shareit

Ален Делон и Роми Шнайдер: “Бягай, обичам те!”

| от Вучето |

Преди движението „Жените в Холивуд“ да се разлае против него и и да го заклейми като човек “с отблъскващи ценности”, жените го обичаха. Не, всъщност го боготворяха. Бяха луди по него. Бяха готови на всичко само след един поглед на безумно сините му очи. И той им даваше това, което очакват от него.

Но без да прекалява и без да губи себе си в тях. Защото така правят най-най-най, ама най-големите звезди. И егоистите. През 83-годишния си живот един от най-иконичните европейски актьори, Ален Делон е притискал в обятията си не една и две жени, по някои от които са въздишали мъже от пет континента. Сред тях са актрисата от шведско-италиански произход Анита Екберг, секс-символът на 60-те Бриджит Бардо, актрисата и модел Мирей Дарк, германката Нико, бившият холандски модел Розали ван Бремен, любимката на Америка Шърли Маклейн…

От всички любови, през които е преминал обаче, една със сигурност ще помни до сетния си час, защото е може би най-голямата и най-драматичната от всички. Тя е Роми Шнайдер – единствената жена в живота му, която умира от разбито сърце. Буквално.

Ето и хронологията на тяхната любов.

Роми

Родена е през 1938 г. във Виена с рождено име Розмари Магдалена Албах в семейството на филмови звезди от ерата на нямото кино. За първи път Розмари се снима едва 15-годишна, при това заедно с майка си. Още с първите си два филма, тя заявява амбициите си да се превърне в голямо име в киноиндустрията. Световната слава идва с ролята й на императрица Елизабет Баварска в “Сиси” (1955).

Три години след този филм Роми вече е отегчена от мелодрамите, в които се снима. Надява се някой да й даде по-комплексна роля, както и най-после да отърси от гърба си бремето на деспотичното си артистично семейство, което освен живота й, направлява и финансовите й дела. През 1958 г. категорично отказва да се снима в продължението на “Сиси” и заминава за Париж. Там моментално й предлагат главната роля във филма “Кристин”. Вече със самочувствието на звезда, Роми настоява сама да избере екранния си партньор.

Продуцентите й предоставят папка със снимките на няколко актьора, от които тя се спира на никому неизвестния Ален Делон.

РОМИ шнайдер в сиси
Роми Шнайдер в „Сиси“

Ален

Ален Фабиен Морис Марсел Делон е роден през 1935 г. в парижкото предградие Со. Родителите му се развеждат, когато той е на 4, и в следващите няколко години живее при приемни родители. Често се забърква в неприятности, предизвикани най-вече от чепатия му характер. Именно този негов пословично труден характер в бъдеще ще бъде причина за много драми и провали в личния и професионалния му живот.

По време на Първата индокитайска война е изпратен да служи във Френския военноморски флот, обаче заради нарушаване на устава и неподчинение почти цялата си военна служба прекарва във военен затвор. След демобилизацията дълго време не успява да си намери работа или по-скоро, където и да започне такава, почти веднага го уволняват.

Един ден добрият му приятел Жан-Клон Бриали му подхвърля идеята да се пробва в киното. Отначало Делон не е особено ентусиазиран, но още при първия кастинг получава главната роля. Защото Роми Шнайдер е посочила именно него измежду всички кандидати…

Ален Делон
Ален Делон в Purple Noon, 1960 г.

Като куче и котка

Роми пристига за снимките на “Кристин” в Париж и още на летището е посрещната от стотици фенове, които са влюбени в нейната “Сиси”. Ален Делон също се появява на официалното посрещане с букет червени рози. От пръв поглед не харесва бъдещата си партньорка и дори си позволява да й изпусне обидна реплика по неин адрес пред всички.

Заради личната неприязън на Делон, екранната им връзка не се развива спрямо очакванията на режисьора. И как би могло изобщо да се получи нещо между тях – а те идват от два съвсем различни свята! Тя произхожда от семейство, където се прилага по немски строго възпитание, а той е въздухар с избухлив характер. Тя е европейска знаменитост, а той е Мосю Никой. Нищо чудно, че постоянно са в конфликт на снимачната площадка.

Въпреки това обаче, веднага след завършването на снимките, Роми се връща в Париж. За да го види.

ален делон и роми шнайдер
Ален Делон и Роми Шнайдер в „Кристин“

Укротяване на опърничавия?

Много скоро двамата заживяват заедно в малкия апартамент под наем на Ален. Родителите на Роми са скандализирани от аморалния характер на връзката им и настояват двамата да се оженят. За да успокоят духовете, през 1959 г. Роми и Ален се сгодяват, но това в никой случай не слага край на постоянните им караници.

Както може и да се очаква, инициатор на скандалите винаги е той, а при всяко по-грандиозно скарване, Ален просто си взима шапката и изчезва за дълго време, бе да дава каквото и да е обяснение на годеницата си. След време се връща, тя му прощава през сълзи и после всичко пак се повтаря.

Ален и другите жени

Докато все още е сгоден за Роми, Ален започва връзка с германската актриса, певица и модел Нико, която през август 1962 г. му ражда син. През лятото на 1963 г. фотографи заснемат Ален Делон в прегръдките на неизвестна блондинка.

Месец по-късно посредством общ приятел Ален съобщава на съкрушената Роми, че има намерение да я напусне, защото в живота му има друга жена. Изглежда, че този път това не е просто един от многото му флиртове. О не, иначе това нямаше да бъде в стила на подмолния, невъзможен женкар Ален! Годежът е развален, а през следващата година Роми научава от вестниците, че Ален е женен за някоя си Натали (която, разбира се, е модел-тире-актриса) и дори има син от нея.

Schneider, Romy - Schauspielerin, mit Alain Delon in dem Film 'Der Swimmingpool'
На снимачната площадка на „Басейнът“; Getty Images

Холивуд, ето ме, идвам!

Славата на неустоим латински любовник, което вече си е спечелил, открива на Делон пътя към Холивуд. През 1965. той, заедно с Натали и сина им Антони, заминава за Меката на киното. Очакванията му обаче не са кой знае колко големи. Казва си: “Или ще успея, или не.” Въпреки че снима шест филма, нещата не потръгват в Щатите. За сметка на това обаче в Япония го обожават. Но какво от това! Делон взима мъдрото решение да престане с опитите да пробие в Холивуд и да се върне в Европа.

Колко е трудно да забравиш

За Роми Шнайдер това се оказва непосилна задача. Въпреки усилията, които полага да остави спомена за Ален в миналото, някак все не й се получава. Депресията така я обсебва, че прави неуспешен опит за самоубийство. ОК, казва си тогава тя, щом не ми е писано смъртта да ме отърве от силата, която красивият демон има върху мен, нека пробваме с друго. “Другото” е брак и майчинство.

През 1966г. се жени за драматурга Хари Майен, от когото ражда син, Дейвид Кристофър. В един момент изглежда така, сякаш животът й най-после е тръгнал на добре. Илюзорното усещане за щастие се спуква като сапунен мехур през 1969-та – годината, в която Ален отново я пожелава…

ален делон и роми шнайдер
Кадър от „Басейнът“

“Искам нея и никоя друга!”

Пет години след раздялата си Делон и Шнайдер отново снимат заедно. В последствие лентата ще се превърне в една от най-знаменитите не само във филмографията на двамата актьори, но в киното на този период. Заглавието на проекта е “Басейнът”, а режисьорът Жак Дере първоначално иска или Моника Вити, или Анджи Дикинсън за главната роля. И понеже някак иронично историята винаги се повтаря, този път е ред на звездата Делон да тропне по масата и да каже, че за своя екранна партньорка желае Роми Шнайдер и никоя друга. Иначе филм няма да има!

Дере се примирява с каприза на актьора и се обажда на Шнайдер, за да й направи предложение. Предложение, което отново ще я върне в дяволския водовъртеж на емоции, които тя така неистово се опитва да остави в миналото. Въпреки твърденията й, че страстта между двамата е била само на екрана, за милионите зрители по света става повече от ясно, че това е далеч от истината. Никой не може да играе толкова безумно влюбен и отдаден на друг човек, без в действителност да е такъв!

Журналистите лешояди надушват сочна мръвка и след като заснемат страстната прегръдка между двамата на раздяла на летището в Ница, започват спекулации за събиране на бившите годеници не само на екрана, но и в живота.

Schneider, Romy - Actress, Austria *23.09.1938-29.05.1982+ - playing badminton with the actor Alain Delon - 1961 - Photographer: Jochen Blume - Vintage property of ullstein bild
Getty Images

Надолу с влакчето на ужасите

Очакванията на журналистите и на широката общественост стават на пух и прах, когато така очакваното събиране на Делон и Шнайдер така и не се случва. Въпреки това обаче животът на Роми ужасно се обърква. Отново! Съпругът й Хари не може да й прости изневярата с бившия й, алкохолизира се и изпада в депресия. През 1973 г. с бракът им официално е свършено.

Роми успява да спечели попечителство над сина им, обаче шамарът от развода е толкова силен, че психиката й се срива и тя започва да пие. Постепенно здравето й се влошава. Но въпреки алкохола, депресията и другите здравословни проблеми, през 70-те години Шнайдер прави едни от най-забележителните си филмови роли. И тогава в живота й се появява Даниел, когото тя наема за свой личен секретар.

Запленена е не толкова от секретарските умения на 11 години по-младия мъж, а от факта, че поразително прилича на Делон. Въпреки че чувствата й към него не са кой знае колко пламенни, тя се жени за него и му ражда дъщеря, Сара Бизиани. Но и този брак не трае дълго. Двойката се развежда през 1981 г., а бившият секретар и съпруг взима дъщерята.

80-те

През това десетилетие животът и на Делон, и на Шнайдер е белязан от големи турбуленции. Семейният живот и на Ален Делон не е от най-образцовите. Вторият му брак с актрисата Мирей Дарк, който продължава 13 години, преминава в постоянни скандали. През 1987 г. актьорът показва на света новото си завоевание и госпожа Делон номер 3 – младата и свежа Розали ван Бремен. Двойката има две деца и ще се разведе 25 години по-късно.

В същото време животът на Роми Шнайдер навлиза в своята последна и най-трагична фаза. След като през 1979 г. първият съпруг на Роми, Хари Мейен се самоубива, тя отново изпада в нервна криза, този път раздирана от чувство за вина, че именно заради нея Мейен е посегнал на живота си. През 1981 г. 14-годишният син на Роми Дейвид загива при нелеп инцидент, когато забравил ключовете си за дома, опитва да прескочи градинската ограда и се нанизва на острите й колове. Роми е неутешима. Не излиза никъде, не се среща с никого. Единствената й утеха и опора в този труден период е Ален Делон, който е неотлъчно до нея и й помага да уреди погребението.

Schneider, Romy - Actress, Austria *23.09.1938-29.05.1982+ - with the actor Alain Delon and a white dove - 1961 - Photographer: Jochen Blume - Vintage property of ullstein bild
Getty Images

Очи, които не се виждат, все пак не се забравят

Роми Шнайдер не живее дълго след смъртта на сина си. Умира в дома си на 29 май 1982 г. Лекарите заключават, че причина за смъртта е инфаркт. Всички обаче са убедени, че вторият опит на актрисата да отнеме живота си е бил успешен. Делон урежда майка и син да бъдат положени в един гроб. На погребението той се появява с букет червени рози – точно както при първата им среща на парижкото летище.

В едно от последните си интервюта Шнайдер най-накрая признава това, което е носила заключено в сърцето си години наред: “Най-важният човек в живота ми е и винаги ще бъде Ален Делон. Той винаги е до мен, когато ми трябва рамо, на което да поплача. Ален е единственият мъж, на когото мога да разчитам, и който винаги би ми помогнал. Въпреки че много ме нарани, когато ме напусна, мога да кажа, че именно това ме накара да порасна и помъдрея.”

ален делон и роми шнайдер
Кадър от „Басейнът“

Писмото

След смъртта на Роми Шнайдер, Ален Делон й написва дълго и прочувствено прощално писмо, което Paris Match публикува на 11 юни 1982 г. В него Ален се обръща към любимата с “ma puppelé” (кукличке моя). В един от пасажите той казва:

“Живяхме един с друг повече от пет години. Ти с мен. Аз с теб. Заедно. И после животът… Животът ни, който на никого на влиза в работата, ни раздели. Но продължи да ни призовава. Често. Както стана с “Басейнът”. Стана така, че отново работихме заедно. Отидох да те търся в Германия. И срещнах Дейвид, сина ти. След този филм вече сме брат и сестра. Бяхме начисто. Но имаше нещо още по-добро от страстта: нашето приятелство, скрепено с кръвта, приликата и думите.”

И финалните думи: “Не ходя на църква, нито на гробището. Моля те да ми простиш. Знаеш, че не бих могъл да те предпазя от тълпата, която те плаши и те кара да трепериш. Прости ми. Ще се видим утре, и ще сме сами. Кукличке моя, вглеждам се в теб отново и отново. Искам да те погълна с очи и да ти повтарям много пъти, че никога не си била толкова красива и спокойна. Почивай, аз съм тук. Научих малко немски, покрай теб. Ich liebe dich.Обичам те. Обичам те, кукличке моя.

 
 
Коментарите са изключени

Чудните военни машини: Странният морски камуфлаж

| от |

То не е точно военна машина, а начин за маскиране на корабите по време на Първата световна война, който смятаме вся пак за чудноват. Британците наричат този камуфлаж „Dazzle Painting“, а американците „Razzle Dazzle“. Той трансформира корабите от просто сиво корито в ярки, цветни шедьоври на кубизма. Британците, американците и французите използват този камуфлаж и той става доста популярен сред военноморски сили през ПСВ. Очевидците често остават без коментар пред крещящите цветове на корабите, които, минавайки в конвой, сигурно са създавали доста живописна гледка.

Olympic WWI

Олимпик, сестриният кораб на Титаник, в камуфлаж, докато служи в ПСВ от септември 1915

Целта на това пребоядисване обаче не с артистичен характер. През годините се правят множество опити за маскиране на корабите, така че да не се забелязват от немските „подводни лодки“ (u-boat), които потапят съдовете на съюзниците в неочаквани количества и с тревожна скорост. Но въпреки постоянното изпробване на нови и нови методи за прикриване на корабите, никой от тях не е успешен заради постоянните промени в небето, водата и въздуха.

EB1922 Camouflage Periscope View

Сравнение между два еднакви кораба: единият с камуфлажа, а другия – без

Един остроумен британски офицер на име Норман Уилкинсън обаче предлага различен подход: да се използват линии с различни дебелини, дължини, ъгли и така нататък, не за да се прикрие кораба, а за да е по-трудно на противника да определи посоката му на движение, скоростта и размера. По време на Първата световна торпедата след изстрелване са плували само по права линия, така че капитаните на подводниците трябва да се прицелят в корабите, преценявайки на око разстоянието, скоростта и посоката им, за да попадне торпедото в целта. Рисунките по корабите правят курса им труден за определяне и съответно работата на командирите ставала по-трудна.

За съжаление… не са известни цветни снимки на камуфлажираните военни кораби. Тази практика спира, когато подводниците започват да получават адекватна помощ от въздуха, а по-късно – и с развитието на радарните технологии.

 
 
Коментарите са изключени

Чарлз Буковски и жените: Винаги влюбен и винаги загубен

| от Вучето |

“Любовта се издържа” казва Буковски с гласа на алтер-егото си Хенри Чинаски от романа “Жени”. И продължава: “Но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.”

Само че Чинаски е издръжливо копеле. Може да носи и по две кофи с лайна във всяка ръка, ако се налага. Същото и с “баща” му, Чарлз Буковски – може би най-безкомпромисният циничен безобразник на съвременната американска проза.  Макар да му е ясно, че “само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно”, Чарлз не се оплаква от това, което му се случва в годините между рождението и смъртта. Той е заклет атеист и любител на чашката и, въпреки откровено мизогинистките му изказвания (за които е бил не веднъж порицаван), той е без съмнение и голям любител на жените.  Съвсем логично, сред главните теми в прозата и поезията му са любовта и сексът. Само че и двете идват сравнително късно в живота на младежа Буковски.

Late bloomer

В превод от английски това буквално означава “къснозрейка”, а метафоричното му значение е “човек, който късно започва да води полов живот”.  Вече се досещате, че Чарлз е точно такава “къснозрейка”. Младежът се открехва за секса чак на 24-годишна възраст. Понеже чувството за интимност и произтичащият от него срам са непознати за Буковски, той открито говори за първия си сексуален опит. Който е със 150-килограмова к*рва. Запознават се, естествено, не в градската библиотека, а в бар. Вече солидно наквасен, той я води у дома си и го прави за първи път. На сутринта обаче не може да си намери портфейла да й плати, обвинява проститутката, че му го е откраднала и я гони с ритници на  улицата. Чак след като затръшва вратата след нея и си връща разсъдъка, намира портфейла паднал отстрани на леглото. Моментално го обзема чувство за вина, че така се е отнесъл с дебеланата, понеже “тя беше първата жена, която някога ме е обичала.”

“Бети” и “Лаура” = Джейн Кууни Бейкър

И двете имена, Бети и Лаура, са на героини от две знакови произведения на Буковски – съответно “Поща” и “Factotum”. Малко от феновете на писателя обаче знаят, че и двете са проекция на първото му голямо влюбване, което направо му отвява главата. Обектът на неговата любов, превърнал се по-късно в муза, се казва Джейн Кууни Бейкър и според биографите на Буковски е най-важното вдъхновение в живота му. За обикновения човек сигурно е енигма как е могъл да се влюби в десет години по-възрастна от него непоправима алкохоличка, която живее в долнопробни хотели и поддържа пороците си с мижавите средства, подхвърлени й от богати старчоци. Но тъй като никой и никога не би могъл да влезе в главата и душата на ексцентричния писател, затова е по-добре просто да приемем факта, че е видял Джейни една вечер в бара (къде другаде!) и просто се е влюбил в нея. Така стават тия неща…

 Джейн Бейкър умира през 1962 година от усложнения след спукана язва.

Първата г-жа Буковски

Тя се казва Барбара Фрай и двамата с Буковски се запознават покрай работата й на редактор на поезия. Въпреки че Барбара се е родила с два липсващи прешлена и леко изкривяване на гръбначния стълб, заради което накуцва, писателят моментално се влюбва в нея. Толкова скоростно се развива връзката им (която в началото е изключително в епистоларна форма), че двамата дори не знаят кои са любимите им цветове и дали обичат пържолата препечена или полусурова, когато се женят в Лас Вегас през 1957-а. Бракът им обаче се оказва тотално фиаско и се развеждат две години по-късно, през 1959-а. Най-любопитният детайл в техните отношения е фактът, че въпреки, че редактира поезията му, Барбара не харесва нито стила му на писане, нито съдържанието на творбите му. Съпруга номер едно умира при мистериозни обстоятелства по време на едно от пътуванията си до Индия.

 В крайна сметка “мизогинистът” Буковски се оказва прав: “Не можеш да обичаш някого истински, ако не го познаваш достатъчно добре.”

 “Дъртата откаченячка”

Така, както и “белокосата хипарка”, Буковски често нарича приятелката си Франсис Смит – поетеса от Лос Анджелис, известна с псевдонима си FrancEye.  От връзката му с нея се появява бебето Марина, която пък е петата поред в колекцията от момичета, родени от предишни връзки на майката. Когато Буковски разбира, че гаджето му е бременна от него, й предлага брак, обаче Франсис го отрязва. Майката на единственото дете на Буковски умира на 87-годишна възраст, през 2009 г., от усложнения след счупване на тазобедрената става.

 

“Отново се влюбих. Отново бях загубен.”

 Скулпторката

Връзката на Буковски с Линда Кинг, скулптор и поетеса, е може би най-бурната му от всички. Запознават се през 70-те, когато Линда му предлага да извае скулптура на главата му. Двамата са заедно в продължение на пет години (с периоди на “почивка”).  Всеки път когато се скарат, Буковски връща главата на Линда с изявлението, че не му е притрябвала. Връзката им е толкова бурна и изпълнена с непридвидими обрати, че понякога се стига до агресивни изблици и от двете страни. Веднъж Буковски дори й чупи носа, а при друго скарване Линда е толкова бясна, че изхвърля през прозореца пишещата си машина и няколко книги.

Връзката приключва без деца, но с много рани – физически и душевни.

 “Винаги има една жена, която да ви спаси от друга. И докато ви спасява, се приготвя да ви унищожи.”

Експериментаторката

Бившето гадже на рок-барабаниста Левон Хелм Джоана Бул преспива с Буковски буквално от скука. По това време либидото на писателя е в изключително активна форма. Той се старае да прави колкото се може повече секс, защото това е  част от “проучването” му за романа “Жени”. Джоана обаче е толкова погнусена от секса с писателя, че след като приключва, повръща и… повече не иска и да чува за него.

“И все пак от време на време човек има нужда от жена – дори само за да си докаже, че е способен да си намери.”

 

“Сладкишчето”

Мдааа, Буковски има навика да кръщава любовниците си с имена, които според него отразяват перфектно външността и характера им. Затова вече разбираме логиката му зад този псевдоним предвид факта, че следващата сладурана, с която мачка чаршафите, е секси сервитьорка на коктейли и прочута купонджийка. И пристрастена към хапчетата за отслабване, между другото. Казва се Памела Милър и въпреки повърхностната й натура писателят опасно хлътва по нея. На “Сладкишчето” обаче не му дреме особено за страдащия Чарлз и често изчезва за дни. Което пък изкарва Буковски извън кожата му от нерви и ярост. И въпреки това я увековечава в поетичната си стихосбирка “Любовта е куче от ада”. В крайна сметка Пам го напуска заради студент по дентална медицина с далеч по-хубаво дупе от това на писателя.

 “Тя е луда, но вълшебна. Няма лъжа в нейния огън.”

Faye Dunaway and Charles Bukowski Portrait 

“Таня”

Такъв псевдоним дава Буковски на поредната си любима, която се появява като героиня в романа му “Жени”. А ако сте чели романа, значи знаете, че говори с крайно неласкателни слова за нея. Обаче Амбър О’Нийл (което също е псевдоним!) се оказва единствената от жените на Буковски, която отвръща на удара с удар. Тя написва книга, в която говори откровено за кратката си връзка с писателя-бунтар и го  описва в неочаквано нова светлина. Заглавието на произведението й е “Blowing My Hero”. И тъй като няма издание на български език, оставям на английско-говорящите сами да си преведат заглавието по начин, който смятат за най-подходящ и достоверен.

 “Веднъж една жена обърне ли се срещу теб, забрави!”

Втората и последна съпруга

Буковски се запознава с Линда Лий Бейгъл през 1976 г. По онова време тя е собственик на ресторант за здравословно хранене. Първите трепети на връзката им е описана в романа “Жени”. Двамата се женят чак през 1985 г. Близки на двамата твърдят, че Линда е била човекът, който с безусловната си любов е успяла да го “задържи” на този свят още цели десет години въпреки тежкото пиянство и  сериозните здравословни проблеми.

“Има жени, пише Буковски, които чрез телата и душите си те карат да изпитваш чувства. А има и жени, които пред погледите на всички ще завъртят ножа в раната ти. Разбира се, моите почитания за това, обаче ножът все пак пронизва надълбоко.”

Чарлз Буковски умира от левкимия  на 9 март 1994 г., на 73-годишна възраст. Съпругата му Линда дарява целия му литературен архив на библиотеката “Хънтингтън” в Сан Марино, Калифорния.

 
 
Коментарите са изключени

Програмата на ЦРУ за промиване на съзнанието – MK-Ultra

Всяка страна извършва поне едно престъпление срещу човечеството в хода на цивилизацията. Малко са онези, които не са се възползвали от своята власт. В периода на Студената война, отделните враждуващи сили се опитват да създадат невъзможното оръжие за поразяване на врага. След като тайната за атомната бомба вече е споделена и между САЩ и СССР ще започне търсенето на нов още по-безумен начин  за  масово изтребление. И през 50-те години на миналия век се ражда идеята за създаването на психотропно оръжие за контрол на човека. Легендарната програма MK Ultra, тествана много дълго време върху мирното население на САЩ е не само неетична, но и незаконна.

И въпреки това САЩ ще продължи да води експерименти с хора около 20 години. Обект на интерес не са само скитниците в страната, които между другото започнали да изчезват бързо от улиците на градовете. ЦРУ имали за цел да използват и някои от по-интелигентните си мозъци, за да проверят дали биха успели да промият тях и да ги превърнат в марионетките, които били необходими за изпълнение на ред мисии. При евентуален успех, всеки заловен съветски шпионин ще може да бъде върнат обратно като двоен агент, при това без никой да го заподозре. Ако си спомняте холивудският филм „Манджурският кандидат“, трябва да знаете, че вдъхновението не е случайно.

Sinatra_and_Harvey_in_Manchurian_Candidate_NYWTS

Снимка: By New York World-Telegram and the Sun staff photographer: „Stanziola, Phil, photographer.“ – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c29059.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1307083

И докато MK Ultra работи на високи обороти, при това без особени резултати върху чуждите шпиони, дава един алтернативен резултат. Хора като Тед Качински излизат на сцената, младият гений преподава в най-ранна възраст в Харвард, но също е обект на изследване на тази програма. Успява да се побърка и започва да изпраща бомби по пощата. Друга жертва може да се окаже великият математик Кевин Наш – той се разболява от шизофрения, макар и във фамилията му да няма други душевноболни. През 1973 г. започва да се разчува за експерименталната програма, но преди това директорът на ЦРУ Ричард Хелмс нарежда всички документи да бъдат унищожени. В някои от декласифицираните документи се появяват показания на лекар, който можел да контролира 6 кучета с дистанционно и да ги кара да извършват определени елементарни команди.

DeclassifiedMKULTRA

Снимка: By Central Intelligence Agency – http://www.michael-robinett.com/declass/c001.htm Declassified, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20224857

Това е резултатът от 20-годишни опити в САЩ. Канада продължава проучванията още известно време, получавайки финансиране от ЦРУ. Похарчени са близо 10 милиона долара и според днешната инфлация се доближават по-скоро до 100 милиона долара. Откъде започва всичко?
Мястото е Форт Детрик. Отдалечено достатъчно от Вашингтон и близо до Мериленд – там ще се роди една от най-напредналите лаборатории за провеждане на химически и био тестове за военни цели. Днес същата продължава да работи, но се занимава с търсене на ваксини за най-различни заболявания от чума до Ебола.

Мотивацията за провеждането на такива експерименти идва от Япония. Още през 1942 г. се говори, че японската армия използва био оръжие в Китай.
На сцената излиза Айра Болдуин и трябва бързо да намери място за създаването на лаборатория. Вниманието му е насочено върху полето в Детрик и една изоставена военна база. На следващата година правителството изкупува и околните ферми, за да осигури повече пространство на учените. В края на Втората Световна война ще има драстично забавяне.

САЩ вече разполага с атомно оръжие и разработването на биологично остава на заден план. Студената война носи захлаждане в оръжейната индустрия, а и мнозина осъзнават, че атомът може да бъде само крайна мярка в надигащ се военен конфликт. И докато Айра почивал в лабораторията и очаквал нови нареждания, скандалът с главата на католическата църква в Унгария – Йозеф Миндсенти се разгаря сериозно.

Като противник на комунизма, Йозеф отрича методите на властта и бързо си навлича гнева и вниманието им. След зверски мъчения е готов да си признае всяко преписано и съчинено престъпление. Корейската война води до още повече изненади, пленени американски войници подписват декларации, критикуващи американското правителство и намесата в чужди политики. Всеки нормален човек би помислил за зверствата, които се извършват върху пленниците, но тук ЦРУ блесва с нова идея – СССР разполага с оръжие за мозъчен контрол. ЦРУ нямали представа какво се случва с войниците, но заключението е, че някъде там се крие наркотик или техника за заличаване на човешката памет, водеща до сляпо подчинение. 5-ят директор на ЦРУ Алън Дълес ще влезе смело в поста и бързо ще потърси още един химик в за създаването на оръжие за мозъчен контрол. Сидни Готлиб ще започне експериментът с хора, предписвайки им най-различни наркотици, както и други видове химикали.

Mkultra-lsd-doc

Снимка: By Dr. Sidney Gottlieb’s approval of an w:en:MKULTRA subproject on LSD. – Transwiki approved by: w:en:User:Dmcdevit, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2699307

Основната мисия на 33-годишният мъж е да успее да заличи човешкото съзнание и да го замести с друго по-изгодно за него. И ако наркотиците не помагали, електрошокът можел да изтрие съзнанието на всеки, спомените за контрол на двигателната и нервната система и да добави други странични ефекти. Практически половината работа била завършена, а сега следва добавянето на  ново съзнание в главата на жертвата.

Експеримент от този ранг изисквал сериозно количество опитни зайчета, следователно ЦРУ започва да ги доставя от затвори, лудници и някои болници – бездомниците предпочитали да се крият или да бягат от съмнителните черни бусове, които вечер обикаляли гетата. В Европа и Азия на помощ идват задържаните шпиони и военнопленници. Готлийб разполагал със специално разработена вила за такива експерименти в Кронбер, Германия. Мъчениците са много, но не е известен ефективен резултат. Както припомнихме в горните редове, ЦРУ бързо унищожава документите и така и не става ясно дали са успели да разработят подобна технология, но мъченията са сигурни, жертвите – не. Един от неприятните моменти за седем затворника от Кентъки е постоянното тъпкане с LSD за цели 77 дена. Заловен севернокореец прекарва доста време на антидепресанти, после получава стимуланти като виагра, а миксът от всичко това се доукрасява с електрошок – съдбата му остава неизвестна.

Разумът все пак карал някои от участниците в тази игра да се замислят или откажат от делата си. Такъв човек е Франк Олсън. Провежданите експерименти не само не били етични, но го карали да сънува кошмари. В един слънчев ден заявил, че желае да напусне ЦРУ и никога повече да не влиза в лаборатория. Колегите му усетили, че е готов да наруши тайната, а самият Готлийб предложил да направят същия експеримент върху него. Франк прекарва доста дни в изтезания и накрая скача от прозореца на хотелската си стая, позиционирана на десетия етаж. ЦРУ дълго време ще твърдят, че случилото се е самоубийство, а после и инцидент. След прекратяването на MK-Ultra, Сидни Готлийб продължава да твори разруха за ЦРУ. В неговият боен арсенал присъстват химични елементи, които да отключват болести като дребна шарка, туберколоза, антракс и още много други.

Готлийб разработва различни варианти за премахването и на Фидел Кастро, както и на конгоанският лидер Патрис Лумба. В началото на 70-те години идва и нареждането всичко да бъде унищожено. Готлийб се опитва да скрие част от химикалите си, но евентуално и поне по думите на ЦРУ всичко е унищожено. Самият зъл гений ще живее до 1999 г. и ще почине в собствения си дом. Медицинският му картон ще потвърди наличието на редица сърдечно съдови проблеми, но жена му така и не дава истинската причина за неговата смърт. И до днес няма информация колко наистина за загиналите по време на този експеримент. ЦРУ все още не е поискало прошка за воденето на толкова безумна програма.

 
 
Коментарите са изключени

Адам Райнер – джуджето, което стана великан

| от |

Малко детайли се знаят за живота и личността на Адам Райнер, въпреки че е необикновена част от медицинската история. Мъжът е роден в Грац, Австрия, през 1899 и докато расте и се развива става ясно, че осанката му е по-ниска от на средния човек. През 1920, когато е на 21 години, той е висок едва 1,18 метра. Докторите официално го класифицират като джудже.

Но някъде през 20-те си години с Адам се случва нещо необикновено – той започва да расте стрeмглаво. И като казваме стремглаво: до 32-ата си годишнина Адам Райнер е висок 2,18 метра. Това прави по 10 сантиметра на година. Тялото му обаче се изтощава сериозно от този процес и скоро мъжът е прикован за леглото. 

Изглежда че секрецията на хипофизната жлеза на клетника – жлезата, която отговаря за хормона на растежа – минава от просто шуртене в цял водопад след като става на 21. Неизправният орган кара тялото му да отдели всичките си ресурси за неконтролирния растеж, което в крайна сметка го прави слаб и неспособен да стои прав. През декември 1930 мозъчен хирург прави местна упойка на Райнер и вкарва инструменти в носа му, за да стигне до хипофизата му – малък дял от мозъка, който се намира в труднодостъпната му основа. Хирургът открива и премахва еозинофилен аденом – доброкачествен тумор, който притиска хипофизата. Тази процедура спира силния растеж на Адам, но щетите вече са нанесени.

Адам Райнер прекарва остатъка от дните си неспособен да седи изправен. По-късно той е приет в старчески дом, където живее до кончината си на 4 март 1950, на 51 години. В деня на смъртта си той е висок 2 метра и 34 сантиметра – двойно повече, отколкото когато е на 21. Въпреки че в младежките си години е един от най-ниските мъже в Австрия, с времето Адам става най-високият мъж държавата.

До ден днешен той е единственият човек в историята на медицината, който е класифициран и като джудже, и като гигант.

 
 
Коментарите са изключени