shareit

Да мразиш гравитацията

| от chronicle.bg |

Как според вас Роджър Бабсън похарчва състоянието, което прави на Уол Стрийт в самото начало на 20 век? Той посвещава значителна част от него в борба срещу това, което той нарича „Нашият враг номер 1″ – гравитацията.

Един следобед през август 1893 година, млада жена на име Едит Бабсън се удавя, докато плува в река близо до дома й в Масачузетс. Не е ясно точно какво се случва, но брат й, Роджър, има свое обяснение за инцидента: „Казват, че се е удавила. Но истината е, че дали заради временна парализа или по друга причина (тя беше добър плувец), не успя да пребори гравитацията, която се появи и я грабна като дракон, и я прати на дъното. Там тя се задуши и умря от липса на кислород.“

Скоро след смъртта на сестра си, Бабсън е приет в Масачузетския Технологичен Институт. Първоначално иска да учи бизнес, но баща му смята, че някаква инженерна професия би била по-подходяща за него и го кара да запише в МТИ. Но тъй като Роджър не се интересува от нищо, което се преподава там, той просто записва първата от списъка със специалности  – железопътно инженерство, при професор Джордж Суайн. Така – напълно случайно – той ще получи в известен смисъл бизнес обучение, въпреки желанията на баща му.

379px-NAS_George_Fillmore_Swain

Професор Джордж Суайн

Професор Суайн е любител икономист и има свой поглед върху тази „мрачна наука“. Той вярва, че третият закон на сър Исак Нютон, „всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие“, може да се приложи за живота на всеки бизнес, както и за икономическите пикове и спадове. Всеки икономически бум, обяснява професорът, е последван от равен по големина, но противоположен спад, без значение голям или малък. В университета, когато не говори по железопътни въпроси, той обяснява за нютонската си икономика като излага и статистики, които изглежда поддържат теориите му.

Днес неговите идеи биха звучали налудничаво – законите на физиката нямат нищо общо със законите на икономиката. Но Бабсън, обсебен от гравитацията заради смъртта на сестра си, започва да вярва силно в теориите на професора. Напомняме, че Исак Нютон развива и първата теория за гравитацията. Също така, докато сме на темата, нека изясним, че падащата ябълка, която вдъхновява теорията му, всъщност не го удря по главата.

Роджър завършва Института през 1898 и веднага навлиза във финансите. Тя обаче е прекъсната 3 години по-късно, защото заболява от туберкулоза и по лекарски съвет отива „на чист въздух“ някъде на високо. Защо на високо? Заради гравитацията – докторите обясняват, че сухият въздух ще спаси дробовете му, но гравитацията пречи този въздух да стигне до морското равнище. „Те ми казаха, че гравитацията дърпа влажният въздух надолу“, пише Бабсън в своето есе „Гравитацията – нашият враг номер 1″

Когато здравето му укрепва, той се мести в Уелсли Хилс, Масачузетс, където, с помощта на професор Суайн, развива своя собствена нютонска теория за стоковите пазари. През 1904 вече я прилага като също така пише и един от първите финансови бюлетини в САЩ. По това време всяка фирма на Уол Стрийт трябва да наеме свои анализатори, което излиза изключително скъпо, докато бюлетинът на Роджър предлага неговия анализ за много по-малко пари. Затова банки, брокерски къщи и финансови фирми се абонират за него. В рамките на едно десетилетие бюлетинът вече успява да изкара над $1 милион на година. И с увеличаването капиталите на Бобсън се увеличава и популярността му. Той пише статии за Saturday Evening Post и New York Times, а също така е съветник на всеки президент от Теди Рузвелт (1901 – 1908) до Франклин Рузвелт (1933 – 1945).

Освен че става богат и известен, вятърничавите теории на Бабсън му дават огромно предимство пред всички на Уол Стрийт през печелившите 20 години на 20 век: понеже вярва, че след големия подем трябва да дойде и еквивалентен спад, през септември 1929 успява да предвиди, че „рано или късно ще има срутване и може да бъде страшно“. Това е трудно за вярване, но на 28 октомври 1929, месец и половина след предсказанието на Бабсън, цените на акциите започват да падат и само за два дни претърпяват срив с 25% (като ще продължат да падат през следващите 3 години до почти 90%). Голямата депресия започва и репутацията на Бабсън като магьосника на Уол Стрийт е бетонирана.

Той дори успява да увеличи капитала си по време на кризата. Заедно с бюлетина, през годините пише общо 47 книги на различни теми и също така се пробва на президентските избори през 1940, но завършва четвърти. През 1947 той става на 72 и може би щеше да се отдаде на спокойни старини, ако не го застига същата зла участ, както преди 54 години. Внукът му Майкъл се удавя, докато спасява своя приятелка, паднала от моторна лодка. „Той успява да върне жената обратно в лодката – тя е жива и здрава и днес. Но „драконът“ Гравитация се появява и взима Майкъл! Той е толкова уморен, че не може да се бори срещу тази сила, която го дърпа към дъното“, пише Бабсън в „Гравитацията – нашият враг номер 1″.

Отново с тъга на сърцето, той се залавя да бори този „дракон“. Но как?

Също както проучва различни акции за бюлетина си, Бабсън решава, че може да проучи и различни „антигравитационни“ възможности. Може би устройство, което спира самолетите да паднат от небето? Може би нещо, което възрастните хора могат да облекат, за да не падат? Или нещо, което да се разположи върху водата, за да спира удавянията? И отново както при анализа, той решава да задълбае, за да намери възможно повече информация. За целта първо трябва да избере в коя библиотека да отиде, но скоро открива, че в никоя библиотека няма книги за антигравитация. Няма и учени, които да правят изследвания по темата. Антигравитацията е табу в научните среди.

Роджър обаче е непоколебим. Човекът все пак е направил име и милиони, прилагайки третия закон на Нютон в областта на икономиката като тогава мнозина го смятаха за луд, но явно е бил прав. Когато беше в МТИ най-големите инженерни умове го уверяваха, че човека никога няма да лети, но само 5 години по-късно братята Орвил и Уилбър Райт доказват тъкмо обратното.

Щом няма литература за антигравитацията, Бабсън ще създаде. Ако учените ги е срам да се занимават с въпроса, той ще разсее тази стигма като обяви годишна награда за открития в тази посока. С тази ярки намерения през 1949 той основава Фондация за изследване на гравитацията.

Докато Бабсън си прави планове обаче, Съветския съюз детонира първата си атомна бомба. За да е сигурен, че фондацията му ще продължи да работи и след евентуална ядрена атака, той мести централното управление в Ню Бостън, Ню Хемпшир, на 100 километра от Бостън, Масачузетс – достатъчно далеч, за да оцелее, ако руснаците атакуват града. Други мерки за оцеляване в постапокалиптичния свят, които предприема, са да купи над 3700 литра гориво и 5600 декара от близката гора, за да има достатъчно дървен материал.

Бабсън се надява един ден фондацията да служи като събирателен пункт на едно антигравитационно общество. Той купува сграда в Ню Бостън и я превръща в конферентна зала, а след това купува и други сгради, в които персоналът да живее. Захранва библиотеката й с 34 000 книги и купува компанията Invention, която следи какви патенти се подават в Патентното ведомство на САЩ, като служителите й, разбира се, са инструктирани да следят за патенти, които могат да се използват за антигравитационни изобретения.

PIC512006

Камъкът на Университета Тъфтс

Първата си награда за есе Фондация за изследване на гравитацията връчва през декември 1949. За да популяризира дейността си фондацията присъжда грантове на всяко училище или университет, което се съгласява да сложи гранитен камък с конкретен надпис в района си. Върху камъкът на Колежа Колби пише: „Да напомня на студентите за предстоящите блага, когато бъде открит полуизолатор, който ще може да събира безплатната сила на гравитацията и да намали самолетните инциденти“

Тези думи звучат смешно дори тогава. Някои от останалите 13 колежа, които приемат гранта, искат различни надписи. Някои от тях взимат пари, други – акции. Тези, които взимат акции, са инструктирани да ги държат 30-40 години, след това да ги продадат и да използват парите за „научни цели в името на Фондация за изследване на гравитацията“.

Въпреки всички усилия и пари, Бабсън никога не успява да отърве антигравитацията от булото й на псевдонаука. Дори наградата за есе издържа само 1 година в оригиналната си форма: когато вижда, че условието за „есе, което излага предложение за антигравитационно устройство, за частичен изолатор, рефлектор или абсорбатор на гравитация или за нещо, което може да накара гравитацията да излъчва топлина“ не събира особено много внимание, Бабсън го променя на „есе на тема гравитация, теорията й, приложението й или нейния ефект“.

Stephen_Hawking.StarChild

Стивън Хокинг 

Фондацията никога не става нещо повече от играчка на Роджър. Когато той почива през 1967, собствеността й просто се разпродава. Тя все пак продължава да съществува в минималистичен вид и до днес като все още дава награда за есе, която е дори доста престижна. Британският физик Стивън Хокинг я печели 5 пъти. 

Може би единствените останали физически останки от приключението на Бабсън са гранитните камъни. Този на Университета Тъфтс се намира пред техния Институт по космология, които е основат с парите от гранта. Там екип от астрофизици изучават силите, създали и оформили вселената, включително, вярвате или не, антигравитация. „Мисля, че господин Бабсън не би могъл да намери по-добро приложение на парите си“, казва директорът на института Александър Валенкин.

 
 
Коментарите са изключени