shareit

Бакти Тапа – непалският герой, който разплака британската корона

| от |

Историята на Непал е една от особено цветните, но някои от най-големите и безумни сражения идват именно във времето на Англо-непалската война. Колонизаторите са свикнали да налагат своята воля в Азия и дълго време успяват. След покоряването на голяма част от Индия, британците се насочват към Непал, където смятат, че в рамките на година ще успеят да добавят още територия към короната си. Точно тук се проявява и Бакти Тапа – последният официален национален герой в историята на страната. Той се ражда през далечната 1741 г. и архивите не могат да разкажат много за него. Една запазена легенда е, че докато е бил бебе, неговата майка се занимавала с гледането на кози.

Веднъж го взела на паша и го оставила на една от големите скали, където слънцето да го топли. Някъде към обяд забелязва, че около бебето се е увила змия, която също се топли на слънцето. Жената не знае какво да направи, но когато влечугото се събужда, бавно започва да се развива и без да събуди детето, просто си тръгва. С тази история има и две версии, старейшините на селото вярват, че това е знак, доказващ, че момчето е изключително специално, от него се очакват велики дела. Историята му се разказва из цялото село. Бакти израства точно така – уважаван и очакван за големите дела на Непал. Тази нагласа със сигурност му е помогнала и той самият вярвал, че може да постигне всичко. През 1789 г. Непал влиза в сериозни конфликти с кралство Джумла.

С армия от близо 22 хиляди души, кралството се насочва към противника. В рамките на 2 години, сраженията са блокирани в една конкретна точка и именно там Бакти проявява изключителен поглед към войната. Неговата стратегия е да води бързи яростни атаки срещу противника, а след това да търси прикритието на планините. Бакти не само успява да обърне сражението, но скоро преминава в нападение, разширявайки границите на страната, достигайки до река Султез, която днес е в територията на Индия. Когато Китай напада от север, при това с благословията на император Чианг Лунг, той отново е на линия, за да охлади страстите. Инвазията е насочена директно към Катманду. Непал е принуден да изтегли войници и командири за защита на столицата. Някои архиви и до днес смятат, че това е била една от големите опасности на кралството.

По това време Бакти започва да се мести от регион в регион, вършейки същите чудеса. Благодарение на него, силите се концентрират в правилните точки на сражение, но преди да се стигне до по-тежки кръвопролития, двете страни стигат до невероятното заключение, че продължителната война ще коства много повече, а и според историците днес, реален победител никога не е имало. Разрастването на кралството продължава с невероятна скорост и това не остава незабелязано от страна на Източноиндийската компания. Официалните нагласи никога не са били насочени към създаването на икономическо и политическо влияние, впрочем те никога не искат дори да помагат, надявайки се, че в близко бъдеще някой ще успее да охлади влиянието на Непал в тази територия.

Британците разбират, че кралството се разраства и притесненията на компанията продължават да се разрастват. Хималаите започват да се пречупват под силата на кралството и това продължава да не се харесва на британската корона. Англо-непалската война започва на 1 ноември 1814 г., макар и неофициално военните действия да се водят от средата на октомври. Силите на британците се разгръщат на вражеска територия в рамките на 1500 километра и нападат няколко точки едновременно. Източният фланг на британците се спуска от север в територията на Теста, докато западният форсира река Сутлеж. За разлика от непалците, британците пристигат с пълно бойно снаряжение и разполагат с кавалерия, офицери, 10 пъти по-голяма пехота и 100 пъти по-голяма артилерия.

Предимството е за тяхна страна и в процеса на военни маневри. В първите месеци от сражението, английските армии са изправени пред някакво безумие. Причината е, че европейските закони на войната не важат за Непал. Атаката на британците не само е пълен провал, но и коства много. Непалци не само успяват да се окопаят изключително добре в своите крепости и дълго време не им се налага да излизат. В средата на 1815 г. силите на Непал са принудени да влязат в битка.

По това време генерал Хестингс иска да установи пълен контрол над територията. Плановете са да я превърне или във васал или да установи търговски отношения, след като най-накрая създаде достатъчно главоболия на всички. Единственият проблем е, че Бакти Тапа е натоварен, за да подскаже на нападателите какво ще се случи с тях и какви са намеренията на Непал. Малко след залеза, неговите войници пристигат в Суражгарх, без да бъдат забелязани от противника и се разгръщат около Малаунската крепост. На следващата сутрин, Бакти – на 74-годишна възраст – повежда една страховита контра-атака срещу врага. Около 400 души излизат от форта и бият барабана за нападение. В този момент около 6 оръдия са скрити, британците разполагат с армия от близо 3500 войника.

Въпреки численото превъзходство, преди тръгване, Бакти оставя своя внук на командващия и след това тръгва с войниците. Историята разказва, че преди да напуснат, войниците са тръгнали в жестоко нападение. Ранните часове изненадват британците. Бакти дава клетва, че ще се бие до смърт и изпълнява точно тази закана. Форсирането на британците дава доста жертви и преди пушките да влязат в употреба, непалците започват едно особено цветно клане.

В рамките на 2 часа, британците успяват да обърнат нападението и да убият всеки един от бойната бригада. Въпреки победата, повечето британци се замислят какво може да се случи, когато не старец, а млад командир поведе непалците срещу тях. Историците го нареждат до някои от най-смелите пълководци в историята. Бакти Тапа също влиза в тази класация, като в последното десетилетие се води и кампания, която да го превърне в мъченик.

Неговият пример се пренася и сред останалите войници, като до края на войната става ясно, че британците могат да спечелят войната, но ще платят много сериозни жертви – никой не знае колко точно са те и на двете страни. Непал запазва своята независимост, но също така се съгласява да се постави британски губернатор, който да служи в интерес на Източноиндийската компания. Това е най-големият им успех, получават и малко територии, които по-късно се връщат. Британците запазват суровия спомен на по-сериозния и тежък бой, който се стоварва върху тях, по-нататъшни опити за покоряване на страната се провалят. Нека не забравяме, че именно нападателите са с много по-свирепа армия, много по-добро снаряжение и вместо победа, достигат до особено сериозно смирение, което няма как да не се отрази.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Бакти Тапа – непалският герой, който разплака британската корона

Повече информация Виж всички