shareit

Да промениш историята два пъти

| от chronicle.bg |

Ели Уитни е най-известен с изобретяването на т. нар. памучен джин, което не е питие, а машина за отделяне на семената от памуковите растения. Но този човек е дал много повече на света, отколкото можем да предположим. Ето неговата история.

През 1792, 27-годишният Ели завършва Йейл и си намира работа като учител в Южна Каролина. Парите му трябват, за да погаси студентския си заем, но когато пристига, разбира, че заплатата му ще е двойно по-малка от обещаното и затова е принуден да откаже. Така се оказва безработен, безпаричен и на стотици километри от вкъщи. Той обаче пътува от Ню Йорк с негов приятел, Финас Милър, който придружава работодателката си, вдовицата мисис Грийн, до Джорджия и когато Грийн го кани да прекара една седмица на плантацията й, той приема. Там Уитни се отплаща за гостоприемството като прави рамка за бродерии, което стопанката приема като много оригинално и се замисля – щом Ели е толкова сръчен и находчив, дали няма да може да реши един проблем, който я тормози от доста дълго време: как да джинва (да премахва семената от памука) по-лесно, а не на ръка.

1024px-Cotton_gin_EWM_2007

Памучния джин на Ели Уитни

Ако Ели успее да намери начин за премахване на гадните лепливи семена, памукът може да донесе невероятно състояние, защото Индустриалната революция променя текстилната индустрия в Англия, която от своя страна увеличава значително търсенето на памук. До 30-те години на 18 век човек е могъл сам да произведе около половин килограм прежда за 2 седмици. До средата на века обаче се появяват машини, с които дори неопитен работник (или дете…) много лесно може да прави стотици нишки прежда едновременно, което съответно изстрелва търсенето на суровината за прежда – памук – до небето.

Колко време отнема на Уитни да реши проблема, който тормози плантаторите от години? 10 дни. Разбира се, отнема няколко месеца за усъвършенстването на машината, но само след 10 дни Уитни вече има работещ прототип. През следващите няколко десетилетия джинът на Ели трансформира Юга, чийто износ на памук скача от почти нищо на над 17 милиона килограма на година. До началото на гражданската война в САЩ това количество вече е над 417 милиона килограма.

Изобретението на Ели освен това сваля цената на памука баснословно – с над 99%. Тоест, едни дънки от 100 лева падат на под 1 лев.

Същевременно между 1775 и 1800 цената на робите пада от $100 на $50 като много хора предсказват, че тази индустрия ще си отиде от само себе си. С изобретяването на джина и последвалото многократно увеличаване на обработваемата земя обаче бизнесът с роби процъфтява паралелно като между 1800 и 1850 цената им скача от $50 на почти $1000. Така лидерите на Юга приемат бизнеса с хора като толкова важен, колкото и бизнеса с памук. Което прави Гражданската война до голяма степен неизбежна.

Ели от своя страна, дори преди изобретението си, винаги е вярвал, че ще стане богат човек. Заедно с баща му, който е негов главен инвеститор, са бизнес партньори като са на път да станат много заможни хора… Или поне така си мислят, докато не се изправят пред два проблема: Първо, джинът на Уитни е толкова просто устройство, че всеки може да си го направи сам, както и става. И второ, двамата мъже са много алчни и вместо да произвеждат машинките за плантаторите, те правят мрежа от джинове, където да пречистват памука срещу процент от реколтата. И то голям процент – 40%. Това допълнително стимулира потенциалните им клиенти да си изработят сами апарата.

Плъзват и слухове: че Уитни краде идеята от местен изобретател, че машините, които плантаторите правят, са всъщност подобрени версии на неговата и така не нарушават патента му, и най-големият – че джинът на Уитни всъщност уврежда памука. Този слух е особено силен и до края на 1795 хората вече отказват да купят памук, чистен с неговия джин.

Колко пари изкарва Ели от изобретението си, което променя Юга? Почти николко. Някои историци дори твърдят, че след като се имат предвид делата, които води с плантаторите, той всъщност губи пари.

Но Уитни вече работи по нещо друго. Нещо, което ще промени материалното му състояние, както и света. Отново и дори повече.

800px-Allegheny_County_Soldiers_Memorial_-_IMG_1525

Мускети, ползвани в американската Гражданска война

През март 1798 отношенията между Франция и САЩ се влошават до степен, в която война изглежда ще избухне всеки момент. Това е проблем, защото Франция е основният доставчик на оръжие на САЩ.

Конгресът създава две национални оръжейни до 1794, но за 4 години те произвеждат едва 1000 мускета. А на правителството му трябват около 50 000 за евентуална война с Франция. Затова явно са нужни оръжейни производители от частни сектор и Уитни, на ръба на банкрута, възнамерява да стане един от тях.

До тогава всички оръжия са се правили на ръка от майстори, които създават всяка част сами. Това означава, че всяко оръжие е уникално и спусъкът на една пушка не става на друга. Така за да се поправят, счупените мускети трябва да се занесат на майстор, а ако оръжието се счупи по време на битка, край. Тези майстори не били много, а обучението им отнемало страшно много време – откъдето идва и проблемът на САЩ с оръжията.

Уитни предлага нов метод за производство на мускети:

  • Вместо един майстор да прави цялото оръжие, работата ще се раздели между няколко работника, което съответно не изисква много обучение и така те стават по-лесно заменими.
  • Всеки работник ще произвежда само определена част от цялото оръжие, използвайки машини, създадени от Уитни.
  • Тези машини ще са толкова прецизни, че произведените части ще са напълно еднакви. Това ще направи сглобяването им и евентуалния ремонт изключително лесни.

На 14 юни 1798 Уитни подписва договор с американското правителство за доставка на 10 000 мускета в срок от 2 години. Война с Франция обаче така и няма. Което е хубаво, защото жълта треска и липса на материали забавя създаването на прецизните му машини и Уитни пропуска крайния срок с 8 години.

Имиджът на гений, който Ели имал, му помага да получи отсрочки, но също така и демонстрацията, която прави пред президента Томас Джеферсън и други официални лица: той изсипва пред тях една торба части и ги кара да изберат която си искат и да си сглобят мускет сами. Което и правят успешно – за първи път в историята.

Днес това може да не звучи впечатляващо, но за времето си то е. Уитни успява да създаде начин за производство на много повече много по-качествени мускети бързо и на по-ниска цена от когато и да било. Така той отново прави нещо, което ще промени света.

Същата методология като при оръжията може да се приложи и в текстилната индустрия, селскостопанската техника, при производството на мебели, инструменти, колела, общо взето всичко. Уитни нарича този процес Американската система. Днес той е по-известен като масова продукция.

 
 
Коментарите са изключени за Да промениш историята два пъти

Повече информация Виж всички