Съвременниците му го описват като тих и спокоен човек. В чужбина той има по-различна осанка и го описват като самомнителен и недоверчив. Думата „скъперник“ също се прокрадва от време на време, но предвид щедростта му, тя е по-скоро плод на злите езици, тъй като където има успех, там има и завист. За началото на огромното му богатство се носят множество слухове. Спрягат се теории, че е пиратствал или че е продавал бели робини, но тези факти, също не са доказани. Дори, когато издъхва, неговият дух не е оставен на мира. Твърди се, че понякога нощем призракът на Ненчо обикаля калдъръмените улички на Копривщица. Пътят му започва от гробницата му, разположена в по-високата част на града, в църквата „св. Богородица“ и се спуска надолу, бродейки нашир и длъж. Досущ като в някоя английска легенда се твърди, че духът му не може да намери покой, защото не е напълно изпълнена заветната му дума: „Всичко ще остане на ползу роду!“ Защо духът на Пенчо не е спокоен, можете да разберете тук!
Машинистът забавя ход и механичния глас в мотрисата ясно оповестява „Софийски университет „Св. Климент Охридски““. Две минути по-късно всеки жител или посетител на столицата вече се намира пред централната фасада на първият български университет. Стълбите му са не само чудесен кът за припек и срещи с познати, но и мястото, на което са почетени дарителите на това висше училище – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Статуите на двамата братя са дело на известния скулптор Кирил Шиваров и отдават почит на двама българи, които са имали визия за бъдещето на България. Както е вписано в завещанието на Евлоги: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра спокойно!“ Вълнуващата история на Евлоги и Христо Георгиеви може да прочетете тук!
Макар да е един от най-богатите мъже в България през първата половина на ХХ в., за повечето си съграждани г-н Семов е просто „бай Пенчо“. Той е обичан и уважаван от работниците си, които го наричат „голям човек“, защото е един от малкото работодатели, които полагат изключително големи грижи за всичките си подчинени. Семов строи към предприятията си трапезарии и бани, осигурява на служителите си фабричен лекар и инвалидни пенсии и освен всичко останало подпомага материално образованието както на работниците си, така и на техните деца. Пенчо Семов е известен като българският Рокфелер, но с голямо сърце, което и до днес се помни!
Някои, като Антон Страшимиров, го описват като скъперник. Дори след кончината му известният български публицист казва с известна ирония: „Милият стар скъперник, той дари всичко на бедното работничество в Бургас”. За други той е отшелник, лишил се от всякакъв лукс, който подкрепя всеки в нужда, без значение от неговото вероизповедание. Името му е Александър Георгиев, познат още като Коджакафалията или „голямата глава“, прякор, заслужен не само, заради размера на главата му, но и поради феноменалната си памет. Цялата история на бащата на Бургас може да прочетете тук!
Въпреки че е едва на 14-годишен Петър се включва в Борбата за църковна независимост. Това е период, в който българите в Османската империя се опитват да възстановят Българската православна църква; затова зачестяват сблъсъците с гръцките духовници, които защитават интересите на Цариградската патриаршия. Постепенно българите получават правото да се черкуват на български език и в резултат от националните усилия през 1870 година със султански указ се признава легитимността на Българската екзархия. Петър Винаров през 1865 дейно участва в изгонването на гръцкия владика Синесий Червенски от града. Това е само малка част от пътя на Винаров, а цялата история може да прочетете тук!
Българските възрожденци, които оставиха ярка следа след себе си
След освобождението, българският народ трябва да извърви дълъг път. Окрилен от свободата си, той за първи път има правото да мисли за бъдещето, да прави планове и да просперира не само индивидуално, но и за общото благо.
Трупането на богатство, както ще покажат следващите герои, няма никаква стойност, ако с него не се направи поне едно голямо добро. Запознайте се с онези, които дариха целия си труд, за да оставят следа в историята!
