shareit

Генерал Иван Попов Константинов – неутралният офицер с най-тежка присъда

| от |

Някои герои, по един или друг начин, много трудно успяват да оставят своята следа в историята. За някои дори няма да намерим снимка, но имената им не могат да бъдат подминавани толкова лесно. Такава е историята на Иван Константинов Попов, който не трябва да се бърка с друг генерал със същото име, убит по време на атентата в църквата Св. Неделя. Историята на Иван Попов започва на 2 юли 1896 г. в пазарджишкото село Сестримо. През 1916 г. завършва Военното на негово Величество училище в София и на 5 октомври същата година е произведен в подпоручик. Не му трябва много време, преди да успее да се включи във военните действия по време на Първата Световна война. В периода 1915-1918 г. той е взводен командир на 49-и пехотен полк, изпратен в Кюстендил.

Именно там получава своя първи медал за храброст, а към края на сраженията в битката при Яребична да е ранен тежко. Въпросното сражение се води между гръцко-френски части и български части. Интересен факт е, че дори и днес мнозина се чудят дали тази битка е успешна или не. Българският полк е изтласкан назад, но противникът дава около 441 жертви, 2227 ранени и още 167 изчезнали.

The_battle_of_Skra_-_Baedeker_Karl_-_1933

Снимка: By Karl Baedeker – http://eng.travelogues.gr/collection.php?view=88, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=47738617

Макар и да отстъпват българите дават около 600 убити и още 1712 пленени български войници и офицери. Връх Яребична се оказва особено костелив орех и можем да видим, че един много специален полк за българската армия – 8-и приморски. Освен това не трябва да забравяме, че армията се оказва в особено тежко състояние, а новините от тила не могат да се смятат за добри. Умората за този проклет връх си казва думата, но въпреки това противникът е положил достатъчно усилия, за да не изглежда толкова слаб.

Необходим е 13-часов артилерийски обстрел, преди да видим смелите французи да тръгнат на бой, за да изгубят първия етап на сражението. Едва на следващия ден, след повторна яростна артилерийска атака, нападение по въздух и изпращането на три гръцки и два френски полка, върхът пада. В това нападение се спасяват едва 12 души, но взимат със себе си полковото знаме. Сред ранените и пленените е именно Иван Константинов Попов.

Командирът прекарва дълго време в плен в Гърция и през 1919 г. успява да избяга от лагера, който го задържа. След войната е произведен в чин поручик, служи в 9-а пионерна дружина, необходими са му още около 4 години, за да бъде произведен в чин капитан, а след това става част от 8-а жандармерийска дружина. През 1925-1926 г. Попов заминава във Франция, за да учи и само 2 години по-късно се дипломира в Свободния университет в София (днешното УНСС). През 1930 г. е назначен във Военната академия и след две години я завърша. Същата година получава и правото да командва специална батарея на 3-и армейски артилерийски полк.

gettyimages-3277451-594x594

С новото командване е повишен и в чин майор. Във времето е завеждащ подофицерския отдел в Пехотната школа, след това е началник на секция в Щаба на армията, през 1935 г. е командир на 2-и артилерийски полк, става инспектор във Военната академия и през 1936 г. е командирован в Германия. До края на следващата година завършва генералщабната академия в Берлин. През 1940 г. е началник на Военната академия и същата година е част от делегацията, която участва във връщането на Южна Добруджа в рамките на България. Същата година става и полковник. На 6 май 1944 г. докато служи в щаба на армията, Попов е официално повишен в чин генерал-майор. Малко преди края на войната – 15 декември 1944 г. е уволнен. Смяната на режима го поставя в линията на враговете на народа.

Въпреки освобождаването му от армията, през 1946 г. той е началник на Военноисторическия отдел при щаба на войската. Иван Константинов Попов започва активни действия срещу новия режим. Истината е, че преди да започне прословутия процес „Цар Крум“, народният съд обръща много внимание на една друга интересна военна организация – „Неутрален офицер“. Майор Рачо Николов Станимиров, заедно с А. Смолянов и П.Жечев търсят именно генерал Попов за съдействие.

gettyimages-2659017-594x594

Същият генерал смята, че страната трябва да се ориентира към западната демокрации, за него обвързването с Русия крие много сериозни опасности за националната независимост, неговият план е да се изградят добри отношения със съседките, но да не се стига до отказ от останалите територии на страната, които остават под чужда власт. Попов отдавна наблюдавал маневрите на така нареченото отечественофронтово правителство и не можел да го сравни с нито една демокрация.

Напомнил на своите приятели, че в него властва единствено терор и диктатура и смята да се бори именно за нейното премахване. Гарантът за частна собственост и правата на личността трябва да бъдат защитени, а на този етап се случва точно обратното. С оглед на състоянието на офицерите в армията, които постоянно са преследвани, унижавани и избивани. За Попов, причината за всичко това е участието на всички онези хора, които са взели активно участие именно на 9-и септември.

Избират името „Неутрален офицер“, защото не желаят да ги преписват на определена партия и група. Мисията им е да се изправят срещу болшевизма и насаждането му в армията. Каква е била целта? Организирането на военен преврат, поне докато има все още действащи офицери. При втората среща, дейците разбират, че този акт няма да мине без кръвопролитие. Освен това разбират, че шансовете им да се разделят с армията стават още по-трудни и жестоки.

Бившите ветерани започват да търсят своите стари приятели и междувременно можем да забележим, че старият генерал насочва вниманието си към западните журналисти. Когато А. Смолянов е заловен, той заявява, че ще помогне смело за построяването на новия живот. За да стигне до това заключение, помогнали и мъчителите в затвора. Стефан Богданов разказва, че в сливенския затвор е убит полковник Чавдаров – началник щаб на III дивизия, докато в софийския затвор издъхва Стоян Златев – адютант на военния министър и полковник Георгиев.

Nikola_Petkov_Witness_1945

Снимка: By Неизвестен – https://m.netinfo.bg/media/images/35273/35273461/991-ratio-nikola-petkov.jpg, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=95414021

Всички останали, които успяват да вървят на двата си крака, имат психически разстройства. Под диктовка, П.Жечев не само казва, каквото е написано, но дори заявява, че е част от стопанския отдел на БЗНС. Впрочем, всички на финалът са принудени да обвинят съюза „Никола Петков“ и така да продължи дейността на съда. Бившият генерал по-късно е описан като „известен фашистки офицер в миналото“.

Осъден е на 15 години строг тъмничен затвор. Иван Константинов Попов е освободен през 1956 г. В следствие на мъченията, които са подложени върху него, под ръководството на генерал-майор Петър Вранчев, Попов губи разсъдъка си и дълго след това не може да се възстанови. На 24 август 1982 г. умира. Необходими са около 8 години, преди да бъде реабилитиран, а през 1992 г. е посмъртно повишен в звание „генерал-лейтенант“. От него остава единствено книгата „Дейността на българското главно командване през Втората световна война“.

За съжаление в интернет пространството не можем да открием дори снимка на въпросната личност. Оказва се, че единствените архиви, които пазят неговата история, са точно тези, които го обвиняват във фашизъм.

 
 
Коментарите са изключени