shareit

Геният зад лудостта на Джордж III

| от |

Уиндзорският замък е хибрид между средновековно съкровище и модерно чудо. След като влезем през охраняваните с пазачи и оръдие врати, изкачим набързо 104 стъпала, стигаме до емблематичната Кръгла кула, където се помещават Кралските архиви. Там малка армия изследователи преглежда вековните записи, а една част от нея се фокусира върху Джордж III – монархът, чиято тирания предизвика революция в американските колонии, оформяйки хода на световната история. Това е проектът „Джорджиън пейпърс“.

Архивът старателно съхранява облика на един владетел, който е повече от деспот или луд. „Запознах се с Джордж III като тиранин, като стеснителен младеж и като патриот“, казва историкът Рейчъл Банке. Това, което тя открива в архивите, я накара да го смята за внимателен политически тактик и реформатор. „Той има смели намерения да реформира политическата система и да донесе успехи, непознати за нацията от Елисаветинската ера насам. Неуспехите му не произтичат от злоба или лудост, а са в резултат от грешки и обстоятелства извън неговия контрол и тежките последици от една сложна политическа система.“

Джордж е последният крал на Америка, а за Австралия е първият. Той е владетел на огромна империя, и като такъв залива министрите с инструкции почти постоянно. И поне веднъж – когато политиката изтощава търпението му – крал Джордж III обмисля абдикация. Задълженията му обаче го задържат на трона.

Дълбоко в семейните му документи лежат инструкциите, които майката на Джордж чете на глас, когато е малко момче: намалете националния дълг, намалете лихвите, избягвайте войната и най-вече „никога се отказвайте от вашата чест, нито от тази на нацията.“ Така Джордж остава начело на Великобритания, записва действията си до минутата и се доверява на шпионин с кодовото име „Аристарх“, който разузнава евентуални заговори за убийството му.

Той никога не пътува прекалено далеч от Лондон, но империята от идеи на Джордж е огромна. Около него хората водят войни, изпробват парламентарни реформи, премахват търговията с роби и се гмуркат в индустриализацията. Джордж интерпретира променящия се свят от множество гледни точки. Той гледа културните промени през призмата на миналата история, сегашния дълг и бъдещето на нацията и внимателно претегли думите си. Например, от обсерваторията си в Ричмънд през юни 1769 г. Джордж записва транзита на Венера като отбелязва и, че такъв няма да се случи отново чак до далечните 1874 и 2004 г.

Dance - Queen Charlotte, bust

София-Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц

Познати притеснения, кралски и цивилни, често нахлуват в погледа му. Заедно със съпругата си, кралица Шарлота, Джордж размишлява върху уроците на дъщерите си и както всеки родител, той агонизира по безотговорния характер на сина си. Докато кризи като американската революция прецъфтяват във всеобхватна война, Джордж брои от колко одеяла се нуждаят британските войници и преписва дълги френски военноморски списъци. В по-тихи моменти той се затваря в замъка Уиндзор, където пише обширни исторически есета.

Измъчван от психично заболяване (вероятно хипомания) от края на 1780 г. до смъртта си през 1820 г., Джордж се оттегля от политическия живот през 1811 г. Съвременните карикатуристи и учени решават да го изобразят като луд тиранин, загубил американските колонии. Описват в историческите книги като най-дълго царуващият крал на Великобритания, Джордж III често е разглеждан, но рядко е виждан.

В момента първите изследователи вече прекрояват портрета на Джордж и прекрояват традиционните възгледи за неговата личност и политика. Джордж рядко задава въпроси – той се доверява на съветниците си, докато доверието му не бъде предадено, след което показва безмилостен гняв.

Augusta of Saxe-Gotha, Princess of Wales by Charles Philips

Августа фон Сакс-Гота-Алтенбург

„И все пак кралят е бил доброжелателен“, обяснява историкът Синтия А. Кинер. Когато в Монреал се разразява голям пожар през 1765 г., Джордж изпраща 500 паунда помощ в знак на добра воля. Майка му Августа, принцесата на Уелс, също допринася за благотворителните му каузи. „Достъпът до материалите в Кралския архив ме накара да се замисля за техните хуманитарни занимания в по-широкия контекст на историята на Британската филантропия“, казва Кинер.

В архивите Джордж и Шарлота са описани като монаси, ангажирани с проблемите на деня: революция, робство, религия и реформи. „Обемът на информация в документите подчертават ролята му на главен изпълнителен директор на глобална империя, активно участващ в много от големите решения относно политиката и стратегии“, казва историкът Андрю Ламбърт. „Той не е просто церемониална фигура.“

Според Андрю О’Шонъси, Джордж използва политическата власт по начин, който всява допълнителен контрол. След Бостънското чаеното парти от декември 1773 г., обяснява О’Шонъси, Джордж „става най-стриктният“ от политиците. „Той формулира по-добре от повечето причината за оставането във войната, която твърди, че е за да запази значението на Великобритания като сила в Европа. Той заплашва, че ще абдикира, вместо да приеме загубата на Америка и дори написва своята абдикация.“

Този ръкопис от март 1783 г. се оказва ценен и за други учени. „Откъде, например, Джордж получава идеята, че може да иска да абдикира? В близката история на Британия няма подобни прецеденти и дори в контекста на европейската история са малко случите, които съответстват на тази ситуация“, казва Бърнс. „Тези разсъждения ни връщат обратно в други части на архива, които очертават образованието, чрез което той стига до този ход, за това как да бъде крал и естеството на тази позиция.“

 
 
Коментарите са изключени