shareit

Елеонора фон Шварценбърг – принцесата-вампир

| от Ивелина Беркова |

Елеонора вон Шварценбърг е част от бохемската аристокрация и живее сравнително спокоен живот, поне докато необяснима и неизлечима болест не я настига. Заради необичайните симптоми и методите за лекуване, които използва се разпространяват слухове, че е вампир.

Елеонора Елизабет Амалия Магдалена е родена на 20 юни 1682 година в чешкият град Мелник в регион, наричан тогава Бохемия. Баща ѝ е княз Фердинанд Огуст вон Лобковиц, произлизащ от една от най-старите и влиятелни семейства на Бохемия, с история, започваща още през 14 век. Майка ѝ е маркграфинята Анна Мария Анна Вилхелм фон Баден-Баден. Ранният ѝ живот не се различава от този на останалите ѝ аристократични връстници, поне от малкото информация, оцеляла за тях. Най-вероятно получава и обикновеното за времето си обучение, наблягащо основно на танците и обноските, като допълнително изучава латински и френски език.

На 7 декември 1701, тогава на 17 години,  е омъжена за Адам Франц Карл Евсебий – бъдещ наследник на фамилията Шварценбърг, една от основните сили на Австрия. Връзката му с Елеонора е като всяко друго аристократично съжителство тогава – финансови транзакции и съюзи между две семейства.

Нещата не потръгват добре от самото начало. Оказва се, че Адам е сключил таен брак с дъщерята на австрийският посланик в Рим. За да може да се ожени за Елеонора е длъжен да се откаже от предишната си любов и прекъсва връзката с Австрия. Това е раздорът в отношенията между двамата от първият им ден заедно. Нещата не се подобряват и занапред, защото новото семейство дълго време няма деца – Елеонора среща трудности и не може да зачене.

След години чакане се ражда първото им дете – дъщеря на име Мария Анна. Макар и присъствието на дете в семейството да е щастлив повод, Адам се притеснява, че с репродоктивните си проблеми жена му няма да може да роди мъжки наследник на фамилията Шварценбърг.

Неговите страхове се засилват след спонтанен аборт след поредна бременност през 1709 година и тогава горката жена е обвинена в изневяра. Като резултат двамата прекарват по-голямата част от следващото десетилетие далеч един от друг, живеещи в отделни резиденции.

През 1719 година Адам наследява огромно имущество от покойната си леля. Също така решава да се помири с Елеонора, като по-късно от подновената си връзка ще се роди така желаният мъжки наследник на име Йосеф Адам. След цели 20 години омраза изглежда, че двойката започва на чисто и най-после нещата за тях се нагаждат като фокусират вниманието си към отглеждането на двете деца.

По това време Адам се изкачва по ранговете на бохемското благородство, спечелил доверието на ерцхерцога на Австрия, както и на императора на Свещената Римска империя Карл VI, който тогава е и крал на Бохемия. Карл прави Адам свой консултативен съветник, а по-късно го назначава на висша позиция в кралското семейство във Виена. Финално е награден с Орденът на Златното руно, заради лоялността си. Елеонора и Адам прекарват по-голямата част от 20-те години на 18 век в столицата на Австрийската империя – привилегията от титлата.

Не е изненадващо, че Адам и Карл развиват приятелски отношения помежду си, поради близостта си един до друг. Императорът често кани скъпият си приятел да го придружи по време на лов. Това така невинно забавление ще се окаже фатално за Шварценбърг. На 10 юни 1732 година двамата тръгват на обичайна ловна разходка близо до Прага. Карл имал слабо зрение и в един момент стреля по мишената си, неосъзнавайки, че е объркал Адам за елен.

Неговият приятел умира само ден след прострелването от тежките си рани. Чувстващ се ужасно гузен, че случайно е причинил смъртта на добър човек до себе си, Карл приема Йосеф под крилото си и поема основните грижи за него, също така плаща на Елеонора годишна издръжка от 5000 гулдена. Оттогава вдовицата прекарва оставащите си дни в имението на мъжа си.

30-те години от 18 век ще се окажат най-тежкото време в живота ѝ. Здравето на благородницата бързо се влошава, отслабва физически и психически все повече и с всеки изминал ден. По това време медицината не се е развила достатъчно, за да предостави добро лечение на незнайни дотогава болести. Затова Елеонора се обръща към традиционни лекове. Един от тях е използването на рогът на нарвал от Северният ледовит океан, по-познат тогава като морски еднорог. Вярва се, че лекува всяка болежка и дори се счита за по-скъп от злато. В днешни времена е известно, че в действителност използването на тази съставка по никакъв начин не облекчава или изцерява каквито и да било заболявания.

Състоянието ѝ продължава да се влошава. Трудно пие и се храни, единствено почива през определени часове на деня. Казва се, че кожата ѝ загубва розовината си и изглежда бяла като чаршаф. От отчаяние се смята, че е потърсила услугите на вещици и алхимици с надеждата да намери начин да се излекува.

Карл изпраща най-добрите си лекари да прегледат Елеонора. Когато професионалистите пристигат отбелязват, че жената изглежда като жив труп. Винаги се крие в сенките на стаята си, защото светлината я дразни твърде много. Изпитва такава неописуема болка, че отчаяните ѝ викове стават ежедневие в дома ѝ, плашещи всеки, който ги чуе. След мъчителни дни Елеонора вон Шварценбърг умира на 5 май 1741 година във Виена.

След смъртта ѝ е направена аутопсия – причината за смъртта се оказва рак на маточната шийка. Открити са и няколко тумора, най-големият от тях с размерите на топка за тенис. Преди да почине Елеонора моли сърцето ѝ да бъде погребано до съпруга ѝ, а тялото отнесено в пражката катедрала “Светии Вит, Вацлав и Войтех”. Това може да звучи малко странно за някой от бъдещето, но тогава е било стандартна практика за аристокрацията на Западна Европа да погребват сърцата си отделно от телата, вярвайки че в този орган е събрана човешката душа.

По това време е силен и страхът от вампири до степен, в която хората започват да изкопават мъртъвци и да режат главите им, пробождат с колове и дори ги горят, за да гарантират, че няма да се превърнат в кръвожадни чудовища. Съществува и легенда, в която местните са убедени, че Елеонора се е превърнала във вампир, заради странните си симптоми.

Твърди се, че след смъртта си благородницата е забелязвана да броди из гробищата и пие кръвта на наскоро починалите. Евентуално клюките и страховитите истории са забравени с вековете. Въпреки това интересът към Елеонора не стихва, когато през 2007 година е предмет на разследващ документален филм озаглавен “Die Vampir Prinzessin”. В него се споменава, че е вдъхновението за романа на Брам Стокър “Дракула”. Не съществуват факти, които да потвърдят, че това е истина.

Все още са налични редица спекулации около последните години от живота на Елеонора. Има вероятност, че в един момент клюките на уплашените поданици се смесват с реалността и заживяват свой собствен живот. Това със сигурност е повлияло върху начина, по който се гледа на благородницата и до днес.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Елеонора фон Шварценбърг – принцесата-вампир

Повече информация Виж всички