shareit

Единственото куче военен пленник във Втората световна

| от |

През 1936 екипажът на бойната лодка HMS Gnat си нямат талисман и решава да поправи тази грешка. Командирът, лейтенант Валдергрейв, и офицер Чарлз Джефри купуват английски пойнтер от Шанхай, Китай, когото кръщават Джуди и смятат да служи и като талисман на лодката, и като ловно куче, когато акостират. Грижата за него е поверена на готвачът на лодката.

Втората световна идва и през юни 1939 екипажът на HMS Gnat сменя лодката с HMS Grasshopper. Три години по-късно Grasshopper е ударена от торпедо и екипажът се озовава на самотен остров близо до Суматра, където Джуди помага на всички като успява да намери питейна вода благодарение на чувствителното си кучешко обоняние.

Judy hu 42990

Джуди на борда на HMS Grasshopper

Няколко дни по-късно успяват да се спасят, стигайки до самия остров Суматра, откъдето поемат на дълъг път към Педанг, който се държи от британците. Те се надяват да хванат колегите си преди да се евакуират. Уви, когато пристигат, и последната лодка с британци вече е заминала – това ги оставя в плен на японците.

Вече като военни пленници, войниците са транспортирани в лагера Глоергоер, а Джуди идва с тях, скрита зад купчина чували с ориз. 

Един от пленниците в лагера в Медан, Индонезия, е пилотът Франк Уилямс, който забелязва кучето и „Помня, че си помислих какво прави такъв хубав английски пойнтер на подобно място. Осъзнах че дори да беше кльощава, тя беше борец.“ От тогава те си стават толкова добри приятели, че Джуди вече е наричана кучето на Франк.

Когато надзирателите в лагера бият някой от пленниците, Джуди често им се спуска да ги лае. Това съвсем естествено насочвало вниманието и агресията им върху кучето.

Judy puppies hu 43988

Кученцата на Джуди

Уилямс и останалите пленници се страхуват за живота му като правилно смятат, че е само въпрос на време надзирателите да го убият. Затова трябва да се предприемат мерки. Уилямс знае, че командирът на лагера обича да си попийва и когато го прави, става много дружелюбен. Той изчаква командира да се налее отново и го убеждава да даде на Джуди статут на военен пленник. В замяна ще получи едно от кутретата й като подарък за любовницата си. Планът сработва и Джуди става единственото куче през Втората световна война, което официално е военен пленник. От там насетне, въпреки че надзирателите продължават да я тормозят, никой от тях не иска да убие военнопленник. 

При преместването си в друг лагер през 1944, Франк Уилямс тайно взима Джуди със себе си в чувал от ориз. На 26 юни, докато плават за Сингапур обаче корабът им е ударен от няколко британски торпеда. Настава хаос сред пленници и екипаж, но според Франк: „(Тя) беше изключително спокойна и неподвижна, чакайки ме аз да направя нещо.“ Двамата успяват да се измъкнат от бързо потъващия кораб, но в процеса и сред отломките се губят един друг. Франк намира земя и отново е заловен пленник като го пращат в друг лагер.

Намирайки се в начална позиция, сам и отново на път да бъде заключен някъде в Суматра, той споделя: „Не можех да повярвам на очите си! Когато влязох в лагера, мършаво куче ми скочи на гърдите и ме прекатури… Никога не съм се радвал толкова много да видя старото момиче. И мисля, че тя се чувстваше по същия начин.“

Уилямс и Джуди успяват да оцелеят една ужасна година в Суматра преди войната да свърши през 1945. 

Когато са освободени обаче, появява се нов проблем. Корабът, който трябва да ги върне във Великобритания, не допуска животни на борда. Мъжът обаче успява да вкара кучето си, докато други пленници баламосват пазачите.

Когато пристигат на Острова обаче мъките не свършват. Джуди веднага е взета от Министерството на земеделието, където прекарва 6 месеца под карантина. Историята й обаче се разчува и в резултат на службата си Джуди получава медала „Дикин“ (еквивалента на кръста „Виктория“, но за животни, показали заслуги в който и да е сектор на армията).

Dickin Medal

Пример за медал „Дикин“

Освен отличията, тя получава и много внимание, в това число дава „интервю“ за BBC, а на 3 май 1946 се провежда церемония в чест на службата й. Официално изказания повод за връчването на отличието й е:

За изключителен кураж и издръжливост в японския лагер, което помага за поддържането на морала сред останалите пленници, и за спасяването на много животи благодарение на интелигентността и бдителността й.

Джуди прекарва остатъка от дните си, пътувайки с Уилямс из Африка. На 17 февруари 1970, на 13-годишна възраст, тя е приспана, защото здравето й се влошава заради тумор.

 
 
Коментарите са изключени