shareit

32 години в робство – писмото на един свободен роб до неговия господар

| от |

Историята на САЩ е известна на мнозина. Британска Америка се възползва от робството и към края на XVIII век не се говори за особена свобода. През следващия век ще се усети слаб полъх на свобода, но това не означава, че трафикът на хора няма да продължи особено към южните щати. Хората от север не искали да губят пари и често продавали своите роби и според една черна статистика се оказва, че повече от милион души стават собственост на други, сменяйки адресната си регистрация.

И така популацията там достига повече от 4 милиона души, преди да дойде време за единствената война водена на американска територия и последвалото освобождение. Както се досещате, САЩ е провеждала една интересна форма на геноцид, но след това обича да напомня, че нейните синове са свободни и смели. В средата на XIX век американците се сбогуват с влиянието на английската корона и много роби успяват да доживеят до своята свобода. Архивите пазят едно доста интересно писмо от този период, написано от роб до своя бивш господар. Джордън Андерсън решил да отговори на своя бивш господар и съвсем леко е намекнал, че преди това трябва да получи заплата за последните 32 години труд като доказателство за добрите намерения. Ето какво пише вече свободният Андерсън. Забележете, че той е един от малкото, които са можели да пишат.

„Дейтън, Охайо, 7-и август, 1865 г.
До моят стар господар, полковник П.Х. Андерсън, Голяма пролет, Тенеси

Сър, получих писмото Ви и се радвам, че не сте забравили Джордан и искате да се върна и да работя и живея при вас, обещавайки ми по-добри възможности от всички други места, където мога да потърся работа. Винаги ми е било трудно да работя с вас. Очаквах янките да са ви обесили преди много време за укриването на бунтовниците в дома ви. Предполагам, че никога не се чували как отидохте при полковник Мартин, за да убиете изоставен войник от съюзническата армия в неговата конюшна. Стреляхте два пъти по мен, преди да ви напусна и въпреки това не желаех да чувам, че страдате и се радвам, че сте все още жив. Би ми било приятно да се върне обратно в добрия мил стар дом, за да се видя с Мис Мери, Мис Марта и Алън, Ещер, Грийн и Лий. Изпратете моята любов на всички тях и им кажете, че се надявам да се срещнем в един нов и по-добър свят. Имах желание да ви посетя, когато работих в болницата в Нешвил, но един от съседите ме посъветва да не идвам, защото Хенри искал да ме застреля на място при първа възможност.

Бих искал да разбера какъв шанс и възможност ми предлагате. В момента съм добре заплатен – печеля по 25 долара на месец, дрехите и разходите ми са покрити от работодателя. Имам удобен дом за мен и Манди – съседите я наричат Мис Андерсън. Децата ми, Мили Джейн и Грънди, ходят на училище и също са щастливи. Според един от преподавателите, Грънди може да стане проповедник. Ходят и на съботно училище, а Манди не пропуска нито една възможност да посети църквата, когато може. Към нас се отнасят мило, но понякога чувам как казват, че  сме били роби в Тенеси. Децата се обиждат и засягат, но им напомням, че няма нищо срамно да бъдеш роб и да принадлежи на полковник Андерсън. Много тъмнокожи биха се гордели, както и аз се гордеех да ви наричам мой господар. Сега предлагам да напишете каква заплата ще ми давате, за да мога да преценя какви са плюсовете и минусите да стоя тук и какви биха били при евентуалното ми завръщане.

Scourged_back_by_McPherson_&_Oliver,_1863,_retouched

Следите, които остават от камшика
Снимка: By Mathew Brady – File:Scourged back by McPherson & Oliver, 1863.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=71185842

Относно свободата, която ми предлагате, разполагам с документи от 1864 г. предоставени ми от генералния департамент в Нашвил. Манди казва, че ще се страхува да се върне обратно без гаранция и доказателство, че сте честен в намеренията си и ще се отнасяте към нас по-мило. В знак на вашата честност и добра воля ще поискаме да ни изпратите заплатите за времето, в което работихме за вас. Това ще ни позволи да забравим старите разправии и ще изградим нови отношения върху основите на приятелството и справедливостта в близкото бъдеще. Служих ви вярно в продължение на 32 години. Манди беше ваш роб около 20 години. Смятам, че заплата от 25 долара на месец за мен и 2 долара на седмица за Манди ще помогнат за разчистването на сметките. Точната сума е 11 680 долара. Ще ви помоля да добавите и лихва за парите, които удържахте за дрехи, посещения от лекар (няколко пъти за мой преглед и един път за вадене на зъб на Манди). Оставям вие да прецените какво наистина трябва да отделите в тази сума. Моля изпратете парите с Адам Експрес в полза на В. Уинтърс в Дейтън, Охайо. Ако не успеете да заплатите за нашия верен труд в миналото, няма да ни остане много вяра за обещанията ви в бъдеще. Вярваме, че добрия Бог е отворил очите ви за всички ваши грешки и тези на предците ви. Същите се стовариха върху мен и моите предци. Всяка събота вечер получавам парите си, но в Тенеси нямаше ден за заплащане, негрите имаха точно толкова, колкото получаваха конете и кравите.

Докато отговаряте на това писмо ще помоля да ми отговорите и на още един въпрос: ще има ли безопасност за Мили и Джейн, които вече пораснаха и се превърнаха в красиви момичета? Спомняте си какъв живот имаха Матилда и Катерин. Предпочитам да остана тук и да умра от глад и ще умра, ако се стигне до там, отколкото да позволя на моите момичета да се превърнат в обект за гавра и насилие, проявено от младите господари. Може ли да отговорите дали има някакви училища за цветнокожи деца във вашия квартал. Голяма мечта ми е да дам образование на децата си, както и някои допълнителни добродетели.

P.S.: Поздравете Джордж Картър и му благодарете от мое име, че успя да ви вземе пистолета, когато започнахте да стреляте по мен.

Ваш стар слуга, Джордън Андерсън.“

 
 
Коментарите са изключени

Защо хард дискът винаги е отбелязан с буквата „C“

| от |

Откакто човекът сложи твърдия диск в персоналния компютър и записа на него операционна система (предимно MS-DOS или Windows), основният партишън, ако не и целият твърд диск, е обозначен с буквата „C“. Но защо? Ето защо.

Идеята за обозначаване на различни устройства за съхранение на данни просто с букви най-често се смята, че идва от операционните системи на виртуалните машини на IBM от 60-те години. И по-конкретно от операционните системи CP-40 и CP/CMS, а по-късно и при машините на Digital Research, Inc, които копират  CP/M операционната система. В ранните ОС от онова време (CP/CMS) буквите са били използвани най-вече за обозначение на логическите дискове, а по-късно (като например при CP/M) вече се използват и за отбелязване на физическите устройства за съхранение.

Това ни довежда до 1980 година, когато IBM се опитва да използва вече сравнително популярната по онова време операционна система CP/M за IBM Personal Computer. Преговорите между IBM и Digital Research, Inc спират по причини, които не са напълно ясни днес. Говори се обаче, че проблемите са започнали, когато Дороти Килдал, съпругата на създателя на CP/M, Гари Килдал, отказва да подпише споразумение за конфиденциалност с IBM в началото на преговорите. Тя им е казала, че няма да подпише такъв документ без първо да разговаря със съпруга си, който е извън града по работа. Това е някак необичаен ход, тъй като Гари често оставя подобни бизнес решения на съпругата си.

Този отказ, който явно силно дразни представителите на IBM, предполага се е бил по съвет на адвоката на Гари Дейвис от Digital Research. Но като се има предвид, че този тип неща са стандартна практика при бизнес преговори, цялата ситуация определено изглежда странно, като я погледнем днес и имаме предвид кои са страните в конфликта. Историята продължава по не особено щадящ начин. По-късно Гери Килдал твърди, че след завръщането си от бизнес пътуването, той и съпругата му стигат до споразумение и си стискат ръцете с представителя на IBM, Джак Самс, докато са на борда на самолет и летят за ваканция. Гери след това казва, че IBM не спазва това споразумение, а Самс от своя страна каза, че нищо подобно не се е случвало.

Каквато и да е истината, това, което знаем със сигурност, е, че IBM преминава от системата CP/M и вместо нея ангажира Microsoft, които от своя страна купуват лиценз на клонинг на CP/M, наречен 86-DOS. След това адаптираха 86-DOS за новия компютър на IBM като правят няколко значителни промени, и го преименуват на MS-DOS, макар че IBM го наричат PC DOS.

Тъй като се базира на копие на CP/M, MS-DOS взема схемата за надписване на дисковото устройство от CP/M, която от своя страна го взема от гореспоменатите предишни IBM системи. Заради копирането на много от елементите на CP/M системата, MS-DOS позволя по-често използваните софтуерни пакети, които могат да работят на CP/M, да бъдат сравнително лесно пренесени и в MS-DOS и съответно използвани в новия IBM PC.

5.25 inch floppy disk, front and back

5 1/4-инчово флопи

Всичко това ни връща към изначалната специфична схема за буквиране. Ранните персонални компютри обикновено не идвали с вътрешни устройства за съхранение на данни, защото те са доста скъпички (въпреки че твърдите дискове се появяват някъде през 50-те години). Вместо това те обикновено приемат някаква форма на дискети, като тези, които виждате на снимката горе. Те се използвани в MS-DOS и някои други операционни системи като били означени с „А“. Някои компютри се предлагали с две такива дискети, което разбира се, означава, че ще има и „B“. Когато и 3.5-инчовата флопи дискета (която всъщност не е флопи, освен ако не я разглобите) се добавя към архитектурата на компютрите, названието на дискетите като „A“ и „B“ вече е норма.

Когато твърдите дискове се появяват в повечето компютри в края на 80-те години на миналия век, тъй като първите две букви вече се използват за дискетите, логично обозначават третото устройство за съхранение на данни съответно „C“. Днес дисковете са основното устройство за съхранение на компютъра, но буквичката му напомня (сигурно вечно) за времето, когато не е бил.

Въпреки че изключително малко компютърни конфигурации все още имат флопи дискови устройства, това обозначаване на устройството се е задържало. Разбира се, в бъдеще като нищо именоването може да се промени.

Apricot portable

MS-DOS не винаги е използвала „C“ по подразбиране за твърдия диск на всяка система. Например, на компютър на британската компанията Apricot PC, пуснат през 1983 година, „А“ и „B“ са запазени за твърди дискове, а „C“ и „D“ за дискети.

 
 
Коментарите са изключени

Защо японските ученици отиват на училище със снимка от детството

| от |

Япония е страна, в която стилът винаги трябва да бъде на висота и да пленява погледи. Проблемът е, че модните тенденции не се допускат в училищата, където изискванията са драконови.

Обикновено учениците носят униформа, спазват определен стил на прическа и винаги трябва да бъдат чисти и изрядни. Учениците нямат право да се боядисват, нямат право да правят адаптации на своята униформа и като цяло трябва да спазват училищните правила. Допълнителни аксесоари като бижута и дори грим са също в линията на забранените използвани елементи. Нарушаването на правилата обикновено води до предупреждение, а след това следва изключване на ученика. И така достигаме до следващата забавна история от японския съд. Оказва се, че има много ученици, които завеждат дела срещу своите училища поради една проста причина: принуждавани са да боядисват косата си.

Обикновено училищата изискват от своите ученици снимка от детството, с която да докажат, че това е естественият цвят на косата им. Японският ген рядко позволява на някого да бъде рус или кестеняв, но изключения се случват. Учениците започват да се боядисват черни, за да осмирят училищните настоятелства, но след прекомерното излагане на химикали, някои възпитаници завеждат дела. Причината е, че след н-тото боядисване, скалпът им се разранява, а колкото и да искат, не могат да сменят естествения си цвят на косата толкова лесно.

Японското министерство на образованието намира соломоново решение – предлага на всеки да докаже своя естествен цвят на косата. Руси японци не се срещат много често, колкото кестенявите, а някои училища подозират, че много често точно този цвят се използва във фризьорския салон за разнообразяване на стила на ученика, което е забранено, след като визията няма нищо общо с училищните занимания. Все пак трябва да знаете, че практиката продължава до 18-годишна възраст, след това има някаква лека свобода относно цвета на косата и прическата, униформата продължава да присъства в живота на студентите.

 
 
Коментарите са изключени

Никому непотребният Sinclair C5

През 70-те и 80-те, сър Клайв Синклер е гигант в областта на електрониката и компютърните технологии. Той е става рицар през 1983 г. заради своите технологични постижения, включително първия джобен калкулатор и първия компютър за под 100 паунда.

Но изобретението, с което е най-известен – поне в някои кръгове – се оказва едно от най-неуспешните продукти в историята: Sinclair C5.

Sinclair C5 rear view

В началото на 80-те Синклер извръща поглед от компютрите към улиците и задръстванията на Великобритания. Той вижда начин за намаляване на трафика, по-малко замърсяване и по-самостоятелен транспорт. И този начин според него струва 399,00 паунда (около 10% от цената на автомобил). Казва се C5, работи на батерии и представлява триколка, за която Синклер се надява драстично да намали нуждата от автомобили.

Той се надява и велосипедистите да бъдат привлечени от неговата много иновативна и мощна машина. Тя тежи около 100 килограма и е само на сантиметри от земята. Няма задна скорост, побира само един човек и има нищожен багажник.

Въпреки недостатъците си Sinclair разчита хората да бъдат привлечени от ниските разходи за енергия (според рекламата за един американски цент може да минете осем километра).

През януари 1985 г. Sinclair C5 е пуснат на пазара. Но в отговор получава на неимоверен присмех. В стремежа си да създаде нещо, което всеки би могъл да управлява,което всеки може да си позволи, което да привлече велосипедисти, автомобилисти и пешеходци, компанията Sinclair създава устройство, с толкова недостатъци, че никой не го иска.

Според законите по онова време, превозните средства, които се движат с максимум 25 км. ч. са освободени от пътни такси, не изискват застраховка или шофьорска книжка и съответно хора на възраст до 14 години могат да я карат по улицата. Затова C5 е направена така, че да достигне максимална скорост ot 25 км. ч. а когато го карате по нанагорнище, ще стигате половината на тази скорост.

C5, освен че е калпаво превозно средство, също така крие и огромни рискове за безопасността, защото е близо до земята и така затруднява виждането на другите автомобилисти, които могат да се блъснат в него и съответно в шофьора му. То няма въздушни възглавници и е доста нестабилно на три колела.

 
 
Коментарите са изключени

Как норвежците правят чертежи в реални размери

| от |

Чертежи, модели и рендери – те сичките са полезни начини архитектите да илюстрират плановете си, но разбира се, нищо не може да замести реалното изживяване. Можем обаче да се доближим максимално до него.

Архитекти от Вардехауген в Осло, Норвегия, за да помогнат на колегите си и клиентите да визуализират плановете си под-добре, ползват и споделят свободното място зад офиса им за очертания на планове в размер 1:1.

На мърдащата картинка тук виждаме как екип от Вардехауген, с помощта на бяла лепенка, очертават планове на цял етаж в реален мащаб на сивия фон на паркинга си. Те често означават не само стените и врати, и прозорците, но и мебели, и обзавеждане като се добавят също така знаци за илюстриране как се използват части от празното пространство. Всичко това позволяват на други интериорни дизайнери, архитекти и клиенти да придобият по-истинско усещане за мащабите и пропорцията на постройката им, защото могат се движат по целия размер на макета.

„Способността за визуализиране на един все още неосъществен проект е важна част от архитектурната професия“, казват хората от Вардехауген, „за да може да се оценят и комуникират различни проблеми, решения и мнения. Реалния досег с мащаба и усещането какво е да се разходиш из макар и само двуизмерно поставените граници на една стая, не може да бъде изпитано чрез стандартните 3D макети на компютър или модели от хартия.“

Хакон Матре Аасарод, един от партньорите във фирмата, взаимства този подход на илюстриране на мащаба от обучението си в Училището по архитектура в Берген. Той използва тези макети както като още един начин за проектиране, така и за да може да обсъди проекта си по-добре с клиента.

Аасарод е правил по този метод всякакви видове пространства, включително части от къщи, бунгала, офиси и павилиони. Неговата фирма често споделя резултатите и в Instagram.

Първо основните ъгли и точки на чертежа се отбелязват с тебешир. След това всички елементи и детайли се попълват с бяла лента. И готово. Доста оригинална идея.

 
 
Коментарите са изключени