shareit

Да промениш историята два пъти

| от chronicle.bg |

Ели Уитни е най-известен с изобретяването на т. нар. памучен джин, което не е питие, а машина за отделяне на семената от памуковите растения. Но този човек е дал много повече на света, отколкото можем да предположим. Ето неговата история.

През 1792, 27-годишният Ели завършва Йейл и си намира работа като учител в Южна Каролина. Парите му трябват, за да погаси студентския си заем, но когато пристига, разбира, че заплатата му ще е двойно по-малка от обещаното и затова е принуден да откаже. Така се оказва безработен, безпаричен и на стотици километри от вкъщи. Той обаче пътува от Ню Йорк с негов приятел, Финас Милър, който придружава работодателката си, вдовицата мисис Грийн, до Джорджия и когато Грийн го кани да прекара една седмица на плантацията й, той приема. Там Уитни се отплаща за гостоприемството като прави рамка за бродерии, което стопанката приема като много оригинално и се замисля – щом Ели е толкова сръчен и находчив, дали няма да може да реши един проблем, който я тормози от доста дълго време: как да джинва (да премахва семената от памука) по-лесно, а не на ръка.

1024px-Cotton_gin_EWM_2007

Памучния джин на Ели Уитни

Ако Ели успее да намери начин за премахване на гадните лепливи семена, памукът може да донесе невероятно състояние, защото Индустриалната революция променя текстилната индустрия в Англия, която от своя страна увеличава значително търсенето на памук. До 30-те години на 18 век човек е могъл сам да произведе около половин килограм прежда за 2 седмици. До средата на века обаче се появяват машини, с които дори неопитен работник (или дете…) много лесно може да прави стотици нишки прежда едновременно, което съответно изстрелва търсенето на суровината за прежда – памук – до небето.

Колко време отнема на Уитни да реши проблема, който тормози плантаторите от години? 10 дни. Разбира се, отнема няколко месеца за усъвършенстването на машината, но само след 10 дни Уитни вече има работещ прототип. През следващите няколко десетилетия джинът на Ели трансформира Юга, чийто износ на памук скача от почти нищо на над 17 милиона килограма на година. До началото на гражданската война в САЩ това количество вече е над 417 милиона килограма.

Изобретението на Ели освен това сваля цената на памука баснословно – с над 99%. Тоест, едни дънки от 100 лева падат на под 1 лев.

Същевременно между 1775 и 1800 цената на робите пада от $100 на $50 като много хора предсказват, че тази индустрия ще си отиде от само себе си. С изобретяването на джина и последвалото многократно увеличаване на обработваемата земя обаче бизнесът с роби процъфтява паралелно като между 1800 и 1850 цената им скача от $50 на почти $1000. Така лидерите на Юга приемат бизнеса с хора като толкова важен, колкото и бизнеса с памук. Което прави Гражданската война до голяма степен неизбежна.

Ели от своя страна, дори преди изобретението си, винаги е вярвал, че ще стане богат човек. Заедно с баща му, който е негов главен инвеститор, са бизнес партньори като са на път да станат много заможни хора… Или поне така си мислят, докато не се изправят пред два проблема: Първо, джинът на Уитни е толкова просто устройство, че всеки може да си го направи сам, както и става. И второ, двамата мъже са много алчни и вместо да произвеждат машинките за плантаторите, те правят мрежа от джинове, където да пречистват памука срещу процент от реколтата. И то голям процент – 40%. Това допълнително стимулира потенциалните им клиенти да си изработят сами апарата.

Плъзват и слухове: че Уитни краде идеята от местен изобретател, че машините, които плантаторите правят, са всъщност подобрени версии на неговата и така не нарушават патента му, и най-големият – че джинът на Уитни всъщност уврежда памука. Този слух е особено силен и до края на 1795 хората вече отказват да купят памук, чистен с неговия джин.

Колко пари изкарва Ели от изобретението си, което променя Юга? Почти николко. Някои историци дори твърдят, че след като се имат предвид делата, които води с плантаторите, той всъщност губи пари. 

Но Уитни вече работи по нещо друго. Нещо, което ще промени материалното му състояние, както и света. Отново и дори повече.

800px-Allegheny_County_Soldiers_Memorial_-_IMG_1525

Мускети, ползвани в американската Гражданска война

През март 1798 отношенията между Франция и САЩ се влошават до степен, в която война изглежда ще избухне всеки момент. Това е проблем, защото Франция е основният доставчик на оръжие на САЩ.

Конгресът създава две национални оръжейни до 1794, но за 4 години те произвеждат едва 1000 мускета. А на правителството му трябват около 50 000 за евентуална война с Франция. Затова явно са нужни оръжейни производители от частни сектор и Уитни, на ръба на банкрута, възнамерява да стане един от тях.

До тогава всички оръжия са се правили на ръка от майстори, които създават всяка част сами. Това означава, че всяко оръжие е уникално и спусъкът на една пушка не става на друга. Така за да се поправят, счупените мускети трябва да се занесат на майстор, а ако оръжието се счупи по време на битка, край. Тези майстори не били много, а обучението им отнемало страшно много време – откъдето идва и проблемът на САЩ с оръжията.

Уитни предлага нов метод за производство на мускети:

  • Вместо един майстор да прави цялото оръжие, работата ще се раздели между няколко работника, което съответно не изисква много обучение и така те стават по-лесно заменими.
  • Всеки работник ще произвежда само определена част от цялото оръжие, използвайки машини, създадени от Уитни.
  • Тези машини ще са толкова прецизни, че произведените части ще са напълно еднакви. Това ще направи сглобяването им и евентуалния ремонт изключително лесни.

На 14 юни 1798 Уитни подписва договор с американското правителство за доставка на 10 000 мускета в срок от 2 години. Война с Франция обаче така и няма. Което е хубаво, защото жълта треска и липса на материали забавя създаването на прецизните му машини и Уитни пропуска крайния срок с 8 години.

Имиджът на гений, който Ели имал, му помага да получи отсрочки, но също така и демонстрацията, която прави пред президента Томас Джеферсън и други официални лица: той изсипва пред тях една торба части и ги кара да изберат която си искат и да си сглобят мускет сами. Което и правят успешно – за първи път в историята.

Днес това може да не звучи впечатляващо, но за времето си то е. Уитни успява да създаде начин за производство на много повече много по-качествени мускети бързо и на по-ниска цена от когато и да било. Така той отново прави нещо, което ще промени света. 

Същата методология като при оръжията може да се приложи и в текстилната индустрия, селскостопанската техника, при производството на мебели, инструменти, колела, общо взето всичко. Уитни нарича този процес Американската система. Днес той е по-известен като масова продукция.

 
 
Коментарите са изключени

Автомобилната индустрия е възможна благодарение на тази жена

| от |

По преброяване от 2016-а година, в света има около 1.32 милиарда превозни средства. В това число влизат не само автомобили, но и бусове, тирове и всякакви други. Ако върнем лентата около 130 години назад, бихме открили, че естественото средство за транспорт в Европа е била каляската. Нуждата от ДВГ все още не била осезаема, а и освен това, последният опит за представянето на автомобила не завършва особено успешно – Мари Уорд тества своя парен автомобил (вместо с горене на някакво течно гориво, Мери използва пара, за да движи буталата). През 1869-а година, жената официална представила своята машина, но изпадайки от седалката, била премазана и съответно станала и първата жертва на автомобилния свят. Моторната каляска на Карл Бенц, представена през 1886-а година също не била особено добре посрещната.

Berthabenzportrait

Снимка: By Bühler, Mannheim – Automuseum Dr. Carl Benz, Ladenburg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4236628

Малкият двигател не просто успял да разцепи природната тишина, но и да подплаши всички животни така, че да избягат в тълпата и да направят повече зулуми, отколкото някой би подозирал.
Автомобилната индустрия можела да се забави значително, ако една жена не решава да направи правилната стъпка – първото автомобилно пътешествие, регистрирано през далечната 1888-а година. Берта Бенц, която работила заедно със своя съпруг и инвестирала сериозна сума в мечтата на Карл, искала да докаже на населението, че бъдещето няма да бъде дърпано от една-две конски сили – буквално и няма да ухае на тор, вместо това може да бъде малко по-удобно и освен това, значително по-бързо. За всичко това ще ни трябват поне около 130 години, но всеки преход започва бавно, преди да набере скорост.

Във време, в което пътните знаци не са съществували, GPS е само комбинация от три букви, които никой няма да разбере, а пътищата са кални и неподдържани, Берта Бенц се качва в своя мощен автомобил с 2 конски сили от 4-тактов двигател, дървени гуми и се подготвя за пътешествие, което малцина биха предприели – 194 километра от собствения ѝ дом в Майнхем до дома на майка ѝ в Пфорцхайм. Ако още не сте осъзнали, мъжката играчка – автомобилът е възможна, благодарение на Берта Бенц. Нейният подвиг е просто доказателство, че колата трябва да получи своето право на съществуване и също така, нейният съпруг може спокойно да продължи работа и да докаже на света, че един ден ще продава най-луксозните автомобили, произвеждани в света, впрочем, той ще повлече крак и на други много популярни немски имена, подготвени за същото предизвикателство.

Patentmotorwagen_mit_Karl_und_Bertha_Benz

Снимка: By unknown photographer, image cropped by User:83d40m – Image:Patentmotorwagen mit Benz.jpgOriginal source: Benz, Carl Friedrich: Lebensfahrt eines deutschen Erfinders. Die Erfindung des Automobils, Erinnerungen eines Achtzigjährigen. Leipzig 1936, S. 155-156. zeno.org, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3474586

20-и век в Европа започвал достатъчно светло и не само Карл Бенц имал време да твори, около него било пълно с изследователи, инженери и хора, готови да рискуват и да създават. Резултатът от всичко това е, че светът вече е залят от немски автомобили. Можем да ги срещнем навсякъде, ако четете този текст и в момента сте навън, огледайте се за немски автомобил, определено ще има някъде около вас. Най-интересното е, че в хода на немската индустриална революция, автомобилни компании като Benz и Dailmer решават да направят следващата крачка – да създават автомобил без компромиси. Тяхното сливане е довело за още по-бързото автоматизиране и задвижване на света.
Без да преувеличаваме, но със сигурност никой не е подозирал, че едно автомобилно пътешествие ще помогне за създаването на карбуратора на Maybach, позволяващ автомобилите да се движат с бензин, първият електромобил на BMW представен през 1972-а година, а да не говорим за иновациите, предоставени именно от Mercedes-Benz.

Робърт Бош е казал:
„Аз съм богат, защото не плащам ниски заплати.“
И с това сякаш е прокарал един много добър немски модел на работа. В края на всяка година, служителите на Audi от целия свят дават идеи за подобрения от всяко естество. Много от тях виждат бял свят и започва да се работи по тях, което автоматично изгражда една от най-успешните връзки в този бизнес. Все пак, ако няма доверие на собствените си служители, как се очаква от една компания да продължава своето развитие напред?

И да не забравяме, че Германия е страна, която обожава автомобилите, не случайно там няма да откриете лимит на скоростта, когато карате по големите магистрали. Вместо да ограничават шофьорите, властите са решили да подобрят пътищата и очевидно са успели. И макар автомобили като Bugatti да имат френско потекло, нека не забравяме, че бащата на най-бързата кола е VW Group. И така стигаме до настоящето, където електромобилът също се бори не просто за признание, но и за следващата стъпка в еволюцията.

 
 
Коментарите са изключени

1 милион евро за доказателство, че Билефелд не съществува

| от |

Немският град Билефелд има 8 века история, популация от 340 000 души, сериозни икономически постижения и не съществува. Последното е забавна шега, която кръстосва мрежата и местното население цели 25 години. Всичко започва през 1994-а година, когато немското население още не подозира, че ще срещне родните национали. Студентът по информационни технологии Аким Хелдс се запознава със свой колега. Попитан за адресната си регистрация, непознатият член на групата споделя, че е роден в Билефелд.

Както мнозина са забелязали, географията така и не става особена научна сила за мнозинството, следователно Аким бързо отрича съществуването на този град и дори го публикува в скромна Usenet система, която в близкото бъдеще ще бъде наследена от интернет форумите. Тънката шега очевидно старее добре и дори Ангела Меркел я използва през 2012 година на официална реч, изразявайки надеждата, че макар Билефелд никога да не е съществувал, тя би го посетила отново. Всичко се нарежда прекрасно, до този момент имахме призрачен град Припят, сега вече имаме и несъществуващ град Билефелд.

  И след като жителите на Билефелд вече са единственият град, работещ като експеримента на Шрьоденгер, решили да направят специална игра за онези, които още отричат съществуването. Предложението е следното: един германец, който успее да докаже, че този град не съществува, получава сумата от 1 милион евро. Крайният срок за участие е 5-и септември и понеже това е и първото по рода си състезание, доказателствата се приемат под всякаква форма от снимки и клипове, до текстово съдържание, доказващо, че на световната карта няма такава местност и всички живеем в една пълна илюзия.

Подозирайки, че и много жители на града са готови да се отрекат от адресната регистрация, вписана в личната карта, градоначалниците напомнят, че парите няма да бъдат взети от данакоплатците, за състезанието е намерен спонсор. Имайки предвид естеството на задачата, единственото по-лесно ще е да докажем съществуването на еднорози. Друга организация наречена „Fridays for Future“ също влизат в играта с 1 милион евро, но тяхното условеи е да бъде намерено доказателство, че климатичните промени са измислица – имаме повече шансофе с немския град. 5-и септември е крайният срок, ако успеете да докажете, че такъв град не съществува, автоматично отричате и съществуването на д-р Йоткер, той също е роден в несъществуващ град.

 
 
Коментарите са изключени

Били Типтън и една 50-годишна тайна

| от |

Били Типтън е джаз музикант и фронтмен на бандата си, който набира голяма популярност през 40-те и 50-те години на 20 век. Той се пенсионира, напуска музикалния бизнес и осиновява три момчета заедно със съпругата си, с която имат „брак“ (Във Великобритания и САЩ важи така нареченият „common-law marriage“, според който държавата може да приеме, че двама души са в брак, въпреки че не са го сключили официално.) През 1989, на 74-годишна възраст, Типтън почива заради усложнения от нелекувана пептична язва.

Чак след смъртта семейството му научава, че Били всъщност е биологична жена. Новината се появява ден след погребението му. 

ab039ec37fbb6adab47bffa80cf1bda9

Дороти Люсил Типтън е родена през 1914 и напуска дома си през 30-те години, за да преследва кариера в музиката. Типтън в началото започва да се облича като мъж, за да бъде приета по-лесно и да може да достигне по-високо, защото музикалният бизнес тогава е бил изключително неблагоприятен за жените. Но до 1940 тя вече живее изцяло като мъж. През годините тя има множество връзки с други жени. Истинската си идентичност успява да запази в тайна като казва на партньорите си, че гениталиите му са пострадали в сериозен автомобилен инцидент – затова трябва да превързва гърдите си.

Така успява да запази истинския си биологичен пол от света в продължение на 50 години. Кръвните му роднини не знаят за двойнствения живот на Били – всеки път когато ги посещава, той става отново Дороти.

 
 
Коментарите са изключени

Коро – епидемията, която лишава човек от полов орган и води до смърт

| от |

Сингапур е страна – пример за икономически подем. Само за няколко години, тя се превръща и в страната с най-много самоубийства, в следствие на бързите темпове на развитие. През 60-те години на миналия век, когато все още липсва този феномен , жителите са имали други проблеми и в този случай, други епидемии.

Говорим за епидемията „коро“. Ако потърсите малко повече информация за този медицински феномен, разбирате, че става въпрос за така наречената епидемия, в която половите органи се свиват до изчезване. В това конкретно вярват пострадалите, а медицината е категорична, че това е висша форма на глупост или ранна форма на шизофрения. Много лоша форма на шизофренията, бихме добавили. Глобалната истерия около свиването е покосила най-сериозна в Африка, Азия и Европа. Един интересен доклад от нощно дежурство разказва как баща води своя 16-годишен син в градската болница:
Момчето беше ужасено и бледо, не спираше да дърпа отчаяно своя пенис, за да предотврати органа от тотално изчезване и свиване в слабините.“

Подобни доклади от нощни дежурства не са били рядкост и в останалите медицински заведения. Обикновено родителите се успокояват, а страдалеца получава около 10 милиграма хлордиазепоксид, за да може да се „подобри“. Тежък проблем за всеки лекар може да е внушението. Младежът разбрал, че може да се зарази от петнисто свинско месо. Преди да стигне до болницата, той консумирал такова, но понеже не знаел какъв вид било прасето, започнал да подозира драстично свиване. Ако искате да създадете революция, използвайте внушения. Работят безпроблемно, особено ако културата в страната е се поддържа на определено ниво – ниско.

Singapore city downtown skyscrapers office buildings of modern m

Това са всички необходими фактори за епидемията „Коро“.
Болниците започват да се пълнят, паниката преминава всякакви граници, продажбите на свинско падат. Различни експерти споделят, че свинската треска (обикновено и причина за избиване на петна по свинята) и ваксината за нея са безвредни за хора, но това изобщо не помага, сякаш тази информация идва твърде късно. Сингапур прекарва цели седем дена в опити да успокои населението. Самият здравен министър е заставен да говори по всички възможни медийни канали, при това на безумна тема – свиване на половия орган. Обяснението, че „Коро“ е болест, обвързана изцяло с психологичното състояние, отново не било достатъчно добре прието.

Добрата новина е, че след тези изказвания, случаите се намалили драстично, а до края на годината са изчезнали.
Според медицинските доклади, документираните случаи са около 469, но ако попитате служител на коя да е болница в Сингапур за този период, най-вероятно ще чуете за много повече хора с лабилна психика. Основният проблем на пациентите, подозиращи изчезванетоko, чули за болестта много, преди да изпитат въпросното заболяване – да станат част от масовата психоза. Западната медицина класифицира този феномен като „панически синдром, създаден изцяло на културна индоктринация“.

От 1967-а до 2019-а година се променя нивото на културата, модернизацията отнема всички познати фолклорни заболявания и други негативи. Хомеопатията продължава да е основен източник за лекуване на редица заболявания, но къде не е? Нека не забравяме, че в същия период, Сингапур е имал и значително количество вещери, изпълняващи различни поръчки. Малко е трудно да си представите страната днес, особено след като знаете каква паника се е разбунтувала тогава.

 
 
Коментарите са изключени