shareit

Чарлз Лайтролер – Титаник и други кораби

| от |

Мореплавателите винаги са се смятали за особена порода мъже, джентълмени и възпитаници на една култура, която не се повтаря. Известен факт е, че някои морски капитани, преминали през най-жестоките региони на планетата, имат правото да стоят седнали, когато в същото помещение се представя английската кралица, както и всяка друга в това отношение. Интересен факт е, че докато в средновековието ще открием, че морските вълци са имали едно друго прозвище и се смятали за хората с най-цветен речник, то в началото на XX век ще се променят.

Един такъв пример е Чарлз Лайтролер, а неговата история е достойна за филмиране. Истината е, че Чарлз никога не е бил плануван за моряк, той се ражда през 1874 г. в семейство, което работи в текстилната индустрия. На 10-годишна възраст губи майка си, което принуждава баща му да емигрира в Нова Зеландия и след като не може да се грижи за детето, да го остави в приемно семейство. 3 години по-късно ще бъде зачислен като младши моряк и с това ще промени завинаги своя живот. При второто си пътешествие ще попадне в буря, екипажът ще трябва да акостира в Рио де Жанейро, където корабът ще трябва да се ремонтира, а по това време самият град не е най-доброто място за човек на неговата възраст. В Бразилия има епидемия от дребна шарка, води се гражданска война и като цяло ресурсите са изключително малко.

На 13 ноември корабът Holt Hill отплава с надеждата, че ще успее да се върне обратно в Нова Зеландия, но е изхвърлен на бреговете на малък остров с около 7-8 квадратни километра площ. Именно там Чарлз ще чака своите спасители. Преминаващият кораб Coorong ще помогне на бедстващите, но след това плаване, младежът ще се качи на борда на Duke of Abercorn и сам ще се върне в Англия. Успява да посети Калкута и да премине своите изпити, като с това получава и нов ранг. На 21 години вече се смята за опитен моряк и може спокойно да се качи на борда на параходи, вместо на ветроходи. Около 3 години служи в Африканската Кралска поща и плава по западното крайбрежие на континента. С новините за новата златна треска в Клондайк, морякът е изкушен да оправи живота си и да се насочи в тази посока, но за жалост няма този успех и се среща с първия си кариерен провал. Осъзнавайки, че няма да бъде един от милионерите на новото време, Чарлз се връща към плаването и става 4-и офицер на борда на SS Medic.

 Вестниците започват да говорят за един особено специален и атрактивен лайнер, който ще промени завинаги историята на корабоплаването – неговото име е Титаник. Именно за него са потърсени и някои от класните офицери, като Чарлз е един от поканените. Никой не знае, че извиканият за втори офицер – Дейвид Блеър, ще се откаже от този курс и ще забрави да остави ключа за бинокъла на своите колеги. Чарлз е на мостика часове преди удара с айсберга, отстъпва своята смяна на друг и отива да спи, когато катастрофата се случва. Преди да легне, нарежда на подчинените да заредят достатъчно питейна вода в кораба. Преди да легне ще усети и сблъсъка, но предпочита да стои в каютата си, за да не се налага да го издирват и така, докато не се появява Джоузев Боксхол, който да го призове на мостика. Лайтролер е призован да отговаря за спускането на спасителните лодки.

По негова инициатива се качват първо жените и децата, а мъжете могат да бъдат настанени едва при нужда от по-силни ръце, които да помагат със спускането. Повечето офицери се притеснявали, че конструкцията за спускане няма да издържи, защото никой не е споделил, че системата е нова и вече доказана при употреба. Първите спуснати лодки, в които има много малко хора, успяват да се отдалечат от потъващия кораб, без да се подчинят на заповедите. При спускането на следващата, офицерът вижда как има 25-ма мъже, готови да избягат. Посреща ги с думите:

„Излизайте страхливци! Искам да ви видя извън борда!“

Използва револвера си, за да ги изплаши, но никой не знае, че не е зареден. Макар и да е ясно, че лодките могат да издържат 40 души, след като предава командването на друг, Чарлз не подозира, че там са качени само 17 човека. Най-накрая скача сам във водата, след като осъзнава, че вече няма какво да се направи и описва изживяването като „хиляди ножове, които се забиват в тялото“. Единственото, което го тегли към водата е револвера в палтото му. Морякът стига до една от обърнатите лодки и успява да я направи годна за плаване, като събира още около 30 души в нея.

При пристигането на кораба Карпатия, той е последният, който се качва на борда. В последствие е повишен и намира място на борда на RMS Oceanic. С настъпването на Първата Световна война, неговият кораб е превърнат в боен търговски круизер. Плава на него, докато първият офицер не го заземява. Чарлз има правото  да вземе часовника от навигационната като сувенир. Намира място на кораба RMS Campania, който се преоборудва за самолетоносач. През 1915 г. получава командването на торпедна лодка HMTB 177. На борда на този кораб ще се бори с Цепелин L31 – по това време въпросното въздушно превозно средство се използва успешно на фронта. Командирът получава железен кръст за една дълга нощна битка с въпросният летателен апарат. Това не е неговият единствен успех по време на войната, но най-големият е потапянето на немска подводница UB-110.

На борда на HMS Garry, командирът Лайтролър успява да пусне успешно подводни детонатори, да изблъска плавателния съд и след това да го потопи. Немският командир Вернер Фюбрингер ще сподели в мемоарите си, че британците са продължили да стрелят по оцелелите и вече невъоръжени немски моряци. Макар и случаят никога да не достига до немското командване, а Лайтролер да не говори толкова за инцидента, признава в своите мемоари, че не е приемал идеята с вдигането на ръце за предаване.

Истината е, че същата подводница е била известна с потапянето на търговски кораби и информацията е била потвърдена от други английски кораби, които са я срещали. В резултат на това се е стигнало до високото ниво на агресия. След Първата Световна война, морякът ще се пенсионира и ще се отдаде на писането на мемоари, като малко по-късно отново ще влезе в сражение.

През 1940 г. прекосява сам английския канал в своята яхта, за да помогне на кораба Dunkirk с евакуацията. По предписание, неговият кораб трябва да носи едва 21 човека, но капитана товари около 127 британски военни и с тях успява да избяга от вражеския огън, докато е преследван от самолет. Според историята, Лайтролър се е опитвал да евакуира своя по-малък син, без да осъзнава, че е евакуиран около 48 часа по-рано. Въпросният капитан очевидно е бил създаден за морето и никога не се отказва от него. Плаването се оказва една невероятна страст, която винаги ще го радва точно колкото и семейството му.

Чарлз Лайтролер умира на 8 декември 1952 г. след дълго боледуване от хронични проблеми със сърцето. Като всички моряци, той е един от големите и страстни пушачи на лула. В годините напред ще бъде изигран от редица актьори, както във филма за Титаник, така и на много други. И тук идва един от интересните въпроси – какво щеше да изгуби флотата, ако този човек беше открил злато?  

 
 
Коментарите са изключени за Чарлз Лайтролер – Титаник и други кораби

Повече информация Виж всички