shareit

Андре Гиганта – борецът с български корени

| от |

Андре Рене Русимоф е едно много специално име в Холивуд и Световната федерация по кеч. Присъства и в рекордите на Гинес за най-голям професионален кечист (за неговото време), но преди да получи тази корона, Андре минава през много предизвикателства. Родителите му емигрират във Франция и са българинът Борис и неговата полска майка Мариана. Още в най-ранна възраст Андре показва, че страда от гигантизъм и достига височина от 191 сантиметра с тегло от 91 килограма.

Сред съучениците си е изглеждал доста впечатляващо, имайки предвид, че това са размерите му на 12-годишна възраст. Плановете за бъдещото „8 чудо на света“ са били да работи като фермер и по тази причина не възнамерявал да завършва гимназия. Докато е бил там, Русимоф показвал впечатляващи математически качества. Когато започнал да работи в семейната ферма, брат му обяснявал, че Андре вършил работата на трима души. Работил е и като дърводелец, но нито едно от тези занимания не носило особено щастие.

Спортната кариера започва някъде на 18-годишна възраст с преместването в Париж. Там е забелязан от местен промоутър на име Оберт Лагает. Размерите на Русимоф били достатъчно впечатляващи, за да бъде пропуснат на ринга. Понеже парите не стигали, бъдещият борец работил през деня като хамалин, а вечер тренирал колкото се може повече. През 1966 г. се оказва, че и Париж не е достатъчно голям за Андре, а и срещата с Франк Валойс позволява преследването на кариерата във Великобритания, Германия, Австрия, Нова Зеландия и дори Африка. Андре обикаля света и дори успява да дебютира в Япония, където кеч битките са сериозна традиция.

Jean_Ferré_-_Wrestling_Annual_n.4_-_1973

Снимка: By This work is in the public domain in the United States because it was published in the United States between 1924 and 1977 without a copyright notice. See Commons:Hirtle chart for further explanation. Note that it may still be copyrighted in jurisdictions that do not apply the rule of the shorter term for US works (depending on the date of the author’s death), such as Canada (50 p.m.a.), Mainland China (50 p.m.a., not Hong Kong or Macao), Germany (70 p.m.a.), Mexico (100 p.m.a.), Switzerland (70 p.m.a.), and other countries with individual treaties. – https://www.ebay.fr/itm/1973-Wrestling-Annual-4-Jean-Ferre-AKA-Andre-the-Giant-Rookie-magazine-LOOK/332599220659?hash=item4d707559b3:g:xJsAAOSwjR5auaDL:rk:39:pf:0, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=77024416

Първото име е „Чудовището Русимоф“. С Майкъл Надор бързо получава шампионския пояс за битки по двойки. Именно в Япония разбира, че страда от гигантизъм. Следващата спирка е Монреал, Канада през 1971 година. И докато почитателите искат да го гледат, промоутърите не могат да намерят достатъчно опоненти, с които да го изправят на ринга. Интересна загуба е тази от Аднан Ал-Кайзи. Не е ясно какви са били отношенията за този мач, но иракският професионален кечист успява да дръпне малко връзки със свой добър съученик, който да помогне за случването на спортното събитие. Името на добрия приятел е Саддам Хюсейн. С други думи, Андре е получил сериозна сума, за да се бори срещу човек с височина от 183 сантиметра и 116 килограма.

Най-накрая Андре стига до Винс Макмен, който официално заявява, че трябва да се промени визията на атлета. Вместо толкова пластичен и бърз, както е в началото, преди да напредне възрастта му, Андре трябва да бъде гигант с по-малко движения. Другата важна подробност е новият му прякор – Андре Гигантът. Официалният дебют на левиатана е на 26 март 1973 г. и представянето започва с победа над Бъди Улфи в Медисън Скеур Гардън. Феновете го обичат заради детското му излъчване и впечатляващата физика.

Интересен факт е, че Андре е част от програмата за двубои между борци и боксьори и се изправя срещу боксьора Чък Уепнър. Това е подгряването за специалната битка между Мохамед Али и Антонио Иноки. Трябва да отбележим, че Андре прави по-сериозното шоу и печели мача с изхвърлянето на боксьора извън ринга. През 80-те години кечистът успява да тушира Хълк Хоган и в онова време ролите са обърнати – Хълк Хоган е злодеят. В следващите години се оформя добра вражда и чак през 1987 г. Хоган успява да върне жеста на Андре и по този начин да стане един от малкото в историята, които могат да се похвалят с такава победа.

A__Destroyer__and_André_the_Giant_-_Wrestling_Revue_June_1973_page_18_(cropped)

Снимка: By This work is in the public domain in the United States because it was published in the United States between 1924 and 1977 without a copyright notice. See Commons:Hirtle chart for further explanation. Note that it may still be copyrighted in jurisdictions that do not apply the rule of the shorter term for US works (depending on the date of the author’s death), such as Canada (50 p.m.a.), Mainland China (50 p.m.a., not Hong Kong or Macao), Germany (70 p.m.a.), Mexico (100 p.m.a.), Switzerland (70 p.m.a.), and other countries with individual treaties. – https://www.ebay.com/itm/WRESTLER-Revue-June-1973-Andre-The-Giant-Bruno-King-Size-Sex-Symbol-Tells-All/302800186318?hash=item46804c2bce:g:~kEAAOSwesVbRDoL, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=76299465

Междувременно Винс Макмен оформя сериозно своята империя и започва да подписва договори с всички звезди, принуждавайки ги да се показват само в неговия формат. Французинът с български корени получава специални права и никой не го ограничава да пътува до Япония и да участва в спортните събития там. Размерите му трудно биха позволили да бъде контузен, но и това се случва, когато се изправя срещу „Монголския гигант“ Килър Кан. С височина от 191 сантиметра и 141 килограма, той поне можел да бъде в калибъра на Андре. Някои източници и до днес вярват, че Кан успява да счупи глезена на Андре, но истината е, че ден по-рано самият Русимоф успява сам да свърши тази работа.

Контузията позволява на сценаристите да развият тази история и да засилят сблъсъците между великаните. Феновете преиждат и се водят най-различни мачове, включително „Мач за монголска носилка“ – загубелият трябва да напусне ринга на носилка. И така историята се продава доста сериозно в САЩ и Япония. С размерите си, борецът трябва да се изправя само срещу други великани. Опитът вече е показал, че онези, които не са в тази категория могат да пострадат по-сериозно. Някои от най-великите пикове в кариерата са свързани с големите звезди на Винс Макмен. Русиноф се съгласява да стане злодей в следващия сезон и да се изправи срещу Хълк Хоган. След като сценаристите успяват да нажежат обстановката, двамата се разбират да излязат един срещу друг на Кеч Мания 3 през 1987 година. Преди това ще се бият в „Кралски сблъсък“, където дисквалификацията става само чрез изхвърлянето на опонента извън въжетата. Точно в този мач Русиноф вдига Хълк Хоган над въжетата и го изхвърля, заявявайки по-късно в интерюто, че е усетил значителна физическо надмощие.

Andre_the_Giant

Снимка: By Ethan – originally posted to Flickr as Andre the Giant, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6285913

В деня на прослувутия мач Андре тежи около 240 килограма. Теглото е постигнато в следствие на стрес и предишна операция на гърба. През цялото време Русиноф изпитва болка, защото костите му не могат да понесат това тегло и под своето бойно трико носи специален предпазен колан. За зрелището на всички, Хоган успява да вдигне Андре и да го тръшне на ринга. Години по-късно ще признае, че опонента му е тежал поне 320 килограма и цената за това зрелище е била разкъсването на плоския мускул в гърба. Напомняме на читателите, че всеки двубой се случва под сценарий и щом зрелището се оркестрира, враждите между атлетите могат да бъдат контролирани. Има една легенда, че дори Винс Макмен не е знаел какво се разбират неговите играчи. Истината е, че много по-рано Андре се съгласява да изгуби, защото не се е възстановил. Това разбира се не е краят на мачовете с Хълк Хоган, защото по онова време ефира не може да обиколи всеки американски дом.

Историята като кечист е впечатляваща, но по онова време всеки иска да използва услугите на великана. Последната поява на телевизионния екран е на Clash of the Champions XX, където Андре дава интервю. Следващата му спирка е киното. Там си партнира с Арнълд Шварцнегер във филма „Конан Разрушителя“, а най-паметната му роля е в „The Princess Bride“. Този филм бил особена гордост за него често носил копие в себе си навсякъде, за да го гледа, когато му остане свободно време. Последната му поява е във филма „Пазар за майки“ през 1994 година.

В личен план, френският атлет с български корени има една много впечатляваща черта – огромен почитател на алкохола. Поставените рекорди са завидни и според някои свидетели в интервали от 6 часа може да бъдат поети около 41 литра бира. На събитие от Кеч Мания, Андре изпил около 73 литра бира и този практичен рекорд бил потвърден от неговите колеги. За 9 часа, когато атлетите решили да се надпиват с бира Русимоф изпива около 116 бири. Носи се легенда, че Андре толкова често обичал да пийва, че най-голямата опасност обикновено била затискането от гиганта. С неговото впечатляващо тегло било много трудно някой да успее да го отмести, а може да си представите какво изпитва затиснатия левиатан. По време на снимките на „The Princess Bride“, полицията на Ню Йорк пуска полицаи под прикритие, които да следят Андре и да пазят околните от евентуално затискане.

Andre_and_Bobby_Heenan

Снимка: By John McKeon – Flickr: Andre and Bobby Heenan, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18876369

Пиянството също не било най-доброто срещано, но пък рядко човек е можел да види Андре разгневен. Гигантът имал невероятно добро сърце. Хората го описват като много внимателен и щедър човек. Приятелите му разказват, че атлетът обичал да плаща винаги сметките и дори плащал вечерите, когато е поканен като гост. Една вечер бил на маса с Шварцнегер и Уил Чембърлейн. Шварцнегер се опитал тихо да плати на сервитьорката, без да издава намеренията си на компанията, изпреварвайки Андре. Докато се опитвал да свърши тази работа, Андре и Уилт го вдигат и го слагат на покрива на колата му. Съществува и една друга интересна история от времето му в Канада. Една вечер Андре си пиел кротко в бара, когато четирима души започнали да му се подиграват за размерите. През цялата вечер очевидци разказват как Андре се е опитвал да ги игнорира, но дори и неговото волско търпение имало граници. След като побеснял и подгонил сеирджиите, те смело решили да се скрият в колата си и да избягат. В опитите да потеглят, Андре хваща автомобила им и го преобръща по таван, докато четиримата са вътре. Никой не подал жалба срещу него, а той самият решил да продължи да си пие кротко в бара.

Когато не се състезавал и не бил в светлината на прожекторите, Андре прекарвал времето си в собственото си ранчо в Северна Каролина. В повечето случаи пътувал и не можел да почива толкова много, но щом се завърнел, Андре предпочитал да прави големи веселия и вратите му винаги били отворени за приятели. Понеже не можел да пазарува, защото постоянно бил преследван от фенове, Андре преценил, че всички негови поръчки ще се случват по телефона. Хората с гигантизъм не успяват да живеят по-дълго от останалите. Андре е открит мъртав през януари 1993 г. в хотелската си стая в Париж. Прибира се, за да погребе баща си и докато е там, решил да остане за рождения ден на майка си. Лекарите установяват, че сърцето му е спряло през нощта. В завещанието си добродушният великан поискал да бъде кремиран и разпръснат над ранчото си. Всичките му пари и имущество отиват при единствената му дъщеря, с която се е виждал само няколко пъти през живота си.

 
 
Коментарите са изключени

Най-далечното убийство със снайпер

| от |

В цялата история на съвременната война, рекордът за най-дълго потвърдено убийство със снайпер бавно се увеличава все повече и повече с напредването на новите технологии. Към момента на писането на текста, носителят на този рекорд е британският снайперист Крейг Харисън, който дори чупи предишния рекорд два пъти в един ден, когато успява да порази две вражески цели с два последователни изстрела от невероятното разстояние от 2474 метра. Това са 20,6 футболни игрища. Изстрелите са от толкова далечно разстояние, че на куршума са му нужни около три секунди, за да достигне целта.

Крейг Харисън, CC BY 4.0

Ефрейтор на коня Крейг Харисън прави своя рекорден изстрел през ноември 2009 г., докато се намира в провинция Хелманд в южен Афганистан. Харисън разбра, че е поставил нов рекорд едва след като се връща вкъщи през 2010 г. Разстоянието, от което той стреля, което беше измерено и потвърдено чрез GPS, изумява до такава степен началниците му в Министерството на отбраната, че те публикуват подробностите за изстрела му почти веднага след като се прибра във Великобритания и дори му дават разрешение да прави интервюта по тази тема из всички световните медии.

Сега ще поговорим и за обстоятелствата около рекордния изстрел. На Харисън се налага да прикрива с огън командира си и членове на афганистанската национална армия, които в този момент са под засада от двама въстаници. Според Харисън бунтовниците са въоръжени с картечница ПКМ, с която са приковали войниците по такъв начин, че той има много малко време да прецени ситуацията и впоследствие да стреля, за да спре атаката им.

С помощта на своя спотър, Клиф О’Фаръл (който между другото не е никак обучен за позицията на спотър), и 9 пробни изстрела, за да добие по-ясна представа за точното разстояние, Харисън се прицелва и натисна спусъка за десети път, изстрелвайки куршум .338 Lapua Magnum, който улучва картечаря в корема и го убива. Другият бунтовник, които дори не чува, когато изстрелът се произвежда, се пресяга да поеме контрол над вече свободната картечница. Той обаче е ударени от втори куршум, изстрелян от Харисън. След като убива и двамата бунтовници, Харисън дръпна спусъка един последен път, за да счупи самата картечница.

L115A3 sniper rifle

Далекобоен снайпер модел L115A3

И така Харисън не само счупи предишния рекорд от 2,42 километра (поставен през 2002 г. отново в Афганистан), постигнат от канадеца Роб Фурлонг, който ползва снайпер McMillan-Tac 50, но и го прави на практика 3 пъти подред, без да пропусне – по двамата бунтовници и накрая по техния картечница.

Tac50white1

McMillan-Tac 50

И ако това не е достатъчно впечатляващо – оказва се, че тези изстрели са около 914 метра извън бойния обхват на пушката на снайпериста. Харисън коментира ситуацията със скромното и сравнително лаконично: „Условията бяха перфектни, нямаше вятър, времето беше меко, видимост беше ясна“.

Интересното е, че въпреки интервютата, които дава по тази тема, всъщност не трябва да знаем истинското име на Харисън. В официалните правила на Министерството на отбраната се посочват, че самоличността на снайперистите (независимо колко интервюта дават и колко стават известни), никога не трябва да се разкрива публично, тъй като те бързо могат да станат основни на хора, решили да отмъстят. Харисън, разбира се, е добре запознат с това правило и се съглася да говори с медиите само при условието, че самоличността му няма да бъде разкрита и че ще му дадат псевдоним. Въпреки това, по причини, които не са особено ясни, МО никога не прилага това ограничение върху нито един от медиите, с които Харисън говори, и съответно всички пускат материалите си, в които Крейг Харисън е назован с истинското му име, като някои от тях дори пишат къде живее…

Полицията бързо предупреждава снайпериста и семейството му, че са изложени на опасност след като историята излиза. За да защити жена си, дъщеря си и себе си, на Харисън, не му останал друг избор, освен да се премести. Това от своя страна, разбира се, изисква съпругата му да напусне работата си, а дъщеря му да напусне училище в средата на годината. 

Съвсем разбираемо, Харисън доста се разстройва от това, че името му е по новините и по вестниците, при условие изрично му е казано, че няма да стане така. Затова той си търси правата и иска от Министерството на отбраната компенсация за това, че по тяхна грешка мерниците на лошите в момента са насочени към семейството му и за покриване на разходите по преместването. По-късно той получи награда от 100 000 паунда (около 156 000 долара) за бедите си.

 
 
Коментарите са изключени

Великите любовни истории: Маркиз дьо Сад и … Маркиз дьо Сад: Любовният танц на един благородник с чудовищното му либидо

| от Мая Вуковска |

Красотата – явление просто и понятно, а грозотата – нещо необичайно. Извратеното въображение винаги предпочита немислимото и необикновеното, а не простото и обичайното.

Маркиз дьо Сад

Ако си мислите, че след като сте прочели “50 нюанса сиво”, вече знаете всичко за нестандартния секс, значи сте много назад с материала. Уверявам ви, че само след първите три страници на “Философия в будоара” (1795) на Маркиз дьо Сад ще бъдете толкова потресени, че “50-те нюанса” вече ще ви се струва детска книжка. Но не може и да бъде иначе – все пак Маркизът е буквалният вдъхновител на идеята за садизма!

Donatien Alphonse François, Marquis de Sade

Първите седем години…

Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад се ражда през 1740 г. в Париж в семейството на вечно отсъстващи дипломат с бисексуални наклонности и придворна дама в двора на Луи XV. Ранното детство на Донасиен е поредното потвърждение на вярването, първите седем години са най-важни за оформянето на индивида. Бащата често прекосява градините на Тюйлери по късна доба в търсене на мъжки проститутки. А през малкото време, което прекарва вкъщи, обича да удря шамари на жена си, понякога дори в присъствието на гости. Шестгодишният Донасиен е изпратен да живее при чичо си в Южна Франция. Въпреки че е абат, чичото се оказва абсолютен идиот, неспособен да отглежда и възпитава дете. Още преди на Донасиен да му е поникнал и един косъм по тялото, настойникът му го окуражава да търси забавление в алкохола и секса. Когато е на 10, родителите му си го прибират в Париж и като повечето младежи от неговия сой, и Донасиен е изпратен да учи в елитно йезуитско училище. Там често прави бели, заради които възпитателите му налагат сурови физически наказания. Историците предполагат, че още тогава в ума и слабините му са посети първите семена на влечението към насилието. Обществото, което издига в култ строгия морал, и лицеят, който възпитава със средствата на срама и унижението, са основните фактори, които спомагат за трансформацията на хипер чувствителното момче в писателя с най-скандално и девиантно поведение и творчество в човешката история.

Война, брак и още нещо

След като приключва с учението, Донасиен постъпва в армията и се бие смело в редовете на съюзническите сили срещу Прусия по време на Седемгодишната война (1756 – 1763). Когато се връща от фронта, заварва семейството си на прага на разорението. За да закърпят семейния бюджет, майката и бащата решават да потърсят на сина си богата съпруга. Освен това се надяват, че бракът ще успее да озапти тревожните му сексуални импулси, които са започнали да се проявяват след края на войната.

Bronze artwork at the Chateau de Lacoste above the hillside

Уреденият брак става факт само два дни, след като Донасиен се запознава с бъдещата си съпруга – Рене-Пелаги дьо Монтрей. Бракът им изглежда като изваден от учебник за времето си: очарователен млад аристократ с ум като бръснач и невзрачна, слабо образована девственица с голяма зестра. Да, обаче съвсем скоро стъклената статуетка на перфектния стереотип се пропуква и започват да се случват, меко казано, странни неща. Преди да се ожени, маркизът е чест посетител на бордеите, но изглежда, че съюзът, сключил с Рене-Пелаги “пред бога и пред хората” не е достатъчен мотив, за да се откаже от сексуалните си похождения извън семейното ложе. С високомерен непукизъм той кани една от любимките си в имението си в Прованс, където на партитата я представя за своя съпруга. Още по-странен от този е фактът, че родителите на истинската му съпруга са  напълно наясно с провинциалните му забежки. Тъщата, мадам дьо Монтрей, е особено привързана към маркиза. Самоотвержено го брани срещу хулите и клюки те и се бори с нокти и зъби да го предпази от неприятности със закона. Мадам е толкова откачена, че прибира най-малката си дъщеря от манастира, където е монахиня, уж под претекст, че това ще подобри здравето й, но всъщност е ясно за кого е бил предназначен този очарователен, девствен подарък.

Бий ме, обичам те!

По време на брака си с Рене-Пелаги маркизът държи апартамент в Париж – лична тайна бърлога, където може на спокойствие да експериментира с различни сексуални техники и да тества границите на перверзните си пориви. Невинаги доброволни съучастници в садистичните му занимания стават проститутките от парижките бордеи. След като се разчува случая, при който той завързва една от тях на разпятие и крещи богохулства, докато я шиба с камшик, съдържателките на бордеите започват да се предупреждават една друга да пазят момичета си от чудовището, което броди из града и насилва жени в апартамента си. Въпреки страховитите истории, които се носят за маркиза, действията му все остават ненаказани. И така до 1768 г., когато извършва поредния си зловещ акт. В нощта преди Великден той води проститутка в апартамента си, където я пребива с камшик и излива горещ восък върху отворените й рани. Въпреки че семейството на маркиза плаща на момичето да свали обвиненията си срещу сина им, самият крал решава, че е крайно време да се прекрати това безумие. Само че вместо да го прати в затвора, той го осъжда на изгнание … в собственото му разкошно имение в Прованс.

Marquis de Sade, Schriftsteller, Frankreich - im gefängnis

Насилието ескалира

“Заточението” по никой начин не успява да уталожи бушуващите желания на маркиза, а по-скоро е начин да избегне реалното наказание за извършените престъпления. И той, разбира се, не спира с изцепките. Напротив – деянията му стават все по-дръзки и ужасяващи. Веднъж, с помощта на съпругата си, Дьо Сад успява да примами в имението пет млади жени и един младеж, където ги превръща в свои пленници. В продължение на шест седмици маркизът и неговият личен слуга и любовник от време на време Латур се гаврят със затворниците по всевъзможни начини. Двамата мъже обичат да ползват афродизиак, известен като “Испанска муха”, с която да възбуждат сексуалния апетит на жертвите си.

Screenshot_1

Снимка: By Ωριγένης – Greek wikipedia, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2636617

Често Дьо Сад и Латур представят сексуалните си издевателства под формата на театрални представления пред единствения си зрител- Рене-Пелаги. За случващото се зад стените на имението се разчува в селото, а оттам новините стигат и до Париж. Когато започва сериозно да им пари под краката, двамата съучастници бягат в Италия.

Затворнически неволи и Vive la révolution!

През 1766 г. маркизът е примамен да се върне в Париж с новината, че майка му е болна. Там обаче е арестуван и осъден на доживотен затвор в тъмницата във Венсан. Когато през 1784 г. тъмницата затваря врати, местят маркиза в Бастилията. Именно там той започва да пише. 10 дни преди шурма на Бастилията, с който започва Френската революция, е освободен и изпратен в лудницата Шарентон. През 1790 г. получава амнистия и се включва с размах в политическия живот на “новата” Франция като поддръжник на крайната левица, загърбвайки по този начин аристократичния си произход. Десетина години живее свободно като “гражданина Сад”, обаче през 1801 г. е разконспириран като автор на до този момент анонимната новела “Жюстин”, обявен е за луд и отново изпратен в Шарентон. Там и умира през 1814 г.

Sade-Biberstein

Снимка: By H. Biberstein – L’Œuvre du marquis de Sade, Guillaume Appolinaire (Edit.), Bibliothèque des Curieux, Paris, 1912., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=567298

Геният зад садиста

Творбите на Дьо Сад са забранени във Франция до 1957 г. До този момент всички критици са единодушни, че творчеството му е апотеоз на насилието и сексуалната перверзия, родено от болния мозък на един престъпник. Дори собственото му семейство се отрича от него и цели пет поколения от рода Дьо Сад упорито се опитват да изтрият името му от родословното си дърво. Маркизът е реабилитиран, едва когато един от последните му живи роднини, граф Хю дьо Сад, започва да продава вино и фино бельо с името на скандалния си предшественик.

Постепенно светът също поглежда с други очи на живота и творчеството на Дьо Сад. Критиците и изследователите му признават, че влиянието на маркиза върху всяка сфера на модерната епоха е неоспоримо. Кураторката на изложбата, посветена на Дьо Сад в парижкия музей “Д’oрсе”, Лоренс де Кар казва: “Неговата цел е била да унищожи всяка илюзия, свързана с човешката сексуалност, била тя морална, религиозна или историческа, вдъхновявайки по този начин художниците да погледнат с нови очи човека и неговото тяло. Като пример ще дам Делакроа, Дега, Вато, Енгър. Ами Пикасо ! Вижте само как играе с тялото и формите му – показва ни го, напълно подчинено на погледа на наблюдателя. Кино-творците, най-силно повлияни от Дьо Сад, са Алфред Хичкок, Бонюел и Пиер Паоло Пазолини. Последният претворява най-известното произведение на маркиза “120-те дни на Содом” в умопомрачителната си творба “Сало̀” (1976). Изобщо в което и кътче на поп културата да надникне човек, ще види отпечатъка на маркиза.”

В много от писанията си Дьо Сад се проявява като пророк, успял да прозре връзката между човешкото подсъзнание и проявите на сексуалността цял век преди Фройд и да обяви хомосексуалността за също толкова нормална колкото   и хетеросексуалността два века преди началото на световното движение за правата на ЛГБТ общността. Призивът му да се освободи човека от всичките му “цивилизационни задържки” в поведението, наложени му от държавата, лицемерната църква и закостенелите обществени нрави са дали мощен творчески тласък на редица иконични модерни писатели като Луи-Фердинан Селин и Хенри Милър в кръстоносения им поход в търсене на ултимативната свобода на индивида.

Терминът “садизъм” е използван за първи път през 1888 г. от психиатъра Рихард фон Крафт-Ебинг. И въпреки че всички го свързваме с

тъмната срана на маркиз дьо Сад, неговата личност си остава загадка, фантастичен образ. Уж всеки знае кой е той, но никой не го познава.

 
 
Коментарите са изключени

Най-младата родилка в света е феномен в медицината

| от |

На каква възраст е нормално една жена да роди? Според законодателството на някои страни е разрешено да се случи някъде след 18-годишна възраст, макар и в днешно време да ставаме свидетели на сериозно изключение на правилото в последните години. И все пак, какъв е рекордът? Запознаваме ви с Лина Марчела Медина де Хурадо. Девойката е родена на 23 септмеври 1933 година в Перу. Следващите редове може да започнат малко шокиращо за част от аудиторията, но преди да продължим е редно да помислите на колко години една жена може да роди и трябва да ражда – вашата преценка.
Каквото и да сте си мислили, рекордът е точно 5 години, 7 месеца и 21 дена.

А това автоматично означава, че девойката е била под 5-годишна възраст, когато забременява. И до днес медицината е категорична, че това е най-ранният документиран случай. Как разбира майката? Един ден води Лина на лекар, след като тя се оплаква от силни болки в корема. След прегледа става ясно, че детето е бременно в 8-я месец. Длъжни сме да отбележем, че малкото момиченце не е израснало в страна като Йемен, където брак между 50-годишен мъж и 8-годишно дете е възможен. Лина е родена в напълно нормално семейство с любящи родители и много добри връзки. Проблемът на детето е, че за разлика от всички останали е с преждевременно достигане на пубертет.


View this post on Instagram

Dünyanın en genç annesi Lina Medina: _ 1933 yılında Peru’da dünyaya gelen Lina, 5 yaşındayken karın ağrısı şikayeti ile bir gün ailesi ile birlikte hastaneye gitti ve ilk başta doktorlar ve ailesi Lina’nın karnında büyük bir tümör olduğunu düşündüler fakat sonradan inanılması güç gerçekle karşılaştılar. Lina 7 aylık hamileydi. _ Lina daha donanımlı bir hastaneye sevk edildi ve doktorları böyle bir durumun nasıl yaşanabileciğini araştırdıktan sonra Lina’da erken ergenlik olduğunu öğrendiler. _ Böyle bir durumun nasıl gerçekleştiğini araştıran polis ise ilk olarak Lina’nın babasını gözaltına aldı fakat bir süre sonra suçsuz olduğu gerekçesiyle serbest bırakıldı. Ve bu olayın sorumlusu bulunamadı. Lina oğluna Gerardo ismini verdi… _ Daha Fazlası İçin:@siyahbeyaztarih ________________________________________________________ #baby #india #linamedina #old #medical #siyahbeyaztarih

A post shared by Siyah Beyaz Tarih (@siyahbeyaztarih_) on

Лина имала месечен цикъл на 2-3 години, гърдите ѝ започнали да растат след 3-тата година. Зачеването на рожбата обаче не е медицински феномен и се случва по традиционния начин. Само месец и половина след прегледа, момичето ражда своето дете с цезарово сечение. Процедурата е необходима, защото 5-годишното дете няма достатъчно добре развит таз. Новореденият син тежи 2.7 килограма и е кръстен Герардо на нейния доктор. До своята 10-годишна възраст Герардо ще вярва, че е по-малък брат на майка си, защото фамилията не може да сподели нещо по-различно от това.

Интересен факт е, че младата родилка никога не споделя името на бащата, нито дава информация относно процедурата по зачеването. Бащата на Лина е арестуван по подозрения за сексуален тормоз, но е освободен поради липса на доказателства и биологичният баща остава завинаги неизвестен. Новороденото израства здраво и без никакви проблеми. Герардо умира през 1979 г. на 40-годишна възраст след дълго боледуване. Лина се омъжва и има втори син, за който няма толкова много сензации през 1972 г. Лекарите няколко пъти смятат, че всичко е измама, но след провеждането на няколко медицински теста става ясно, че фактите не могат да бъдат променени. Няма друг такъв документиран случай.

 
 
Коментарите са изключени

Шведът, който се качи на колелото си, пропътува 13 000 километра, изкачи Еверест и се върна обратно

| от |

Да се изкачи Еверест е предизвикателство от историческа значимост не само за човека, но и за родната страна. Обикновено тези алпинисти получават спонсори, достатъчно медийно внимание и дори се издигат до нивото на герои. А и нека бъдем откровени, Еверест не е разходка в парка и редица алпинисти са погребани в ледената прегръдка на планината.

Един човек решил да не вярва особено на всички страховити истории. Неговото име е Горан Кроп. С впечатляваща физика и размери от 190 сантиметра и 108 килограма, шведът имал известен опит в изкачването на планини. Никой не знае какво точно е мислил Горан, но някъде през октомври 1995 г. се качва на своето колело с още около 100 килограма като храна и допълнителни провизии, завързани на ремарке и се подготвя за пътешествие до Еверест. Разстоянието е 13 000 километра.

Целта на алпиниста е била да стигне през май, когато обстановката е достатъчно добра и позволява атакуване на върха. И с много въртене и значително олекотена чанта, Горан пристига през май 1996 г. с достатъчно желание да изкачи Еверест. На 3 май успява да стигне  на около 100 метра от върха, но се отказва поради затрудненото движение – потънал е до кръста в сняг. Разочарован от цялата идея, Горан се връща обратно в лагера и чака своя нов шанс. И така на 23 май повтаря начинанието си и влиза в историята на авантюристите, които са покорили планината. След този подвик шведът слиза обратно, говори с местните жители, се качва се на колелото обратно към дома – още 13 000 километра.

Goran_biking_95

Снимка: By Per.calleberg – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19532827

Историята може да звучи абсурдна, но има и някои много важни подробности, които човек трябва да знае. Кроп се изкачва до там абсолютно сам. Не е използвал услугите на нито една шерпа, всяка крачка е била с цялото бойно снаряжение. Всички са чували легендата, че колкото по-високо се изкачва човек, толкова по разреден става кислорода и по тази причина в подножието на планината се предлагат кислородни бутилки и маски. Можете ли да познаете колко точно е взел Горан? Прави сте, николко. През 1999 г. суровият швед се завръща с приятелката си и двамата изкачват върха за втори път. Горан обаче решил, че няма да помага и по пътя дори не са се държали за ръце. Кислород отново не е необходим.


View this post on Instagram

#görankropp #everest #mountaineer

A post shared by Martin Marty Quevillon (@martinmartyquevillon) on

Горан е запален по планинарството от най-ранна възраст. Баща му го води за първи път да изкачат планината Галдхопиген – най-високата в Норвегия. Когато родителите му се разделят, той се записва при парашутистите и още тогава показва неизличими форми на лудост. Събуждал се в 3 часа сутринта и с пълно бойно снаряжение изминавал около 60 километра. И тогава изкачва планини и се влюбва в това хоби. В един момент решава дори да се изнесе на палатка в планината, за да не му се налага да плаща наем и също така да остане близо до планината. През 80-те години прави впечатляваща разходка през Андите. През 1993 г. успява да изкачи и К2. През 90-те години е единствения човек в Швеция, който покорява  5 от 14-те най-високи планински върхове. Освен това е единственият  покорил Еверест два пъти.

Правил е опит за атакуване и на  Северния полюс, но измръзва и по пътя е нападнат от мечка, което го кара да се откаже. Освен това страда, защото застрелва животното, за да се спаси. В следващия си проект решава да тръгне от Сиатъл с корабче и да стигне до Южния полюс, където ще се опита да добави още една славна победа в резюмето си. Единственият проблем е, че по това време Кроп никога не е управлявал кораб. Именно в Сиатъл започва да взима частни уроци, но така и не успява да продължи историята. На 30 септември 2002 г., докато прави рутинно изкачване на планина във Вашингтон, екипировката му се заклещва и Горан пада. Нелепата смърт го застига в най-странния възможен момент, когато рисковете би трябвало да са сведени до минимум. Въпреки това остава единствения швед в историята на страната си, който е изкачил Еверест без нуждата от кислородна маска. И е отишъл и се е върнал до там с колело.

 
 
Коментарите са изключени