shareit

Изкуството на бизнеса: Евлоги и Христо Георгиеви – търговците с големи сърца

| от Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

Машинистът забавя ход и механичния глас в мотрисата ясно оповестява „Софийски университет „Св. Климент Охридски““. Две минути по-късно всеки жител или посетител на столицата вече се намира пред централната фасада на първият български университет. Стълбите му са не само чудесен кът за припек и срещи с познати, но и мястото, на което са почетени дарителите на това висше училище – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Статуите на двамата братя са дело на известния скулптор Кирил Шиваров и отдават почит на двама българи, които са имали визия за бъдещето на България. Както е вписано в завещанието на Евлоги: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра спокойно!“

Тези думи карат сърцето да тупти от патриотизъм, но имат и още по-голяма въздействие, защото са казани от човек, който тръгва от един малък град, намиращ се под чужда власт, за да достигне до статута на един от най-богатите българи през XIX в. От Карлово през Галац до Букурещ, биографията на Евлоги и Христо Георгиеви е като целеустремен влак, който има кристално ясна посока. Те са знаели с какво искат да се занимават, не ги е било страх да рискуват и никога не са спирали да се интересуват от съдбата на родината си и да подпомагат сънародниците си, които не са имали техните възможности.

Views of Sofia, capital of Bulgaria

Място някога населявано от траки и важен пункт от трасето на Подбалканския римски път, свързващ Черноморието със Сердика, Карловската котловина се радва на добро местоположение и благоденствие през по-голямата част от периода на османска власт. Градът, чието име вероятно произлиза от това на Али бей син на Карлъ, достига икономически и духовен разцвет в периода на Възраждането. Произведенията на карловските занаятчии са изпращани до всички краища на Османската империя, градът кипи от над 30-те вида занаяти, които се развиват, а едрите търговски фамилии, сред които има главно български родове, се радват на бизнес взаимоотношение с държави като Франция и Англия.

В тази атмосфера на просперитет и възможности през 1819 г. се ражда Евлоги, а пет години по-късно – Христо в дома на Георги Недев и Евдокия Пулиева. Семейството е сред заможните български родове от онова време като майка им е дъщеря на Тодор Пулиев, първият българин, който учредява фирма в Румъния. От петте деца на Георги и Евдокия оцеляват само двамата братя. Баща им също напуска рано този свят, когато Христо е едва на 6 години, но благодарение на доходите на семейството, майка им успява да ги отгледа и образова по възможно най-престижния за времето си начин.

Първоначално братята учат при Райно Попович, основателят на елино-българското училище в Карлово и един от най-изтъкнатите възрожденски учители и книжовници. Негови ученици са също Петър Берон, Георги Сава Раковски и Ботьо Петков. След училището в родния си град, Евлоги продължава образованието си в Пловдив, а след завършването на гимназия се връща и преподава за известно време в Карлово, вероятно повлиян в тази посока от известния си учител.

 

Hristo_Georgiev_Nedev

Христо Георгиев
Снимка: By Неизвестен – Bulgarian National Libraryhttp://www.nationallibrary.bg/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11147875

Когато навършва 18 години той заминава в Галац, където братята на майка му Христо и Никола Пулиеви ръководят семейния бизнес с търговия на ориз. Макар и млад и все още зелен, както се казва, Евлоги има визия за развитието на фирмата и не след дълго той, брат му Христо и вуйчовците му подписват общ протокол за съдружническа фирма Пулеви-Георгиеви като всеки един от тях влага средства в семейния бизнес.

Свидетелство за неговия успех дори в този ранен етап на търговската му кариера е факта, че 20-годишен той влага 27 000 гроша (ок. 120 000 дн. лева), което е половината от сумата, която предоставя братът на майка му – Никола. Вече равноправни партньори, братята Георгиеви не щадят време и усилия, а се впускат в усилена работа и търгуват с ориз, зърнени храни и самоковско желязо. Пулиеви действат на местно ниво в Карлово, Христо е звеното в Букурещ, а Евлоги действа в Галац.

В началото на 50-те години на XIX в. бизнесът се разраства и Евлоги и Христо започват тясно сътрудничество с гръцката фирма „Теолого“, която е учредила фирми в Манчестър и се занимава с внос на луксозни и хранителни стоки като платове, захар, подправки, ром и кафе. През 1852 г. капиталът на вуйчовците в сравнение с този на двамата братя е почти равен. Евлоги и Христо не спират до тук и не се задоволяват само с усъвършенстване на тънкостите на търговския занаят, а решават да инвестират пари и усилия в сферата на банкерството. Това се оказва едно от най-далновидните им решения, защото в навечерието на Освобождението над 85% от доходите им произтичат от банкерска къща „Евлоги и Христо Георгиеви“.

Банкерската къща се превръща в едно от сигурните места за влагане на финансите на родолюбиви българи и до края на XIX в. в нея се съхраняват капиталите на около 15 видни личности, между които Михаил Кефалов, д-р Петър Берон и др. Известен със своето родолюбие и честност, Евлоги Георгиев следи за правилното използване на средствата, а след Освобождението на България съдейства за оформянето им като дарителски фондове и предаване на натрупаните капитали на българската държава. Като изпълнители на волята на завещателя, а и със собствени средства Евлоги и Христо Георгиеви участват в издръжката на бедни ученици да продължат образованието си в чужбина и подпомагат с парични средства дружества, читалища, училища, болници.

През 1862 г. Евлоги и Христо Георгиеви са сред основателите на „Добродетелна дружина“, благотворително дружество, което освен всичко останало е и политически проводник на руската политика на Балканите. Този етап от живота им носи най-голямото черно петно върху биографиите на двамата видни търговци, тъй като ги противопоставя на българските революционери, които се намират в пределите на родината или са емигрирали в Румъния. Възгледите на едните и другите често са противоречиви, което до голяма степен се дължи на „дългата“ ръка на Русия.

Пример за това е факта, че през 1864 г. в Букурещ Раковски издава в. „Будущност“ с паричната помощ на Христо Георгиев, но под натиска на руския консул, финансирането е прекратено.
Това не е нито първият, нито последният случай, в който двамата братя действат предпазливо. Още по време на Кримската война (1853-1856 г.) имената им са замесени в скандал за 100 000 рубли, събрани за неосъществена четническа кампания, за които се твърди, че Христо ги е прибрал и включил в капитала на семейната фирма. Според някои източници двамата братя дори са информирали османските власти за преминаването на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър в пределите на България.

Същевременно противоречивите оценки се засилват, тъй като видни българи като Иван Евстатиев Гешов и генерал Паренсов споделят мнението, че „нито едно сериозно начинание, имащо за цел подобрението на България, не минава без Евлоги“. Вероятно истината е някъде по средата. Умерената и премислена политика на двамата братя е в разрез с идеите и устрема на революционерите, като по-скоро това противопоставяне е междуличностно.

evlogi

Евлоги Георгиев

Факт, който години по-късно потвърждава това е касирането на Евлоги Георгиев като депутат във Второто обикновено народно събрание от страна на Стефан Стамболов и привържениците му, след което заможният българин никога повече не стъпва на българска земя. Въпреки огорчението в личностен план, Евлоги никога не загърбва идеята си за „по-голямата картина“, а именно – подпомагането на българската държава.

На 6 март 1872 г. Христо Георгиев умира внезапно, което е огромен удар за брат му. След това събитие Евлоги се установява за постоянно в Букурещ на улица „Мошинор“ № 80. Двуетажната постройка е не само лично жилище, но и мястото, където е разположена кантората му. Той го споделя с вуйна си Елисавета Пулиева, която се грижи за племенника си след насилствената смърт на съпруга си.

Макар да липсват много подробности за личния живот на Евлоги от останалите разкази в рода му се знае, че той е водел самотен начин на живот. Също като брат си Христо, за когото се знае, че дамата, с която искали да го сгодят имала очи като котка, Евлоги никога не се жени. Бил е работохолик, който дори в свободното си време е следял борсата и се е интересувал от събитията, публикувани в европейската преса. Владеел е няколко езика – румънски, френски, немски, гръцки, които са му били от огромна полза при установяване на търговски контакти. Във възгледите си бил по-скоро консервативен, но твърд, безкомпромисен и последователен.

Когато през 1897 г. Евлоги затваря очи завинаги оставя след себе си богата благотворителна дейност, огромно богатство и едно спорно завещание, което ще витае из съдебните зали в продължение повече от 10 години. Последните му желания се оказват лавровия венец на филантропската му дейност, но и един от спорните правни въпроси в съвременната българска история. За „универсален наследник“ на завещанието е посочен Иван Евстатиев Гешов – близък на семейство Георгиеви (женен за една от братовчедките им) и в делови отношения с братята. От наследството в размер от над 22 милиона лева, Евлоги разпределя малка сума на роднините си, огромно количество за благотворителност и остатък, който се падал на наследника му. По лични, а и от един момент нататък, по политически причини, едва през 1911 г. се слага край на сагата със завещанието и се доказва, че то не е било подправено от Гешов.

Една от най-важните точки за България е 13, съгласно която Евлоги оставя 6 млн. лева (ок. 115 000 000 дн. лева), с които определената от него ефория „ще основе и поддържа едно висше училище в един град на България или Румелия, гдето тя намери за уместно. Това училище да носи името „Бр. Евл. и Хр. Георгиеви от Карлово.“ За място, членовете на ефорията избират имотите, закупени приживе от видния българин в центъра на София. А благодарение на забавянето на делото сумата за изграждането на това висше училище почти се удвоява. През 1924 г. е направена първата копка на главната сграда на университета, а десет години по-късно тя е тържествено открита.

Братя Евлоги и Христо Георгиеви развиват не само активна търговска и банкерска дейност, но и подпомагат финансово редица институции и финансират следването на не малко младежи. Наред с всичко постигнато, най-значимото им и запомнящо се дело е дарението, което оставят за създавано на първия университет в България. Сбъдва се и волята на Евлоги „ще поставят в салона на училището портретите ни, а в двора на училището ще въздигнат в наша памет две мраморни статуи.“ И днес пред вратите на университета, стоят статуите на двамата братя, излети от бронз.

 
 
Коментарите са изключени

Колко е полезна една дупка в корема

| от |

Много животни живеят с постоянна дупка в корема – особено ако е хирургически поставена фистула. Хората също могат да имат фистули: първият човек с подобно нещо е френския канадец Алексис Мартин. Той претърпява смъртоносно пробождане със сабя през 1822 и според доктора му няма да го бъде. Въпреки печалните прогнози обаче в следващите 2 години Алексис все пак успява да се възстанови и тялото му продължава да функционира в по-голямата си част. Освен малката подробност, че има дупка в тялото, която никога няма да се затвори. През нея докторите могат да наблюдават процесите в стомаха му.

St Martin Alexis

Алексис Мартин

Днес, аграрните учени наблюдават и изследват храносмилателната система на добитъка като правят подобни дупки в стомасите на кравите – които междувременно са си живи и здрави. Дупката в коремите на всяка една от тези крави има запушалка, която се казва канюла. Тази манипулация позволяват да се изважда храна от телата на кравите, която е в средата на храносмилането си. Така могат да се установят някои потенциално опасни и за човека болести.

Те обаче се използват основно за изследване ефекта на различни храни и хранителни добавки за добитъка, както и как се храносмилат те, колко дълго отнема да се усвоят и така нататък. Без тях, човек трябва да следи за външни фактори, по които да съди за вътрешните процеси, което прави цялото занимание изключително по-трудно и времеемко като се има предвид и че никой от тези фактори не е толкова изчерпателен, еднозначен и подробен, колкото проба от храната директно от корема на животното, изследвана в лаборатория. А храната за добитъка трябва да се подобрява, защото самият той е от изключителна важност за нас.

Cow disc 5201

Не трябва обаче да се тревожим за негативните ефект от процедурата: операцията не причинява никаква болка на кравата и дори удължава живота й, защото ако в бъдеще има някакви здравословни проблеми, те могат да се хванат на изследванията преди да са станали сериозни; съответно и лечението й може да се приложи много по-лесно. А от тази крава полза имат хиляди други по света.

 
 
Коментарите са изключени

Истината за серума на истината

| от |

Поп културата често се възползва от качествата на „серума на истината“. Той е най-вече инжектиран подкожно (предполагаме, че е по-удобният от актьорска гледна точка вариант пред това да накараш човек да гълта хапче насила) и изглежда спира способностите за лъгане.

Подобни серуми, разтвори, препарати и прочие химии са развивани и от пасажа трибуквени правителствени организации (ЦРУ, КГБ, ФБР…) в не особено далечното минало, особено около параноята, свързана със Студената война. След 11 септември отново започва диалог за деривирането и използването им по време на разпити. Но ефективни ли са въобще тези вещества и давали ли са някога положителни резултати?

Краткият отговор е „не“. Дългият отговор е:

Много барбитурати (гама от препарати, които потискат централната нервна система) могат да се нарекат „серум на истината“ – скополамин, натриев амитал и натриев пентотал. Скополаминът е тестван през 50-те години именно с цел изтръгване на истината в проект MKULTRA, а днес е известен като наркотик за изнасилване, защото причинява краткотрайна амнезия. Натриевият пентотал се използва широко в операционните зали като анестезия, но в последните години се замества от по-добри препарати.

Pentothal vintage package - truth serum

Натриевия пентотал

Друг често срещан метод за изтръгване на истината е инжектирането с етилов алкохол. Като „серум“ ефектите му са почти неразличими от познатото ни орално напиване. Ако някога сте близвали алкохол, значи знаете ефектите му откъм казване на истината.

Въпреки че един пиян човек е по-склонен да казва истината, той е съвсем в способността си да лъже или просто да отказва да сподели информация, която не иска да се знае. Всичките тези серуми работят по аналогичен начин – те потискат централната нервна система и нарушават преценката и интелектуалните способности. Човек в подобно състояние лесно би могъл да смеси истина с измислица или да преувеличава, или да халюцинира… С две думи, не може да му се вярва.

По тази причина множество съдилища не допускат информация, представенa под влияние на някакъв серум на истината. Като всичко останало обаче химията също се развива.

 
 
Коментарите са изключени

Екзорсизмът на Майка Тереза

Както знаем, християнството не е единствената религия, която практикува екзорсизъм. Индуизмът, юдаизмът и ислямът имат своите аналогични ритуали. Християнските екзорсизми обаче, и католическите, и протестантските, получават най-много пиар. Филми като „The Exorcist“, „The Rite“ и „The Exorcism of Emily Rose“ популяризират сериозно този процес, дотолкова, че днес дори се използва като шега в определени ситуации. В следствие на това католическата църква в САЩ през 90-те години прави едва 1 официален екзорсизъм, а през 2001 те вече са 10.

Много известни фигури на Католическата църква участват в тези прочистващи ритуали – папа Йоан Павел II, папа Франциск. В случая на Майка Тереза, тя самата е обект на екзорсизъм. 

Mother Teresa 1

 

Анеза Гонджа Бояджиу 

Майка Тереза преподава в девическо училище Света Богородица в Калкута, където през 1944 е назначена за директорка. Две години по-късно, на 10 септември 1946, докато пътува с влак от Дарджилинг до Калкута, получава призив да помага на най-бедните; така, още две години по-късно, тя напуска, за да получи медицинско образование и да започне дейност по призванието си. В началото е трудно, както тя сама пише в дневника си: „Господ иска да съм свободна монахиня, покрита с бедността на кръста.“

Но продължава с работата си, за което през октомври 1950 получава и награда – Ватиканът й дава разрешение да направи своя религиозна общност: Мисионери на милосърдието. Тази организация започва в Калкута с едва 13 члена, но до смъртта на Майка Тереза през 1997 те вече наброяват 4 000 души от цял свят, които се грижат и поддържат сиропиталища, хосписи и други благотворителни организации. За работата си Анеза Гонджа Бояджиу, както е истинското й име, получава множество признания и отличия, включително и Нобелова награда за мир през 1979.

С годините жената започва да страда от проблеми със сърцето. Тя получава първия си сърдечен удар, когато отива на среща с папа Йоан Павел II през 1983, а следващият се появява 6 години по-късно, през 1989. Тя предлага да се оттегли от началството на Мисионери на милосърдието през 1992, когато в Мексико на фона на сърдечните й проблеми заболява от пневмония. Нейните сестрите обаче изразяват абсолютна увереност в лидерските й качества и Майка Тереза все пак продължава да служи.

През 1996 здравето й отново се влошава – инцидент през април я оставя със счупена ключица, а през август се разболява от малария. Тя също е претърпява недостатъчност на лявата сърдечна камера, което изисква операция на сърцето. По време на престоя си в болницата през 1997, Майка Тереза не успява да намери покой и да спи спокойно.

Архиепископът на Калкута, Хенри ДиСуза, е обгрижван от същия доктор, докато лежи по същото време като Тереза, също за сърдечни проблеми. Когато разбира за нощните й тревоги, той решава, че жената е обладана от дявола и затова има проблеми със съня. „Когато докторите казаха, че не могат да намерят медицински причини за безсънието й, помислих си, че може би е атакувана от дявола… Исках да се успокой и затова накарах свещеник, в името на църквата, да извърши екзорсизъм.“

След известно колебание (откровен спор) относно реалната нуждата от екзорсизъм в настоящата обстановка и дали въобще Майка Тереза е в достатъчно ясно съзнание, за да може да реши в полза на ритуала вместо да се ориентира към по-традиционни молитви. ДиСуза предлага местният свещеник, отец Росарио Стросио от Сицилия, да извърши пречистването.

По-късно ДиСуза ще каже, че отецът само се е молил над Майка Тереза, за да й помогне да се отърве от безсънието и да помогне на вътрешния й мир и че в никакъв случай не казва, че Тереза е обладана от зъл дух. Самият отец Стросио обаче казва, че е прочел „молитви за екзорсизъм, за да се махнат злите духове“, докато е до леглото й.

Архиепископ мълчи за ритуала цели 4 години след смъртта на Майка Тереза и действията му, както вече отбелязахме, предизвикват объркване у мнозина. Католическата църква традиционно прибягва до екзорсизъм чак след много и изчерпателни изследвания, които са отхвърлили всяка физическа и психическа причина за конкретното безпокойство. Това е причината професорът по социология и антропология от Университета в Фордхам, Майкъл Кунео, да смята, че ДиСуза и отец Стросио са извършили неформален екзорсизъм, който се използва при кръщенета и за умиращите, наричащ се „обред на освобождението“.

Какъвто и да е случая, по официална информация ритуалът проработва. Архиепископ ДиСуза твърди, че сестрите, които се грижели за Майка Тереза, са му споделили, че след него тя спала съвсем спокойно.

 
 
Коментарите са изключени

А ние си мислехме, че кафето на морето е скъпо

| от |

Ценителите на кафето са известни със склонността си да набиват големи суми пари за висококачествени сортове от любимото си кафе. Луксозните зърна като тези от рода Кона или Сините планини са известни с изключително високата си стойност на пазара. Но над тях е Копи Лувак – най-скъпото кафе в света. Цената му може да варира, но Копи Лувак (което се превежда като „кафе от цибетка“) може да достигне цифри от $50 за 100 грама.

Това не е никак изненадващо като се има предвид, че на година се произвеждат едва 225 килограма за целия свят. 

Paradox hermaph 060924 ltn

Цибетка, наричана още Индокитайски мусанг

Изненадващ може да бъде обаче причината за рядкостта на това кафе. Не са точно растенията, които се срещат рядко, а отпадъците на цибетката. Кафените зърна не са Копи Лувак, докато не минат през храносмилателната система на животинка от вида paradoxurus hermaphroditus, или Азиатската палмова цибета.

CoffeeBerry

Плодовете на растението кафе

Палмовите цибетки са нощни животни с размерите на котка, които обитават дърветата на югоизточна Азия и индонезийските острови. Те много обичат черешките на растението кафе, които хапват цели, но храносмилат само външната част, а зърното в средата се изхвърля цяло. Хората, които произвеждат Копи Лувак, разказват, че въпреки непокътнатия външен вид на кафените зърна, отвътре те са преминали през трансформация, при прехода си през цибеткената система. Дали заради ефекта на храносмилателните ензими върху зърната, или заради това, че животинките избират само най-зрелите кафени плодове, преработените зърна, които оставят след себе си, имат уникален вкус.

В момента, по-голямата част от добива на това ценно кафе е продадена в Япония, въпреки че започва да се появява на пазарите в САЩ и Европа. Ограничеността на добива гарантира висока цена. Вкусът на Копи Лувак се описва като уникален, с комплексни карамелови нотки и земен или дивечов вкус.

Вече кафетата по летищата и морските курорти не ни се струват толкова скъпи.

 
 
Коментарите са изключени