Единственият евреин, който Хитлер обичаше
Злото може да има много форми, а историята се е постарала да улови всичките и да ги запази за бъдещите поколения. В модерната история има един австриец, който продължава да се смята за абсолютното зло на Европа. Разбира се, говорим за Адолф Хитлер и престъпленията, които се извършват срещу човечеството. До днес Германия се опитва да се извини и да продължи напред, но винаги има достатъчно критици, които да вдигнат обвинително пръст.
Интересен факт обаче е, че въпреки всички извършени злодеяния, можем да открием един евреин, който няма как да храни лоши чувства към фюрера. Във всяко правило има изключение и тук то се нарича Едуард Блох. Той е роден в Чехия и учи медицина в Прага, отбива военната си служба като медицински офицер в Австрийската армия. Назначен е в Линц през 1899 г. и е освободен през 1901 г.
Веднъж натрупал стаж, Блох започва да работи като частен лекар. Като един от наследниците на Хипократ, Блох работи отдадено за своите пациенти. Много скоро неговите пациенти, както и кмета на Линц, където се намира кабинета, започват да забелязват благородната служба на Едуард. Основната причина е, че той винаги се отнася с уважение към всеки пациент, без значение от какъв социален статус е. За Едуард е било важно да помага и често отказвал да взема пари на хората, които просто нямали с какво да си платят.
Градът го познавал като човек, който можел да бъде потърсен по всяко време на денонощието. Понеже никой не обичал лекарите, Едуард избирал по-красиви дрехи и по-често приличал на човек, който пристига на гости, отколкото на човек, който ще съобщава лоши новини. Ето защо всички го обичали. В един конкретен момент от живота си, Едуард застава на пътя на историята. Един ден в дома му телефонира семейството на Хитлер.
Малкият Адолф е първият пациент, който има нужда от лекарска помощ. През 1904 г. бъдещият диктатор е прикован на легло и страда от тежка белодробна болест. Това му позволява да отсъства от училище и да се върне у дома. Проверка на медицинския картон обаче показва, че 16-годишният Адолф най-вероятно се е преструвал на болен, защото е лекуван от настинка и зачервено гърло и не е имал някакви особени заболявания, включително и белодробни проблеми.
Само една година по-късно Едуард ще почука отново на вратата, този път за преглед на Клара Хитлер. Жената е диагностицирана с рак на гърдата и след много сериозни мъки умира на 21 декември същата година. Едуард Блох се опитва да направи всичко възможно по това време за медицината, бори се по всякакъв начин и поставя сам йодоформ, но без особен успех. Тук мнозина биха помислили, че точно това е причината Адолф да намрази евреите, но грешите. Лошото финансово състояние на семейството го принуждава да намали сериозно своите цени и в един момент дори започва лечението безплатно.
Адолф никога не забравя стореното от този човек и заявява, че ще бъде завинаги благодарен за помощта. През 1908 г. дори изпраща пощенска картичка, потвърждавайки наличието на приятелство, за което много други евреи в бъдеще ще мечтаят. Като художник, дори изпраща картини на семейството, а въпросното изкуство обаче е скоро изгубено. Когато идва време за издигане на власт, мнозина критикуват Адолф, а през 1938 г. с анексирането на Австрия, евреите започват да се притесняват за своето бъдеще.
Едуард Блох също попада под вниманието на немските войници, но е необходимо едно обаждане, за да стане ясно, че фамилията Блох трябва да се гледа със статут на „благородни евреи“ и не трябва да се докосва. Приятелските отношения не се променят и след наложените драконови мерки. Австрийските евреи губят правото си да практикуват професия и това се отнася за фамилията на Блох. Неговият кабинет е затворен. Семейството се опитва да избяга в САЩ и това принуждава лекарят да пише на своя някогашен пациент.
На 66 години Едуарди пише с молба за помощ, той иска защита и по-бърза обработка на документите. Хитлер не забравя стореното и ангажира Гестапо да постави специална протекция пред дома му. Той е единственият евреин в Линц, който се радва на особено внимание. Пред дома му никога не спират немски войници, никой не говори за изселване и лагери. Живее спокойно без никакви проблеми до заминаването си в САЩ.
Хитлер дори гарантира, че семейството може да продаде имуществото си на пазарната цена, а това е повече от изненада за всички останали, които в този момент продават спечеленото за жълти стотинки. Дори не облага пътуващите с прословутия данък на Райха. По правило всеки трябва да напусне страната с 10 райхмарки, но Блох излита с 16 райхмарки. Когато се установява в САЩ, дипломата по медицина не се признава и той не може да работи повече. Умира от рак на стомаха през 1945 г. на 73-годишна възраст, около месец след смъртта на Хитлер. Необичайното приятелство често принуждава Едуард да говори за диктатора, а картината, която описва е различна. Впрочем, това е единственият евреин, който би казал нещо положително:
„Като младеж, той беше тих, добре възпитан и спретнато облечен. Чакаше търпеливо в чакалнята, докато дойде неговият ред. Като всяко друго 14-15-годишно момче, той също се поклони в знак на уважение и винаги е бил учтив. Беше висок и блед, изглеждаше по-възрастен за възрастта си. Очите му, които са наследени от майката, бяха големи, меланхолични и замислени. В много голяма степен това момче живееше в себе си. Какви сънища е сънувал, не знам. Хитлер не може да се смята за мамино момченце, но аз никога не съм виждал по-тясна привързаност. Любовта им беше взаимна. Клара Хитлер обожаваше сина си. Позволявала му е да върви по своя път, без да го ограничава. Тя се възхищаваше на акварелните картини и рисунки, подкрепяше артистичните амбиции, докато баща му не беше толкова голям поклонник, на каква цена е изразявана тази любов, можем само да предполагаме.“
Разбира се, когато е попитан дали именно тази привързаност е оставила толкова жестока следа, Едуард отрича и изразява сериозни съмнения. Бъдещият злодей е бил видян в по-крехка възраст като един от най-тъжните хора, които някога са ходили по тази земя. Едуард не забравя и как е изгледал Адолф, когато разбира, че майка му ще почине и няма какво да се направи за нея. Най-вероятно и тя би била изненадана в какво се е превърнал сина ѝ, ако е можела да го види. А след смъртта на бащата, семейството е на прага на банкрут. Всички спестявания са прахосани, макар и Клара Хитлер никога да не е приемала охолния живот като задължения. За Едуард Блох може да се каже, че спокойно е бил единственият обичан евреин от Хитлер.
Заглавна снимка: By Bundesarchiv, Bild 146-1975-096-33A / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5482821
