shareit

Фридрих Херман фон Шьонберг – генерал на 6 нации, рожба на войната, както и нейна жертва

| от |

Всеки войник днес прекарва своята служба най-често в една армия, представяна от държавата, която му дава гражданство. Това са основните правила на войната, но нека не забравяме, че съществуват и добрите стари наемници, които успяват да превърнат своите познания за войната в истински приходи и най-често намират призвание в друга армия, но тук правилата на ордените най-често не важат. Практически наемниците се разделят с възможността да получават каквито и да е било военни трофеи и медали.

И макар правилата на войната да сезират именно гражданството, съществува едно много интересно изключение в правилото, при това толкова сериозно, че историята от XVII век е запазила особена част за него. Фридрих Херман фон Шьонберг се оказва един от най-успешните хора във войната и за времето си е служил в 6 различни армии, като в пет от тях е заемал високи постове в командването. По пътя си е получил гражданство от Холандия, Англия, Франция, Португалия и Бранденбург.

Служи в 8 различни големи войни и цялата му биография е победа в едно сражение и влизане в следващото. Фридрих Херман фон Шьонберг е роден на 6 декември 1615 г. или две години, преди да избухне 30-годишната война, която ще властва над немската популация и ще доведе до смъртта на около 75% от жителите. Семейството му е старо и благородно, участвало е в политиката на тогавашна Германия, а самият той е отгледан като калвинист протестант. Той е единствено дете в семейство на англичанка с благороднически корени. На една година остава сирак и е отгледан от баба си.

Образованието се спонсорира от приятели на семейството. На 17-годишна възраст Шьонберг се записва в армията на принц Фридрих Хенри и участва в обсадата на Рейберг между 1568 г. и 1848 г. Очаквано младежът присъства малко по-късно в събитията. На следващата година намира своето място сред редиците на Шведската армия, позиционирана в Германия и взима участие в 30-годишната война, като застава на страната на протестантите. През 1635 г. получава комисионна от немските командири във Френската армия. Една година по-късно е част от обсадата на планинския връх Доле.

gettyimages-1175734279-594x594

На 21-годишна възраст се опитва да поведе армията си в опит да вдигне обсадата около крепостта близо до река Рейн. Заедно със себе си води около 8000 войника. Влиза в дуел с противник и след като и двамата са ранени, Шьонберг напуска армията и се оттегля в семейното имение в Дармстадт. През 1638 г. се жени за своята първа братовчедка Йоана Елизабет фон Шонберг, която по-късно ще роди 6 сина. Една година по-късно отново влиза в армията, този път с чин лейтенант и е част от джентълменския щаб на Уилям II. През 1650 г. подкрепя опита на същия този принц за преврат в опит да се вземе властта от обединените провинции на Холандия. Когато принцът умира същата година от дребна шарка, войникът е принуден да бяга.

Въпреки своята религия, лейтенантът намира убежище във Франция и променя името си на Фредерик Шомберг. Само две години по-късно е забелязан от френската армия и получава чин капитан. Както се очаква, веднага се включва във Френско-Испанската война. Само 5 години след пристигането си вече е официално издигнат до лейтенант-генерал във френската армия, поставяйки това постижение като едно от най-бързите в това време. Участва в обсадата на крепостите на Конде, Сен Гислен и Валенсиен през 1656 г., където губи и сина си Ото, по това време на 16 години.

По-късно е назначен за губернатор на Сен Гислен, но за кратко успява да привлече вниманието на противника и армия от близо 12 000 испански войника се включват в сражението. По време на 17-дневна блокада, той е принуден да предаде на Конде и Дон Хуан Хосе от Австрия, преди това обаче успява да редуцира противниковата армия с около 2000 души. При подписването на мирния договор на Пиренеите на 7 ноември 1659 г. Тюрене и Кардинал Юлс Мазарин от Франция преговарят с немския генерал за назначаването му като военен съветник в Португалия. Понеже от 1640 г. до този момент е участва в битки за спечелването на независимост на Португалия от Испания, както и за войната по възстановяването на Португалия, Шомберг приема, но не подозира, че това е опит на Франция да засили напрежението към Испания.

Чарлз II е скоро възстановен като крал на Англия и също приема тази идея като достатъчно добра. През ноември 1660 г. немецът пристига в Португалия и получава веднага контрол над силите в Алемтехо. По време на следващите няколко години ще води серия битки и често ще се налага да отстъпва – португалците не са подготвени за сражение и в повечето случаи не познават някои основни тактики на войната. Именно той налага редица реформи в армията и след това печели първата си голяма победа през 1665 г. в Монте Кларос срещу испанците. Битката носи мечтаната независимост и поставя опонентите пред необходимото подписване на формален мирен договор през 1668 г.

Немският генерал най-накрая е успял да се наложи като съвършен инструмент на войната. През 1668 г. се завръща във Франция и вече е официално вдовец. Неговата съпруга е починала, но като малка отеха получава френско гражданство. На 53 години се жени за втори път за френската поданичка Сюзън д’Амале. Въпреки многократните покани на крал Луи XIV, той отказва да приеме католицизма като основна вяра. През 1673 г. избухва третата Англо-Холандска война и Чарлз II от Англия решава да рекрутира единствения човек, подготвен за всяко сражение. Призовава го отново с чин лейтенант генерал.

gettyimages-1151164633-594x594

Служи под ръководството на принц Рупречт от Рин и има контрол на почти всички английски сили. Докато очаква морската битка на брега на Ярмут. Сражението се забавя, поради простата причина, че английската флота трябва да се възстанови от сериозните атаки. Нападението е отменено и немецът напуска английската си служба и се връща обратно във Франция. Френският крал Луи XIV обаче изпитва огромно съжаление срещу Франция, Англия и Швеция, които водят сериозни сражения срещу холандци, испанци и така наречената Свещена Римска Империя. Французите много скоро се включват във военни действия и отново Шьомберг е призован да изпълни дълга си.

На него се дава правото да ръководи сраженията по реките на Самбре и Маас. Зимата на 1673-1674 г. успява да събере своите части със силите на Франсоа-Анри дьо Монтморен и да удари по фланговете 24-годишният принц Уилям III от Оранж. През следващата година немецът е обявен за граф и получава командването на всички френски сили в Русийон и Каталуня. Когато испанците удрят френското селище, Шьомберг предлага да се водят защитни маневри, с които противникът само ще се измори и няма да успее да нанесе особено сериозни удари. Неговият подчинен лейтенант генерал Александър ле Брет има други планове.

В това сражение французите губят, а синът на немския генерал Чарлз е заловен и обезглавен. Въпреки всички проблеми и критики към Фридрих, както и огромната съпротива да приеме католицизма, получава за пореден път чин маршал и този път трябва да командва силите на френската армия във Фландърс, директно под ръководството на Фелипе I – братът на крал Луи XIV. Докато пътува за Англия, където да присъства на кралска сватба, Шомберг разбира, че синът му Майнхард е повишен в бригаден генерал. Следващата година новият генерал няма да получи възможност да се издигне до върховете, които баща му е посочил и ще бъде ранен в главата, както и използван като пленник. Идва време за мир и подписване на договори. През 1679 г. Франция иска да получи зони около Померания, но Швеция не е съгласна.

В отговор на това, Шьомберг влиза в холандското херцогство Клеве с армия от 20 000 души. През следващата година завзетите територии мотивират мнозина да изразят своите по-сериозни апетити и точно по тази причина забелязваме следващото по-сериозно главоболие. Войната на обединенията продължава точно една година 1683-1684 г. Шьомберг отново влиза с френска армия в Холандия, докато Леополд I конфискува земите на генерал във Пфалц. Този отговор е достатъчен, за да се събере армия от близо 30 000 души. Леополд е поканен да напусне, но отказва.

gettyimages-463964477-594x594

Необходимо е малко време и Франция най-накрая да направи грешка. На 22 октомври 1685 г. Луи XIV решава да отнеме френските права на калвинистите, сред които е и самият генерал. Хиляди френски семейства остават без никакви права и земя, докато Фридрих Вилхелм – граф на Прусия, не заявява, че всички са свободни да се установят в неговата страна, мнозина успяват да преминат спокойно границата. Шьомберг има още една възможност да приеме новата религия, но отказва и през 1868 г. напуска френската армия, получавайки право на пенсия и запазване на територии в страната, както и в Португалия. Крал Педро II обаче нямал планове за командира и Шьомберг се качва на кораб и плава за Холандия.

Посреща го Уилям от Оранж – един от вечните опоненти. След кратки разговори, генералът е поканен от Фридрих Вилхелм за партньорство. През 1687 г. следва пристигането в Берлин, както и назначаването на армиите на Бранденбург. Мейнхард също получава право да служи и достига нивото на лейтенант генерал. През следващата година Фридрих II умира и на негово място идва синът – Фридрих III. На 72-годишна възраст се очаква генералът да предпочете да живее в мир, след като за втори път е станал вдовец. Какво по-хубаво от това да замине за Берлин. Скоро обаче Луи XIV започва своята кампания срещу новите освободени територии и се опитва да намести нови про-френски кандидати за Кьолн.

Оказва се, че това е твърде много за Леополд и армията на Бранденбург, които изведнъж се оказват не особено добри към френските намерения и за пореден път викат най-опитния си войник. Шьомберг заминава с 3000 войника, окупира немския град и го държи до 21 сетември. Около 4 дена по-късно френските войници пресичат Рейн и нападат Германия. Следва една специална 9-годишна война, в която франция ще се опитва да се справи срещу Свещената Римска империя, Испания и всички очаквани противници. Папата дори дава благословията си на алианса между Англия, Холандия и Австрия срещу Франция.

До края на Октомври, германецът разполага с една особено сериозна сила, разположена на север по Рейн близо до Майнц. Именно там трябвало да охлади всички възможни френски страсти. Междувременно Португалия също е притисната да спре финансите на Шьомбург, които идват под формата на военна пенсия. Междувременно в Англия се развива следващата интересна случка, която мотивира принца на Оранж и Шьомберг на разтоварят армия от 21 000 души. Същите трябва да охладят страстите на английската корона за приемането на католицизма.

Adrian_van_der_Werff_Portrait_Friedrich_von_Schomberg

Снимка: By Attributed to Adriaen van der Werff – Hampel Auctions, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29155470

Само за една седмица някои от английските графове отказват да служат на короната и се включват към вражеските редици. Дори братовчедът на Луи XIV участва в атаката и се озовава в Ирландия. На 12 март 1659 г. малка англо-френска армия също се озовава в Ирландия и бързо започва събирането на доброволци. Уилям III и Мари II са коронясани официално на 11 април. Те обаче променят курса на играта и много бързо насочват вниманието си в тази посока. След като новите владетели охлаждат намеренията за промяна, много скоро именно Уилям III ще даде рицарска титла на немския си колега, а след това дава дори графска титла, с която да го компенсира за френските загуби, а след това парламентът гласува около 100 000 паунда.

Преследването на мераклията за смяна на религията – Джейм II продължава в Ирландия. На сериозна възраст, Шьомберг вече страда от редица заболявания, но не се отказва от битките. През юли се води битка на запад от Ръфрейндж в Ирландия. Прокуденият Джеймс използва почти половината от мъжете си, както и цялата си артилерия. Шьомберг изпраща силите на крал Уилям III диреткно в центъра, за да ги пресече. По време на тези маневри, кавалерията все пак успява да пробие пехотата и в тази битка немският генерал получава два удара с меч, както и изстрел в гърба и умира на място. Голяма част от неговите офицери умират също в това сражение. Това е краят на един от най-добрите наемници в армията, водил стотици битки. Същият е положен в катедралата на Свети Патрик в Дъблин.

 
 
Коментарите са изключени