shareit

Антоан Дьо Сент-Екзюпери и участието му във Втората Световна война

| от |

През 1943 г. излиза една невероятна книга за деца и възрастни с името „Малкия принц“. Неин автор е Антоан дьо Сент-Екзюпери. Френският авиатор има впечатляващо перо и години по-късно това продължава да е една от най-красивите детски книжки с невероятни философски заключения. Самият Антоан обаче има много вълнуваща история и сериозен житейски опит.

Една година преди пускането на книгата, френският летец се намира в Ню Йорк. Чете лекции, коментира положението във Франция и съответно следи много обстойно маневрите на САЩ в Африка и опитите за освобождаване от нациското влияние там. На 42 години, французинът вече е дал своите заслуги на фронта и е успял да получи правото си да бъде извън въоръжения световен конфликт. Мнозина биха били доволни от свършената работа и цялата нова вселена, която се разгръща пред тях. Всички биха били доволни, че са преживели няколко сражения и могат да се приберат обратно в дома, но Екзюпери не е като всички. Единствената му мечта в този момент е да се върне при бойните си другари и отново да лети на самолет.

Част от тази мотивация идва с гръмките френски текстове, които подканват френските партизани да продължават да се борят с окупатора. В някои текстове присъстват гръмки слова като:

„Не разбирате ли, че саможертвата, рискът, лоялността към смъртта, това са поведения, които са допринесли много за установяване на благородството на човека.“

11exupery-inline1-500

Снимка: By Distributed by Agence France-Presse – NY Times online, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=25940327

И въпреки всички молби да се върне обратно на фронта, никой не позволявал на интелектуалеца да се сражава. Дежурните оправдания били, че е твърде стар за пилот, технологиите са се променили драстично от последния път, когато е летял и няма да бъде от полза на армията. Може би една от най-добрите причини е неговото изключително слабо здравословно състояние. Последното сражение нанася достатъчно тежки поражения на Антоан. Обкръжението на писателя също изказвало негативно мнение относно завръщането на фронта. Неговите приятелки (никой не знае колко точно са били) изпитвали разочарование, че могат да го изгубят. Освен това и неговата официална партньорка се притеснявала, но по-скоро за предстоящите по-сложни месеци, в които щяло да ѝ се налага да живее с офицерската заплата на своя партньор. Голяма част от поддръжниците на галистите (френско политическо движение) също се надявали, че Антоан няма да се върне на фронта, защото може да затвърди много сериозно престижа на генерал Жиро.

Никой не разбирал писателя, който искал да служи на страната си. И по тази причина, Екзюпери започнал да използва всички възможни връзки, които могат да влязат в употреба. Първо потърсил генерал Дулитъл (същият, който успява да бомбардира Япония след атаката на Пърл Харбър). Генералът ръководил 12-та ескадрила над Северна Африка и някои френски авиатори били именно в нея. След редица разправии и още разговори с генерал Жиро, Антоан най-накрая получава правото да лети отново за френската армия. През 1943 г. е мобилизиран и лети за Алжир, където ще се присъедини към II/33 група.

50francstexupery

Снимка: By Roger Pfund – Scanned from uploader’s collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=70557672

На 25 юни е повишен в чин майор и започват тренировките на новото поколение самолети P-38 Lightning с нов ескадрон, който тепърва започва да разучава военните маневри. ВВС предавали контролния лост само на пилоти под 30-годишна възраст. Самият самолет разполагал с невероятна маневреност и можел да се смята за най-добрия летателен апарат за времето си, но всичко това идва с цена в лицето на редица нови контролни уреди, които трябва да се следят много внимателно. Екзюпери, както вече казахме, е на 42 години и по-всичко личи, че може би няма да лети, но ще има място в кабината. Това пак не се понравило на французина и той отново започнал да дърпа връзките си и да настоява за контролна пилотска позиция.

На 21 юли, след редица скандали с ръководството, писателят най-накрая е на пилотския стол и прави обиколка над Южна Франция, където екипът заснема редица разузнавателни кадри. Цялата операция трае около 5 часа и 50 минути. Втората мисия е на 1 август и нещата се объркват много. Още по пътя един от двигателите се поврежда и екипажът трябва да се върне. По време на кацането, Екзюпери забравя да повиши налягането в хидравличните спирачки и с това се озовава в маслинова градина, отписвайки окончателно самолета.

Инцидентът го поставя в една много неизгодна позиция. Американските командири не само не харесват френския старец, но дори не искат да летят с него. Техният постоянен укор в очите не прави голяма услуга на колегата им. Екзюпери ставал все по-яростен и правил още по-безумни грешки. В един от случаите лети на височина от 7000 метра, вместо 2000 метра, както изисква контролната кула, при това без кислородна маска. Причината е, че пилотът объркал показанията за височина и гледал нещо съвсем различно в кабината. В друга маневра се спуснал твърде бързо за кацане и с това повредил крилата на самолета. Въпреки огромното си желание, Антоан не можел да се справи с всички технологии в самолета.

Никой не можел да свикне и на странностите му. На първата си мисия, прелитайки над френския Прованс, Антоан дава нареждане да се снима едно шато в Агай, където живеела сестра му. Очевидно актът на фотография бил мотивиран от носталгията за семейството, но ценната лента не трябвало да се хаби за обекти без никаква стратегичска стойност. След като успява да повреди своя P-38, командването вече не може да прави повече компромиси и заземява пилота.

Mechanized_P-38_conveyor_lines

Снимка: By http://afhra.maxwell.af.mil/photo_galleries/aaf_wwii_vol_vi/Photos/00910460_084.jpg. Originally from en.wikipedia; description page is/was here., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3062661

След като станало ясно, че в ръкава си няма повече козове и никой от добрите генерали не може да се застъпи за него, особено с постоянните рапорти за предотвратени катастрофи, Антоан решава да предприеме нова стратегия. Той потърси полковник Дън и лейтенант-полковник Грей (командирът на ескадрилата) и ги поканил в най-скъпия алжирски ресторант. Освен това говорил на английски, което се случвало много рядко за него. Когато седнали на масата, Антоан споделил следното:

„Искам да умра за Франция!“

Гостите му се спогледали и веднага попарили надеждите. Дън дал кратък и негативен отговор, докато неговия колега Грей добавил:
„Можеш да умреш за Франция, но няма да го направиш в американски самолет.“
Горките американци не знаели в какво се забъркват. Инатът на проклетия французин нямал граници. Докато бил в базата, Екзюпери получил покана да напише есе от няколко страници, които ще допълнят фотографията на Джон Филипс от списание Life. В замяна обаче, Антоан настоял медиите да притискат повече американската армия и да изискват възстановяване на правата му. След поредния скандал и доста изслушвания, Екзюпери получил разрешение за провеждането на 5 мисии.

Огромното желание не можело да компенсира липсата на опит и познаване на системата. Екзюпери не завършва 4-тата си мисия, защото има проблеми с кислородната си маска, а не 5-тата си мисия едва успява да се спаси от немски изтребител. Макар и проблемите да продължават, армията все пак решава да угоди на вече 44-годишния писател. Една от мисиите е именно на неговия рожден ден. Когато двигателят отново прави проблеми, Антоан лети толкова ниско над Италия, че германците не могат да повярват какво се случва и не смеят да го нападнат, защото вярват, че това е подвеждаща маневра. За жалост и двигателя не издържа дълго време и следва принудително кацане в Корсика. 7-та му мисия е над Алпите, 8-та мисия е над Анеси, 9-тата мисия отново е с маршрут към Алпите.

В този момент командира на ескадрилата капитан Рене Гавиоле отново пише на генерал Чамбе, че е време да пенсионират Екзюпери. Макар и французинът да се представял за най-опитния пилот в цялата ескадрила, дългите височинни полети го изморявали, а освен това не бил толкова добре със здравето. Молбите им не били чути и Екзюпери отново е в бомбардировача на 31 юли.
Историята се развива доста вълнуващо предния ден. Доволен от резултата, че отново ще лети, Антоан събира своите колеги и заедно отиват в близкия бар, където да хапнат, да се пошегуват и да се подготвят за мисията.

Saint_Exupery_exhibit_-_Air_&_Space_Museum,_Le_Bourget,_Paris,_France_(6)

Снимка: By Harry Zilber – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16190896

Пилотът е в много добра форма, шегува се, играят карти и всичко изглежда прекрасно. Според очевидци, Екзюпери си тръгва сравнително рано. Вечерната проверка показва, че към 1 и 30 през нощта, Антоан изобщо не е в стаята си. Офицер Жан Лелу чакал само това и веднага дал мястото на писателя на друг пилот, защото така или иначе се нарушава устава.

Сутринта на 31 юли, Екзюпери влиза в столовата и вижда лейтенант Дюриез с летателна униформа. След сериозен разрастващ се скандал, Дюриез отстъпва мястото си и няма нищо против гневното старче да лети. старият екипаж се качва на толкова желания P-38 F-5B N223 и излитат. Това е и последният път, когато някой вижда този самолет. Отговор няма цели 54 години. Никой не знае каква е съдбата на Екзюпери. Едва през октомври 1998 г. рибар от Марсилия успява да извади идентификационните плочки със своята рибарска мрежа. През 2000 г. водолази започват да се гмуркат и да търсят останките на самолета, който по техни изчисления е позициониран от остров Риу. Сред останките са открити някои части от самолета, както турбокомпресорът. Всички части са изложени в музея на авиацията в Париж. Със сигурност можем да кажем, че писателят е изпълнил своята мечта, колкото и безумна да е тя.

 
 
Коментарите са изключени