Франк Уудръф Бъкълс, последният американски ветеран от Първата световна война

| от |

Един ден през лятото на 1917 г. Франк Уудръф Бъкълс посещава панаирa в Канзас в Уичита, където вижда щанд за набиране на морски пехотинци и решава да се запише. Държавата току-що се бе включила в Първата световна война. Бъкълс е само на 16, но казва на сержанта, че е на 18 години. Той, може би подозирайки истинската възраст на момчето, казва на Бъкълс, че трябва да бъде поне 21, за да стане морски пехотинец. Необезпокоен, Бъкълс мина покрай друга кабина и опитва късмета си с ВМС отново. Там обаче също го връщат, защото е дюстабан, които го прави негоден.

Но момчето не се отказва. Великата война, която започва през 1914 г., е „важно събитие“, казва той. „Светът се интересуваше от това. Аз се интересувах.“ Затова той пътува на юг, за да опита късмета си в Оклахома Сити. Отново обаче морските пехотинци го отхвърлят. Така прави и ВМС. Но един армейски сержант го предава на капитан, който му иска свидетелство за раждане. „Обясних, че когато се родих в Мисури, удостоверенията за раждане не са публично досие“, спомня си Бъкълс. „Свидетелството би трябвало да е някъде в семейната Библия.“ И аз казах: „Не бихте искали да донеса семейната Библия до тук, нали?“ Той отвръща: „Добре, ще ви вземем“. „И така през август 1917 г. Франк Бъкълс се присъедини към 4,7 милиона американци в новите американски военни сили. Всички тях вече ги няма – Бъкълс е последният американски ветеран от Първата световна война. Той оцелява до 110- годишна възраст, когато в неделя, 27 февруари 2011 г. почива по естествени причини.

Frank Buckles recruitment picture

Франк Бъкълс на 16 през 1917 година

След основно си обучение Бъкълс се присъединява към Първи отряд на Форт Райли и е изпратен за Англия през декември 1917 г. За ужас на Бъкълс, неговият отряд е държан в резерв там, докато други войници, под командването на генерал Джон Дж. Першинг, са в Франция и воюва срещу германците.

Бъкълс прекарва по-голямата част от времето си в Англия на мотоциклет с ремарке като доставя пратки, а от време на време шофира линейка и се опитва да стигне до бойното поле. „Казах на всеки човек, който изобщо имаше някакво влияние, че искам да замина за Франция“, казва той.

Накрая, след 6 месеца в Англия, Бъкълс успява да отиде във Франция, където е назначен да придружава американски лейтенант – зъболекар – в Бордо. Той е в правилната държава, но все още на километри от сраженията. Докато войната затихва, той продължава да е встрани от боя.

Той все още е там, когато огъня, отнел 8,5 милиона живота, спира на 11 ноември 1918 г.. „Не бях разочарован, че войната приключи“, спомня си той. „[Но] исках да постигна това, за което бях дошъл.“

След примирието, на звеното на Бъкълс е наредено да придружи 650 военнопленници обратно в Германия. Той ги помни като най-вече дружелюбни и културни. Някои са професионални музиканти, няколко диригенти, и организират концерти. „Откъде бяха взели инструментите си, не знам. Но взехме дъски и ги поставихме на кутии, за да направим пейки и да слушаме концерта.“ Една късна нощ той обменя удари с млад затворник заради някакъв спор, вече отдавна забравен. „Един голям германец просто ни хвана за ръцете и ни прочете закона“, спомня си той. Това е най-близкото до бой с германците, до което стига Бъкълс. Той е изпратен у дома през януари 1920 г. и напуска службата.

Онези, които се бият във Втората световна война, са обявени за „Най-голямото поколение“, но няма подобно признание за ветераните от войната на Франк Бъкълс. Мнозина се прибират вкъщи, където намират работата или фермите си в ужасно състояние.

„Имах късмет – където и да отида, имаше работа“, казва Бъкълс. След като завършва бизнес училище, той работи в Торонто, след това в Ню Йорк и след това по параходи, които го отвеждат по целия свят. Той ръководи кабинета в Манила на американския президент Лайнс, когато японците нахлуват във Филипините през декември 1941 г. и незабавно го залавят в плен. Прекарва 39 месеца в лагери и затвори. „Когато свалих 45 килограма, престанах да гледам кантара“, казва той. Франк също така хваща бери-бери, дегенеративно заболяване, причинено от недохранване, което остава с него цял живот. Въпреки това той прави ежедневни упражнения със своите колеги затворници. „Обясних им““ спомня си той, „че сме в тежки обстоятелства, но трябва да поддържаме форма – за когато войната свърши.“ На 23 февруари 1945 г. всички те са освободени при нападение, ръководено от 11-та въздушна дивизия на американската армия. Тогава Франк Бъкълс е на 44 години.

 
 
Коментарите са изключени за Франк Уудръф Бъкълс, последният американски ветеран от Първата световна война

Повече информация Виж всички