Една от най-големите американски революции започва от пиянски спор

| от |

Историята на САЩ е изключително цветна, на моменти се обвързва с величините на геноцид. Днес откриваме, че разликите не са чак толкова големи, но ако потърсите източника за стартирането на потенциалната гражданска война, която по-късно ще помогне за премахването на робството, тогава със сигурност ще стигнете до XVII век и Колониална Америка. По това време обект на разглеждане са местните американци – познати още като индианци. Въпросното събитие се казва „Бунтът на Бейкън“ и се случва точно около 100 години преди американската революция.

В един момент дори Томас Джеферсън ще признае успехите на Натениел Бейкън за първата стъпка към едно по-светло бъдеще и него за един от първите патриоти в страната. В официалните източници винаги ще се разказва за този герой по този начин, но има и една подробност – Бейкън не е чак толкова окрилен ангел, който милее за човешката свобода. Според някои източници и архиви, целият конфликт се е случил като неразбирателство между двете страни, докато разговаряли след сериозно количество консумиран алкохол. Историята ни пренася в Колониална Вирджиния, където въпросният бунтар пребивава едва от няколко месеца.

Любопитното тук е, че за кратко време успява да привлече достатъчно поддръжници за идеята си и да се бори за правата на индианците, но тук идва и въпросът: как? Бейкън е роден в Суфолк, Англия през 1647 г. и при първата възможност заминава със своя 16-годишен съсед към Вирджиния, надявайки се, че ще открие шанс за израстване. В архивите е описван като много неприятен пътешественик. В някои архиви става ясно, че той е бил изпратен във Вирджиния с идеята, че ще може да порасне малко по-бързо. Бейкън не блести по никакъв начин, никой не го забелязва, никой не се опитва да направи каквото и да било полезно. Благодарение на връзките с губернатор Уилям Бъркли, пристигналият получава земя, както и позиция в новия парламент – определено добър подарък за добре дошъл.

 За съжаление не всичко е толкова прекрасно – щатът е в икономическа, социална и политическа криза. Производителите на тютюн започват да негодуват срещу ниските цени на прекупвачите. Обществото се дели на бедни имигранти, плантатори с повече и по-малко земи и освободени наскоро роби. В този момент е ясно, че хората, които не разполагат със земя, нямат и правото да гласуват. По това време и индианците са някакъв проблем, защото никой не знае какво да прави с тях, впрочем и никой не иска да прави нищо с тях. След като се достига до война между местните американци и колонизаторите, губернаторите са тези, които трябва да извадят решения, но дори това е проблем.

Губернатор Бъркли предлага два варианта: колонизаторите да водят битка само с племето на сускуинхок, запазвайки мир с останалите или да започнат да водят война с всички. Бейкън е човекът, който предлага да се стартира битката с всички и да се освободи земята, която да може да се обработва – за него няма друг вариант. Напомняме, че този човек все пак се смята за патриот в американската история и според някои американски президенти се борил за права. Проблемът е, че новодошлият парламентьор не е сам, предложението е прието и от собствениците на плантации, които имали възможност да водят сражения, но със значително по-малки ресурси.

Бейкън сформира малка група от доброволци, които да изпрати на бой срещу другите племена. Богати и бедни собственици тръгват да освобождават земи или по-скоро да заграбват такива. През август 1676 г. той ще създаде така наречената декларация на съчувствие, в която ще обясни на всички, че разбира проблемите с високите такси на губернатора, който в момента не може да оговори честни и прозрачни търговски отношения. Към това допълва документа, споделяйки на обществото, че настоящият управляващ не може да даде никакви гаранции за защита на колонизаторите, оставяйки ги уязвими на всякакви атаки. С какво са виновни индианците? Те от своя страна не искат да се съобразяват с новите правила. Събраната армия от бунтовници на колонизаторите започва да прави това, което всеки друг прави – краде, убива и унищожава реколта. Всяко племе е нападнато и заплашвано, но това не е достатъчно за новия лидер.

В един момент се насочва и към губернатора с идеята, че ако няма да управлява, по-добре да ги гони. Странното е, че честите разходки между Вирджиния и бойното поле продължават да бъдат редовна практика. Доброволците достигат Джеймстаун, опожаряват го и прекратяват военни действия. Не за друго, а защото Бейкън умира – при това няма честта да падне в битка. Неговата смърт е най-вероятно следствие на тиф. Бунтовниците крият тялото на тайна локация, за да не бъде извадено на показ. Междувременно вече никой не търси индианците за каквото и да било, хората от Вирджиния искали справедливост и вече играели ролята на чисти престъпници, като войната наистина прераснала в гражданска такава.

Преди да пристигнат корабите с червените мундири, хората на Бъркли решават да наложат контрол над водоемите и с това да откажат групата на Бейкън да продължи с безчинствата. В по-нататъшните сражения е ясно, че въпросната групировка пак се оформя, но този път с бедни и много по-малко подготвени плантатори. Същите ще изпратят и своите роби в строя. Като хора, които осъзнават, че има огромен риск да спечелят и загубят, но вече нямат и изход, така наречената икономическа криза вече е успяла да ги засегне до степен, в която нищо не може да се промени.

Промените от тази малка революция са обвързани с приемането на закон, който прави много по-лесно поробването на индианци – елемент, който повечето плантатори отдавна са искали като право. Ред за поробване на индианци така и няма, те отдавна са избягали. Как от един разбойник, въпросният най-накрая се превръща в човек, който се бори за права, макар и никога да не се е вълнувал от такива. В хода на своята кампания, той приемал европейци и африканци в своите редици, не се интересувал какъв е цвета на кожата, стига рекрутираният да може да се бие. Обещава на всеки роб свобода, ако започне да се бие с него, робите по това време не виждали друг изход и се включвали. В историята преди гражданската война е ясно, че животът на всички бил сравнително еднакъв – те просто мразили плантаторите с повече земя.

Дори тогава може да се открие, че има достатъчно афроамериканци, които притежават и обработват земя. Именно по тази причина, малко след бунта, повечето притежатели на земя започват да купуват роби, които не само да обработват, но и да бъдат евентуална защита при второ такова действие. И след като те вече могат да се отбраняват, заселниците приемат идеята на Бейкън за премахването на индианци като единствената възможна. Следователно един от героите и патриотите не е нищо повече от престъпник, но историята го помни като нещо далеч по-добро.

 
 
Коментарите са изключени за Една от най-големите американски революции започва от пиянски спор

Повече информация Виж всички