shareit

Андре Гиганта – борецът с български корени

| от |

Андре Рене Русимоф е едно много специално име в Холивуд и Световната федерация по кеч. Присъства и в рекордите на Гинес за най-голям професионален кечист (за неговото време), но преди да получи тази корона, Андре минава през много предизвикателства. Родителите му емигрират във Франция и са българинът Борис и неговата полска майка Мариана. Още в най-ранна възраст Андре показва, че страда от гигантизъм и достига височина от 191 сантиметра с тегло от 91 килограма.

Сред съучениците си е изглеждал доста впечатляващо, имайки предвид, че това са размерите му на 12-годишна възраст. Плановете за бъдещото „8 чудо на света“ са били да работи като фермер и по тази причина не възнамерявал да завършва гимназия. Докато е бил там, Русимоф показвал впечатляващи математически качества. Когато започнал да работи в семейната ферма, брат му обяснявал, че Андре вършил работата на трима души. Работил е и като дърводелец, но нито едно от тези занимания не носило особено щастие.

Спортната кариера започва някъде на 18-годишна възраст с преместването в Париж. Там е забелязан от местен промоутър на име Оберт Лагает. Размерите на Русимоф били достатъчно впечатляващи, за да бъде пропуснат на ринга. Понеже парите не стигали, бъдещият борец работил през деня като хамалин, а вечер тренирал колкото се може повече. През 1966 г. се оказва, че и Париж не е достатъчно голям за Андре, а и срещата с Франк Валойс позволява преследването на кариерата във Великобритания, Германия, Австрия, Нова Зеландия и дори Африка. Андре обикаля света и дори успява да дебютира в Япония, където кеч битките са сериозна традиция.

Jean_Ferré_-_Wrestling_Annual_n.4_-_1973

Снимка: By This work is in the public domain in the United States because it was published in the United States between 1924 and 1977 without a copyright notice. See Commons:Hirtle chart for further explanation. Note that it may still be copyrighted in jurisdictions that do not apply the rule of the shorter term for US works (depending on the date of the author’s death), such as Canada (50 p.m.a.), Mainland China (50 p.m.a., not Hong Kong or Macao), Germany (70 p.m.a.), Mexico (100 p.m.a.), Switzerland (70 p.m.a.), and other countries with individual treaties. – https://www.ebay.fr/itm/1973-Wrestling-Annual-4-Jean-Ferre-AKA-Andre-the-Giant-Rookie-magazine-LOOK/332599220659?hash=item4d707559b3:g:xJsAAOSwjR5auaDL:rk:39:pf:0, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=77024416

Първото име е „Чудовището Русимоф“. С Майкъл Надор бързо получава шампионския пояс за битки по двойки. Именно в Япония разбира, че страда от гигантизъм. Следващата спирка е Монреал, Канада през 1971 година. И докато почитателите искат да го гледат, промоутърите не могат да намерят достатъчно опоненти, с които да го изправят на ринга. Интересна загуба е тази от Аднан Ал-Кайзи. Не е ясно какви са били отношенията за този мач, но иракският професионален кечист успява да дръпне малко връзки със свой добър съученик, който да помогне за случването на спортното събитие. Името на добрия приятел е Саддам Хюсейн. С други думи, Андре е получил сериозна сума, за да се бори срещу човек с височина от 183 сантиметра и 116 килограма.

Най-накрая Андре стига до Винс Макмен, който официално заявява, че трябва да се промени визията на атлета. Вместо толкова пластичен и бърз, както е в началото, преди да напредне възрастта му, Андре трябва да бъде гигант с по-малко движения. Другата важна подробност е новият му прякор – Андре Гигантът. Официалният дебют на левиатана е на 26 март 1973 г. и представянето започва с победа над Бъди Улфи в Медисън Скеур Гардън. Феновете го обичат заради детското му излъчване и впечатляващата физика.

Интересен факт е, че Андре е част от програмата за двубои между борци и боксьори и се изправя срещу боксьора Чък Уепнър. Това е подгряването за специалната битка между Мохамед Али и Антонио Иноки. Трябва да отбележим, че Андре прави по-сериозното шоу и печели мача с изхвърлянето на боксьора извън ринга. През 80-те години кечистът успява да тушира Хълк Хоган и в онова време ролите са обърнати – Хълк Хоган е злодеят. В следващите години се оформя добра вражда и чак през 1987 г. Хоган успява да върне жеста на Андре и по този начин да стане един от малкото в историята, които могат да се похвалят с такава победа.

A__Destroyer__and_André_the_Giant_-_Wrestling_Revue_June_1973_page_18_(cropped)

Снимка: By This work is in the public domain in the United States because it was published in the United States between 1924 and 1977 without a copyright notice. See Commons:Hirtle chart for further explanation. Note that it may still be copyrighted in jurisdictions that do not apply the rule of the shorter term for US works (depending on the date of the author’s death), such as Canada (50 p.m.a.), Mainland China (50 p.m.a., not Hong Kong or Macao), Germany (70 p.m.a.), Mexico (100 p.m.a.), Switzerland (70 p.m.a.), and other countries with individual treaties. – https://www.ebay.com/itm/WRESTLER-Revue-June-1973-Andre-The-Giant-Bruno-King-Size-Sex-Symbol-Tells-All/302800186318?hash=item46804c2bce:g:~kEAAOSwesVbRDoL, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=76299465

Междувременно Винс Макмен оформя сериозно своята империя и започва да подписва договори с всички звезди, принуждавайки ги да се показват само в неговия формат. Французинът с български корени получава специални права и никой не го ограничава да пътува до Япония и да участва в спортните събития там. Размерите му трудно биха позволили да бъде контузен, но и това се случва, когато се изправя срещу „Монголския гигант“ Килър Кан. С височина от 191 сантиметра и 141 килограма, той поне можел да бъде в калибъра на Андре. Някои източници и до днес вярват, че Кан успява да счупи глезена на Андре, но истината е, че ден по-рано самият Русимоф успява сам да свърши тази работа.

Контузията позволява на сценаристите да развият тази история и да засилят сблъсъците между великаните. Феновете преиждат и се водят най-различни мачове, включително „Мач за монголска носилка“ – загубелият трябва да напусне ринга на носилка. И така историята се продава доста сериозно в САЩ и Япония. С размерите си, борецът трябва да се изправя само срещу други великани. Опитът вече е показал, че онези, които не са в тази категория могат да пострадат по-сериозно. Някои от най-великите пикове в кариерата са свързани с големите звезди на Винс Макмен. Русиноф се съгласява да стане злодей в следващия сезон и да се изправи срещу Хълк Хоган. След като сценаристите успяват да нажежат обстановката, двамата се разбират да излязат един срещу друг на Кеч Мания 3 през 1987 година. Преди това ще се бият в „Кралски сблъсък“, където дисквалификацията става само чрез изхвърлянето на опонента извън въжетата. Точно в този мач Русиноф вдига Хълк Хоган над въжетата и го изхвърля, заявявайки по-късно в интерюто, че е усетил значителна физическо надмощие.

Andre_the_Giant

Снимка: By Ethan – originally posted to Flickr as Andre the Giant, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6285913

В деня на прослувутия мач Андре тежи около 240 килограма. Теглото е постигнато в следствие на стрес и предишна операция на гърба. През цялото време Русиноф изпитва болка, защото костите му не могат да понесат това тегло и под своето бойно трико носи специален предпазен колан. За зрелището на всички, Хоган успява да вдигне Андре и да го тръшне на ринга. Години по-късно ще признае, че опонента му е тежал поне 320 килограма и цената за това зрелище е била разкъсването на плоския мускул в гърба. Напомняме на читателите, че всеки двубой се случва под сценарий и щом зрелището се оркестрира, враждите между атлетите могат да бъдат контролирани. Има една легенда, че дори Винс Макмен не е знаел какво се разбират неговите играчи. Истината е, че много по-рано Андре се съгласява да изгуби, защото не се е възстановил. Това разбира се не е краят на мачовете с Хълк Хоган, защото по онова време ефира не може да обиколи всеки американски дом.

Историята като кечист е впечатляваща, но по онова време всеки иска да използва услугите на великана. Последната поява на телевизионния екран е на Clash of the Champions XX, където Андре дава интервю. Следващата му спирка е киното. Там си партнира с Арнълд Шварцнегер във филма „Конан Разрушителя“, а най-паметната му роля е в „The Princess Bride“. Този филм бил особена гордост за него често носил копие в себе си навсякъде, за да го гледа, когато му остане свободно време. Последната му поява е във филма „Пазар за майки“ през 1994 година.

В личен план, френският атлет с български корени има една много впечатляваща черта – огромен почитател на алкохола. Поставените рекорди са завидни и според някои свидетели в интервали от 6 часа може да бъдат поети около 41 литра бира. На събитие от Кеч Мания, Андре изпил около 73 литра бира и този практичен рекорд бил потвърден от неговите колеги. За 9 часа, когато атлетите решили да се надпиват с бира Русимоф изпива около 116 бири. Носи се легенда, че Андре толкова често обичал да пийва, че най-голямата опасност обикновено била затискането от гиганта. С неговото впечатляващо тегло било много трудно някой да успее да го отмести, а може да си представите какво изпитва затиснатия левиатан. По време на снимките на „The Princess Bride“, полицията на Ню Йорк пуска полицаи под прикритие, които да следят Андре и да пазят околните от евентуално затискане.

Andre_and_Bobby_Heenan

Снимка: By John McKeon – Flickr: Andre and Bobby Heenan, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18876369

Пиянството също не било най-доброто срещано, но пък рядко човек е можел да види Андре разгневен. Гигантът имал невероятно добро сърце. Хората го описват като много внимателен и щедър човек. Приятелите му разказват, че атлетът обичал да плаща винаги сметките и дори плащал вечерите, когато е поканен като гост. Една вечер бил на маса с Шварцнегер и Уил Чембърлейн. Шварцнегер се опитал тихо да плати на сервитьорката, без да издава намеренията си на компанията, изпреварвайки Андре. Докато се опитвал да свърши тази работа, Андре и Уилт го вдигат и го слагат на покрива на колата му. Съществува и една друга интересна история от времето му в Канада. Една вечер Андре си пиел кротко в бара, когато четирима души започнали да му се подиграват за размерите. През цялата вечер очевидци разказват как Андре се е опитвал да ги игнорира, но дори и неговото волско търпение имало граници. След като побеснял и подгонил сеирджиите, те смело решили да се скрият в колата си и да избягат. В опитите да потеглят, Андре хваща автомобила им и го преобръща по таван, докато четиримата са вътре. Никой не подал жалба срещу него, а той самият решил да продължи да си пие кротко в бара.

Когато не се състезавал и не бил в светлината на прожекторите, Андре прекарвал времето си в собственото си ранчо в Северна Каролина. В повечето случаи пътувал и не можел да почива толкова много, но щом се завърнел, Андре предпочитал да прави големи веселия и вратите му винаги били отворени за приятели. Понеже не можел да пазарува, защото постоянно бил преследван от фенове, Андре преценил, че всички негови поръчки ще се случват по телефона. Хората с гигантизъм не успяват да живеят по-дълго от останалите. Андре е открит мъртав през януари 1993 г. в хотелската си стая в Париж. Прибира се, за да погребе баща си и докато е там, решил да остане за рождения ден на майка си. Лекарите установяват, че сърцето му е спряло през нощта. В завещанието си добродушният великан поискал да бъде кремиран и разпръснат над ранчото си. Всичките му пари и имущество отиват при единствената му дъщеря, с която се е виждал само няколко пъти през живота си.

 
 
Коментарите са изключени

Човекът, който успя да измери обиколката на Земята преди 2000 години

| от |

Днес ще ви разкажем за Ератостен от Кирине – човекът, който успя да измери обиколката на Земята (сравнително точно) преди повече от 2000 години.

Роден около 276 г. пр. н. е. в Кирине, Либия, Ератостен бързо се превръща в един от най-известните математици на своето време. Той е най-популярен с това, че успява да направи първото измерване на обиколката на Земята, за което знаем, което също така се оказва и забележително точно. (И да, на този етап хората вече знаеха от известно време, че Земята не е плоска.)

Ератостен успял да постигне това до голяма степен защото се образова в Атина. Там започва и популярността му като той се раздава в много различни области, включително поезия, астрономия и естествени науки. За заниманията му се говори толкова много, че Птолемей III от Египет решил да го покани в Александрия, за да учи сина му.

По-късно ще стане главен библиотекар на Александрийската библиотека, за което сигурно е много развълнуван, защото Александрийската библиотека по онова време е била световен център на знание, привличайки учени от целия познат свят. Ератостен дори се среща с хора като Архимед, докато работи там.

Вероятно именно там той прочита за любопитно събитие, което се случва в Сиене (сега Асуан, Египет) по време на лятното слънцестоене. Сиене е на юг от Александрия и по обяд слънцето грее директно над главата на човек и от него не пада сянка. Обаче Ератостен вижда, че в същия ден, в същия момент в Александрия колоните на сградите хвърлят сянка. Като добър математик, той решава да използва тази информация, за да направи няколко изчисления и да разбере обиколката на Земята.

Assouan

Асуан, 1857 г.

За да постигне това, Ератостен измерва сянката на обелиск на 21 юни по обед. Той открива, че слънцето е на около 7 градуса и 14 минути от идеалната си позиция директно над главата му и преценява, че тъй като Земята е извита, толкова по-голяма е кривата, толкова по-дълги ще бъдат сенките.

Въз основа на своите наблюдения той предполага, че Сиене трябва да лежи 7° 14′ по кривата от Александрия. Освен това той знаеше, че един кръг е 360 °, което означава, че резултатът от сметката му – 7° 14′ – е приблизително една петдесета от кръга. Следователно Ератостен смятал, че ако умножи разстоянието между Сиене и Александрия по 50, ще получи обиколката на Земята.

Остава му само да измери колко далеч е Сиене от Александрия. Той измерва това разстояние в стадии, за което днес няма точно преобразуване и затова не е напълно ясно коя версия на стадиа е използвал Ератостен, но въпреки това, известно ни е, че неговата сметка е забележително точна.

Има две теории за това как Ератостен изчислява разстоянието: първата е, че е наел човек да отиде от единия град до другия и да преброи колко стъпки прави. Втората е, че е чул, че една камила може да измине 100 стадии на ден, а с камила са били необходими около 50 дни, за да се стигне до Сиене. Каквато и да е истината, той преценява, че разстоянието между Сиене и Александрия е 5000 стадии. Ако това е така, използвайки неговата формула, земята има обиколка от 250 000 стадии.

Поради колебливите аспекти на измерването, което представлява стадията, историците смятат, че резултатът на Ератостен е бил с отклонение между 0,5% и 17%. Дори и грешката да е най-големият процент, той е поразително точен предвид силно нетехнологичния начин, с който подхожда. Но много учени смятат, че е вероятно той да е използвал египетската стадия (157,5 м), защото по това време е бил в Египет. Това би направило преценката му грешна само с около 1%.

Ancientlibraryalex

Александрийската библиотека

Имало е и предишни опити за откриване на обиколката на Земята (които не се считат за „първите споменати“, тъй като техните записи не оцеляват, но имаме препратки към тях), които стигат до цифрата 400 000 стадии, 150 000 повече от Ератостен, което очевидно е яростна грешка.

Въпреки че намирането на приблизителната обиколка на Земята вероятно е най-големият принос на Ератостен към науката, в никакъв случай не е единственият. За Ератостен също така се твърди, че създава начин за картографиране на познатия свят чрез начертаване на линии север-юг и изток-запад, което е на практика една ранна версия на географските ширини и дължини.

Освен това, Ератостен оцени разстоянието до слънцето и луната и измерва наклона на оста на Земята отново с удивителна точност. Също написва поемата „Хермес“, правилно очерта маршрута на Нил и открива защо Нил понякога прелива – въпрос, което тормози учените от векове. Той работи и по календар, който включва високосни години, а също така успява да пресметне и коригира датите на различни исторически събития като, например, обсадата на Троя.

 
 
Коментарите са изключени

Най-популярните афродизиаци през годините

| от |

През цялата история на човечеството хората са се опитвали да решат проблема с това да се представят добре пред партньора си или въобще да се стигне до представяне. По-долу ще ви разкажем за някои от изцяло естествените афродизиаци, които са се използвали през вековете.

Ambergris

Амбра

Един от най-ценените и известни афродизиаци в света е комбинация от части на калмари, мастни секрети и неприятните неща от червата на кита. Никой не знае със сигурност как тези неприятни неща се извличат от мрачния си затвор в системата на кита, но какво е най-популярното обяснение можете и сами да се сетите. Тези две съставки се смесват по естествен път и плуват в океана, докато не се озоват на брега. Затова най-добрата амбра всъщност е прекарала години, окислявайки се от комбинация от сол, въздух и слънце.

Ценна заради уникалния си провокиращ аромат, амбрата е силно търсена от производителите на парфюми и всякакви други ароматизирани неща. Всъщност амбрата с високо качество може да стигне цени от 20 долара за грам. Както можете да си представите, има силна индустрия в „лова“ на амбра и конкуренцията може да бъде жестока, каквато беше между тези двама търговци:

Преди няколко години Рос Шерман, дългогодишен събирач на амбра в Нова Зеландия, беше блъснат от автомобил на плажа Бейлис, шофиран от един от основните му конкуренти, Джон Джеймс Воданович. Шерман от своя страна го нападна с парче PVC тръба и избяга с леки наранявания.

Не е нужно обаче да рискуваме цялостта на телата си или да чакаме на плажа с месеци, за да се сдобием с амбър. Той е широко достъпен в парфюмерийните магазини в мола, защото се използва в Chanel Number 5, Balmain, Givenchy Amarige и Gucci Guilty. Точно така, тези марки използват гореспоменатите съставки в продуктите си.

Шоколад

Притежавайки уж мощни химикали, които действат на ума, уникалните качества на шоколада пораждат интригуващи въпроси относно способността му да възбужда животинското в хората. Първо, той съдържа триптофан, предшественик на серотонина, който е невротрансмитер и регулира настроението и сексуалното желание. Второ, той съдържа неврохимичния фенилетиламин (PEA) – естествен стимулант, известен като „молекулата на любовта“, защото предизвиква усещане за страст. Трето, шоколадът съдържа и анандамид – вещество, чието име произлиза от санскритската дума за блаженство, защото именно това е чувството, което провокира.

Но въпреки наличието на тези три съставки, учените като цяло отхвърлят твърдението, че шоколадът има някакъв физиологичен ефект върху сексуалната възбуда като отдават всякакъв ефект в тази посока на психологически фактори. Въпреки това, мнозина, особено в малко по-новата история, приписват на шоколада усилващите либидото сили.

Insam (ginseng)

Женшен

На китайски името му означава буквално „растението с мъжкия корен“, женшенът се използва като афродизиак от древни времена. В проучване от 2000 г. Nocerino и др. съобщават, че гинзенозидите в него отпускат половите органи у тестваните зайци (по добър начин), както и стимулират неврологични ефекти, благоприятстващи сексуалната активност. В доклада от проучването се заключава, че „антиоксидантните и органозащитни действия на женшена“ са свързани със засилената клетъчна активност, която влияе положително сексуалната активност и потентността.

Columbian mammoth

Рога и бивни

В историята като афродизиаци са били рекламирани и различни издатини по главите на животни заради фаличния им външен вид, включително бивни на нарвал и носорог и рога от еднорог .Въпреки че няма научни данни, които да подкрепят твърдението, че тези предмети подобряват любовта, проучванията показват, че рогът на носорога може да помогне за откриването на отрови. Понеже рогът е съставен почти изцяло от кератин и протеини, те реагират силно с всяка силна алкална среда като, например, отрова.

Osias Beert the Elder - Dishes with Oysters, Fruit, and Wine - Google Art Project

Стриди

Може би най-известната от афродизиакалните храни, стридите се хапват с цел подобряване на сексуалното желание и потентност поне от римско време. Има много теории защо те увеличават либидото, включително че приличат на женски гениталии (което, разбира се, е твърдение под всякаква критика). Донякъде по-правдоподобно е, че стридите са с високо съдържание на цинк, необходим за производството на определени хормони.

Научно е доказано, че само един аспект на стридите и другите двучерупчести мекотели увеличават сексуалната активност – тяхното богато съдържание на редките аминокиселини Д-аспартова киселина (D-AA) и N-метил-D-аспартат (NMDA). В експерименти учените демонстрират, че инжектирането на плъхове с D-AA и NMDA предизвиква производството на прогестерон и тестостерон съответно при женските и мъжките. Както казва един от изследователите: „Повишените нива на тези хормони в кръвта водят и до завишено сексуално желание“.

Тиква

Според People for the Ethical Treatment of Animals (PETA), мирисът на тиквен пай е доказано от научни изследвания, че увеличава притока на кръв към пениса с до 40% (когато е мирисът е в комбинация с лавандула). Това изследване обаче е на 15 години и никога не е проверявано, затова първоначалните му резултати са поставени под въпрос. Независимо от това, подобно на кедровите ядки и стридите, тиквените семки са пълни с цинк – елемент от жизненоважно значение за производството на тестостерон.

Скротуми

Няма да ви показваме снимка. Много култури твърдят, че яденето на половите карантии на животно, включително и самия полов орган, води до увеличено либидо. Например, в Азия се смята, че яденето на тигров или еленски пенис подобрява изпълненията в леглото. Според културните сведения „Смята се, че като се хранят с тези животински органи, хората поемат някои от силите на животното“. По същия начин, в дивия американски запад, яденето на тази част от бика, сервирана сурова или панирана/пържена, силно се препоръчва за подпомогнете на малкия каубой да се изправи отново на крака.

Lytta-vesicatoria

Испанска муха

Кой би си помислил, че изсушеното и намачкано тялото на мъничкия бръмбар Lytta vesicatoria ще произведе прах, който уголемява уретрата и превръща Робин в Батман? Но е вярно – много наблюдения потвърждават, че активната съставка на прахчето от испанска муха, кантаридин, действа ефективно за увеличаване на размера и продължителността на ерекцията. Въпреки това обаче, мухата не е популярен секс помощник и то по една много основателна причина – тя е смъртоносно отровна дори в малки количества.

Yohimbine-3D-balls-Trans

Йохимбин

Добиван от кората на вечнозелено дърво, което расте в Габон, Камерун и Демократична република Конго, йохимбинът традиционно се използва за лечение на всичко – от проказа до еректилна дисфункция. Смята се, че неговите стимулиращи свойства, включително увеличаване на производството на норепинефрин и адреналин в организма, повишават сексуалната възбуда.

Според WebMD йохимбинът, увеличава притока на кръв и нервните импулси в мъжки и женски полови органи. Въпреки това Националният център за алтернативна медицина (NCCAM) предупреждава: „Не е известно дали йохимбинът помага за някакво здравословно състояние, тъй като не са проведени клинични изпитвания върху кората или нейния екстракт“.

 
 
Коментарите са изключени

Музикални хроники: Да създадеш Pink Floyd и да се оттеглиш – блясъкът и лудостта на Сид Барет

| от Тодор Ковачев |

През пролетта на 1967 г. Pink Floyd вече се оформяли като лидери на психеделичния рок – непознат жанр, който скоростно си проправял път към популярната култура.

Фронтмен и основен композитор и текстописец на бандата бил странникът с безкрайно богат вътрешен свят Сид Барет, а оригиналната формация включвала още басиста Роджър Уотърс, барабаниста Ник Мейсън и клавириста Ричард Райт.

Хипнотизиращият дебютен сингъл на четворката Arnold Layne ги изстрелял в топ 20 на Великобритания, а концертите им били единствено по рода си изживяване с иновативна употреба на квадрофонична звукова система за обемен звук, заслепяващи светлинни ефекти и дори машина за мехури.

В онзи период творческата енергия на бандата се дължала на изобретателността на нейния фронтмен, добил култов статут с опияняващия глас, оригиналния китарен звук с богато внедрени китарни ефекти, и разбира се, с текстовете на песните. Тези загадъчни текстове, пропити с мистицизъм, с влияния от Шекспир до Едуард Лиър, и едновременно с това с прозираща неподправена детска наивност, повеждали слушателите към неизследвани до момента музикални територии.

gettyimages-593325439-594x594

Веднага си проличавало, че Сид Барет е човек, изпреварил времето си, но за съжаление днес той е запомнен не само като пионер на психеделичния рок и основател на легендарните Pink Floyd. Запомнен е и с потъването в тихата лудост и тоталното отцепничество през последните 30 години от своя живот, с усамотяването в градината и тихия си квартал, със загубата на интерес към музиката.

Сид бил второто най-малко от общо пет деца в своето уважавано семейство от средната класа. Неговият баща д-р Артър Макс Барет бил известен патолог, но Сид рано се насочил към изкуството и се захванал с рисуване и с актьорство в училищния състав. Запалил се и по емблематичния за бийт поколението роман „По пътя“ на Джак Керуак.

Същите увлечения, които го повели към великите му музикални търсения, за съжаление белязали и пропадането му към пълно усамотение и отделяне от останалите от Pink Floyd.

През 1965 г., тъкмо когато четворката намирала своя музикален стил, Барет вече бил открил стимулиращите ефекти на синтетичния наркотик LSD.

gettyimages-85510803-594x594

Употребата на еуфористични вещества била сред главните причини за промяната в насоката на групата. Pink Floyd (название, спонтанно измислено от Барет като комбинация от имената на двама блус музиканти, Пинк Андерсън и Флойд Каунсъл) постепенно се отдалечавали от свиренето на кавър версии на R&B песни, които още безброй много прохождащи групи имитирали. Експериментирането с непознати звуци и съчетаването им с текстовете на Барет (произлезли сякаш от безконечни алтернативни пространства под влиянието на LSD) бързо спечелило вниманието на публиката и на звукозаписните компании.

Но точно когато Pink Floyd били представяни като следващото голямо явление на британския рок, Сид Барет загубил крехката си връзка с реалността под влиянието на наркотиците.

Неговият стар приятел Дейвид Гилмор, който впоследствие го заменил в Pink Floyd, за да се превърне на свой ред в легенда от най-славните времена на групата, ясно забелязал „изключването“ на Сид. През май 1967 г., по време на записите на втория сингъл на бандата See Emily Play, Гилмор се отбил в студиото и заварил странна гледка.

“Сид изобщо не осъзнаваше, че съм там и просто гледаше с празен поглед. По-късно се научих да разпознавам този поглед много добре, но именно в онзи момент нещата се промениха. Беше шок, той беше различен човек”.

gettyimages-92951667-594x594

Покрай постоянните тревоги за здравето на техния приятел и творчески лидер, Pink Floyd всъщност процъфтявали, а See Emily Play станала по-голям хит и от Arnold Layne и стигнала номер 6 в британските класации. А Барет вече бил написал редица брилянтни песни за дебютния албум The Piper at the Gates of Dawn. Ту абсурдни, ту стъписващо задълбочени и интроспективни, текстовете му не спирали да поразяват, докато той самият потъвал безвъзвратно в собствения си вътрешен свят.

Скоро след като албумът изникнал по рафтовете на музикалните магазини в началото на август 1967 г., състоянието на Барет започнало да причинява непреодолими главоболия на другите от бандата. Pink Floyd трябвало да откажат участието си на Националния фестивал по джаз и блус поради „нервно изтощение“ на фронтмена.

През есента Floyd поели на първото си американско турне, но публичните появи на Барет представлявали огромен проблем. По време на концерт в Сан Франциско той просто стоял на сцената и разстройвал струните на китарата си. В няколко телевизионни участия единствено се взирал кататонично във водещите. Притеснени, мениджърите на групата прекратили турнето, за да избегнат повече срамни случки. В същия период от Барет се очаквало и да напише по-успешен следващ сингъл от See Emily Play.

gettyimages-74798482-594x594

Scream Thy Last Scream и Vegetable Man били счетени за твърде мрачни, за да бъдат издадени като сингли и в крайна сметка Apples and Oranges била избрана в средата на ноември, но не била толкова запомняща се като предните песни и не стигнала до чартовете.

Горе-долу по това време Pink Floyd поели на турне из Великобритания, но Сид Барет продължавал да внася напрежение, като дори отказвал да излезе от буса на групата или си тръгвал преди началото на концертите. След един провален коледен концерт, бандата се свързала с Дейвид Гилмор, който тогава бил фронтмен на друга група, Joker’s Wild.

Китаристът и певец получил предложението да стане пети член на Pink Floyd. Надеждите на останалите, че случващото се с Барет ще е просто фаза, която ще премине, оставали напразни и те трябвало да взимат радикални решения.

Първоначално искали да задържат Сид в бандата и той единствено да пише песните, без да бъде част от активния концертен живот. Но и това нямало как да сработи. През март 1968 г. Барет вече бил изключен от групата, която създал и чийто уникален облик оформил.

В рамките на няколко години Pink Floyd, възпламенени от композициите на Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор, се превърнали във величия на рок музиката с безпрецедентен статут и до днес. Предстояла им дълга и все толкова заплетена история на триумфи и конфликти – но вече без участието на Барет.

gettyimages-109767872-594x594

Самият Сид Барет започнал кратка самостоятелна кариера и издал два албума, но в началото на 70-те прекратил музикалните си занимания, завърнал се в родния Кеймбридж и там се отдал на другите си любими дейности, градинарство и рисуване.

Гилмор до последно продължил да свири заедно с него на някои от участията му след раздялата с Floyd, а после се грижел и полагащите се постъпления на бандата от авторски права да достигат до Барет (падали му се около 200 хил. долара годишно).

Докато бившият фронтмен водел своя отшелнически живот, групата написала своя девети студиен албум Wish You Were Here специално за него. По време на записите Барет изненадващо посетил студиото на Floyd и чул вдъхновената от живота му песен Shine On You Crazy Diamond.

Тогава 29-годишният Барет, напълнял, гологлав и с изцяло обръснати вежди, бил неузнаваем и първоначално останалите дори не го познали. С изключение на една съвсем кратка среща между него и Уотърс няколко години по-късно, това бил последният път, когато Сид Барет се срещнал с който и да е от Pink Floyd.

gettyimages-51156063-594x594

Пионерът на психеделичния рок продължил усамотението си, а през 2006 г. почина от рак на панкреаса. За феновете той ще остане нереализираният гений от златната епоха на рока и човекът, запалил искрата на Pink Floyd, само за да пропадне в бездната, сякаш издълбана от собствената му поглъщаща музика.

Такава се оказа странната съдба на Сид Барет – да вдъхнови за десетилетия напред може би най-великата банда в историята, но не и да изживее успеха й.

 
 
Коментарите са изключени

Хроники на високи обороти: Колин Макрей – първо място или никакъв финиш

През 1968 г. в Ланарк се ражда едно име, което много сериозно ще промени световния рали шампионат. Синът на Джими Макрей, Колин е запален по високите скорости от самото начало. Първоначално започва своята кариера с кросови мотори, а след това решава да заложи на четирите колела. Той наследява таланта на баща си, след като брат му предпочита да се занимава със спорт. Когато започва своята рали кариера през 1986 г. се налага да се изправи срещу родните виртуози в Шотландския шампионат. Само две години по-късно ще го спечели, а през 1987 г. вече прави своя дебют на световната сцена. Великобританският шампионат е спечелен през 1991 г. и 1992 г. и остава завинаги запомнен в опитите си да спечели рали Швеция, но накрая се оказва, че гумите не издържат на напрежението.

Следващата година пристига във Финландия – маршрутът на ралито е осеян с редица скокове и доста пилоти правят впечатляващи и опасни катастрофи. Колин праволинейно спазва правилата и полита като птица със своето Subaru. Прави тази грандиозна каскада още на тренировките. А седемкратното превъртане и до ден днешен може да се види в интернет.

Бедното Subaru Legacy трябва да бъде пенсионирано, а механиците подготвят резервния автомобил. Колин така и не осъзнава, че трети опит няма да има, но още на следващата тренировка успява да сцепи дърво на половина, прелитайки със своята машина. До някаква степен екипът не бил чак толкова ядосан, все пак всички знаели, че се изисква смелост, за да се натиска педала до ламарината, а и славата, че отборът му е един от най-скъпите в закупуването на резервни части е до някаква степен привилегия. Проблемът бил, че Колин просто не обича да слуша своя навигатор.

Colin McRae

Колкото и опитен човек да му изпратят, той винаги се стараел да го превърти няколко пъти с колата. Subaru знаели, че могат да опитомят шотландеца и да го превърнат в пилот, големият въпрос бил свързан с количеството автомобили, които са готови да похарчат. Отговорът  щял да бъде даден още през следващата година на ралито в Нова Зеландия. Там най-накрая печели и дава надежда на отбора. Изковаването на вниманието и кръщаването на неговото участие като „Мак Атаката“ го прави още по-труден за премахване.

Всеки отбор можел да намери достатъчно бърз пилот, но не всеки можел да си позволи Колин – лудият човек зад волана, който винаги кара на ръба на сериозните инциденти. През следващата година дори получава прякора Колин МакКраш. С шеги и закачки успява да вземе титлата през 1995 година зад волана на Subaru Impreza. Математически погледнато, това е годината, в коятко Колин печели само две ралита – Нова Зеландия и Великобритания.

Colin McRae manouvers his Subaru Impreza through S

През останалото време просто се забавлява зад волана и не преследва победи. Във Великобритания показва, че няма да остави титлата в ръцете на своя колега и пришпорва до предела своя японски звяр. Печели с 5 точки разлика. Това е и годината, в която японците печелят 1-во и 2-ро място при шофьорите, както и първо място при конструкторите.

Шотландецът става и първият човек от острова, който печели титлата. Макрей има заслуги за сериозния пробив на Subaru във Великобритания, той е лицето, което показва, че тази марка може да предложи сериозни качества и в резултат на това се представя повече от брилянтно. През следващите две години ще завършва на втора позиция, но за него самия това не е от особено значение. През 1997 година ще спечели повече състезания от всеки друг и само за една точка се разминава с титлата. От 1999 година започва да мисли къде да продължи с предизвикателствата, след като Subaru не носи това мечтано удоволствие.

World Rally Championship X

Шотланденцът се позиционира зад волана на Ford Focus през следващия сезон и с това започва голямото ходене по мъките. Возилото не е изчистено от грешки, Макрей финишира първи само на две ралита – Кения и Португалия. През следващата година прави същото в Испания и Акропол. Резултатите са доста интересни. Новият пилот иска да постигне невероятни успехи, но за жалост Focus-ът е с характер, а и Макрей изобщо не прощава грешките и от време на време успява да превърне поверената машина в скрап.

Появяват се и игри неговото име и до днес са еталон за качество, шотланденцът вече е готов да хвърли кърпата и просто да се откаже от американския бранд. Тази саможертва е доста сериозна, особено след като е работил усилено с механиците за разработването на конкурентна машина. На последното състезание изпуска линията с 15 сантиметра и прави поредната впечатляваща катастрофа. През 2002 година американският отбор вече се отказва и прекратява договора му – облекчение и за двете страни.

Colin McRae of Great Britain drives his Citroen Xsara

Не може да бъде особено пожален, след като по слухове се твърди, че годишната му заплата е била около 5 милиона паунда. Това обяснява и защо шотландецът толкова е искал да остане в екипа, но спекулациите не могат да бъдат потвърдени. Денят, в който Ford отписват Колин, Citroen подписват. Французите идват с огромни планове за победа и в началото на 2003 г. заявяват, че са събрали мечтания отбор. Сайнц, Льоб и Макрей ще бъдат зад волана на новото поколение Citroen, компанията представя невероятни бъдещи и планове и всичко това в името на френския флаг.

В Монте Карло стратегията заработва. Citroen финишира 1-2-3 място и всички са на крака. Друг финиш за шотландеца няма да има. В края на сезона е на далечното 7-мо място. Правилата се променят и много скоро се забранява на един отбор да притежава толкова звезди под крилото си и от три коли, Citroen са принудени да използват само две. Колин е помолен да напусне.

gettyimages-2384645-594x594

Приказката приключва някъде през 2003 година с последният му шампионат. Опитите му да се върне обратно в Subaru отново нямат успех – компанията е предпочела да наеме млади пилоти. Следващите ангажименти са няколко участия в ралито Париж-Дакар и там отново има прояви и каскади, но пък в Льо Ман се справя добре зад волана на Ferrari 550-GTS Maranello.

След кратка пауза от ралитата се появява чешкият отбор на Skoda. Господата искат да направят фурор на пистата, но за жалост имат нужда от водач и  г-н Маккраш е свободен. Проблемът, както обикновено, се оказва във връзката между колата и пилота. Шотланденцът много добре знае как да спечели ралита, но за жалост не получава правилните инструменти. В Австралия дълго време се бори за второто място, когато съединителят на колата се чупи.

Wales Rally GB

През 2006 година, докато стяга багажа за новия сезон с Fabia вече няма пари. Все пак получава възможност да се състезава отново за френския Citroen. Положението там не е особено розово, но след като Льоб е в болницата с пукнато рамо, Колин трябва да спечели колкото се може повече точки за отбора Kronos. Тичането с неудобни обувки е точно толкова приятно за Колин, колкото и битката с френски автомобил. Мисията му е да спечели колкото се може повече точки, неговата Xsara се предава заради дефектен алтернатор и обвиненията политат. Тогава става ясно, че ралитата може би няма да бъдат в неговото портфолио.

Вместо това насочва вниманието си към по-сериозните преходи като Дакар, но за жалост идва 15 септември 2007 година. Последният ден на Колин Макрей приключва с хеликоптер, вместо кола. Автомобилният състезател губи контрола над летателния апарат и се разбива на километър и половина от своя дом. Дори и да не печели много титли, нито да достига успехите на Льоб, Колин може да се похвали като един от най-агресивните пилоти, готов на всичко, за да спечели или просто да счупи автомобила си. Макрей загива на 39 години, очаквайки завръщането си в Париж-Дакар.

 
 
Коментарите са изключени