shareit

Джо Ариди – най-щастливият затворник със смъртна присъда

| от |

Джо Ариди може да влезе в историческите архиви като най-щастливия затворник в очакването на своята смъртна присъда. Той е и доказателството, че светът е едно много студено и жестоко място, както и единственото добро, прекрачвало вратите на затвора. Неговата история може да остави всеки нормален човек без думи. Въпросната личност се ражда на 29 април 1915 година в Пуебло, Колорадо. За разлика от своите съученици, младежът имал много сериозни проблеми в училище и просто не можел да възприема материала като останалите.

В по-късните тийнейджърски години е изпратен в болницата за умствено изостанали. Лекарите правят тест за интелигентност и резултатът е едва 46. Санитарите го описват като спокойно и миролюбиво момче, което не познава човешки качества като злоба, агресия и омраза. Точно по тази причина останалите пациенти го тормозят за удоволствие. Докато всички в лудницата се опитват да избягат, Джо седял кротко и правил каквото му кажат. Един ден последвал група, която се качила на влак в търсене на приключения, Джо просто искал да стигне до родния си дом. И така младият пътешественик пътувал цяло денонощие с влака.

Не е престъпление да се прибереш вкъщи. Престъпление е да бъдеш глупав. Глупостта и яростта е обхванала цял Пуебло по същото време. По-рано през седмицата в града се случват редица престъпления, включително и нападение над две сестри – едната е тийнейджърка, а другата е малолетна. По-голямата сестра е убита жестоко с брадва, а по-малката е изнасилена и след това душена. 12-годишната Барбара Дрейн щяла да оцелее, но сестра ѝ Дороти нямала шанс. Целият град е настръхнал и издирва перверзника. Мъжете в малкото градче били готови за лична саморазправа, а шерифите се чудили дали има смисъл да се намесват в този публичен линч, след като много от тях също имали деца.

Джо не подозирал изобщо за новините от дома. Вместо да слезе в родния си град, той пътува около 350 километра повече, за да се озове в Чивейн, Уайоминг. След като не познавал никого, скитникът се разхождал и търсил дома си. Съдбата го среща с шериф Джордж Каръл и понеже Ариди не може да се защити или да обясни къде отива е прибран в затвора. Каръл не знаел, че срещу него стои човек с интелектуална недостатъчност. Джо казал, че живее в Пуебло, а шерифът сякаш чакал да чуе тази магическа дума. Последвали няколко часа в разпити с мъчения, а след това и самопризнание за извършеното престъпление. Пътешественикът вярвал, че наказанието е за бягството и решил да си признае.


View this post on Instagram

Oh hello. This is the saddest case you’ll hear. Joe Arridy playing with his trains on death row. TISSUE WARNING. In Episode 20 Season 2, Holly and Gemma cover two cases of people who were sentenced to death but were later proven innocent. Holly goes through the case of Timothy John Evans from Wales who confessed to a crime he most definitely did not commit. Then Gemma talks about the saddest case Holly has ever heard…..Joe Arridy. Listen with tissues. ⠀ ⠀ A happy shout-out to a fan kicks off this episode which then sinks way down into bad times and the discovery that foot tuberculosis IS a thing. Holly’s case lost the helpful neighbour lottery in a big way, Gemma’s friend Joe gives the girls a Joe of sadness, Holly says the word ‘bless’ 99 times in a row and Tom Hanks features heavily. ⠀ ⠀ Promo from @realliferealcrime ⠀ ⠀ Production, recording and post production completed by Producer Craig who continues to try to bully the girls with a timer and sits down hard on his bum this week as a result of being yelled at. He’s such a drama queen. ⠀ ⠀ Gemma edited this week. All complaints should be sent to Producer Craig who recently launched a search for his pet turkey Alfred who has gone missing. Oddly just before Canadian Thanksgiving. Holly has lawyered up. ⠀ ⠀ www.whichmurderer.com ⠀ ⠀ WARNING – Explicit language, content and themes (plus whatever else will cover us legally). All opinions stated are our own and case information was gathered from legitimate sources within the public realm. ⠀ ⠀ Recorded in a secret location somewhere in Scotland ⠀ #whichmurderer #whichmurdererpodcast #whichwouldyouchoose #podlove #podcast #podcastlife #podernfamily #murderpodcast #britpodscene #sentencedtodeath #wrongfuldeath #timothyevans #joearridy #miscarriageofjustice #whichwouldyourather #season2 #episode20 #canadiangirl #scottishgirl #recordedinscotland #terriblechoices #spotify #stitcher #itunes #truecrimecommunity #listenandsubscribe #loveourlisteners #crimescene #newepisode #murdering

A post shared by Which Murderer (@whichmurderer) on

  Следва едно победоносно обаждане до шерива в Пуебло и съобщаване на добрата новина: „Тук имаме един човек, който си признава за убийството на двете момичета.“ Шериф Грейди бил в шок, при него също имало заподозрян за престъплението. Задържаният Франк Агилар работел за бащата на двете момичета и наскоро бил уволнен от фирмата. Мотивът за отмъщение бил налице. В дома му са открити вещи, които първоначално са били виждани в дома на семейство Дрейн. Патолозите били категорични, че откритата брадва в дома на г-н Агилар отговаряла на раните по тялото на жертвата. Всеки нормален криминалист би казал, че случаят е приключен, докато телефонът не звъни с тази нова информация. Каръл продължил да настоява, че е заловил толкова търсения изверг.

Разказал, че това е психично болен, който вече е измислил няколко истории, но знаел всичко за убийството. Направените самопризнания автоматично променили хода на разследването. Логиката била рядко явление за униформените през 1936 година. Причината за това съждение е скрита в показанията на Ариди. Той не само признал за убийството на двете сестри, но и на други хора, които били живи. В съвременната криминология ще говорим за пациент с ментални проблеми, но не и в този период. Франк Агилар усеща накъде духа вятъра и променя своите показания. Преди може да не е срещал Джо, ала бързо вплита неговото участие в престъплението.

В деня на съдебния процес има още изненади. Малката Барбара е в съзнание и идентифицира Франк като нападател. Никой не задава въпроси за Джо. Защитата на младежа настоява за анулиране на присъдата поради невменяемост. Версията била потвърдена от три независими психотерапефта, които излизат с едно и също заключение: пациентът има интелекта на 6-годишно дете. В доклада на тримата присъства едно и също описание: „невъзможност да прави разлика между добро и лошо, следователно не е в състояние да извърши каквото и да е действие с криминална подбуда“. Любезният шериф Карол не бил съгласен.

За него Джо е един завършен артист, който се опитва да избяга от правосъдието. Какви са мотивите на шерифа зад абсоютната категоричност? 1000 долара. Това е наградата за залавянето на убиеца. Оправдателната присъда за Джо можела да пресече финансовата облага. Каръл не спирал да дава лъжливи показания и дори цитирал част от думите на г-н Ариди по памет, защото никой не си направил труда да ги запише по време на полицейското задържане.

Повикан е и докторът от болницата в Колорадо. Д-р Бенджамин Джеферсън бил изумен от съдебния процес и многократно пояснил, че Джо е твърде уязвим и ще признае всичко. Джеферсън става пред цялото жури и кара Джо да си признае за кражбата на кутия с цигари. Кутия нямало, но Джо веднага се извинил за стореното и дори обяснил кога е откраднал цигарите.

Когато дошло време и на „убиеца“ да говори пред съда, адвокатите демонстрирали неговия интелект. Той не успял да разпознае снимката на жертвата си, не разпознал и настоящия президент Франклин Рузвелт, не можел да обясни защо е в съда и какво е брадва. Толкова желаната хидяларка започнала да се изплъзва под пръстите на шерифа и той настоял да поговори отново със съдията и прукорорите. Това окончателно наклонило везните и Джо Ариди бил осъден на смърт.

Понякога човек може да се чуди дали Темида би имала нужда и от слухов апарат, особено в дела като това. Какво би правило едно 6-годишно дете в затвора? Отговорът ще намерите в последните дни от живота на Агири. Рой Бест бил главният надзирател в крилото с осъдените на смърт. Отначало се изненадал, че точно този човек може да извърши убийство и изнасилване. Неговият разум не бил подплатен с мечтата за пари и фалшива слава. В лицето на Джо виждал една абсурдна присъда. Бест се смилил и донесал играчки на „убиеца“. Влакчета била любимата играчка на Джо – нетипично за 23-годишен мъж. Това обаче не била най-болезнената гледка.

  Надзирателите често чували искрения му смях след вечеря. Джо полирал приборите си до блясък, а след това правил забавни физиономии и се смеел на себе си. За него не съществувало понятие като „смъртна присъда“. За разлика от предишните лудници, тук хората го харесали. Бест му дава и популярния прякор „най-щастливият затворник със смъртна присъда“. Дните от календара минавали и някои репортери идвали да проверят какво се случва с хладнокръвния убиец. Повечето очевидно оставали шокирани, че той продължавал да си играе с влакчетата в килията. Един път бил попитан дали иска да се върне обратно в лудницата и той отговорил: „Не! Предпочитам да получа доживотна присъда и да остана тук с надзирател Бест. В лудницата момчетата ме биеха.

Тук никога не съм се забърквал в бели.“ Междувременно Франк Агилар е екзекутиран още през 1937 година. Главният прокурор на Колорадо Гайл Ирланд успява да отмени цели 9 пъти екзекуцията на Ариди, но за жалост на десетия път се проваля. Тази загуба е тежка за всички затворници и най-вече за надзирател Бест. Той многократно говори по темата, понякога сълзите напират в него, но преди всичко властва изумлението в погледа му.

В едно от последните дадени интерювата казва следното: „Той най-вероятно не знае, че ще умре. През цялото време седи в килията и си играе с влакчето, което му дадох. Когато го попитам дали разбира, че ще бъде екзекутиран, той ме гледа с празен и объркан поглед. Джо не трябва да умира!“ На 6 януари 1939 година, главният готвач на затвора прави специална мелба за Джо – това е неговата последна вечеря.

Докато попът чете молитва за осъдения на смърт, Джо се опитва да запази своето любимо влакче. Надзирател Бест му казва, че го взима временно, а в замяна ще получи златна арфа. По пътя към газовата камера, Джо казва, че иска да свири на арфата, както му е разказвал попът по-рано. Той е единственият, който не плаче по време на екзекуцията.

Губернатор Бил Ритър помилва Джо през 2011 година. На надгробния камък е поставено малкото влакче – верен другар в последните месеци от живота на Джо. След помилването е добавен и надпис „Тук лежи невинен човек“.

 
 
Коментарите са изключени

Колапса на най-високата кула в света

| от |

На 8 август 1991 най-високото нещо на планетата, построено от човека, се огъва на две, чупи се и пада. Със своите 646 метра кулата е два път по-висока от второто най-високо нещо в Европа, а осанката й няма да бъде надмината до построяването на Бурдж Халифа (828 метра) почти 2 десетилетия по-късно. И въпреки това светът не научава за края на тази кула.

Warsaw radio mast in Konstantynow

Радиофоничният предавателен център Константинов (известен още като Варшавската радио кула) може да изпраща сигнали, които да бъдат прихванати от Европа, Африка и дори Северна Америка. Строителството й отнема 4 години, от 1970 г. до 1974 г., 420-тонната стоманена решетъчна кула с течение на времето остава без поддръжка, което в крайна сметка е и причината да падне.

Формирана е комисия, която установява, че вината е в Mostostal Zabrze – компанията, която изгражда и поддържа кулата. Строителният координатор и началникът на отдела са признати за виновни за срутването и са осъдени на две години затвор.

Обломки рухнувшей Варшавской радиомачты

В безкрайната надпревара в графата най-високата сграда в света, Съветът за високи сгради и градски условия, който отсъжда подобни рекорди, не признават радио кулите за сгради. Техните правила обаче също така не изискват и всички части от сградата да са обитаеми. Затова радио кулите, антените и шпилите, макар и да не се считат за самостоятелни конструкции, могат да се използват за добавяне на още няколко цифри към височина на сградата, на която са прикрепени.

Човек може да каже, че Съветът няма най-високите стандарти на света (ако ни позволите тази забележително безвкусна, но сполучлива игра на думи). Само половината от височината на сградата трябва да бъде съставена от обитаема площ, за да може тя да се счита за претендент за най-високия рекорд. Освен това неговите критерии и дефиниции продължават да се променят с течение на времето, предполагайки степен на субективност.

Освен антените и кулите има и други спорни фактори, които могат да се намерят и в правилника на Съвета, като: дали сградата е в строеж или завършена, дали виси като окачените мостове и дори каква част от височината й е под земята. Или под водата.

Това ни отвежда до още една от най-високите структури в света: Petronius – петролна платформа, която се намира на 612 метра от морското дъно в Мексиканския залив. Преди Бурдж тя беше най-високата свободна структура в света, според Световните рекорди на Гинес от 2007 г.

Като сграда обаче Petronius би могла да претендира за „най-високата сграда на СВСГУ“, заради 74-метрова част от 43 000-тонната структура, която седи над повърхността на водата. Тя обаче не изпълнява изискването за “ заетите етажи“. Но подобни платформите, като близката Ursa (1,3 километра), могат да бъдат още по-високи; Магнолията, също в Мексиканския залив, е с дължина 1,4 километра, много по-висока от Бурдж.

 
 
Коментарите са изключени

Най-желаните коледни подаръци през годините: Slinky от 1943

Слинки е изобретено от Ричард Т. Джеймс през 1943 година, а за първи път демонстриранa в универсалния магазин на Gimbels във Филаделфия през ноември 1945. Играчката е хит и всички 400 бройки се продава за деветдесет минути.

Джеймс и съпругата му Бети основават James Industries в Клифтън Хайтс, Пенсилвания, за да произвеждат Слинки и няколко дъщерни играчки като Слинки кучето и Сюзи, Слинки червейчето. През 1960 г. съпругата на Джеймс Бети става президент на James Industries и през 1964 г. премества предприятието в Холидейсбург, Пенсилвания. През 1998 г. Бети продава компанията на Poof Products, Inc.

Slinky_ad_1946

В началото слинкито е на цена от 1 долар, но тя се покачва с увеличението на цените на стомана в цяла Пенсилвания. Все пак обаче стойността на играчката остава скромна през цялата й история до голяма степен заради загрижеността на Бети Джеймс дали по-бедните семейства ще могат да си я позволят.

Слинки, освен като една от играчките в детската стая, се ползва и в класната стая (като инструмент за преподаване), във военно време като радио антена и във физически експерименти с НАСА. Играчката е въведена в Националната игрална зала на славата в в Рочестър, Ню Йорк, през 2000, а през 2003 г. Слинки намира мястото си в списъка „100 години играчки“ на Асоциацията на играчките. За първите си 60 години съществуване са продадени 300 милиона бройки.

Но как точно се появява тази забавна пружинка на бял свят и как става любимата играчка за подарък на Коледа?

Slinky rainbow

През 1943 г. Ричард Джеймс, морски инженер и механик, който работи в корабостроителницата William Cramp & Sons във Филаделфия. Там създава пружини, които да поддържат и стабилизират чувствителната на движения апаратура на борда на корабите, когато морето е бурно. Джеймс случайно бута един от пружините от една етажерка и вижда как тя минава по познатия ни начин от един куп с книги, по масата и после на пода, където застава в събрано положение.

Съпругата на Джеймс Бети си спомня: „Той се прибра вкъщи и каза: „Мисля, че ако успея да наглася стоманата с правилната гъвкавост, бих могъл да накарам пружината да крачи“. Джеймс експериментира над година с различни видове стоманена тел и най-накрая намира правилната. В началото жена му се е изпълнена с колебания, но променя мнението си, след като играчката е прецизно нагласена и вижда децата от квартала колко й се радват. Тя я нарича Slinky (което означава „елегантен и грациозен“), след като случайно попада на думата в речника и решава, че умело описва звука, който пружина издава, докато ходи.

Със заем от 500 долара двойката създава James Industries (първоначално James Spring & Wire Company) и произвежда около 400 бройки Слинки, направени от местна работилница, които опакова на ръка в жълта хартия и ги продава на единична цена от 1 долар. Всяко Слинки е високо около 6,5 см. и има 98 намотки от висококачествена синьо-черна шведска стомана. Семейство Джеймс първоначално срещат затруднения при продажбата на изобретението си в магазините за играчки, но през ноември 1945 г. получават разрешение да поставят собствен стелаж в секцията за играчки на универсалния магазин Gimbels във Филаделфия.

Ако не сме го казали вече (знаем, че сме го казали, но пак ще го кажем): Слинки е хит и всички 400 бройки са продадени за деветдесет минути.

През 1946 г. Слинки е представен на американския панаир на играчките. Не след дълго Ричард Джеймс прави работилница в Олбани, Ню Йорк, и разработва машина, която може да прави слинкита за секунди. Играчката вече е опакована в кутия с черен надпис.

Джеймс често се появява в телевизионни предавания, за да разкаже за играчката си. През 1952 г. дебютира Slinky Dog. Други играчки на Slinky, пуснати през 50-те години на миналия век, са влакчето Slinky Loco, Slinky Suzie и Slinky Crazy Eyes – чифт очила, които използват пружини да държат очните ябълки.

James Industries лицензира патента на няколко други производители, включително Wilkening Mfg. Co. от Филаделфия и Торонто, които произвеждат играчки, ориентирани към пружините. През първите 2 години James Industries продава 100 милиона бройки (при 1 тогавашен долар за брой, днес приходите биха се равнявали на 6 милиарда долара).

През 1960 г. след като съпругата му подава молба за развод, Ричард Джеймс напуска компанията и става евангелски мисионер в Боливия. Бети Джеймс управлява James Industries, оправя се с кредитори и през 1964 г. премества всичко в Холидейсбург, Пенсилвания.

Ричард почива през 1974 г.

През 1995 г. Бети обяснява успеха на играчката пред Асошиейтед прес с думите: „Той се крие в простотата й“. Същата година играчката става хит като коледен подарък, защото се появява във филма „Toy Story“.

През 1998 г. James Industries е продадена на Poof Products, Inc. от Плеймут, Мичиган, производител на спортни топки от пяна. Slinky продължи производството в Холидейсбург и през 2003 г. James Industries се слива с Poof Products, Inc., в нова компания, която се казва Poof-Slinky, Inc.

Бети Джеймс почива от сърдечна недостатъчност през ноември 2008 г., на 90 години, след като е президент на James Industries от 1960 до 1998 г. Над 300 милиона играчки с елементи на Slinky са продадени между 1945 и 2005 г., а оригиналният Slinky все още е бестселър.

 
 
Коментарите са изключени

Бернард Мадоф – създателят на най-голямата финансова пирамида в света

| от |

 

През 1960 г. един човек регистрира малка фирма за продажба на акции с капитал от едва 5000 долара. Неговото име е Бернард Л. Мадоф. Парите идват от неговата предишна работа като спасистел (неофициалната версия е, че ги е получил като подарък от тъщата и сумата е 50 000 долара). Бизнесът е подпомогнат от  Сол Алперм – тъста. Сол работил като счетоводител и много бързо насочил своите клиенти и семейства към фирмата на Бернард. В течение на времето, господата започват да използват иновация като компютри и след няколко проби активират платформата NASDAQ – National Association of Securities Dealers. В тази платформа се публикуват акции на ексклузивни фирми. Проектът се движи добре и мнозина се доверяват и дори го възхваляват.

Издания като New Your Stock Exchange заявяват, че хората в NASDAQ са един от господарите на извънборсовия „трети пазар“. На ден през тази фирма минават повече от 740 милиона долара от търговски операции и всичко това се случва на компютри. Впрочем, сумата отговаряла на 9% от парите, които минавали през фондовата борса на Ню Йорк. Някъде през 80-те години, бизнесът на иноваторът най-накрая излиза на борсата и започва да търгува там. Бернард плащал на други брокери да извършват операциите през неговата фирма, за да може да показва много по-сериозен паричен поток и да демонстрира допълнително заетост. До 2000 г. неговата фирма е провъзгласена за топ трейдър и притежава около 300 милиона долара в активи. Офисът в Лондон (точно така, NASDAQ става международна компания) пренасочва допълнителни 80 милиона паунда. И докато повечето трейдърски фирми изостават през 80-те години, Мадоф бележи ръст от 16.3%. Къде се крие цялата тайна?

Bernie Madoff Pleads Guilty To $50 Billion Scheme To De-Fraud Investors

Ако сте живели в Ню Йорк през 80-те и 90-те години на миналия век, най-вероятно сте чули това име. За разлика от всички останали на пазара, моделът на Мадоф не придлагал висока възвращаемост, а постоянна. Неговите клиенти също не са случайни. Инвестиционната му практика била „твърде сложна за външни хора и няма да бъде разбрана“. Информацията за финансовите операции е добре охранявана и никога не се разкрива. Според някои издания, Мадоф е работил в богат еврейски кръг и само с хора, с които се запознавал лично. В елитния клуб от клиенти е присъствал Джей Езра Меркин, Кевин Бейкън, Джон Малкович и други. Само Езра Меркин е инвестирал около 1.8 милиарда долара в тази фирма. Единственият шанс да срещнете Мадоф е чрез заплащане за среща. Някои медии го възхваляват, докато други се опитват да го обвинят в измама. Без значение какво наистина се случва, Бернард изплащал нереално високи проценти.

Доволните клиенти би трябвало да са достатъчно добра реклама и дълго време Бернард Мадоф е най-доброто място за инвестиция. Високата успеваемост привлича и вниманието на раследващите органи. Около 16 пъти служители на SEC – Securities Industry and Financial Markets  правят проверки. За съжаление Бернард има роднини в SEC и става ясно защо винаги разследванията се правят фиктивно. Още в зародиша на големите печалби, външни анализатори започват да изказват своите съмнения. Първото е направено от Торп още през 1991 година. Срещу инвестиция от няколко милиона, клиентите могат да бъдат представлявани от Мадоф на стоковата борса и съответно да печелят чрез неговите брокери. Всеки клиент в края на месеца получава финансово извлечение по пощата и знае много добре какво е закупил. Обикновено акциите са някои от най-големите и надеждни компании. Хартията имала по-голяма стойност от напечатаното върху нея.

Човекът, който започва да работи в разобличаването на Мадоф не е агент, а финансов анализатор. Неговото име е Хари Маркополос. Един от трейдърите в Бостън, който първи започва да говори за подозренията върху тази толкова успешна фирма. Компанията Rampart Investment Management започва разглеждане на Мадоф, след като някои от техните партньори предпочитат високите и постоянни ръстове. Маркополос е извикан, за да разработи същата система, с която да започне да предлага подобна възвръщаемост. Когато Хари започва да работи, прави редица симулации, но нито една не може да повтори тези толкова впечатляващи успехи. След четири часа проверки и опити, достига до елементарното заключение: тази фирма е една огромна измама.

Bernie Madoff Pleads Guilty To $50 Billion Scheme To De-Fraud Investors

Следва втори много сериозен сигнал до SEC с обяснение, че най-големият хедж фонд е измама и теориите на Бернард Мадоф са прекрасни, но математиката има друго мнение по въпроса. Подадената информация преминава през всички нива и никой не предприема нищо. Измамата обаче продължава да работи и точно в този момент има приходи между 3 и 6 милиарда долара. Сумата автоматично поставя NASDAQ на първа позиция като един от най-големите хедж фондове в света. След като Хари не получава отговор, решава да изпрати 3-та поредна молба за разглеждане. Към нея добава 17 страници с детайлна информация и заглавие „Най-големият хедж фонд в света е измама“. През 2005 г. се опитва да намери и редакторите на Wallstreet Journal, но те не искат да разследват. Материалът има около 30 критични точки, които трябва да получат отговор, но уви. Най-голямата изненада е, че по време на своите години на опериране NASDAQ има само 7 месеца, в които е на загуба. Финансовата крива на успеха била съвършена и вървяла само нагоре под 45 градуса – напълно невъзможно в реална среда. Каква е тайната? Измама ли е всичко?

Тайната е точно толкова стара, колкото и света. Мадоф използва техниката на пирамидалните структури или така наречените Понзи схеми (на друг гениален измамник от 20-те години на миналия век). Привлича богати клиенти, кара ги да правят невероятни инвестиции и след това от тези пари плаща толкова постоянните печалби на всички останали. Успява да издържи толкова дълго на пазара, защото неговата възвръщаемост е 10% на година, докато много други такива схеми предлагат 20% възвръщаемост и съответно фалират до няколко години. Схемата тук е значително по-различна и всички получавали парите си на време, макар и техните приходи никога да не са били на някаква борса.

Голямото преразпределение на пари изисквало търсенето на нови жертви, които да инвестират крупни суми и с тях да се изплащат толкова необходимите 10% печалба. Следващата година се намират следващите жертви и така голямата въртележка се движи почти 14 години. Според самия фараон, търгуването на фондовата борса е спряло някъде през 1990 г., а според експертите, никога дори не е направила опит за търговия. И най-забавното е, че винаги клиентите са заможни богати хора. Политиката е „Не питай, не казвай“. Никой няма достъп до архивите и бизнес операциите на компанията. В края на всяка година, Мадоф се уволнява от собствения си проект, пропуска попълването на документите и данъчни декларации, с които да обясни откъде идват приходите му и в началото на следващата година се назначава отново. Фирмата за одит пък била само от двама души, разположена много далече от измамата. В нея оперирали близки приятели на фамилия Мадоф. Мистерията ставала твърде съмнителна. Мадоф, макар и иноватор с компютрите, не можел и не искал да предостави онлайн достъп до сметките на своите клиенти. Извличенията за закупени акции продължават да пристигат по пощата.

След като Bayou Group фалира през 2005 г. някои инвеститори искат да изтеглят парите си от неговата фирма и съответно търсят сумата от 105 милиона долара. Бърни успява да пренасочи пари от друга фирма и бързо погасява дълга, но мнозина забелязват, че най-успешния хедж фонд все по-често издирва заеми от банки и някои от големите вече отказват. През лятото на 2008 г. става ясно, че балонът се пропуква. Собственикът се опитва да намери пари, с които да продължи да плаща на своите клиенти. Проблемът е, че след като Лемън Брадърс обявяват банкрут, доверието в борсите се понижава до абсолютен минимум. Клиентите на фирмата искат да изтеглят сумата от близо 7 милиарда долара. Всички пари били в елементарна банкова сметка.

Bernie Madoff Expected To Plead Guilty To $50 Billion De-Fraud Of Investors

Никога преди това не се е налагало да заплати такава сума и този път Бернард трябва да извърши същата операция за минимално време. Към ноември се оказало, че има около 300 милиона долара от новите инвеститори, но старите са изтеглили около 320 милиона. Положението достигнало критично ниво и дори липсвали пари, с които да се обслужва сметката. В последните месеци успявал да мами хора и да получава милиони, за да плаща на стари клиенти. Три дни преди ареста, Бернард Мадоф получава още 1 милион във фирмата си. В сметката му, която някога имала около 5 милиарда, сега разполагала с едва 234 милиона. Най-накрая нямал достатъчно пари, за да плати на старите си клиенти и никой не искал да отпуска заеми. На 9 декември 2008 г. споделя на своя брат, че скоро ще остане без пари. На 10 декември изплаща на своите синове бонуси от 170 милиона долара. Синовете му не разбирали как може да заплати такива бонуси, след като ще фалира. Точно в този ден признава цялата схема. Именно неговите синове го издават на властите.

На 11 декември Бернард Мадоф е арестуван за финансова измама – може би най-голямата в света. На 12 март 2009 г. се признава за виновен и приема присъдата от 150 години затвор, а освен това трябва да се заплати сумата от 7.2 милиарда долара. Признава, че никога не е инвестирал и цент от парите на своите клиенти и никога не е знаел къде да инвестира. Всичко отивало в банковата сметка и се оцелявало с лихвите. Когато е попитан защо не е спрял на време, той заявил, че е искал, но играта започнала да става твърде сложна. Хари Маркополос споделя, че в апогея си, Мадоф е използвал пари дори на престъпни групировки и на някои по-сиви фигури от руския и колумбийския бизнес. Бернард Мадоф заявява, че съжалява за сторенето и знае много добре, че срамът ще остане за следващите поколения и дори внуците му.

Може би това до някаква степен е вярно – синът му Марк се обесва, след като не може да си намери никъде работа. Напрежението очевидно е било твърде голямо за него. Най-интересното в цялата вълнуваща история е патологичната глупост, която се случва на определен интервал от време. Според финансовите анализатори на всеки 8-9 години се случват подобни финансови кризи и в следващите 1-2 години няма никакво доверие в борсите, но щом се завърти голямото колело, клиентите се завръщат и вярват, че ще станат още по-богати. Преди краха на Лемън Брадърс е имало и много други трусове и всичко води началото си от голямата депресия до днес. Схемата на Бернард Мадоф може да се смята за най-голямата в света, а след нея мнозина остават без цент, фалират и дори се самоубиват. В затвора Мадоф признава, че се чувства добре, защото най-накрая няма нужда да играе безумния танц на измамата, жена му го напуска и той чака своя последен ден в затвора. След публичното изслушване на Хари Маркополос, почти всички разследващи от комисията по случая са напуснали в следващите 30 дена. Маркополос е убеден, че ако не се беше случила финансовата криза, пирамидата щяла да продължи да функционира.

 
 
Коментарите са изключени

Как Ричард Никсън пренесе 3 килограма марихуана през летището

| от |

Човек винаги трябва да уважава възрастните хора. Те знаят много повече от нас, познават живота и могат да ни помогнат да постигнем много. Етиката изисква да се отстъпва място в градския транспорт, да се говори с необходимото уважаение и още куп други подробности, на които човек се учи в най-ранна възраст. И какъв по-добър пример може да имаме от президент? Ричард Никсън има много черти на характера си, но със сигурност може да се похвали с добро възпитание. Нека започнем всичко по реда си.

Луис Армстронг е велик музикант и заради голямата си челюст получава прякор „Сачмо“. Той е един от най-добрите музиканти във времето, в което все още присъства разделение на расова основа в САЩ. За разлика от своите приятели, Армстронг предпочита да свири, а да не участва в безредиците, защото като много други хора е разбрал, че изкуството може да промени човека много по-бързо, отколкото насилието. И като много други хора, Армстронг имал пороци и слабости. Една емблематична слабост е фактът, че често обичал да пуши марихауна и дори се опитвал да я популяризира през 20-те години на миналия век. До края на музикалната си кариера, тромпетът най-вероятно ухае на това растение. Да не говорим, че екипът в звукозаписното студио винаги се подготвял за много тежък и благоуханен ден.

През 1930 г. свършва късмета на изпълнителя. Арестуван е пред Котън Клуб в Калифорния, защото пуши заедно с барабаниста на групата. Понеже музикантите били достатъчно напушени, охраната си спомнила, че вечерта била много забавна, защото всички се спуквали от смях, а и не всяка вечер прибираш Луис Армстронг. Глобата замръзила усмивките им, защото всеки трябвало да плати по 1000 долара. С което се доказва, че онзи, който се смее последен, пуши обикновени цигари. По време на Студената война, хора на изкуството са изпратени в най-различни точки из Съветския съюз, за да говорят малко за американската демокрация и също така да демонстрират една по-различна култура. В края на 50-те години именно Армстронг ще бъде поканен за един от посланиците на добра воля и ще направи турнета в Европа и Азия. В първите няколко пътешествия просто е пуснат да премине спокойно без никакви допълнителни усложнения.

През 1958 г. кацайки на летището в Ню Йорк, Армстронг хваща багажа си и тръгва спокойно към изхода, но охраната все пак му казва, че трябва да бъде извършена процедура. Докато Сачмо чака с всички останали, в залата влиза Ричард Никсън, преследван от редица репортери и фотографи. Пред погледите на всички, Луис отива и пита дали двамата ще чакат на опашката. Никсън не знаел какво става и след като разбрал, че творецът се е завърнал от турне в Азия и все пак го карат да чака, накарал охраната веднага да го освободи от тази отговорност. Армстронг пътувал с няколко куфара, но когато тръгнал да взима всички, възпитаният Никсън предложил помощ. Двамата напускат летището и се разделят. Тук идва и забавната подробност, в един от куфарите са и личните запаси на музиканта от марихуана. По спомени от онези мигове, Луис е категоричен, че теглото е било около 3 килограма. Самият Никсън разбрал много по-късно, че джазменът пуши марихуана. Дори и да не е знаел, американският президент за кратко е бил сериозно муле в трафика на наркотици.

 
 
Коментарите са изключени