shareit

Галварино: Страшилището за колонизаторите на Новия свят

| от |

Подозираме, че сред читателите има много фенове на Marvel и всички добре познати герои, които демонстрират своята нечовешка сила. Мнозина си спомнят класата на Уолвърина и други специални бойци, които разполагат с нечовешка сила. Странното е, че често вдъхновението за такива персонажи идва или от древногръцката митология или от някое друго божествено свърталище, където всеки сценарист може да извади специален герой за модернизация. Един от най-свирепите и дори силови попълнения в тази история е легендарния Галварино. Като човек, който някога е успял да се превърне в страшилище за колонизаторите на новия свят – Испания, мъжът остава завинаги в историята като вдъхновяваща кръвожадна фигура и точно това ще бъде обектът на внимание днес. 

Galvarino

Някъде в средата на XVI век, испанците започват да търсят начини да търгуват със Северна и Южна Америка, възползвайки се от наивното местно население. Не е трудно да открием и многото полудели испанци, които тръгват да търсят мистичния град Ел Дорадо, както и много други. По пътя с търговията, новите гости често злоупотребявали с местното население. Точно в това време се ражда и Галварино, а като личност, която обожава свободата си, испанците са най-малкия му проблем. След като испанците успели да се разправят с ацтеките и инките, бързо насочили вниманието си към индианците Мапуче, които днес са обитавали територията на Чили. Както се очаква, жителите нямали никакво намерение да подарят всичко изградено на група испанци, пристигащи с огромните си претенции и се ориентирали към закрила. 

Предимството за домакините винаги е едно и също – перфектно познание на географските ширини, които могат не само да осигурят перфектното прикритие, но и да позволят локализиране на точките за атака. Трябва да знаете, че нито една редовна войска не може да се справи с партизанската война, но испанците били сигурни, че след като разполагат с огневата мощ, няма да имат никакви проблеми с още една група индианци, които живеят в колиби. До някаква степен наистина имали успехи, все пак след всяко сражение успяват да вземат доста военнопленници, но направили и една не толкова добра маневра – пленяват лидера на племето Галварино. Колонизаторите искали да накажат своя противник и да демонстрират пълната си сила, следователно режат неговата дясна ръка с брадва, защото той първи е вдигнал ръка срещу самите тях. В деня на наказанието, вождът застанал по-студен от айсберг, брадвата се стоварила върху ръката му, но той така и не потрепнал. След като испанците ликували и го поканили да се върне, мъжът премества отсечената ръка и слага своята лява ръка, очаквайки същото наказание. Екзекуторът изобщо не чакал втора покана и осакатил изцяло Галварино. Триумфът наистина бил голям, но не е приключил. Вождът преместил другата си ръка и положил главата си на дръвника в чакане. Завоевателите знаели, че ако го унижат и убият, могат да го превърнат в мъченик и да разгневят противника, следователно имало пощада и изпращане обратно при неговите хора, за да има необходимото послание. 

И до днес историята продължава да твърди, че именно това е най-голямата им грешка, защото индианецът вече имал много планове за дисекция на гостите. Пристигайки обратно при племето, той нарежда на всички да се въоръжат, колкото се може по-бързо и да се подготвят за една война, в която или ще оцелеят или просто няма да продължат да съществуват под робство. Речта му била достатъчно пламенна, а липсата на ръце показала какво наистина ще се случи, ако племето падне в робство. Галварино получава правото да ръководи всички въоръжени сили и да се изправи срещу новата напаст, а той точно това искал. Преди да влезе в битката, заповядал на местните да увият остриета, около предмишниците си, за да може да влезе смело в боя. Най-вероятно е имал доста предимство, след като самураите винаги са казвали, че истинският боец трябва да използва меча като продължение на ръката си, а в случая на Галварино, дори тази фантазия не е необходима. Веднъж след като бойното снаряжение е изчистено, на 30 ноември 1557 г. около 1500 испанци са нападнати в засада от 3000 мапуче войни извън границите на Миларапу и онези, които не очакват ответния удар, бързо запомнят побеснелият индианец с мечове вместо ръце. Сражението наистина е доста свирепо, но на финалът барутът взима превес спрямо индианската сила и борбеност. Цялото сражение продължава около два часа и трябва да се признае смелостта на испанските войни, докато не забележим и една особена грешка, копията не можели да пробиват металните брони, а барутът стрелял доста по-бързо от всяка стрела. В последствие испанците побеждават и за назидание бесят около 30 от най-добрите бойци, другият голям проблем е, че самият Галварино трябвало да гледа. 

Galvarino - El Cabrito

Лидерът този път получил милост и му предложили да го пуснат, но той отвърнал, че когато няма мечовете си, задължително ще започне да хапе противниците си колкото може по-здраво с уста, само и само да ги разкъса. И до днес няма информация какво наистина се е случило, някои смятат, че най-вероятно е бил обесен, други са на мнение, че го хвърлят на кучетата да го разкъсат, а трети, че нарочно се е опитал да нападне някого, за да може да бъде убит. Каквото и да е, сигурно е, че точно тогава умира. Веднага след смъртта, цялото племе се обединява, привлича нови сили и се въоръжава, за да покаже какво точно предстои, ако колонизаторите направят крачка напред. Легендата разказва, че реки от гореща испанска кръв са се проливали безмилостно. С времето някои чилийски лидери се кръщават именно на този човек. Това е едно от малкото племена, които не успява да падне под робството на конквистадорите. До XVIII век никой не е посмял да стъпи в Чили. А след това ще видим, че самият той става национален герой, създават се анимационни филмчета, комикси и легенди, които да напомнят защо Испания никога не е успяла да покори още една необятна територия.

 
 
Коментарите са изключени