shareit

Геният-загубеняк, който разгневи Холивуд и Хитлер

| от |

Херман Джейкъб Манкевич гледа на Холивуд като на златна мина и през 1926 г. отпътува на запад, за да стане сценарист. Той кани и други писатели от изтока да споделят с него лесните пари на филмовата индустрия с думите: „Тук има индустрия за милиони, а единствената конкуренция са някакви идиоти. Не си позволявай да изпускаш тази възможност“, в телеграма до свой приятел.

Успехът в Холивуд обаче си има цена. Заклет комарджия и алкохолик с ярко остроумие, Херман Манкевич написва близо 60 сценария за филми, които нямат особено въздействие върху неговата популярност, преди участието му в „Citizen Kane“ да го направи известен макар и чрез скандал. От продукция до маркетинга, всичко, което Манкевич прави за филма възбужда негодувание.

Той разгневява Уилям Рандолф Хърст като използва подробности от личния му живот за сюжета на филма. Влиза в жесток спор с режисьора Орсън Уелс за кой да получи заслуги като сценарист на филма – спор, който ще ги следва до гроба. Но все пак в крайна сметка Манкевич печели след като взима награда Оскар за труда си по класиката.

Повече за Уилям Рандолф Хърст пожете да прочетете в текста ни „Изкуството на бизнеса: Уилям Рандолф Хърст – Бащата на „жълтата“ преса“

Citizen-Kane-Welles-Podium

Кадър от „Citizen Kane“

Роден на 7 ноември 1897 г. в Ню Йорк, Херман Дж. Манкевич израства в Уилкс Баре, Пенсилвания. Под натиска на баща си да напредва по-бързо, той завършва Университета в Колумбия преди 19-ия си рожден ден. „Баща като моя би могъл да ви направи или много амбициозни, или много отчаяни“, споделя Манкевич. Това отношение от родителя му до известна степен обяснява проблемите на сценариста с алкохола.

Докато работи като журналист и драматичен критик в Ню Йорк, Манкевич се присъединява към легендарния социален кръг Кръглата маса Алгонкин. От позицията на член на Масата, алкохолното остроумие на Манкевич е във върха си. Александър Вуколкот, друг член на кръга, го нарича „най-забавният човек в Ню Йорк“ и след като привлича вниманието на продуцента Уолтър Вангер, той го кани в Холивуд да се пробва като сценарист.

Работа в Paramount му се струва лесна. Манкевич става ръководител на сценария отдел на студиото и един от най-високоплатените сценаристи в Холивуд.

Манкевич не пропуска удобен случай да каже на изпълнителните директори на студиото, че той е мозъкът в компания. Което е и самата истина – умния му и бърз стил бележи филмите на онова време.

Gentlemen Prefer Blondes Movie Trailer Screenshot (34)

Кадър от „Gentlemen Prefer Blondes“ с Мерилин Монро

Като цяло Херман Манкевич работи върху почти 60 филми, много от които са сред най-известните от тази епохата, включително „Gentlemen Prefer Blondes“, „Dinner At Eight“ и „Wizard of Oz“. Въпреки че повечето му филми бяха остроумни и оригинални, той все пак е в крак с актуалните събития.

През 1933 г. си взима малко почивка от студиото, за да напише „The Mad Dog of Europe“. Сценарият е не особено добре прикрит разказ за възхода на Адолф Хитлер на власт в Германия. Родителите на Манкевич обаче са немско-еврейски имигранти, а повечето ръководители на студиото също са евреи. Заради ясното антинацистко послание в „The Mad Dog of Europe“ те се опасяват, че Хитлер ще забрани всички американски филми в Германия. И донякъде са прави.

Йозеф Гьобелс, министър на образованието и пропагандата на Хитлер, забранява филми, писани от Манкевич, да се излъчват в държавата.

Това обаче няма да е последният скандал с името на Манкевич в Холивуд.

Да работиш върху филми без после да те споменат е често срещана практика на студията в Холивуд по онова време. Тъй като режисьорите жадуват за по-голям контрол, договорите, които студията предлагат, определят кой да стигне до финалните надписи и за какво. Затова, когато от RKO решават, че Херман няма да бъде споменат като съавтор на „Citizen Kane“, той не го приема с лошо.

Студиото RKO иска тяхното дете-чудо Орсън Уелс да напише, режисира и участва във филма. Те плащат на Уелс 100 000 долара (около 1,75 милиона долара днес) за работата му, а Манкевич получава 1000 долара седмично и 5000 долара бонус за това, че оставя Орсън да бъде едноличен сценарист.

Тъй като Уелс познава работата на Манкевич, той го кани да помогне със сценария. Но пиенето и хазартът вече са накърнили името му в Холивуд и затова Уелс се обръща към приятеля на сценариста, Джон Хаусман, с молба да вкара  Херман в правия път.

Студиото се съгласява на така формирания екип и оттук всичко тръгва надолу.

С бележките на Уелс, Манкевич написва седем проекта на филма, а крайният сценарий е 156 страници. На финала обаче и Манкевич, и Хаусман искат заслуги като част от екипа. Уелс отказа като им показва договора. Въпреки това, когато шумът около „Citizen Kane“ започва да нараства, Херман прави цяла война – той знае, че филмът ще има голям успех, както и става.

За тази вражда между Херман Манкевич и Орсън Уелс се говори из целия град. След като Манкевич заплашва Уелс със съдебни действия, студиото се намесва с предложение и двамата да бъдат отбелязани като сценаристи.

HearstAbout1910

Уилям Рандолф Хърст 

Десетилетия по-късно синът на Манкевич Франк пише в мемоар, че баща му се съгласява да сподели авторството с Уелс като услуга. Уелс обаче не написва „нито една дума“ от сценария. Въпреки че има много спорове кой какво е написал, доказателството може да се търси в сюжета. Героят на филма, Чарлз Фостър Кейн, е точно копие на медийния магнат Уилям Рандолф Хърст изцяло благодарение на Манкевич.

Когато пристига за първи път в Холивуд, Манкевич се сприятелява с режисьора Чарлз Ледърър. Той е племенник на любовницата на Хърст, актрисата Марион Дейвис, и в резултат на това Манкевич навлиза в социалния кръг на Хърст.

Проблемите на сценариста с алкохола обаче карат Хърст да спре да го кани по партита, което огорчава Манкевич и той насочва остроумието си към медийния магнат.

В резултат на образа във филма  Уилям се опитва да изкара Орсън Уелс комунист. Междувременно Манкевич призовава Американския съюз за граждански свободи да спре вестниците на Хърст заради всичките клевети. „Това не е буря в чаша, няма да се успокои и враждуващите сили, няма да спрат с конфликта“, казва адвокатът и мениджър на Уелс, Арнолд Вайсбергер в бележка до медиите през 1941 г.

Въпреки тормоза и много известната вражда за авторството, „Citizen Kane“ се превръща в един от най-великите филм на всички времена, поне според критиците.

 
 
Коментарите са изключени