shareit

Елси Джанис: Душичката на АЕС, която стреля по германците

| от |

Във френска гора в края на пролетта на 1918 г. Елси Джанис, 29-годишна американка с къса, къдрава коса и широка усмивка, сяда зад 155-милиметрова гаубица, готова да стреля.

Джанис – певица и водеща водевилна звезда – прекарва 3 месеца в обиколка на Франция, изпълнявайки за мъжете от Американските експедиционни сили, докато се подготвят да се бият в Първата световна война. Дълбоко вярваща в усилията на Съюзническите войни, тя се определя като мъжкарана, приятелка или по-малката сестра на десетки хиляди американски войници. „Елси Джанис е толкова важна за успеха на тази армия, колкото барутът е от съществено значение за успеха на снаряда“, заяви армейският вестник Stars and Stripes. И един ден около края на май, точно когато американците се присъединяват масово към бойните действия на войната, Джанис ги последва.

Зад гаубицата, насочена към германск позиция, тя грабна въжето на оръдието и застана нащрек. „Батерията е готова! Огън!“, изкрещява американски генерал. Джанис дърпа шнура, после отново и оръдието стреля. Както и другите около нея. Скоро наблюдателен пункт съобщава, че германската позиция е унищожена.

Musee-de-lArmee-IMG 0984

Модел оръдие с прякор Голямата Берта

„Казаха ми, че съм единствената жена, която изстрелва редовно по Германия“, пише тя във военните си мемоари „Голямото шоу: Моите 6 месеца с американските експедиционни сили“. На следващия ден, спомня си Елси, тя се запознава с армейски майор от артилерийски полк, който е нарекъл едно от двете им оръдия Голямата Берта на нея, а другото на Бетси Рос. „Със сигурност съм горда“, пише тя, „тъй като той казва, че сме избрани, защото сме американски патриоти.“

Макар и почти неизвестна 100 години по-късно, Джанис е един от най-популярните артисти от епохата на войната. Родом от Колумб, Охайо, тя е водевилен изпълнител още от 4-годишна възраст, насърчавана от властната си майка Джени Кокър Биърбауър. На Коледа през 1899 г., на 10-годишна възраст, Джанис е част от шоу програмата в Белия дом при президента Уилям Маккинли, като дори имитира президента с твърдата му стойка, стегната усмивка и дълбок глас. Тя дебютира на Бродуей на 16-годишна възраст в хитa „The Vanderbilt Cup“. Тя е „съвършен сценичен талант“, пише историкът Дейвид С. Шийлдс за Still, книга за звездите на Бродуей. „Импресионист с ясновидски способности, текстописец на песни, който съчетава остроумието със сантимента, актриса с огромна динамика, енергична танцьорка, и певица, която може да прожектира гласа си в цялата зала.“

За американските войници Джанис напомня на жените, които познават у дома. Тя излъчва комбинация от конвенционална и дръзка женственост, по-скоро авантюристична, отколкото домашна, изпъстрена и смела като мъжете, за които се представя. Носейки бяла блуза, дълга плисирана синя пола, син пуловер и синя барета, Джанис често кани войници на сцената, не за да танцува с нея, а всички да пеят или да танцува заедно. Тя се представи „като любимата мъжка сестра, а не като непостижим секс обект“, пише историкът Лий Алън Мороу в есе от 1998 г.

Elsie Janis 4

Джанис развлича американските сили във война през пролетта и лятото на 1918 г. Генерал Джон Першинг, американският командир във Франция, я нарича почетен генерал и й дава кадилак с лого на щаба на силите. Снимка, на която Джанис отдава военен поздрав, а къдриците й изскачат изпод ръба на стандартна стоманена каска на Броди, става известна в цялата й родина.

През лятото на 1918 г., когато хиляди американски войници са убити и ранени в битките за спиране на движението на Германия към Париж, Елси прекарва три седмици във военни болници, посещавайки и пеейки за ранени войници. „Опитах се да ги накарам да забравят, че имат рани“, пише тя. „Бих могла да напиша страници с храбростта на нашите хора… под натиска истинска и ужасна болка. Независимо дали са загубили един или два крака, дали може би никога повече няма да могат да виждат, винаги имаха по една усмивка за мен и моите малки шеги.“

Нейните представления по време на и след войната са пълни с имитации на мъже – често срещан похват на водевилите: обличане като мъж, имитация на мъжки звезди, танц с известната френска актриса лесбийка Ева Ле Галиен. В различни изследвания се спекулира за сексуалната ориентация на Джанис, гледайки брака й на 42 години с мъж с 16 години по-млад от нея като евентуално прикритие. „Елси присъстваше на партита, на които еднополовите желания не бяха прикрити“, пише Мороу. На едно от тях тя пристига придружена от актрисата от Бродуей Мерилин Милър, облечена в мъжки дрехи.

В обществения си живот Джанис прави много шеги за многобройните си кратки връзки с мъже, страха си от брак и ергенството си. „Дори не пазя любовните си писма“, казва тя пред репортер – „изгорих и двете.“

След войната Джанис прекарва години в представления, изпълнени с носталгия по войната. През 30-те години на 20 век, след като водевилният жанр избледнява, тя работи като сценарист, мемоарист и радиодиктор. По време на Втората световна война участва с Боб Хоуп в представление за 4000 военнослужещи в Калифорния и в радиопредаването на Дина Шор, предавайки факела на артисти, подкрепящи войниците, от ново поколение.

Най-трайната връзка на Джанис е с нейното поколение американски войници. Четиристотин от тях, на средна възраст, едвам успели да се напъхат в старите си униформи, дефилират на нейното погребално шествие през 1956 г. Веднъж тя се шегува, че епитафията й ще бъде: „Тук лежи Елси Джанис, която все още спи сама“. Вместо това на надгробната й плоча пише: „Милото на Американските експедиционни сили“

 
 
Коментарите са изключени