвърля в обятията на застаряващия диригент от полски произход Леополд Стоковски. Въпреки че е на 63, когато се жени за Глория, Стоковски се оказва достатъчно потентен, за да й направи две деца – Леополд и Кристофър.

Gloria-Vanderbilt-at-home---Photographed-by-Horst-P.-Horst_-Vogue_-April-1966

В търсене на себе си и още съпрузи

Заради ролята си на майка, светска личност и съпруга на надут диригент със завидна репутация в артистичните среди, на младата Глория й се налага да се кротне и да заживее “живот за пример”. Въпреки че се движи в сянката на съпруга си, тя постоянно захваща различни неща, за да занимава ума и ръцете си. Рисува абстрактни картини, пробва се като модел и дори пописва поезия и проза. Писателските й опити обаче съвсем не се оказват дилетантски и през 1955 г. публикува книга с любовна поезия и играе в няколко телевизионни постановки. Същата година се развежда със Стоковски.
Съпрузи номер 3 и 4 са съответно Сидни Лумет (8 години брачен живот) и писателя Уаят Купър, от когото ражда другите си двама синове. Купър всъщност е рекордьор сред съпрузите с цели 15 години брачен живот. И сигурно са щели да бъдат повече, ако смъртта не разделя двамата съпрузи през 1978 г., когато писателят умира по време на сърдечна операция.

gloria-vanderbilt-5-1560784768

Хайде да спечелим малко пари от дрехи!

В средата на 70-те джинсите все още се правят изключително с мъжка кройка. Предприемчивият американски производители от индийски произход Мохан Мурджани надушва накъде духа вятъра, а именно че все повече жени искат да изглеждат секси в джинси и предлага на Глория да разработи своя линия за дамски модели, на чийто заден джоб да има лого с нейната фамилия. Към този момент доста отегчената, Вандербилт прегръща идеята и става не само главен дизайнер, но и рекламно лице на марката. Така тя слага началото на нов маркетингов тренд, бидейки първата американка, използваща известното си име върху дизайнерски дрехи. Когато Глория прави промоционални турнета из магазините в страната, навсякъде я посрещат като холивудска звезда.

Много скоро след като навлиза в бизнеса, марката Вандербилт започва да прави оборот от 100 милиона годишно. Асортиментът постепенно се обогатява с други модни артикули като поли, пуловери, якета, а също и спално бельо и парфюми. След десетилетия, през които е живяла от наследени пари, Глория най-после печели свои собствени. And it feels go-o-o-d!

В интервю от 1985 г. тя казва: “Не че се отказвам от наследството си, обаче сега за първи път в живота ми парите изглеждат реални. Нали знаете, като в онази песен на Били Холидей: “И мама има, и татко има, обаче Бог да благослови детето, което печели за себе си.”

socialite-and-heiress-gloria-vanderbilt-poses-for-a-news-photo-107912578-1560785433

Моряци, корабът потъва

В края на 80-те конкуренцията от страна на други дизайнерски лейбъли става много силна и доходите от бизнеса на Вандербилт започват да намаляват. Известно време Глория нехае и си въобразява, че нещата от само себе си ще си дойдат пак на мястото. Продължава да харчи неконтролируемо, за да поддържа луксозния живот, на който е свикнала. Взаимоотношенията й с уж доверените й адвокат и психиатър се влошават.

През 1993 г. тя започва дело срещу тях за финансова измама, печели го и съдът й присъжда обезщетение в размер на 1,5 милиона. Парите обаче така и не й биват изплатени. Две години по-късно самата тя става подсъдима по дело за неплатени данъци в размер на 2, 7 милиона долара. Налага й се да продаде къщата в Ийст Сайд и тази в Саутхемптън, за да се издължи на властите. Таблоидите гръмват със заглавия, че някога свръхбогатата наследница сега е разорена и бедна като църковна мишка.

Въпреки че отрича да е така, фактите говорят сами за себе си. Глория се мести да живее в малък апартамент в Манхатън, който както тя самата се изразява, “не отговаря съвсем на естетическите ми критерии”. Но после бърза да допълни: “За сметка на това обаче са ми останали още талант и енергия в изобилие”. Е да, едно зло не води непременно до друго зло, и принудена от обстоятелствата да заживее по различен начин, тя се концентрира въхру писането. Изведнъж писателската й кариера рязко тръгва нагоре.

Gloria Vanderbilt At Home

Трагедия с много лица

Десет години след като губи единствения съпруг, за когото твърди, че е обичала силно, Глория получава нов удар от съдбата. 23-годишният й син Картър се самоубива, скачайки от 14-ия етаж на семейния апартамент в Ийст Сайд.

През следващите години Глория пише няколко мемоарни книги, в които излива душата си не само по отношение на трагичния инцидент с Картър. В “Имало едно време” (1985) разказва за загубената връзка с майка си и въпреки случилото се в миналото, тя говори с много нежност и любов за нея.

“Лицето й бе по-прекрасно от цвете, което с всяко свое венчелистче ме привличаше към себе си. О, как само копнеех да се слея с нея!”
В мемоарите си от 2004 г., които излизат със заглавието “Някога това ми изглеждаше важно”, тя пише за многобройните си любовни връзки, сред които са такива холивудски легенди като Франк Синатра и Марлон Брандо. Точно с този текст Глория дръзва да бръкне дълбоко в подсъзнанието си и да се опита да обясни нестихващото си влечение към секса и романтиката. Изненадващо, следите по пясъка на отминалото време отново отвеждат обратно към една определена личност.

“Най-голямата любов в живота ми беше и си остава моята майка,” пише тя. “Мъжете просто се явяват заместители на единствената ми любима”.

The National Arts Club's Literary Committee Honors Joyce Carol Oates

Когато казваме “Сбогом завинаги”

Синът й Андерсън Купър, който е популярен телевизионен водещ, съобщава новината за смъртта й в ефир. Във видеото, което CNN излъчва в нейна памет, той казва:

“Тя беше силна личност. Никога не издигна преграда между себе си и света, за да си спести разочарованията. Искаше да преживява всичко – и радостите, и болките. Беше необикновена жена, която умря така, както и живя – по своите собствени правила. Знам, че до последно се надяваше да й остане още малко време, няколко седмици поне или дори дни – колкото да прочете още някоя и друга книга, да нарисува някоя картина, да помечтае още малко. Но все пак беше готова. И когато си отиде, беше заобиколена от красота и от любов. Когато се сбогувах с нея, тя ми каза, че ме обича. Отвърнах й, че го знам. И го знам от момента, в който се родих. А това е най-големият дар, който една майка може да даде на сина си.

Глория Вандербилт беше на 95 години, когато почина. Какъв невероятен живот! Каква невероятна майка! И каква изключителна жена!

 
 
Коментарите са изключени

Математиката на серийните убийства

| от |

Първите следи на математиката произхождат от Вавилон. Открити са записки, които показват, че древните вавилонци са имали записки, математически таблици и са използвали сериозно в търговията. Векове по-късно получаваме тази наука като подарък, макар и много ученици да я разглеждат като антично мъчение. Еволюцията на математиката в най-различни направления показва, че можем да предсказваме дори бъдещето. Филмът „Специален Доклад“ от 2002 г. разказваше как агенти успяват да предскажат убийства, преди да са се случили и докато за широката публика всичко това изглеждаше като една завършена фантастика, Томас Харгроув показва точно обратното.

Неговите математически изчисления показват, че в Гари, Индиана (няма нищо общо с Ийри от онзи сериал) върлува сериен убиец. Томас дори предупреждава полицията за потенциалната опасност, но никой не му обръща внимание.  Пет години по-късно е арестуван Дерън Дион Ван. Неговото обвинение е убийството на седем жени, ала цифрата е много по-висока. Дерън ще признае пред психолог, че убива още от 90-те години. И тук идва големият въпрос, как е възможно 61-годишният пенсиониран репортер да знае за убиеца, а полицията да пропусне тази подробност?
Харгроув е основател на проекта „Murder Accountability Project“.

Това е американско НПО, което събира информацията на всички федерални, щатски и локални правителства с помощта на закона за свобода на информацията. Събраните данни са предимно от секцията за убийства и тежки престъпления. Те са напълно безплатни и всеки може да ги разглежда. Когато се появи подозрение, че някъде има действащ сериен убиец, господата започват сериозно разследване.  Томас започнал тази страст с обработката на информация още в колежа, когато трябвало да разглежда политическите вълнения. През 2004 г. пишел материал за проституцията, но решил да използва един от най-добрите източници – базата данни на ФБР. В доклада присъствали всички видове престъпления за цялата година.

След като разпределя всички убийства на фактори като възраст, раса, пол и метод на убиване, добавя и мястото, където е извършено престъплението. Направената статистика обаче представя и огромна дупка във всички разследвания. ФБР автоматично изчиства статистиката при направен арест на заподозрян. Тази корекция чупи цялото уравнение, защото през 2015 година се оказва, че изчистените случаи са 58%, а през 1965 г. са 91%. Неговото наблюдение показва, че престъпността изобщо не намалява, променя се статистиката.

През 2008 г. се ражда идеята за създаването на „Убийствен алгоритъм“. Събраните данни за престъпления от 2008 г. минават през статистически софтуер и показват интересни резултати. Харгроув го създава за анализ на престъпления с възможност за един и същ извършител. Ключови фактори, поставени в клъстърния анализ били: локация на жертвата, пол, възраст и метод на убиване. Програмата след това анализирала всички случаи и след отчитането на известна модалност показва дали има опасна връзка между всички случаи. Харгроув показал своето творение на отдел „Убийства“ и демонстрирал статистиката си с помощта на случая „Джон Бенет Рамзи“. През 1996 г. детето било убито в собствения си дом.

staircase-828601_1920

Харгроув поставил данни като „Колорадо“, „жена“ и възраст от 6 години, а в метод на убийство поставя „душене“. При така подадена информация, алгоритъмът вади именно този случай като единствен. Когато обаче възрастта се променила на 5-10 години, в графата с убийства се появява втори случай на 10-годишно момиче, датиращ от 1985 година.
Харгроув поставил издирване в цялата страна и се оказва, че има 22 неразкрити случая. Оказва се, че САЩ не обръща особено внимание на технологията, която ФБР предлага и още по-страшното – не попълва информация по разследванията.
Когато полицията не обърнала внимание, аналитикът решил да представи своята технология на детективите от ФБР. Всички одобрили видяното, но одобрението не означавало употреба на продукта. Желанието за разкриване на случаи и откриването на престъпници било в програмата на кмета Майкъл Нътър.

През 2007 г. печели изборите във Филаделфия и започва да търси правилната методика. Разкритите престъпления скачат от 56% на 75%. Прес следващите 10 години в Санта Ана ще има 100% разкриваемост на извършителя. Полицията в Лос Анджелис започнала да използва архивите си за анализ и по този начин се опитва да предскаже възможността за повтаряне на престъпление и това намалява престъпността с 13% само за 4 месеца.
Липсата на финансиране не позволява на всяко полицейско управление да използва модерна технология. Описаната система обаче е безплатна и позволява на всеки да я използва за по-сериозни анализи, както и за предсказването на потенциални престъпления.

Алгоритъмът не показва как един ден роботите ще отнемат всичко, а само представя възможността да се използва статистика в много по-правилната посока. Статистиката показва и нещо много по-притеснително – повече от 5000 убийци успяват да се разминат с присъда, следователно системата има нужда от модернизация, а математическите похвати могат да се използват абсолютно навсякъде и това позволява сериозни успехи.

 
 
Коментарите са изключени

Димитър Балев – един от най-успешните кметове на Видин

| от |

Димитър Балев е дребен, слаб, болнав, но изключително работлив, улегнал и интелигентен мъж, което ще го направи един от най-успешните кметове на Видин. Но нека да започнем с хобито му.

Роден е на 10 септември 1863 година в Охрид, тогава в Османската империя. През 1875 година, докато учи във второкласното видинско училище, с помощ от негов учител е изпратен в Букурещ при Любен Каравелов. След Освобождението на България през 1878 първоначално е занимава изключително с пчеларство. Започва в „Образцов чифлик“ при Карл Бец, през 1896 година участва в учреждението на Видинското пчеларско дружество, а 3 години по-късно, през 1899, година помага за организирането на първата пчеларска изложба. Той също така работи със списание „Пчела“ и посещава пчеларски конгреси и международни изложби. Дори през 1903 година спечелва няколко награди – от Международния пчеларски конгрес и на пчеларска изложба във Виена. В хода на пчеларската си кариера разработва нов вид кошер, носещ неговото име – Балев кошер – който също е отличен с няколко награди. През 1912 година участва и на Всеславянския пчеларски събор в Москва.

На 45 години, на 17 юли 1908,  той става кмет на Видин като ще изпълнява длъжността до смъртта си на 15 януари 1915. Противоположно на общоприетото дори за онова време правило по-заможните да получават кметски кресла, той достигна до длъжността като беден човек.

Той построява сградите, където и до днес се помещават училищата „Любен Каравелов“ и „Св. св. Кирил и Методий“, както и парка „Владикина бахча“. За просветната политика на Димитър Балев пише учителката Мария Кръстева във в. „Видински общински вестник“, бр. 145 от 20 януари 1935 година.

„Балев винаги поставяше на първо място учебно-възпитателното дело, защото образованието, освен че въздига човека на висотата, на която трябва да се намира като духовно същество, но в същото време то е най-силният лост за повдигане материалното състояние както на отделните хора, така и на целия народ. Любовта и вярата в децата и младите хора бе за него необходимост. С встъпване в общинския дом той изтръгна децата от прашните и пусти мегдани и ги отправи за пръв път към уредените игрища, паралелки и топки, доставени от Швеция. Той предвиди суми от общинския бюджет за ученически екскурзии и създаде при всяко квартално училище училищна градина, а предвидената сума за ученическата колония и трапезария ежегодно се увеличаваше, за да задоволи 225 бедни ученици с безплатен обяд и 250 – с топли дрехи и обувки.“

Успехът на кметуването на Димитър Балев се крие в културно-просветната му политика. Той настоява за задължително първоначално образование, като общината дава безплатно нужните учебници и ученически потреби на всички деца. В това начинание получава доста противници, но той все пак следва текста на конституцията. А за изпълнението й са нужни не само училищни сгради, учители, отопление, но и учебници и ученически помагала.

Белев е изключително взискателен и към учителите. Те се подбират с конкурс, но и им предоставя всички възможни улеснения и средства, на които общината е способна, за да работят по-лесно, като едно от тези средства е често подценяваното внимание. На учителите от крайните видински квартали е на разположение кметският файтон, който да ги вози до училищата и обратно, „за да имат повече сили за децата“.

По негово време за пръв път се назначава училищен лекар за основните училища – служба, която за жалост след неговата смърт ще се закрие.

Но друга също любопитна, смела негова идея (макар и неосъществено) е мостът Видин – Калафат. Видинският общински съвет свиква събрание, на което се правят обсъждания във връзка с тази идея и се избира комисия, която да отправи прошение до министър-председателя и министъра на обществените сгради. Посещава се Калафат, а след като по-късно Калафатски общински съветници посещават Видин, се взима решение за съвместни действия.

Умира на 15 януари 1915 година. След смъртта му Видинското пчеларско дружество е кръстено на негово име. Димитър Балев е герой в българския сериал „Дървото на живота“.

За него и службата му Д-р Бърни Бончев Денев пише:

„Тъжен е споменът за него при мисълта, че и сега, двайсет години от земното му изчезване, колко сме далеч от него, далеч по-ниско, не по-високо. Животът му бе скромен, изгубен от декоративната повърхност, ала спечелил в дълбочина, във вътрешно значение и духовна мощ. С кротостта на човека, който се надява, той мъжествено се отдаде за благото на децата и на съгражданите си с цялото си естество, подчинено на мисълта и със съзнанието колко борбата е победоносна, колко страданието е божествено, колко взаимната любов е сладка. Делото му е недостигнато, неосъществено. С упорита надежда ще трябва да го поемем и завършим, като не преставаме да го благославяме.“

 
 
Коментарите са изключени

Райските градини на Адам Пърпъл

| от |

През 1975 един артист от Манхатан на мястото на отломки от разрушена сграда решава да създаде градина. Вдъхновението му идва, когато вижда деца да си играят сред тези отломки. Адам Пърпъл започва да изработва зелено пространство (наречено по-късно Райската градина) без да знае, че то в крайна сметка ще нарасне до 15 000 квадратни метра.

Той превръща срутените тухли в тротоари, създава горен слой почва от изгорена дървесина и оборски тор от Сентръл парк и оформя идиличното си зелено пространство в разширяващ се кръг. Отначало градинката изглежда смазвана от заобикалящите я полуразрушени стени, но с времето съседни сгради започнаха да се събарят една след друга и градината се разширява с все повече пръстени.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Jackfruit Research & Design (@jackfruitlive) на

Тя не е само парк за отдих, но и истинска градина – с краставици, аспержи, чери домати, черни малини и десетки плодоносни дървета. Адам я разглежда като произведение на изкуството и израз на основни човешки права и потребности, отглеждани от и за обществото, черпейки своите материали от останките на града. Адам и неговата партньорка Ева, вдъхновени от писатели като Хенри Дейвид Торо и Ралф Уолдо Емерсън (все любители на природата), са възприемани от някои като странни аутсайдери, но от много от местните жители – и като зелени граждани с визия.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Eli Morgan Gesner (@ocularge) на

Роден под името Дейвид Лойд Уилки, прозвището на Пърпъл идва заради цвета, с който винаги се облича (Пърпъл – purple – лилаво). Той също така е студент по журналистика и ветеран от армията, и почива през септември 2015 г. Личният му живот (и смърт) е оцветен и от обвинения в домашно насилие.

Самата Райска градина в много отношения е авангардна критика към градоустройственото планиране. Проектът отразява много ориентирани към гражданите идеи за проява на здрав разум, подкрепяни във въздействащата книга на Джейн Джейкъб „The Death and Life of Great American Cities“, публикувана през 1961. Въпреки че в крайна сметка е унищожена, градината все пак остава в идеята за ърбън градинарство.

 
 
Коментарите са изключени

Какво се случи с Роналдо през 1998-а

| от |

Две десетилетия по-късно въпросът още е актуален: Какво се случи с Роналдо през 1998-а?
Изминаха повече от две десетилетия, но мистерията не е разбулена. През 1998-а Роналдо вече беше известен из цялата планета като Феномена и бе взел първата си „Златна топка“. Той беше страховит нападател с божествен талант, който носеше на гърба си надеждите на цяла Бразилия за пета световна титла на „селесао“.

Но точно в момента, в който трябваше да натисне решително спусъка, феноменалният стрелец на футбола бе неузнаваем. Какво се случи на финала на Световното първенство във Франция преди 21 години? Защо този всемогъщ футболен бог беше безпомощен? От какво му стана толкова лошо само няколко часа преди началото на мача? Кой и защо му позволи да излезе на терена, въпреки сериозния проблем, който бе очевиден за всички?

Въпросите са десетки, даже стотици… А отговорите – далеч по-малко.
Имаше нещо агонизиращо неестествено Роналдо да се провали точно на финала срещу „петлите“, в който въпреки че бяха домакини, изглеждаха обречени. Но Съдбата реши да се намеси и да остави отпечатъка си в историята на футбола, оставяйки след себе си и безброй неизвестни.
Какво се знае със сигурност?

Няколко часа преди бразилците да тръгнат за „Стад дьо Франс“ Роналдо почива в хотелската си стая. Официалната версия е, че му прилошава, докато лежи в леглото. Съществува и твърдение, че е гледал спортно предаване в неудобна поза, след което се е почувствал зле.
Това може и да не ви се струва толкова важно, но, уверяваме ми, в тази мистерия е съществен всеки детайл.
Затова и Интер, който бе привлякъл бразилеца година по-рано, възложи на своя шеф на медицинския щаб Бруно Кару задачата да проучи абсолютно цялата документация, описваща състоянието на Роналдо: разкази на съотборници и други очевидци, изследвания, мнения на прегледалите го лекари и специалисти – всичко. Буква по буква.

Според най-разпространената версия, основаваща се на разказите на съотборици на Феномена, инцидентът се случва малко след обедното хранене.
Роналдо се свлякъл и започнал да се тресе неконтролируемо. Роберто Карлош, който делял една стая с нападателя, се паникьосал и започнал да вика за помощ. Малко по-късно пристигнал Едмундо.
„Когато го видях, се шокирах. Гледката беше кошмарна. Роналдо беше проснат на пода с плътно стиснати зъби, а около устата му бе избила пяна. Не знаех дали не си е глътнал езика“, разказва Едмундо в хода на разследването на случая.
Въз основа на документите, Кару, който е уважаван кардиолог, е убеден, че в никакъв случай не става въпрос за епилептичен пристъп, а за проблем, свързан със сърдечно-съдовата система. Неговите френски колеги обаче съвсем не разчитат така състоянието на звездата и грешната диагноза в комбинацията с предписаните му неподходящи медикаменти са могли да доведат до непоправими вреди на организма му. Поне така твърди италианският медик.

Soccer World Cup 1998: Brazil vs. The Netherlands

„Роналдо дълго време е бил в неправилна поза, която е затруднявала циркулацията на кръвта и може да предизвика сърдечни проблеми. За щастие, когато са започнали конвулсиите, в непосредствена близост е бил Роберто Карлош – казва Кара. – В клиниката лекарите са търсили съвсем друг проблем, така че до разглеждането на електрокардиограмата изобщо не се е стигнало. А тя свидетелства, че причината е именно там, в сърцето. След това на Роналдо са му дадени лекарства, които се използват за епилептични припадъци, но не са подходящи при сърдечни проблеми. Медикаментите представляват силни успокоителни, които няма как да не окажат влияние на играта му. След мача той е като едногодишно дете, което не може да запази равновесие.“

Роналдо не хареса експертното мнение на Кару и по някаква причина настояваше всички около него да се придържат към официалната версия – че здравословните му проблеми са причинени от силен стрес. Наистина доста от съотборниците му в състава на „селесао“ разказват, че в дните преди мача е бил доста неспокоен и объркан. Но тук идва мястото на психолозите, които контрират с питането: „А какво се очаква от голямата звезда на отбор, на който му предстои финал на световно?“.

„Много съм разочарован, че всички се опитват да направят сензация от тази неприятна история. Сигурен съм, че лекарите са направили всичко правилно и са поставили вярната диагноза“, каза Феномена. А не е като да не се потърсиха сензации около мистериозния случай.
Като конспиративната теория, че Роналдо е бил отровен от французите. Наистина – достойна е за заснемането на филм, но не съществува нито един факт в нейна подкрепа.

Продължаваме с фактите.
Роналдо е откаран в болница, а отборът на Бразилия вече е на „Стад дьо Франс“. В тимовия лист, попълнен от администратора малко повече от час и 10 минути преди финала, името му не фигурира. Светът е шокиран и всички се питат какво става.
25 минути по-късно лекарите се произнасят, че няма обективна причина, поради която да спрат Феномена да играе. От щаба на бразилците получава разрешение от ФИФА да променят предварителния състав и суперзвездата играе цял мач.

Играе ли? Южноамериканците сякаш са с човек по-малко, а Роналдо е неузнаваемо слаб. След поражението с 0:3 от „петлите“ Роналдо прави философското заключение: „Загубихме световната титла, но спечелих друга битка – тази за живота си.“
Спечелена битка за живот… Нали беше просто припадък от нервно напрежение? Явно Феномена знае повече за това какво точно случи, отколкото иска да знае светът.

„При всички случаи – имах ангажимент към родината си и не исках да го пропусна. Честта ми ме караше да чувствам, че мога да играя. Очевидно това не беше сред най-добрите мачове в кариерата ми, но бях там, за да изпълня своят дълг“, каза само бразилецът при поредния неуспешен опит да се разбули мистерията.

 
 
Коментарите са изключени