shareit

Безсмъртният Ейдриън – боецът, който влезе в шест войни и достигна статута на легенда

| от |

Най-вероятно можем да открием, че в киното съществуват много безсмъртни персонажи. Имаме шотландския боец, терминатори и практически всеки втори филм на Жан-Клод Ван Дам. Истината е, че нито един от холивудските лоши момчета дори не може да се доближи до днешния герой в тези редове. Причините са повече, отколкото може да си представите. Нека започнем с това, че в периода от 6 десетилетия, същият е успял да вземе участие в четири войни. Всяка една битка е успяла да се отрази на тялото и състоянието му, но този войник не е нищо по-различно от най-добрия експерт в редуцирането на противниковия фактор. Запознайте се с Ейдриън Картон де Виарт.

И защо обръщаме толкова внимание? Истината е, че повечето войници веднага биха приели опцията за приключването на военната си кариера, особено след като изгубят лявото си око, а след него и лявата си ръка в битка. Белгиецът с английски паспорт не е на същото мнение. В периода на четирите войни ще открием, че той успява да преживее около 11 доста тежки травми, включително и прострелване в лицето, главата, ръката, стомаха, крака, слабините и глезена. Количеството рани би било достатъчно, за да убие човек или поне да сломи неговия боен дух, но не и при де Виарт.

Този човек просто отказва да умре, а след всяка следваща битка има огромното желание да се закърпи бързо и отново да влезе във войната, сякаш фронта му дава сили. Не трябва да забравяме, че не всичко е било една прекрасна приказка – белгиецът е успял да преживее няколко свирепи самолетни катастрофи, прави редица опити да избяга от италиански лагер за военнопленници и в един от последните случаи дори успява да счупи гърба си. Не знаем колко точно е неговият праг на болка, но очевидно можем да забележим, че армията е била доста голяма страст, все пак никой нормален човек не би могъл да се подложи на толкова страдание в името на повече ордени. Любовта обаче е силна, все пак Ейдриън успява да се ожени за австрийска графиня и от нея има две дъщери, но понеже армията била далеч по-интересна и както се досещаме – този мъж най-вероятно се е надявал да има момчета, но уви.

800px-Sir_Adrian_Carton_de_Wiart_by_Sir_William_Orpen

Мемоарите му, носещите името „Щастлива Одисея“ – само един войник може да ги кръсти така – описват изцяло живота на фронта, като са проследени всички видове война, които можем да открием или търсим генерално. Първият документиран конфликт е Втората Англо-Бургска война в Южна Африка през 1899 г. За този конфликт Ейдриън пише, че след като за първи път вижда сражение, знаел много добре за какво е дошъл на този свят – да лее кръв. Освен това се заканва, че ако британците не го искат, той автоматично ще предложи услугите си на бургците, но за голяма радост, британците го искат и няма как да се откажат толкова лесно от него. Макар и да не знаем много за него, легендата разказва, че се е родил през 1880 г. и има слухове, че е белгийски аристократ. Някои дори твърдят, че е бил син на Леополд II – кралят на Белгия. Същият е известен с доста сериозен геноцид в Африка, но това е друга тема. Скоро Ейдриън напуска университета в Оксфорд и през 1899 г. се записва веднага в британската армия, за да може да замине за Южна Африка.

След като влиза в няколко сражения и е ранен в слабините и стомаха, санитарите го връщат обратно в Англия, където да се лекува. През 1901 г. се връща отново на активен пост и дори се записва с истинското си име, като работи като офицер до края на войната през 1902 г. Само 5 години по-късно става британски гражданин и прекарва времето си като аристократ, стреляйки само по яребици в различните части на Европа. Завърта главата на австрийската графиня и създава семейство. Проблемът е, че никъде на хоризонта не се задавала война, докато не идва 1914 г. и Първата Световна война въвлича всички в боя. Любимият де Виарт веднага се отзовава на  поста си и е изпратен да спре бунта в Британска Сомалиленд.

Като част от камилския полк, той влиза няколко пъти в битка с лидера на страната Мохамед Абдула Хасан – британците отдавна са му поставили прякора „Лудия Мулах“ и е имало защо. Командващият офицер успява да спечели похвалите, но при обсадата на един от фортовете, късметът му свършва. Ейдриън е прострелян два пъти в лицето, като губи окото си и част от лявото ухо. Някои от победените войници също се разделят с атрибути от тялото си – Лудият Мулах обичал да кастрира слабите войници като наказание – в такива моменти можем да се радваме, че Сталин не се е сетил за тази практика.

За загубата на зрението си, де Виарт успява да получи медал за заслуги, както и стъклено око. Понеже тази награда започнала да го дразни и според него самия – просто добавяла твърде изнежен вид, при едно пътешествие с такси, войникът го извадил и хвърлил през прозореца, като след това си купил черна превръзка. Мнозина обаче биха заявили, че повече няма да се сражават, истината тук става малко по-различна – боецът бил щастлив, че сега може да се премести в Европа и да продължи сражението. В началото на 1915 г. се сражава в окопите на Западния фронт. Във втората битка за Ъпр (град в Белгия), Ейдриън става  жертва на немската артилерия и раняват тежко лявата ръка. Приятелите му успяват да го закарат веднага при фелдшера, където след няколко безуспешни опита за ампутиране на два от пръстите, войникът сам ги откъснал с голи ръце.

Малко по-късно друг хирург отстранил изцяло лявата му ръка. Въпреки съветите за пенсиониране и изпращане в родината, боецът продължава към фронта на Сома. По това време неговите бойни другари пишат, че са забелязали еднорък мъж,  който дърпал халките на ръчните гранити със зъби и използвал здравата си ръка, за да налага противника, както намери за добре. През 1916 г. помага за разчистването на села във Франция.

British_Generals_1939-1945_A20588

В един такъв момент трите капитана от командването са убити в един ден и Ейдриън поема командването като повежда бойците в битка напред, за да може да спре тяхното настъпление и да защити укрепителната линия. За тази смелост на 36-годишна възраст е награден с Викториански кръст. В мемоарите си никога не пише за този орден, впрочем единственото  което казва е, че той е спечелен от всеки един войник на 8-и Глостър, който е последвал стъпките в битката. Навсякъде разказва, че никога не е печелил медали.

И противно на очакванията, в така наречените Дяволски гори, войникът получава удар, който би трябвало да го убие на място. Обикновено изстрелът в задната част на черепа е смъртоносен, но ветеранът оцелял. По-късно е отново прострелян в глезена, бедрото и крака, но отново се връща на фронта, като отказва да се бори по какъвто и да е друг начин. Въпреки загубите по тялото си, той признава, че винаги е харесвал войната. И когато тази война приключила, Ейдриън побързал  да се включи в следващата – между 1919 и 1921 г. той помага на поляците, които се борят със съветските болшевики. По това време Украйна Литва и Чехия вече са се пречупили.

През 1919 г. успява да преживее двете самолетни катастрофи и е задържан от литовците. През 1920 г. казаците нападат неговия наблюдателен влак с надеждата да нанесат повече щети. Ейдриън използва здравата си ръка и револвер, за да свали  шест човека, докато един от тях не успява да го бутне под релсите. Докато пада, войникът се захваща със здравата си ръка и успява да се върне обратно и да неутрализира останалите. Остава в Полша, докато страната не побеждава през 1921 г.  и след това решава да се наслади на победата, като през 1923 г. се пенсионира официално като майор-генерал.

През следващите 15 години стреля по мишени в полските си имения, за да не губи тренинг. За голямо съжаление скоро отново избухва война и този път Полша няма как да реагира, притисната от немци и руснаци. Войникът бяга обратно във Великобритания и отново се включва в битката. През 1940 г. е върнат във Франция, където трябва да поеме защитата на французите. Още тогава започват проблемите, защото неговият самолет е нападнат от немски изтребители и трябва да кацне на фьорд. В неговия типичен инат, отказал да седне на гумената лодка и да бъде стояща мишена за противника. По негова любима традиция, той изчаква изтребителят да приключи с мунициите си. След това вика една от лодките да го прибере и така стига до твърдата френска земя. Както знаем, Франция никога не е била подготвена за индустриалната мощ на Германия и се налага да отстъпи.

Cecil_Beaton_Photographs-_Political_and_Military_Personalities;_Carton_de_Wiart,_Adrian_IB3449C

Британските сили помагат да се премине през планинските маршрути, за да се изтеглят войниците, като по това време компания им правят немските Луфтвафе, които не спират да бомбардират, както и немските ски войници. Под артилерия и люта съпротива, Ейдриън успява да изведе войниците до брега и след това да им помогне да напуснат безопасно фронта. И така пристига във Великобритания, за да посрещне своя 60-и рожден ден. През април 1941 г. е назначен лично от Уинстън Чърчил да ръководи британската мисия в Югославия. За съжаление генералът не успява да стигне никога до там. По пътя си към страната през Малта, самолетът им полита към водата и без никакъв контрол се разбива.

Дълго време екипажът стои на едно от крилата, докато корабът не потъва, 61-годишният ветеран помага на един от ранените да преплуват няколко километра до брега. Веднага след като успяват да акостират, са заловени от италианските войници. Ейдриън е изпратен в замък близо до Флоренция, където е един от 13-те най-важни офицера на британската корона. Великото бягство се оказва още по-вълнуващо, защото говорим за едно сърдито старче. Нито един затворник не желаел да стои в плен и често развихряли фантазията си за бягство, като винаги имали  какво да направят по случая. Генералът бил толкова отдаден, че започнал да копае тунел и да разбива солидният под. Необходими са му около 7 месеца, за да може да избяга с още 6 души през март 1943 г.

Войниците се преобличат като италиански селяни, но както се досещате, едноок и еднорък старец се забелязва много лесно и след 8 дена един най-страховитите британски войници е заловен. Това не го обезкуражило, той веднага се захванал с нов план за бягство. Понеже италианците, както обикновено, вече мислили за смяна на посоките, използвали именно този пленник за преговаряне на условията със съюзниците. Първо е изпратен в Рим, където помага за преустановяване на военните действия, а на 28 август 1943 г. е върнат във Великобритания. Прекарва точно месец и отново получава задача от Чърчил. Този път Ейдриън е специален посланик и трябва да представя страната си пред китайския лидер Чанг Кай-Шек. Преди да замине за Китай, той се среща с него на конференцията в Кайро.

CairoConferenceParticipants

По това време се обсъжда бъдещето на Япония и до каква степен трябва страната да бъде наказана. След нея се озовава в Китай и прекарва още четири години, като отново попада в самолетна катастрофа. Не може да повярвате, но едва през 1947 г. се пенсионира. На път за Великобритания, спира в Рангун и без да иска пада по стълбите, като чупи гърба си и изпада в безсъзнание.

По време на възстановяването и при една от операциите, лекарите премахват един доста сериозен шрапнел от тялото му, който е прекарал доста време там. До днес може да се спори дали това е един от най-големите късметлии на планетата. След като най-накрая се завръща в родината си, той бърза да напише мемоарите си и през останалото време се забавлява като ходи на риболов. През 1963 г. умира в съня си на 83-годишна възраст.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Безсмъртният Ейдриън – боецът, който влезе в шест войни и достигна статута на легенда

Повече информация Виж всички