shareit

Агент Джон Дъглас – истинският майндхънтър

| от |

Преди да се появи сериалът „Mindhunter“ на Netflix, американската литература се сдобива със същата книга от Джон Дъглас. Както се досещате, американците не обичат да четат книги и по тази причина се прави сериал за лова на най-големите серийни убийци в историята на САЩ. Историята на Джон Дъглас е впечатляваща. Преди работата във ФБР, той е прекарал години в американската армия. Профилирането на убийци е била последната му идея за кариера. В бюрото за разузнавания изкарва курс за парламентьорство и криминология.

По време на обучението си забелязва, че един предмет липсва – опитът да се комуникира с един от извършителите. Първоначалната идея изобщо не е била да създава цял клон във ФБР, той искал да натрупа знания за себе си и после да ги демонстрира в класната стая. Някъде там се случва и срещата с Робърт Реслър и двамата за първи път въвеждат думата – сериен убиец. Потенциалът на тяхната идея започва да се прояснява и калява с пътувания по затворите и срещи с най-тежките случаи. Д-р Анн Бърджис създава протокол с въпроси за извличане на ценната информация зад изкривеното съзнание на убиеца.

gettyimages-50589188-594x594

Мисията не е толкова сложна на хартия – трябва да се открият мотиви, подготовка и методология на работа. До 1979 г. двамата агенти разпитват повече от 36 серийни убийци. Сред имената са Чарлз Менсън, Тед Бънди и други заслужили личности в американската престъпност. Работата не е за всеки и криминалистът ще напише в своята книга, че срещите са оставили значителна следа в живота му. Тайната на всеки разговор се е криела в магията да накараш престъпника да си мисли, че не е направил нищо и е невинен. Издигането му е като раждането на нова рок звезда, почувства ли се важен, той започва да говори.

Агентите не са имали право да излизат от роля, играта продължавала до изготвянето на пълен профил. ФБР ще надгради познанията и ще изгради нова програма гонене на агресивни престъпници. Едно от най-важните дела за Дъглас е случаят в Атланта. За периода от 1979 г. до 1981 г. млади тъмнокожи момчета са убити, но причина липсва. ФБР се отзовават в много сериозна и критична точка – градът си мисли, че това е ККК, докато опитните очи виждат съвсем други истории и мотиви. Идеята на криминолозите е да започнат да следят реките, където най-вероятно телата се изхвърлят.

Там намират 23-годишният Уейн Уилямс. След обстоен преглед в дома му откриват влакна от килима му, които после присъстват в козината на кучето, неговите собствени ръце и за негово най-голямо съжаление – телата на жертвите. Доказването на една теория е само част от работата. Разпитът трябва да изкара самопризнание, в противен случай един добър адвокат ще промени изцяло хода на делото. Стратегията била доста подла и агресивна, но пък е свършила работа – въпросите са свързани с целия живот на извършителя, но фокусирани изцяло върху неговите провали. В един момент психиката на извършителя се предава и съответно демонстрира истинската природа на убиец – достатъчно за присъда.

gettyimages-161895706-594x594

Отделът преследва и други интересни лица като Гари Риджуей. Неговият район на действие е Сиатъл и там жителите вече не се чувстват в безопасност. Това е по-скоро лукс. Изненадващо е, че ФБР успява да открие някои основни белези, с които да опише много добре извършителя. С тях се доказва уникалността на извършителя – например той никога не се е ограничавал само с една раса (повечето убийци имат един профил на жертвата и се придържат към него). Други интересни попадения са професията му (шофьор) и възрастта. За жалост убиецът е задържан едва през 2001 г. и е обвинен за 49 убийства.

Гари признава, че е отнел живота на 71 души и поради липса на доказателства не може да се повдигне присъда за останалите. Дъглас се пенсионира през 1996 г. и отново е потърсен да асистира през 2007 г. за убийство в Западен Мемфис, Арканзас. И до днес бившият агент на ФБР разказва, че задържаните извършители – тийнейджъри, са принудени да мълчат и практически познават истинския извършител. До днес нито един от тях не е проговорил. През 2011 г. обвинените Екълс, Мискели и Болдуин са освободени от затвора. Извършителят не е открит.

Пенсиоран, вече с книга и телевизионно предаване, Джон Дъглас признава, че неговата методика не се е променила особено. Убийците се разпитват така, както той ги е разпитвал в началото на кариерата си. ФБР в момента разработва друга програма за разпознаването на терористи, където се хвърлят сериозни ресурси. Обикновено един сериен убиец взима само една жертва, докато един терорист извършва далеч по-сериозни престъпления. Бившият агент в момента е частен консултант и се занимава изцяло със семинари, частни случаи и в последно време изследва изцяло новите поп култури, за да може да ги познава колкото се може повече.

Общото вярване, че профилирането на един убиец не е особено ефективно, практически изпуска някои нишки. Добрият агент, създаващ профила, използвайки вече натрупаните знания, а едва след това идва на помощ и детективската работа. С обединени сили е далеч по-възможно да се улови жертвата.

 
 
Коментарите са изключени