shareit

Как френското автомобилостроене съкрати Втората Световна война

Мнозина обвиняват Франция за чутовна армейска пасивност, особено през Втората Световна война. Подозираме, че всеки е чувал шегата за френските танкове поне веднъж и общата идея, че последната достойна френска армия е била водена от Наполеон. Забавен факт е, че сред историята на френската армия, един от най-паметните моменти, който по-късно ще се превърне и в повод за подигравка е:

За да бъдем коректни към Франция, трябва да споменем, че една от основните им грешки в цялата инвазия, е именно очакването, че тази война ще се води като предишната. Френските партизани също не са били особено кротки по време на окупацията. Сред проявилите се лица, трябва да отбележим и подвигът на няколко души, които най-вероятно са успели да забавят войната, да спестят огромно количество хора и всичко това само с една кибритена клечка.

Френското село Сошо е давало хляб на повече от 60 000 души. Там е разположена фабриката на Peugeot, а базата била достатъчно голяма и добре оборудвана, в случай на токов удар или друг природен катаклизъм. Нацистите бързо обърнали внимание на автомобилните заводи и след като Полша можела да предложи изкушаваща индустрия за модифициране и преустройство в танков завод, какво да очакваме от Франция? Френските служители не хранели особено топли чувства към гостите и всеки път свършвали по някой друг зулум. 6 от 10-те произведени автомобила на френската фабрика, излизали с дефектен съединител. За жалост, точно там започнали да се произвеждат и части за немските ракети на отмъщението.

motor-1386255_1920

Осъзнали сериозният риск и продукцията в тези заводи, англичаните преценили, че единственият начин за противодействие е с бомби. Една бърза разходка над Сошо и повече нямало да има ракети, както и производство на всякаква друга военна техника. Ескадрила от маркиращи самолети, следвана от бомбардировачи, приели задачата присърце. Подготвени с касетъчни бомби, летците очаквали само точната маркировка.

Обектите били маркирани и тонове експлозив полетели към бедната фабрика. Щастливи и доволни от свършената работа, господата започнали да празнуват така, сякаш утре ще бомбардират Берлин. Единственият проблем е, че годината е все още 1943-а, а Нормандия е малко по-далече в календара или направо догодина. Докладите смразили страстите на кралските асове, след като е установено, че представената цел не била точна и цяла вечер, мощната британска ескадрила е сипала бомби върху цивилно население, докато фабриката била абсолютно невредима. Впрочем, тези исторически подробности много често били повтаряни от британските авиатори, да не говорим и за американските.

lancaster-bomber-2925190_1280

Ето защо, когато дошло времето за действие, един човек имал много правилен и изискан метод за изразяване на мнение, особено към своите окупатори. Малко след бомбардировките, Родолф Пежо получил телефонно обаждане. От другата страна бил човек на име Хари Рий, който по някаква случайност паднал точно в тази страна с парашут и желание за мъст, все пак баща му бил полу-евреин, следователно нямало как да се очаква от Хари да седи мирен и кротък на острова. В кратък разговор, Родолф разбрал, че ако не иска да види втора поредна бомбардировка, която най-вероятно пак ще пропусне целта, но ще коства сериозно количество жертви, трябва да поеме отговорността.

Г-н Пежо бил доста скептичен за обаждането и очаквал гореща радио връзка с Лондон, за да се потвърди изобщо за съществуването на подобен английски „агент“. В деня на срещата, изпълнителният директор на фабриката за автомобили, танкове и ракетни двигатели, предоставил всички архитектурни детайли на френските партизани. Не бил особено очарован от идеята, че ще унищожи собственият си бизнес, ала осъзнавал, че отдавна не е собствен, а на немската военна машина. С благословия и достатъчно бомби, този път изпратени с поставен предпазител от английската авиация, всички решили, че е време да драснат клечката.

Календарният ден за една красива заря бил отменен! Причината? Тогава било дербито между френските работници и немската армия. Под секрет, г-н Пежо просто искал да изкара всички работници извън фабриката, за да е сигурен, че няма да има пострадали. На 5-и ноември, в малките часове на нощта, специална делегация от саботьори, преминала тихо покрай пазачите и започнала да поставя експлозиви на най-привлекателните места в сградите. Хемингуей би могъл да напише още един разказ, освен „За кого бие камбаната“, в този случай. Резултатът от тези действия, освен фактът, че Сошо никога повече не е видяло подобна заря, е прекратяване на бомбардировките – изключително неефективни, както разбрахме по-рано. Впрочем, партизаните били толкова мотивирани, че по-късно взривили и пристигналите резервни части за завода!

Citroen_45

Citroen T45

Снимка: Par TycoonX — Travail personnel, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=25480370

И това далеч не е всичко. Много по-рано, служителите на Citroen, трябвало да изпълняват поръчки на немската армия. Пиер-Джулс Буланже имал толкова високо мнение за своите гости и клиенти, че набързо променил плана на фабриките си. Първата промяна се състояла в изготвянето на работния график – всеки служител трябвало да намали максимално оборотите, особено ако сглобяваният модел е Citroen T45 – армейски транспортен камион. Все пак, французите искали да са брилянтни във всеки модел и по тази причина инвестирали сериозно време в приготвянето и тестването.

Следващата стъпка била още по-добра. Пръчката за маслото разполага с определена маркировка, която показва правилното количество течност за мазане на буталата в цилиндрите. Пиер и конструкторите произвели въпросната важна част, но преместили маркировката малко по-надолу. По този начин, двигателят индексира, че има достатъчно масло, а реално няма. Съответно и машината ще се движи известно време, преди да блокира двигателят и да остави немските механици в абсолютен мат, особено ако возилото трябва да закара муниции или друга ценна военна техника. След като една война е обвързана с динамика, а горкият Citroen T45 е проектиран за отнасянето на доволно количество немски псувни, армията много бързо преценила, че е по-добре да не търси Citroen за повече проекти. Идеята била достатъчно гениална, за да не позволи на никого да се върне с рекламация в завода, нито да заподозре какво наистина се е счупило, след като целият двигател бил абсолютна каша.

Тези геройства не са отчетени особено в историята, но не трябва да забравяме, че обикновено малките камъчета преобръщат колата, в този случай на немската военна машина.

 
 
Коментарите са изключени

Милан и Интер освещават новия Сан Сиро с приятелски мач преди 93 г.

| от |

На 19 септември 1926 г. Милан и Интер ще влязат в приятелски двубой на новооткрития стадион Сан Сиро. На този ден Интер печели с резултат 3-6. До този момент Милан държи футболната крепост в града, но едно добро решение позволява на феновете на двата отбора да ползват едно и също спортно съоръжение.

Макар и днешната футболна култура да се разделя на фракции и враждуващи групи, отборите тогава са имали друга идея. Президентът на клуба на Милан Пиеро Пирели дава идеята за обединение, както и допълнителни 5 милиона лири за построяването. Архитектът Улис Стакини е натоварен с проектирането, но отказва да следва модела на традиционните модели и не строи писта около терена.
По този начин феновете ще имат възможност да бъдат по-близо до зелената покривка, а също така се увеличава и количеството – 35 000 души.

Първоначалното име е „Новият Сан Сиро“, кръстен на квартала, където се намира. И докато феновете имат високи надежди за летящ старт на Милан, отборът успява да изгуби и своя първи мач в лигата. Съоръжението е продадено на град Милан през 1935 година, но Росонерите остават основен ползвател до 1947 г. В същата година Интер решават да плащат наем и също да се възползват от възможността, вместо да строят нов стадион. През 1980 г. Сан Сиро ще бъде преименуван на Джузепе Меаца – звезда от редиците на Милан и на Интер. В следващите години ще има допълнителни ремонти, които ще позволят събирането на близо 80 000 запалянковци. В този момент стадионът е приютил спортните страсти на 3 игри от световното през 1934 г. и още 6 игри от същия формат през 1990 г. Публиката на Милан е ставала свидете и на 4 финала на Шампионска лига през 1965, 1970, 2001 и 2016 г. Да не говорим, че съоръжението е предпочитан избор за всеки музикант през последните години, списъкът с гости е много дълъг.

 
 
Коментарите са изключени

Шаварш Карапетян – да замениш златния медал за 20 човешки живота

Да спасиш човешки живот е може би най-голямата награда, която може да съществува. С тази мотивация тръгват и стотиците хиляди лекари, борейки се редовно с природата за още миг живот. За тях срещата със смъртта е призвание, но за обикновените хора е върховно предизвикателство. Историята на арменския плувец Шаварш Карапетян е достойна не само за филмиране, но и като основен пример за безграничната човешка добродетел.

Арменецът е роден през 1953 г. в Кировакан (днешен Ванадзор). През 1964 г. семейството му се мести в Ереван, там завършва техническо училище, а след това следва отбиване на военната служба в съветска военновъздушна база в Баку. В много ранна възраст, семейството на Карапетян е получило съвет от приятел, че синът им трябва да се запише на плуване. Физиката на момчето позволявала успехи във всеки спорт, но спортното плуване с шнорхел се оказало основополагащо за бъдещите му изяви. В спортната си кариера, той ще счупи 10 пъти световния рекорд в тази дисциплина, а като бонус ще бъде и майстор на спорта в СССР. Количеството медали е само една страна от личните успехи на арменеца, подвигът му през 1976 г. е може съвсем спокойно да надскочи всяка спортна награда.

Screenshot_1

На 16 септември Шаварш и брат му правят редовната си тренировка – 20 километра пробег около Ереванското водохранилище. Вниманието им е привлечено от странен шум. Никой от тях не е подозирал следващата гледка – тролейбус натъпкан с хора потъва бавно и сигурно в язовира. Шофьорът е изгубил контрол и по всичко личи, че 92-ма души ще бъдат погълнати в бездната. Опитният плувец се хвърля в ледената вода, а брат му чака на повърхността, за да извежда на безопасно място пострадалите.

След 20-километров крос, Шаварш е изтощен, но няма време за умора, тя остава далеч на заден план пред отчаяните погледи на удавниците. С първото си потапяне, олимпиецът чупи стъклото на тролея и започва да вади хората един по един. Септемврийското утро е все още тъмно, а под водата липсва светлина, паниката е друг фактор, който пречи за спасяването на още хора. При едно от гмурканията си, опитният плувец вади и една седалка – объркал я за човек. Години по-късно ще признае, че именно проклетата седалка е и повод за неговите кошмари – вместо нея можел да извади поне още един човек.

Screenshot_4

Геройският подвиг позволява на 20 човека да продължат живота си, извадени са 46. Останалите издъхват на брега в следствие на премръзване. Самият Карапетян е приет по спешност в болницата. Диагнозата е двойна пневмония, усложнена от сепсис. За подвигът си, той ще прекара цели 45 дена с температура от 40 градуса – безкрайното мъчение е вгорчено допълнително от болки в гърдите при всяко вдишване. Друг проблем са раните от стъклата, водоемът събира предимно отпадни води. В следствие на белодробни усложнения, плувецът никога повече няма да може да се състезава. Не е ясно дали съдбата няма пръст в цялата история. Подводният шампион признава, че не е бил допуснат от спортната федерация да отиде на поредния световен шампионат. Думите на председателя на ЦК ДОСААФ СССР Покришкин са:
Откъде в безводна планинска Армения се появи гмуркач?“

Очевидно се появява, при това на правилното място. Това е причината Шаварш да прави своята тренировка на 16 септември. За подобно геройство всяка медия щеше да избухне и да превърне обикновеният спортист в герой, но времето е различно и властта преценя, че няма нужда от герои в момента. Историята се потулва и цели 6 години няма никаква информация. Първата информация за този случай се появява през 1982 г. в „Комсомолска Правда“ със заглавие „Подводната битка на шампиона“.

Screenshot_5

Ако попитате Карапетян дали е герой, той ще отвърне „Аз съм просто човек“. Това не е мнението на всички останали. Едва след публичното разкритие на героизма, той получава медал за храброст, както и награда от UNESCO за „Феър плей“. Астрофизикът Николай Черних кръщава астероид на името на героя, решението е одобрено през 1986 г. Арменецът днес притежава обувна фабрика наречена „Втори дъх“. През 2014 г. получава олимпийския огън два пъти за зимните олимпийски игри през 2014 г. и добавя „Носих огъня за Русия и Армения.“.

Снимки: YouTube/Screenshot – https://www.youtube.com/watch?v=RiO96Qrtkn4

 
 
Коментарите са изключени

Адам Райнер – джуджето, което стана великан

Малко детайли се знаят за живота и личността на Адам Райнер, въпреки че е необикновена част от медицинската история. Мъжът е роден в Грац, Австрия, през 1899 и докато расте и се развива става ясно, че осанката му е по-ниска от на средния човек. През 1920, когато е на 21 години, той е висок едва 1,18 метра. Докторите официално го класифицират като джудже.

Но някъде през 20-те си години с Адам се случва нещо необикновено – той започва да расте стрeмглаво. И като казваме стремглаво: до 32-ата си годишнина Адам Райнер е висок 2,18 метра. Това прави по 10 сантиметра на година. Тялото му обаче се изтощава сериозно от този процес и скоро мъжът е прикован за леглото. 

Изглежда че секрецията на хипофизната жлеза на клетника – жлезата, която отговаря за хормона на растежа – минава от просто шуртене в цял водопад след като става на 21. Неизправният орган кара тялото му да отдели всичките си ресурси за неконтролирния растеж, което в крайна сметка го прави слаб и неспособен да стои прав. През декември 1930 мозъчен хирург прави местна упойка на Райнер и вкарва инструменти в носа му, за да стигне до хипофизата му – малък дял от мозъка, който се намира в труднодостъпната му основа. Хирургът открива и премахва еозинофилен аденом – доброкачествен тумор, който притиска хипофизата. Тази процедура спира силния растеж на Адам, но щетите вече са нанесени.

Адам Райнер прекарва остатъка от дните си неспособен да седи изправен. По-късно той е приет в старчески дом, където живее до кончината си на 4 март 1950, на 51 години. В деня на смъртта си той е висок 2 метра и 34 сантиметра – двойно повече, отколкото когато е на 21. Въпреки че в младежките си години е един от най-ниските мъже в Австрия, с времето Адам става най-високият мъж държавата.

До ден днешен той е единственият човек в историята на медицината, който е класифициран и като джудже, и като гигант.

 
 
Коментарите са изключени

Ашли Ревел – идиотът, който заложи всичко на рулетка и спечели

Представете си един ден да ви щукне да продадете всичко, което имате, да отидете в Лас Вегас и да заложите абсолютно всичко на едно завъртане на рулетката. Рискът да загубите е много реален и като нищо можете да си тръгнете само с дрехите на гърба си (или дори с по-малко). Всъщност, шансът да спечелите залог от типа всичко или нищо на американска рулетка е 47,3% – същият залог на европейска рулетка има шанс за печалба 48,6%. Ашли Ревел от Великобритания решава да поеме този риск – през април 2004 той продава всичко, което притежава, взима получените 76 840 паунда (105 400 паунда днешни пари, всички суми от тук нататък ще са в днешни пари).

Ашли, тогава на 32 години, започва пътешествието си, както сам той признава, на по питие с момчетата в една кръчма. Един от тях излага идеята да се заложи всичко, което човек притежава, на едно завъртане на рулетката и леко подпийналата компания се съгласява, че тази идея е доста велика. Въпреки че огънят на разговора се поддържа до значителна степен от алкохола, на следващият ден въпросната идея се оказва залостена стабилно в главата на Ашли. По-късно той ще каже пред The Telegraph: „Помислих си, какво невероятно преживяване би било. По това време не бях женен, нямах деца, бях напълно ерген. И реших: сега или никога.“

Roulette wheel

Рулетка

Не е изненадващо, че не всички се радват от решението на младия мъж – родителите му имат особено мнение по въпроса. Бащата на Ревел, Мик, казва на сина си, че е „лошо момче“, че не трябва да постъпва така и „Трябва да работиш като другите деца“. Ашли прекарва известно време в опит да ги убеди в начинанието си. Баща му пръв се съгласява, но психологическото обработване на майка му отнема малко повече време.

Следващата стъпка е да започне с продаде собствеността си и да припечели и малко странични пари, колкото може. Колата му, часовник Rolex, стикове за голф и дори сантиментални предмети са продадени или на аукцион, или на улицата. Съвсем естествено, с някои предмети човекът се разделя по-трудно – като футболните трофеи и пуловера за крикет, който получава в гимназията. След това Ревел ще съжалява, че продава тези неща.

Хора от британския телевизионен канал Sky One надушват за ситуацията и пращат екип кой до снима мини сериал със заглавие „Double or Nothing“ (Двойно или нищо).

Подготовката приключва, парите са събрани от всякакви места (един онлайн букмейкър и спонсор предлага мъжът да смени името си на Ашли Blue Square Ревел) и в крайна сметка общата сума е 105 400 паунда. С парите в банката, той се качва на полет до Лас Вегас заедно със снимачния екип, приятелите си и (накъде без) родителите си. На този етап технически дори дрехите на гърба му не са негови, защото костюмът, който носи, е под наем специално за случая.

Плановете да прави залога в Hard Rock Hotel пропадат след като проговорите не стигат до никъде. Собствениците на Plaza Hotel and Casino обаче виждат възможност за малко пиар и се съгласяват да са домакини на събитието. Точно преди рулетката да се завърти, те отправят послание, в което се казва, че не съветват никого, дори и него, да прави такова нещо.

Въпреки риска и тежестта на всичко, нощта преди залога Ревел спи спокойно и по-късно ще каже, че никога не се колебаел дали да го направи. Въпреки че шансовете му са макар и в малка степен срещу него, той казва: „Когато сега се върна назад, изглежда ми лудост, но бях силно убеден, че ще спечеля. Буквално отивах, за да си събера печалбата.“

large_Ashley-Revel-winner-roulette

Епичният момент! Изотчник: „Double or Nothing“, IMDB

Сутринта преди залога Ашли има да реши още един последен и може би най-важен въпрос: черно или червено? Той се оглежда за някакъв знак от съдбата, но съдбата явно още не е събудила. В крайна сметка, както Ревел разказва, точно когато топчето се завърта върху рулетката „Първото нещо, което ми дойде наум беше червено и тогава избутах всичките си чипове напред.“

Тогава всички – семейството му, приятелите му, както и зрителите на Sky One – виждат как топчето се завърта, завърта и накрая пада върху числото 7 – червено число. Многолюдието полудява, а Ашли Ревел удвоява печалбата си и взима 210 800 паунда. 

След преживяното той споделя „… беше ненормално нещо. И сега мисля какво ли щеше да стане, ако бях загубил. Нямаше да има къде да се върна или какво да облека. Все още обаче щях да имам семейството и приятелите си, които никога няма да ме оставят, така че те ми дадоха необходимата сигурност, която ми позволи да направя това.“

За разлика от повечето комарджии, които печелят големи пари, Ашли решава да не залага повторно и се оттегля с печалбата си. С част от нея впоследствие Ашли ще плати за обиколка с мотор из Европа. Но късметът му не свършва дотук – по време на обиколката, докато е в Холандия, той среща момиче. „Взех я с мен в Англия, оженихме се и сега имаме две деца. Може да се каже, че заради залога успях да си намеря жена.“

 
 
Коментарите са изключени