shareit

Аристократът, който откриваше кости на динозаври и за малко да стане крал на Албания

| от |

Барон Франц Нопча фон Фелсо-Силвас, австро-унгарски аристократ, роден през 1877 г. е бил доста прословута фигура в своето време. Див гений с усет към стила и драмата, той е изследовател, шпионин, полиглот и майстор на маскировката. Нопча прекосява албанските Алпи пеша и се сприятелява с местните мъже като понякога участва в племенните им съвети. Веднъж дори е почти коронясан за крал на Албания.

Говори се, че често изчезва с месеци, след което се появява в някой шикозен европейски хотели, облечен като селянин. Заедно с по-млад мъж, когото нарича свой секретар, Франц обикаля Балканите на мотоциклет. Поддържа дългогодишни кореспонденции с известни учени мъже от цяла Европа. Въобще, интензивно интересен човек.

Лесно е интригите и романтиката на подвизите на Нопча и трагичният начин, по който умира, да затъмнят по-скучния факт, че баронът е и един от големите научни умове на своето време – и до голяма степен самоук. Той е един от първите учени, които разглеждат вкаменели кости на динозаври като реални кости на животни, съществували преди много време. Всъщност той непоклатимо вярва в еволюционната връзка между птиците и динозаврите, десетилетия преди идеята да стане широко приета сред палеонтолозите. Общият му принос в областта кара някои да го наричат „забравения баща на динозаврите“. „Нопча задава въпроси, които никой друг не е задавал“, казва Дейвид Вайшампел, палеонтолог в Центъра за функционална анатомия и еволюция в Училището по медицина на университета Джон Хопкинс.

През кариерата си Франц публикува няколко тома и повече от 150 научни статии. И все пак името му много рядко се появява в учебниците. Няма и плака на никое от местата, където е живял или преподавал. Дори гробът му не е белязан.

Castelul Familia Nopcsa 1926

Имението на семейство Нопча

Един ден през 1895 г. сестрата на Франц Илона се разхожда по брега на реката в близост до семейния им дом, когато намира череп с необичаен вид и го занася на брат си. Скоро младият юноша става вманиачен по находката.

Черепът е на досега неоткрито тревопасно, подобно на патица, от залеза на Мезозоя преди около 70 милиона години, и е погребан в утайка преди масовото изчезване, което ще заличи 3/4 от всички растителни и животински видове на Земята. Разчупен от земните сили през годините, черепът е в ужасно състояние.

През есента Нопча е приет във Виенския университет и взима черепа със себе си като го показва на своя професор, известен геолог, очаквайки той да поеме нещата от там. Но професорът изпраща Нопча обратно в Трансилвания и му каза да направи проучване сам. Независимо дали от липса на интерес или на финансиране, или просто хитрата стратегия на учителя, това решение ще произведе един голям учен.

След усилено обучение по геология, физиология, анатомия и неврология, той започва с изследване на таза и задните крайници на крокодили, за да разбере механиката, от която може да се развие летенето в ранните птици. От наблюдение на самите птици той разпознава моделите при мътене на динозаврите, като заключава, че тъй като малките са били твърде слаби при раждането си, за да се защитават от хищници, някои динозаври е трябвало да ги гледат. Тези идеи са съвсем нови за времето си.

Нопча се връща във Виена на 22-годишна възраст и представя работата си пред Австрийската академия на науките – една от най-важните научни организации в света. Излизането му на международната сцена е всичко друго, но не и спокойно. По време на лекцията си Нопча разглежда системата за класификация на динозаврите на виден учен на име Георг Баур, но го прави с малко до никакъв етикет или такт. Неговият гений е очевиден, но така е и с колосалната му грубост, който ще оформи академичната му кариера.

Nopcsa Ferenc in shqiptar warrior costume, cca 1913

Барон Франц Нопча фон Фелсо-Силвас през 1913

Когато прелистим огромните томове с писма, които сега се съхранява в архив в Природонаучния музей в Лондон, можем да видим, местата, където обичайният почерк на Нопча става по-рязък, сякаш мислите му се обръщат срещу себе си. Веднъж, през 1910 г., след като не успява да пристигне в Лондон за среща със Смит Удуърд, той получава вместо това бележка от майката на Франц, в която баронесата, сякаш извинявайки дете от училище, обяснява, че синът й не е в състояние да дойде поради болест.

Животът на барона се люлее от периоди на изключителна продуктивност, ежедневна работа на терен и плодотворно писане на периоди, в които е болен. По-късно той описва това, което го мъчи, като „разбити нерви“. Днес вероятно бихме го нарекли маниакална депресия.

public domain

Баязид Елмаз Дода

През 1906 г., докато планира пътуване към Албания, Нопча наема млад албанец за негов секретар. Баязид Елмаз Дода е от овчарско село високо в планината. Нопча пише в своя дневник, че Дода е „единственият човек, който наистина ме обича“. Усещането е взаимно и по-късно Нопча ще кръсти вид древна костенурка на Дода-Kallakobotion bajazid или „красив и кръгъл Баязид“.

Междувременно Албания, държана от османците от векове, става нестабилна. С наближаването на Първата световна война Нопча се надява да поведе въстание на планинските племена срещу турците. Европейските „велики сили“ претендират за страната и през 1913 г. се провежда конгрес в Триест, където се събират делегати от албанските племена, за да обсъдят кой трябва да стане крал на нова независима Албания. Нопча, показвайки малко колониализъм, предлага собственото си име. И това не е безумно. Великите сили бяха решени да инсталират европейски аристократ, а до този момент Нопча беше прекарал години в Албания и изгради дълбоки връзки. Но в крайна сметка чуждестранният офис не го подкрепи, избрайки вместо него германецa принц Уилям. Това бележи края на интереса на Nopcsa към политиката.

„Моята Албания“, заяви Нопча в писмо до Смит Удуърд, „е мъртва“.

Смит Удуърд

Една пролетна сутрин през 1933 г., 55-години, Нопча пише последно писмо до Смит Удуърд, извинявайки се, че отново няма да успее да се появи в Лондон. Писмото му е написано с обичайната формалност, но близо до края той включи странно, весело, напълно нехарактерно и почти безсмислено стихотворение. Две седмици по-късно, на сутринта на 26 април, след като беше продал всичките си вкаменелости и забележителната си библиотека за жълти стотинки, Нопча се събуди, изпрати икономката на пазар и след като застреля спящия Дода, застрелва и себе си. В самоубийствена бележка той представя причината за действията си като нервен срив.

С стаята, където Нопча се застрелва, днес (доколкото знаем) се помещава агенция за недвижими имоти.

По отношение на тялото си, Нопча е категоричен: „Искам да бъда изгорен!“ пише той, ползвайки по-силната дума, вместо по-мекия език, характерен за онова време, „да бъда превърнат в пепел“. Човекът, който прекарва живота си с кости от миналото, се погрижи да не остави нито кост от себе си.

 
 
Коментарите са изключени