shareit

Андре Гиганта – борецът с български корени

| от |

Андре Рене Русимоф е едно много специално име в Холивуд и Световната федерация по кеч. Присъства и в рекордите на Гинес за най-голям професионален кечист (за неговото време), но преди да получи тази корона, Андре минава през много предизвикателства. Родителите му емигрират във Франция и са българинът Борис и неговата полска майка Мариана. Още в най-ранна възраст Андре показва, че страда от гигантизъм и достига височина от 191 сантиметра с тегло от 91 килограма.

Сред съучениците си е изглеждал доста впечатляващо, имайки предвид, че това са размерите му на 12-годишна възраст. Плановете за бъдещото „8 чудо на света“ са били да работи като фермер и по тази причина не възнамерявал да завършва гимназия. Докато е бил там, Русимоф показвал впечатляващи математически качества. Когато започнал да работи в семейната ферма, брат му обяснявал, че Андре вършил работата на трима души. Работил е и като дърводелец, но нито едно от тези занимания не носило особено щастие.

Спортната кариера започва някъде на 18-годишна възраст с преместването в Париж. Там е забелязан от местен промоутър на име Оберт Лагает. Размерите на Русимоф били достатъчно впечатляващи, за да бъде пропуснат на ринга. Понеже парите не стигали, бъдещият борец работил през деня като хамалин, а вечер тренирал колкото се може повече. През 1966 г. се оказва, че и Париж не е достатъчно голям за Андре, а и срещата с Франк Валойс позволява преследването на кариерата във Великобритания, Германия, Австрия, Нова Зеландия и дори Африка. Андре обикаля света и дори успява да дебютира в Япония, където кеч битките са сериозна традиция.

Jean_Ferré_-_Wrestling_Annual_n.4_-_1973

Снимка: By This work is in the public domain in the United States because it was published in the United States between 1924 and 1977 without a copyright notice. See Commons:Hirtle chart for further explanation. Note that it may still be copyrighted in jurisdictions that do not apply the rule of the shorter term for US works (depending on the date of the author’s death), such as Canada (50 p.m.a.), Mainland China (50 p.m.a., not Hong Kong or Macao), Germany (70 p.m.a.), Mexico (100 p.m.a.), Switzerland (70 p.m.a.), and other countries with individual treaties. – https://www.ebay.fr/itm/1973-Wrestling-Annual-4-Jean-Ferre-AKA-Andre-the-Giant-Rookie-magazine-LOOK/332599220659?hash=item4d707559b3:g:xJsAAOSwjR5auaDL:rk:39:pf:0, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=77024416

Първото име е „Чудовището Русимоф“. С Майкъл Надор бързо получава шампионския пояс за битки по двойки. Именно в Япония разбира, че страда от гигантизъм. Следващата спирка е Монреал, Канада през 1971 година. И докато почитателите искат да го гледат, промоутърите не могат да намерят достатъчно опоненти, с които да го изправят на ринга. Интересна загуба е тази от Аднан Ал-Кайзи. Не е ясно какви са били отношенията за този мач, но иракският професионален кечист успява да дръпне малко връзки със свой добър съученик, който да помогне за случването на спортното събитие. Името на добрия приятел е Саддам Хюсейн. С други думи, Андре е получил сериозна сума, за да се бори срещу човек с височина от 183 сантиметра и 116 килограма.

Най-накрая Андре стига до Винс Макмен, който официално заявява, че трябва да се промени визията на атлета. Вместо толкова пластичен и бърз, както е в началото, преди да напредне възрастта му, Андре трябва да бъде гигант с по-малко движения. Другата важна подробност е новият му прякор – Андре Гигантът. Официалният дебют на левиатана е на 26 март 1973 г. и представянето започва с победа над Бъди Улфи в Медисън Скеур Гардън. Феновете го обичат заради детското му излъчване и впечатляващата физика.

Интересен факт е, че Андре е част от програмата за двубои между борци и боксьори и се изправя срещу боксьора Чък Уепнър. Това е подгряването за специалната битка между Мохамед Али и Антонио Иноки. Трябва да отбележим, че Андре прави по-сериозното шоу и печели мача с изхвърлянето на боксьора извън ринга. През 80-те години кечистът успява да тушира Хълк Хоган и в онова време ролите са обърнати – Хълк Хоган е злодеят. В следващите години се оформя добра вражда и чак през 1987 г. Хоган успява да върне жеста на Андре и по този начин да стане един от малкото в историята, които могат да се похвалят с такава победа.

A__Destroyer__and_André_the_Giant_-_Wrestling_Revue_June_1973_page_18_(cropped)

Снимка: By This work is in the public domain in the United States because it was published in the United States between 1924 and 1977 without a copyright notice. See Commons:Hirtle chart for further explanation. Note that it may still be copyrighted in jurisdictions that do not apply the rule of the shorter term for US works (depending on the date of the author’s death), such as Canada (50 p.m.a.), Mainland China (50 p.m.a., not Hong Kong or Macao), Germany (70 p.m.a.), Mexico (100 p.m.a.), Switzerland (70 p.m.a.), and other countries with individual treaties. – https://www.ebay.com/itm/WRESTLER-Revue-June-1973-Andre-The-Giant-Bruno-King-Size-Sex-Symbol-Tells-All/302800186318?hash=item46804c2bce:g:~kEAAOSwesVbRDoL, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=76299465

Междувременно Винс Макмен оформя сериозно своята империя и започва да подписва договори с всички звезди, принуждавайки ги да се показват само в неговия формат. Французинът с български корени получава специални права и никой не го ограничава да пътува до Япония и да участва в спортните събития там. Размерите му трудно биха позволили да бъде контузен, но и това се случва, когато се изправя срещу „Монголския гигант“ Килър Кан. С височина от 191 сантиметра и 141 килограма, той поне можел да бъде в калибъра на Андре. Някои източници и до днес вярват, че Кан успява да счупи глезена на Андре, но истината е, че ден по-рано самият Русимоф успява сам да свърши тази работа.

Контузията позволява на сценаристите да развият тази история и да засилят сблъсъците между великаните. Феновете преиждат и се водят най-различни мачове, включително „Мач за монголска носилка“ – загубелият трябва да напусне ринга на носилка. И така историята се продава доста сериозно в САЩ и Япония. С размерите си, борецът трябва да се изправя само срещу други великани. Опитът вече е показал, че онези, които не са в тази категория могат да пострадат по-сериозно. Някои от най-великите пикове в кариерата са свързани с големите звезди на Винс Макмен. Русиноф се съгласява да стане злодей в следващия сезон и да се изправи срещу Хълк Хоган. След като сценаристите успяват да нажежат обстановката, двамата се разбират да излязат един срещу друг на Кеч Мания 3 през 1987 година. Преди това ще се бият в „Кралски сблъсък“, където дисквалификацията става само чрез изхвърлянето на опонента извън въжетата. Точно в този мач Русиноф вдига Хълк Хоган над въжетата и го изхвърля, заявявайки по-късно в интерюто, че е усетил значителна физическо надмощие.

Andre_the_Giant

Снимка: By Ethan – originally posted to Flickr as Andre the Giant, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6285913

В деня на прослувутия мач Андре тежи около 240 килограма. Теглото е постигнато в следствие на стрес и предишна операция на гърба. През цялото време Русиноф изпитва болка, защото костите му не могат да понесат това тегло и под своето бойно трико носи специален предпазен колан. За зрелището на всички, Хоган успява да вдигне Андре и да го тръшне на ринга. Години по-късно ще признае, че опонента му е тежал поне 320 килограма и цената за това зрелище е била разкъсването на плоския мускул в гърба. Напомняме на читателите, че всеки двубой се случва под сценарий и щом зрелището се оркестрира, враждите между атлетите могат да бъдат контролирани. Има една легенда, че дори Винс Макмен не е знаел какво се разбират неговите играчи. Истината е, че много по-рано Андре се съгласява да изгуби, защото не се е възстановил. Това разбира се не е краят на мачовете с Хълк Хоган, защото по онова време ефира не може да обиколи всеки американски дом.

Историята като кечист е впечатляваща, но по онова време всеки иска да използва услугите на великана. Последната поява на телевизионния екран е на Clash of the Champions XX, където Андре дава интервю. Следващата му спирка е киното. Там си партнира с Арнълд Шварцнегер във филма „Конан Разрушителя“, а най-паметната му роля е в „The Princess Bride“. Този филм бил особена гордост за него често носил копие в себе си навсякъде, за да го гледа, когато му остане свободно време. Последната му поява е във филма „Пазар за майки“ през 1994 година.

В личен план, френският атлет с български корени има една много впечатляваща черта – огромен почитател на алкохола. Поставените рекорди са завидни и според някои свидетели в интервали от 6 часа може да бъдат поети около 41 литра бира. На събитие от Кеч Мания, Андре изпил около 73 литра бира и този практичен рекорд бил потвърден от неговите колеги. За 9 часа, когато атлетите решили да се надпиват с бира Русимоф изпива около 116 бири. Носи се легенда, че Андре толкова често обичал да пийва, че най-голямата опасност обикновено била затискането от гиганта. С неговото впечатляващо тегло било много трудно някой да успее да го отмести, а може да си представите какво изпитва затиснатия левиатан. По време на снимките на „The Princess Bride“, полицията на Ню Йорк пуска полицаи под прикритие, които да следят Андре и да пазят околните от евентуално затискане.

Andre_and_Bobby_Heenan

Снимка: By John McKeon – Flickr: Andre and Bobby Heenan, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18876369

Пиянството също не било най-доброто срещано, но пък рядко човек е можел да види Андре разгневен. Гигантът имал невероятно добро сърце. Хората го описват като много внимателен и щедър човек. Приятелите му разказват, че атлетът обичал да плаща винаги сметките и дори плащал вечерите, когато е поканен като гост. Една вечер бил на маса с Шварцнегер и Уил Чембърлейн. Шварцнегер се опитал тихо да плати на сервитьорката, без да издава намеренията си на компанията, изпреварвайки Андре. Докато се опитвал да свърши тази работа, Андре и Уилт го вдигат и го слагат на покрива на колата му. Съществува и една друга интересна история от времето му в Канада. Една вечер Андре си пиел кротко в бара, когато четирима души започнали да му се подиграват за размерите. През цялата вечер очевидци разказват как Андре се е опитвал да ги игнорира, но дори и неговото волско търпение имало граници. След като побеснял и подгонил сеирджиите, те смело решили да се скрият в колата си и да избягат. В опитите да потеглят, Андре хваща автомобила им и го преобръща по таван, докато четиримата са вътре. Никой не подал жалба срещу него, а той самият решил да продължи да си пие кротко в бара.

Когато не се състезавал и не бил в светлината на прожекторите, Андре прекарвал времето си в собственото си ранчо в Северна Каролина. В повечето случаи пътувал и не можел да почива толкова много, но щом се завърнел, Андре предпочитал да прави големи веселия и вратите му винаги били отворени за приятели. Понеже не можел да пазарува, защото постоянно бил преследван от фенове, Андре преценил, че всички негови поръчки ще се случват по телефона. Хората с гигантизъм не успяват да живеят по-дълго от останалите. Андре е открит мъртав през януари 1993 г. в хотелската си стая в Париж. Прибира се, за да погребе баща си и докато е там, решил да остане за рождения ден на майка си. Лекарите установяват, че сърцето му е спряло през нощта. В завещанието си добродушният великан поискал да бъде кремиран и разпръснат над ранчото си. Всичките му пари и имущество отиват при единствената му дъщеря, с която се е виждал само няколко пъти през живота си.

 
 
Коментарите са изключени