shareit

Дилън Томас, който не си отиде кротко в тъмнината, а предпочете да се самоубие с алкохол

| от |

Когато алкохолът се изправи срещу интелектуалците, той винаги ще успее да победи. Не са малко поетите и писателите, които приключат своята творческа кариера значително по-рано с помощта на чашката. Ърнест Хемингуей решава да форсира събитията и да избегне бъдещите срещи с докторите и коментарите относно количеството алкохол. Чарлз Буковски е известен консуматор и почитател. Самият той често се хвалил, че тялото му е поело количество алкохол за една малка кръчма, но и неговият край идва от левкимия, а не от цироза.

Сред жертвите на опиатите можем да забележим присъствието на Едгар Алън По, който освен алкохол е добавил и наркотици. Трябва да забележим присъствието на Трюман Капоте. Уилям Фокнър е може би един от силните алкохолни представители, но покрай консумацията успява да спечели и Нобелова награда за литература. Порокът на изброените не може да победи това, което Дилън Томас успява да постигне. Уелският поет, драматург и публицист започва да твори в най-ранна възраст, но заедно с творчеството се прокрадва и алкохолът.

Роден на 27 октовмри 1914 г. в Суонзи Уелс, Дилън започва да демонстрира изключително сложната си персона, с която често рискова да остане недоразбран, самотен и изгубен. Именно тази болка и чувството, че попада в съвсем различна вселена ще даде свободата да излива душата си върху хартия, а след това да полива раните с алкохол. В случай, че се чудите дали изобщо сте попадали на неговото творчество, не е трудно да го откриете в редица филми. „Не си отивай кротко в тъмнината“ е стихотворение от книгата „И смъртта ще остане без царство“. Използвано е от Игор Ставински като песен, която да почете кончината на поета.

gettyimages-2153905-594x594

В следващите години ще бъде основно вдъхновение за творци като Кери Ричардс. През 1995 г. се цитира във филма „Опасни умове“. Ричърд Бюрмър пуска електронна песен, като поставя гласа на Дилан Томас да чете стихотворението. В „Денят на независимостта“ можем да си припомним сцената с президентската реч точно преди голямата атака. Други метал банди използват лириката в своите песни. Присъства в епизод на Doctor Who. Може да чуете филмовата музика на Ханс Цимер и актьори като Ан Хатауей да го изпълняват във филма „Intersteller“ и още много други. Дилън Томас може да докосва и критиците ще отбележат, че основната му идея е да събуди своите читатели нежно, но не и да ги шокира.

Първата поява на този шедьовър е публикувана в италианския литературен журнал Botteghe Oscure през 1951 г. и само 2 години по-късно писателят ще успее да унищожи тялото си с алкохол. Целият живот на Дилън е едно интересно предизвикателство. На 16-годишна възраст напуска училище, за да стане репортер в местен вестник. Екипът се опитва да го отстрани умишлено и само след 18 месеца той доброволно напуска. Работи като журналист на свободна практика, когато пътува допълва своята поезия и в няколко тетрадки събира около 200 поеми. Публикуват се 90 от цялото му творчество, като половината са именно от периода 1930-1934 г.

В свободното си време успява да се присъедини и към малка театрална трупа. Един от най-светлите спомени за младежа е победата в училищен маратон от 1928 г. Вестникът публикува снимката му, Дилън я изрязва и носи навсякъде със себе си до последния си ден. Започват да публикуват неговите произведения още като тийнейджър и имена като Томас Стърнз Елиът проявяват завиден интерес към твореца. Интересен факт е, че докато може да подрежда думите в абсолютен вселенски баланс, някои обикновени занимания като беленето на варено яйце не били познати. В началото майка му извършвала тази операция, а след това щафетата била предадена на съпругата му.

gettyimages-171103362-594x594

По-голямата част от неговите творби се раждат между 1933-1939 г. и още тогава се забелязва следата на много тежък алкохолизъм. През 1939 г. се ражда първият му син. Същата година е поканен да се включи в група на английски поети, но отказва. Вниманието му е насочено към комунистите, анти-фашистите и всички леви движения, които биха гарантирали някаква форма на мир. Проблемите започват със задаващата се война, все по-малко хора купуват книги, Дилън взима заеми от приятели и кредитори, но накрая напуска дома си и се настанява в дома на критика Джон Девънпорт. Страхът, че може да бъде изпратен на фронта също не е малък.

Понякога кашля сериозно и дори плюе кръв. Военната комисия прави няколко проверки и го записва в дълбоките резерви. И докато вярва, че е успял да избегне голямата опасност, осъзнава един друг по-тежък проблем – трябва да изпрати всички свои приятели на фронта, докато стои сам у дома. Продължава да се налива и да се изправя пред предизвикателството да издържа семейството си. Единствената работа, която успява да си намери е с писането на сценарии за BBC. Това до някаква степен облекчавало мъката, че не прави нищо за своите бойни другари и се крие изцяло в домашния уют. През 1941 г. родният му град е бомбардиран от Луфтвафе, почти всички големи обекти са разрушени.

Томас се разхожда и разглежда руините, като констатира, че неговият град е вече мъртав. Това практически поставя и посоката. Поетът пътува в различни градове, пише, опитва се да намери работа, напуска заради бомбените заплахи и така до края на войната. Радиото обаче има нужда от интелигентни говорители и в последствие дава шанс освен с писането на сценарии и с участието в предавания. Един от големите проблеми е, че дори когато гостува на приятели, алкохолът преминава границите на всичко разумно.

gettyimages-541521119-594x594

Приема около 15-20 бири на ден, забравя да си тръгне и злоупотребява значително с всяко гостоприемство. Успява да закупи жилище през 1949 г. Към къщата има и малък гараж, който Томас превръща в кабинет, макар и много други критици да го разглеждат като алкохолна бърлога. И двете гледни точки са верни, защото съпругата му ще го открива често заспал пиян на машината. Поетът получава покана да направи турне в Ню Йорк, където да започне да чете на своята публика. За жалост никой не казал за явните алкохолни навици и Дилън се впуснал в тежка консумация. Често пиел преди четенията, често и след тях, плашел дори най-смелите госити.

Турнето приключва и поетът се опитва да напише следващите си големи поеми. Вечният проблем продължава да стои – финансовите дупки в следствие на алкохолните забавления го принуждават да мизерства, макар и покрай него да се появяват заможни спонсори, които са готови да го финансират в името на изкуството. За жалост през 1953 г. и организмът му вече не може да поеме толкова алкохол. Често има и оплаквания за болки в гърдите. Пристига на 20 октомври в САЩ и започва драстично да влошава състоянието си с още наливане. На 2 ноември въздухът в Ню Йорк е значително замърсен, което засилва болките в гърдите на Дилън.

На 5 ноември е приет в болницата със затруднено дишане. На сутринта около 2 часа е установено, че е успял да изпадне в кома в следствие на алкохолно натравяне. Смята се, че поетът е починал в следствие на прекомерна употреба на алкохол, както и евентуален бронхит. В родният му град се издига статуя, която напомня, че тук някога се е родил един от много странните и много талантливи поети на Великобритания. За жалост Дилан никога не се чувства така и често казва следното за своя живот:
„„Бях самотен нощен скитник и постоянен подпирач на кьошетата.“

Дилън Томас умира на 39 години.

 
 
Коментарите са изключени