shareit

Атентаторът, който щеше да спаси 2 милиарда души

| от |

Когато попитали Гьорг Елсер защо се е опитал да убие Хитлер, той вече имал много специален отговор. В неговата вселена, работническата партия започнала бавно и сигурно да подготвя следващата световна война – прогназата се оказала вярна. През 2003 г. този човек дори е овековечен на пощенска марка с един единствен и напълно достатъчен цитат „Исках да предотвратя война!“. Може би няма нужда да се разказва повече от това, но ето и цялата история. Йохан Гьорг Елсер е роден на 4 януари 1903 година. Никой не го запомнил с неговия гениален интелект, а с трудолюбието му.

На 14-годишна възраст започнал да работи като дърводелец с баща си. През 1919 г. вече изработвал мебели и през 1925 г. имал друга професия във фабрика за часовници. През 30-те години на миналия век вече бил в Швейцария и обединявал двете си кариери, разработвайки панелите за големите стенни часовници. През 1936 г. вече бил във фабрика на нацистите и понеже имал достъп до всичко, особено до гърмящи елементи, с които по-късно ще подготви убийството на фюрера.

Georg_Elser_2-12179

Снимка: By Unknown – Narodowe Archiwum Cyfrowe, Sygnatura: 2-12179, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22322521

Както много други трудещи се хора, Елсер никога не е проявявал интерес към политиката. През 20-те години е бил част от Борците на Червения фронт – комунистическа партия в Германия. Мнозина биха замислили някоя скрита идеология, но той самият се присъединил, защото партията му намирала участия и можел да свири със своите приятели. По една или друга причина, особен негатив натрупали противниците на партията, които в този съдбоносен момент удължили работната седмица, намалили отпуските и освен това замразили всички заплати. Мотивиращите фактори успели да спечелят много врагове и един от тях бил именно Елсер.

Междувремнно до ушите на всички останали започват да достигат новините, че работническата партия все пак се възползва от натрупаните блага, игнорирайки останалите жители. Още от 1933 г. е забелязан как отказва да дава нацисткия поздрав и дори не слушал задължителните радио речи на Фюрера. На парада за посрещането на Хитлер в родния му град, бунтарят просто обърнал гръб, за да не го гледа. Търпението на трудолюбивия човек започнало да се изчерпва доста сериозно и затова преценил, че е време да премахне поредният диктатор, който страната му избира. В разпита на Гестапо споделя, че единственото решение било да се премахнат хората на ръководни позиции, ако се надява да промени историята към малко по-добро.

Berlin, Geheimes Staatspolizeihauptamt

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-R97512 / Unknown / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5368800

Започнал да чертае плана на убийството и осъзнал, че има нужда не само от идея, но и от специфични данни за локацията на своята мишена. За голяма радост на всеки 8 ноември Хитлер пътувал до Мюнхен, за да даде реч в легендарната кръчма, откъдето тръгва похода през 1923 година. Като традиционалист, Адолф дори не осъзнавал каква сериозна грешка прави. В началото на ноември Елсер отпътувал за Мюнхен и започнал да разглежда кръчмата. Стигнал до това заключение, че охраната не била чак толкова сериозна, но пък Хитлер предпочитал свои хора за бранители, вместо да използва полицията. Освен това над сцената присъствала много сериозна носеща колона, която поддържала огромен балкон.

По изчисления на атентатора, сериозен експлозив можел не само да ликвидира Хитлер, но и голяма част от министрите му. Атентите обаче не се случват от днес за утре. Изисквала се сериозна подготовка и тя щяла да отнеме повече от години. За това време Гьорг изнасял методично експлозиви и детонатори от завода си. Преди това никога не е задигал дори болт от завода. През април 1939 г. последвало ново пътешествие за по-детайлен анализ, както и проверка на размерите на залата. Последната фаза била обвързана с разработката на бомбите. В началото на август започнал да твори и освен това решил, че ще посещава колкото се може повече заведението, за да може да го запомнят и свикнат с неговото присъствие. В определният ден щял да се скрие в склада на горния етаж, когато заведението затвори и започва да монтира своята бомба в носещата колона.

Bundesarchiv_Bild_183-E12329,_München,_Bürgerbräukeller,_Sprengstoffanschlag

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-E12329 / Wagner / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5362727

Работата изисквала време и за приблизително 3 нощи успял да свали само дървените интериорни елементи. След това започвал да дълбае по-сериозна дупка, използвайки чук и длето. Понеже не искал да привлече внимание, Гьорг използвал времето, когато някой пускал водата в тоалетната от горните сгради и едва тогава удрял. В други моменти се възползвал от минаващите автомобили, които били малко по-шумни от обикновено. Щом идвало време да приключи работа, хващал метлата и много внимателно почиствал всичко около себе си. Имайки предвид всички фактори, човекът работил повече от 35 вечери.

В последната вечер поставил бомбата и нагласил таймерите. За да редуцира титкакането от часовниците, поставил и сериозно количество корк, с което никой да не разбере, че има нови монтирани технологии в конструкцията на кръчмата. Освен това знаел много добре, че речите започват в 8 часа и 30 минути вечерта, говорил около час и половина и затова настроил бомбата да гръмне точно 9 часа и 20 минути – средата на речта. До този момент всичко вървяло прекрасно за него, но от този момент нататък ситуацията се променила драстично. И до днес историята нарича всичко това „късметът на дявола“.

Принципно плановете на Хитлер били да се прибере веднага след речта със самолет в Берлин. Поради влошените метеорологични условия, неговите подчинени предложили да хване влака и да се прибере по този начин. Ето защо на 8 ноември започнал своята реч в 8 часа вечерта, а освен това решил да я съкрати с половин час, за да може да хване по-бързо влака и съответно да продължи работата върху бъдещите военни планове.
Ето защо на 8 ноември речта приключва точно в 9 часа и 7 минути вечерта. Нямало време за разговори с всички останали. Сцената се изпразнила и липсвали всички по-важни лица от партията. Междувременно Елсер не чакал речта, не чакал и новината, а пътувал с влак до Констанц, където пеша щял да премине границата.

München, Adolf Hitler vor Feldherrenhalle

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-E12329 / Wagner / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5362727

Опитал се да използва нощната прегръдка за прикритие и вместо това попаднал на граничната полиция. Преди това, осъзнавайки, че партията може да обвини друг за делата му, изпраща дори писмо, с което разказва какво точно е направил и как е работил. С този вид самопризнания става ясно, че той самият подписва своята смъртна присъда. Разбира се, граничарите разбират за атентата и веднага го връщат обратно в Мюнхен, където мъжът се запознава с Гестапо. Не стига това, но и една от сервитьорките го разпознава като по-скорошен клиент. Часовниците са проследени, че идват изцяло от неговата фабрика. И нищо вече не върви по план.

Осъден е на 15 ноември същата година и за капак си навлича гнева на Хитлер, който заявява, че това не е просто самостоятелна единица, а агент на британското правителство. Пренасочен е в Берлин, където трябва да разговаря със самия Химлер. След това прекарва една цяла година в мъчения, защото никой не иска да повярва, че е действал самостоятелно. Преживява цялата война в концентрационен лагер, но когато идва краят през 1945 г. е преместен за пореден път в Дахау и на 9 април е екзекутиран. По ирония на съдбата неговият най-голям враг ще се самоубие само 4 седмици по-късно. Неговото дело остава мистика чак до 1999 г. и историята му е открита и разказана от Хелмут Г. Хаасис.

 

Georgelser

Снимка: CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46787

 

 
 
Коментарите са изключени