shareit

Бенкей – японският гигант и рожба на демон

| от |

Сайто Мусашибо Бенкей е впечатляваща фигура в японската история – буквално. За разлика от останалите японци, той се славил с огромен ръст, невероятна сила и за жалост – грозота. По модерни описания може да се опише като силен и зловещ орк, който обаче може да се похвали с невероятна лоялност, присъща за японските самураи по това време. Присъства в много фолклорни истории и противоречията тръгват от самото начало на живота му. Смята се, че е роден през 1155 г., като дори за годината има редица скептични историци.

За зачеването на Бенкей, както остава известен, има много легенди. Една от тях е, че главата на будистки манастир изнасилва майка му – дъщеря на ковач. Друга история е раждането му като полубог в самия манастир. Мнозина смятат, че може би е роден от демон и затова е зловещо създание с дълга коса и още по-дълги зъби. В детството Бенкей е наричан с още едно име – Онивака или демон.

Още като малък, неговият буен характер успява да му спечели реноме на силен и зловещ противник, като той самият винаги се стремял да избегне конфликтите, но в следствие на страховитите си размери, повечето хора са започнали да го смятат като един доста опасен противник. Най-накрая е принуден да влезе в Будистки манастир и да се дистанцира от хората, които го разглеждат като феномен. За жалост, там смирение не успява да открие, период в Япония превръща будистите в поредната военна сила и тренировките и подготовката за боравене с оръжие се оказват още по-свирепи.

Benkei

Като много други монаси, Бенкей получава тренировка с така наречената нагината – полу-извито копие. На 17-годишна възраст минава височина от 2 метра и отново е един от най-добрите спаринг партньори в манастира, като изведнъж будизмът остава на заден план. Това го кара да напусне храма и този път да се насочи в планините, като става част от планинска секта, но решава да живее изцяло в изолация, избягвайки всеки възможен конфликт. Можем само да си представяме в колко битки е влязъл като младеж, но тепърва предстоят и още по-интересните. Напускайки храма, този герой се облича с черно расо, слага метални нокти и копие, взима любимото нагината и си тръгва.

Според легендата, монахът дълго време обикаля около Киото, историята разказва, че е успял да вземе около 1000 меча от самураи, които били твърде арогантни и нямали честта да се смятат за такива. Взимането става с провеждането на дуели. Бенкей живее в колиба близо до статуята на Буда, избира място до поточе, строи колиба и мост, като не позволява на никой да мине покрай моста, без да влезе в дуел с него. И така по пътя дошли 999 самурая, които изгубили своето оръжие. 1000-ят кандидат обаче се оказва значително по-малък от него по размери. Като далеч по-мобилен и бърз, той имал цялото преимущество на моста и успява да победи. Оказва се, че човекът е Минамото но Йошитсуне, син на Минамото но Йошитомо.

Yoshitsune_aangevallen_door_Taira_geesten-Rijksmuseum_RP-P-1979-177

Първата загуба се оказва много тежка и затова Бенкей избира нова локация, но според източниците, отбелязва втора победа и след като най-накрая среща далеч по-добър противник, решава, че е най-добре да го последва. Предавайки своята душа и тяло на победителя, монахът тръгва след Йошитсуне и се сражава в Генпейската война срещу клана Тайра. От 1185 г. до 1189 г. монахът следва своя господар и води някои от най-лютите сражения. Участва във войната като наемник, защото практически е свободен, но неговата лоялност и пощада от страна на господаря му е достатъчна, за да го следва навсякъде.

Отново информацията не е потвърдена, но будистът е успял да вземе по 200 души във всяка една битка, в която влезе. Когато господарят пристига в Ошу, до тях достигат новините, че Хедихера е починал, а неговият син Фудживара е нарушил законите на баща си и побързал да нападне Йоримото. Гибелта им е сигурна, а Йошитсуне осъзнава, че единственото, което остава е да извърши сепуко и да спести позора на семейството си. Разпуска всички останали самураи и оставя Бенкей, за да забави противника, докато той извърши своя окончателен ритуал. Все пак говорим за японска чест и подобни действия изискват време, за да се почете културата и самото семейство. Бенкей е инструктиран да не допуска никого до двореца, в който се намира неговия господар и след като дължи живота си на него, великанът застанал и зачакал враговете си. Настанява се на въжения мост – единственият, който дава достъп до двореца. Седнал с вярното си копие и зачакал противника да го посрещне.

Yoshitsune_with_benkei

Противниците не очаквали, че именно великанът ще стои на пост. Първите няколко самурая напускат света и моста. Следващите опити също не завършват по някакъв различен начин, битката става все по-зловеща и жестока, което най-накрая мотивирало противниците просто да използват стрели. При първия залп от стрели, Бенкей продължавал да седи изправен и величествен, като някои от попаденията продължавали да стоят забити в бронята му. Раните били достатъчно, но мисията била изпълнена – монахът умира изправен и точно толкова величествен, колкото е бил винаги. Отнема достатъчно време, за да може някой да се досети, че великанът е умрял, но огромното му тяло не позволявало на някой да се доближи на безопасно разстояние.

Страхът свършил достатъчно работа и спечелил време на Йоримото да извърши своето сепуко. В негова чест е поставена огромна скала на входа на Санжо-дори, като преданието е, че ако малко момче я докосне, той ще се превърне в силен мъж. В Япония присъстват няколко такива скали, около 8 пръснати в различни територии. Всички се намират по маршрута, който Бенкей преминава до Хиразуми, като всеки камък има своя собствена легенда, но до някаква степен се припокриват, защото се разказва за скалата, която Бенкей носил със себе си и дори оформял, за да прилича на Буда.

The_moonlight_fight_between_Yoshitsune_and_Benkei_on_the_Gojobashi,Kyoto

Този план така и не се осъществил. Една легенда твърди, че някога е влязъл в схватка със сумо-борец и след като го проснал на тепиха, от него се отчупила скала, която той взел за сувенир. Относно идеята за изправената смърт, лекарите смятат, че това може да се в случи при мускулен спазъм, който да го задържи изправен за дълго време, дори и след смъртта. Въпреки това, шансовете тялото да запази баланс, са изключително малки, почти невъзможни, но въпреки това легендата продължава да твърди точно това. Монахът изпълнява своя дълги и е почитан и до днес за своята храброст. Впрочем неговата фигура може да бъде проследена в редица японски филми, комикси, видео игри и още много други.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени