shareit

Елфрида – майка, убийца и първата коронована кралица на Англия

| от |

На 18 март 978 г. английският крал Едуард тръгва да посети мащехата си и младия си полубрат в Корфе, Дорсет. Но той дори не успява да слезе от коня си. Неговата домакиня, една от най-могъщите англосаксонски кралици, скоро ще бъде запомнена единствено с убийството му.

Жената, която Едуард идва да посети, е Елфрида (Ælfthryth), английска благородница от Девън. Тя е от кралски произход от страна на майка си, но не е родена за кралица. Въпреки че няма оцеляло нейно изображение, Елфрида е известна със своята красота – тя е толкова красива, че на млади години привлича вниманието на Едгар, новия крал на Англия. Според по-късни разкази той изпраща приятеля си Етелволд да я посети, за да определи дали е достойна за него. Младият благородник обаче се влюбва в жената, казва на краля, че тя „е деформирана, грозна и непоносима“ и след това иска разрешение да се ожени за нея.

Новият съпруг на Елфрида е най-големият син на Ателстан – елдeрман от Източна Англия, който е най-могъщият благородник в Англия и носи прякора „Полукраля“. Тъстът на Елфрида е, както се изразява един англосаксонски писател, „човек с такава власт, че се твърдеше, че поддържа царството и неговото управление със своите съвети към краля“. Той управлява район с размерите на Нормандия – и това е отлично пасва ба Елфрида.

Pictures of English History Plate IX - The Wicked Queen Elfrida

Крал Едгар се съгласява да стане кръстник на първия син на Етелволд и Елфрида. Но тъй като до него започват да стигат слухове за красотата на жената, той става подозрителен и решава да я види сам. Единствените свидетелства за срещата им са написани повече от 100 години по-късно, но в едно от тях се твърди, че Етелволд моли Елфрида да се облече в най-грозните си дрехи, а тя му се е противопоставя и се появява в най-красивите.

Едгар и Елфрида скоро се влюбват. По-късно някои обвиняват Едгар в убийството на своя съперник – в една от версиите на историята той го пробожда с копие по време на лов. Най-вероятно обаче Етелволд почива от болест. Всеки случай, знаем със сигурност, че Елфрида овдовява през 962 г. и че две години по-късно си намира нов съпруг с по-висок статус.

Някои източници твърдят, че Елфрида е коронясана скоро след брака си. Двамата й синове от Едгар – Едмънд (който умира млад) и Етелред – скоро са записани като „законни“ синове на краля, за да ги разграничат от по-големия Едуард, който бе подчертано просто „направен от същия крал“. Елфрида също е наричана „законната съпруга“ на краля (той има две предходни съпруги) и получава и зестра след сватбата си, която се изразява в редица имения.

Елфрида получава от съпруга си и безпрецедентна политическа власт. Едгар носи прякора „Мирния“ и царуването му е период на мир, което му позволява да съсредоточи вниманието си върху манастирите, които са в окаяно състояние след нападенията на викингите през 9 век.

През 973 г. Едгар решава да бъде коронясан за втори път – в древния римски град Бат. По това време той все още е млад мъж и се очаква да живее още дълго. Но за жалост и изненада е „внезапно изтръгнат от този свят“ на 8 юли 975 г. – събитие, с което „общността на цялото царство остава разклатенa“. Едгар почти сигурно е възнамерявал оцелелия му син от Елфрида – Етелред – да го наследи, но тогава той е само на 7 години. По-големият му син, Едуард, който се радва на подкрепата на архиепископ Дънстан (враг на Елфрида), е на около 14 или 15 години. Въпреки усилията й, възрастта на Етелред играе против него и през март 976 г., почти година след смъртта на Едгар, Едуард е коронован като цар.

Как точно мащехата му ще го убие по-късно в Корфе не е особено ясно. Според книгата на свещеника Биртферт „Животът на Св. Освалд“, когато Едуард пристига, „благородниците и главните мъже, който са при кралицата“, излизат да го посрещнат. Те го заобикалят и когато младият крал посяга към чаша, от която да пие, един мъж дръпна дясната му ръка към себе си, сякаш да я целуне за добре дошъл, след което го намушква.

Независимо от вината си, Елфрида и Етелред са основните бенефициенти от смъртта на Едуард. Докато някои от поддръжниците на Едуард се опитват да лансират дъщерята на Едгар от втората му жена на трона, повечето признават, че короната е на Етелред. Младият крал е коронясан на 14 април 979 г. от неохотния архиепископ Дънстан. 11-годишният младеж се представя добре, като показва „увлекателни маниери, красива физиономия и изящен външен вид“, но на всички е ясно, че е твърде млад, за да управлява.

Въпреки че не е имало официално регентство, е ясно кой вече ще държи властта зад трона.

 
 
Коментарите са изключени