Ахмад Шах Мосуд – афганистанецът, който спря настъплението на СССР

В историята с гордост съществуват няколко страни, които никога не са успели да бъдат превзети. Една от тях е именно Афганистан. За периода от своето създаване, тази територия е успяла да се запази достатъчно дълго и винаги да намери начин да се справи с врага си. При последният опит на СССР да завземе страната, един човек успява да се издигне високо в тази територия.

Ахмад Шах Мосуд достига висотите на национален герой и постига този успех благодарение на една много вълнуваща причина – изправя се срещу елитна армия, използвайки само подръчни материали и побеждава. Въпреки липсата на достатъчно хора, липсата на оръжие и приток на муниции и още много други, Ахмад скоро се прославя с военния си прякор „Лъвът на Панжшир“.

Израствайки в планинския регион на Афганистан – изкачван няколко пъти от Христо Проданов – Мосуд демонстрира изключителен интелект, както и сериозен талант. Говори спокойно около 5 езика, изучава религиите на няколко страни и спортува активно, като любимите дисциплини са именно футбол и волейбол. Преди войната успява дори да влезе в инженерната програма на университета в Кабул.

Именно в университета решава да влезе в съюза на ислямските студенти и с огромна отговорност започва да отговаря за студентското движение. През 1978 г. ще успее да стане свидетел на навлизащите комунисти в страната, които се стремят да поемат контрола над страната, екзекутирайки всеки един потенциален враг на новия режим. Имайки предвид сериозната връзка между жителите с религията, сблъсъкът с атеистите се оказал повече от предсказуем. Задавала се нова религия – тази на Карл Маркс и Фридрих Енгелс.

До този момент, двамата идеалисти не можели да подозират какво наистина ги очаква и срещу какво ще се изправят. Ако има нещо, което Мосуд мрази, това са именно нашествениците и не спира да го демонстрира. Именно в родния си регион започва да организира движение срещу „гостите“. Бунтовниците се сражават с редовната афганистанска армия, подкрепяна именно от СССР в продължение на 40 дни. Това сражение се оказало доста тежко, поради простата причина, че в региона се изсипали тонове бронирана техника, срещу която никой не можел да издържи. По правилата на войната, когато противникът се окаже значително по-подготвен, започва едно ново сражение под формата на партизанска война.

В следващите месеци именно Ахмад ще обръща особено внимание на всяко сражение, в което да влезе, както и ще изчислява много точно потенциалните жертви. Преди да се затвори библиотеката в града, стратегът успял да вземе доста книги за изкуството на войната и да се запознае с добри практики за водене на сражение, при това с ограничени количествени ресурси. Имайки предвид дългите и изтощителни сражения, пълководецът скоро щял да впрегне всичко научено в практика.

Добрата новина е, че мнозина споделяли топлите чувства към новия окупатор и побързали да се включат в движението. Хора от най-различни провинции преминавали през далечните кози пътеки, за да стигнат до точката на интерес. Според неофициалните данни, в Афганистан влизат тонове танкове, някои от най-елитните бойци и хеликоптери от ново поколение, които да демонстрират пълната мощ на СССР.

Повечето пазили границите, за да не може никой да достави необходимата помощ, а междувременно сформирането на муджахидините е вече започнало. Командващата част на Мосуд е била от около 5000 души, които отчаяно се опитвали да намерят оръжие, с което да се борят и много често всеки паднал руски войник бил разчленяван като лешояд, защото носил ценните инструменти за победа. Най-важното е, че в специалната си стратегия, Мосуд започнал да следи конвоите с провизии и гориво. Избирал някои от най-неприятните местности за преминаване и чакал преминаващия конвой да направи грешката да мине. Бил сигурен в тази маневра, особено след като можел да барикадира основните пътища. Когато конвоят се озове в капана, бунтовниците се спускат и започват да избиват всичко, което мърда и говори непознат език.

Най-добрите машини не можели да противодействат, когато са затворени в тесни пространства. Покрай оръжието, повечето афганци успявали да вземат и портфейлите на руснаците, защото новата валута щяла да свърши много работа. Подсилването на редиците станало възможно и с един специален минерал – смарагдите. Повечето хора се стремели да добиват по-бързо ценните залежи и да ги продават на запад, за да получат оръжие и достатъчно добра подготовка от доброжелателите. На помощ се отзовали агенции като ЦРУ, които нямали нищо против да въоръжат противника на СССР.

След като Виетнам се оказва доста сериозна костилка, агентите търсили място за реванш и го получили. Мосуд дори не се интересувал от качествените победи. Градове и села, завземането на нова територия, това били отживелици. Всяка по-грандиозна победа можела да остави бойните другари отворени за контра атака, следователно никой не се интересувал от освобождаването на града. Превръщайки се в духове, както ги наричат самите руснаци, афганците бързо започнали да отслабват каналите за доставка.

Колкото повече малки победи се постигали, толкова по-сериозно се повишавали и количествата на доброволците, които нямали никакво намерение да се предават толкова лесно. Колкото по-дълго продължава една война, толкова по-сериозни са и шансовете за падането на морала, а с това и желанието за водене на битка. Цели 9 години една банда от бунтовници не спира да унищожава мита за непобедимата Червена армия. Около 6 пъти се стартира мащабна военна кампания в проклетия регион, в който Мосуд оперирал. Повече от 12 000 души, танкове и хеликоптери обикаляли в търсенето на лагер, но без резултат. Накрая през далечната 1989 г. руснаците се отказват и напускат страната.

Точно тук обаче войната на Мосуд започвала. Важно е да се отбележи, че той не виждал смисъл в използването на деца и жени за своите сражения, войната може да позволявала подобни изпълнения, но той самият вярвал в далеч по-цивилизованите варианти. Идеалите на този лидер били насочени към демокрацията, религиозната толерантност и равенството – все чудеса, които не можели да съществуват по този начин. Когато руснаците си тръгват, на територията навлизат новите герои – пакистанците, които получават средства от талибаните, за да се борят за бъдещето на страната. Една война се заменя с друга – този път гражданска.

Няколко години Мосуд и неговите демократични другари, познати на запад като „Северният алианс“ се борили именно с талибаните и Ал Кайда. Победителят от първата война продължавал да търси западните сили за помощ. Той самият се отдава на преследването на висшите офицери на новата организация и до известна степен може да се похвали с успехи. Единственият проблем е, че западът така или иначе не смятал да му помогне, особено след като не влиза в конфликт със СССР. Въпреки опитите за победа, Ахмад умира на 9 септември 2001 г. и само два дена по-късно е и атаката на Световния Търговски център. След този случай вече няма връщане назад.

Повечето коалиционни сили се включват на страната на „Северния алианс“ и помагат за преследването на талибанската армия. Вражеският персонал е редуциран значително. Малко след това в Афганистан се дава началото на нова демократична република. Първата задача на президента Карзаи е да обяви Ахмад Шах Мосуд за национален герой, който дава около 20 години от живота си в защита на  страната. Издигат го до нивото на „Мъченик командир“, който се сражава неуморно за демокрацията, толерансът и свободата. За него Осама Бин Ладен споделя „Докато този човек е жив, победата не може да бъде постигната“.