shareit

Джакомо Казанова: умението да създадеш своя собствен образ

| от chronicle.bg, по WalksofItaly.com |

Джакомо Казанова е познат като един от най-известните любовници в историята. Отвъд мита обаче, този венецианец е и редица други неща – артист, алхимик, шпионин и еретик, който пише сатири, участва в дуели и се разминава дори със строгия режим на Инквизицията.

На днешния ден, преди 293 години, е роден Джакомо Казанова. Вярно или не, ето какво казва историята за тази личност, чието обаяние днес е синоним на сексуалното привличане и силата на плътските удоволствия.

Началото

Казанова е роден през 1725 година във Венеция и още като дете се отличава с много остър ум. На 12 години започва да учи в Университета в Падуа и след излизането си от там умело започва да използва силните си страни, за да стане известен в Европа. Жените обикват острия му език, чара, стила му (част от която е напудрената, парфюмирана и накъдрена перука). Той също ги обича… до такава степен, че по едно и също време има връзка със 16-годишна девойка и нейната 14-годишна сестра.

В младостта си работи като свещеник, но не се посвещава за дълго на това поприще. Хазартът му донася много дългове, заради които се озовава в затвора и след излизането от там, трябва да започне живота си наново. Решава да стане войник. Но тази професия му е скучна и недостатъчно печеливша, затова напуска армията.

„Погазване на святата религия“ 

На 21 години става цигулар. Намира се на точното място в точното време и попада в полезрението на един сенатор, който го кани в дома си и става негов ментор. На Казанова това не му харесва и бяга във Венеция, после в Парма, влюбва се, сърцето му е разбито, а по-късно заминава на околосветско пътешествие, където основното му занимание е да съблазнява жените. Става масон, пише пиеса и накрая, през 1753 година, се завръща във Венеция.

Мълвата за похожденията му обаче тръгва от уста на уста и на 30 години той е арестуван и изправен пред Венецианския съд. Всички знаят за аферите му с омъжени жени, хазарта, връзката му с масоните и го обвиняват в „погазване на святата религия”. Осъден е на 5 години затвор. Килията му е в затвора, който се помещава в тавана на Двореца на дожите, от бягството е „невъзможно“. Казанова прекарва там 13 месеца след като неговият закрилник , граф Брагадин, убеждава пазачите да го преместят. Това проваля плановете на затворника. Той е толкова близо до бягството. Един ден, по време на редовната си разходка, намира парче мрамор и метална отломка. Използва мрамора, за да направи нож от метала и започва да копае дупка в дървения под по леглото в килията си. Но три дни преди бягството графът се намесва и мъжът е преместен в по-голяма и по-светла килия. Време е за план Б.

Бягството

Над килията на Казанова e затворен свещеник. Той обича да чете и надзирателите нямат проблем Казанова и свещеникът да си разменят книги. Постепенно двамата започват да си пишат скрити в книгите бележки, използвайки къпинов сок за мастило. Джакомо Казанова споделя за плана си за бягство и, че има нужда от помощ. Всичко, което свещеникът трябва да направи, е да влезе в килията му, после Казанова ще изведе и двамата навън.

Свещеникът, Балби, се съгласява. Казанова му праща острието, което е изработил в предишната си килия, скрито в голяма чиния с паста. (как точно е станало, това, кой знае?) Едва седмици по-късно другият мъж влиза в килията му. Но имало нов проблем – Казанова има нов съкилинийк – шпионин на Съвета на дожите – позиция, за която мъжът веднага признава на партньора си по килия. Хитрият женкар обаче измисля план – да симулира безпрецедентна вяра в новия си съратник. Доверява му, че имал видение как ангел щял да слезе от небето и да го освободи. Съкилийникът му вярва и когато свещеникът идва през тавана в килията… това е ангелът.

Мъжете връзват всички налични платове и успяват да излязат на покрива на затвора (килията на свещеника е точно под него). Но да скочат от там, е немислимо. След дълго умуване, Казанова забелязва един от мансардните прозорци на двореца в долната част на покрива. След внимателно придвижване по покрива (той почти не полита надолу), успява да се вмъкне вътре и да вземе свещеника с него.

Двамата си взимат кратка почивка, после разбиват ключалка и тръгват по коридорите на двореца. Качват се на гондола и по изгрев слънце вече са избягали. „Така” пише в мемоарите си Казанова „Господ ми осигури всичко необходимо, за да избягам. Това трябва да е истинско чудо и съм горд.

Схемите продължават

Въпреки че все още се води затворник, Казанова няма да намерение да се предава след бягството. Отива в Париж и планира да се „пенсионира” като се посвети на по-престижна професия. Започва да се представя за алхимик. Хората се интересуват от него, защото твърди, че е на 300 години и може да създава диаманти. Попада в полезрението на един граф, който е впечатлен от хладнокръвието му да говори небивалици и го взема за шпионин.

Една от мисиите му е била да заздрави връзките на държавата с Амстердам. Става неизмерно богат… и после пропилява състоянието си по любовници. Така отново се озовава на дъното. През 1760 г., вече напълно разорен, схемите му стават все по-мащабни. Измисля си нова самоличност – шевалие (бел. авт. благородническа титла) дьо Сангалт. Връща се в Париж и убеждава известна благородничка, че може да я превърне в млад мъж с помощта на окултни сили, ако му плати достатъчно. Следват посещение в Англия за среща с крал Джордж III, среща с Екатерина Велика и дуел във Варшава за сърцето на италианска актриса.

През 1774 година, след 18 години в изгнание, получава право да се завърне във Венеция. Девет години след това отново е пратен в изгнание, след като написва язвителна сатира за венецианското висше общество.

Мемоарите – Histoire de ma vie*

В последните си години Казанова забавя темпото … до известна степен. Става библиотекар на граф Йозеф Карл фон Валдщайн на Бохемия – позиция, която за него е толкова самотна и скучна, че обмисля самоубийство. Устоява на последното изкушение единствено за да напише своите мемоари.

Венеция попада под властта на Наполеон Бонапарт през 1797 г. Джакомо Казанова умира на следващата година на 73 години, успял да създаде своя собствен почти митологичен образ и да остане в историята. 

* от фр. – Историята на моя живот

 
 
Коментарите са изключени