shareit

Историята на най-суровия дяволски остров и затвор – Алкатраз

| от | |

През 1775-а година, испанският изследовател Хуан Мануел ди Аяла започнал да описва бреговете на Сан Франциско. Един поглед към скалистия остров, в непосредствена близост до брега на града, го накарал да даде и вековното име „La Isla de los Alcatraces“ или „Островът на пеликаните“. На острова не вирее нищо особено и практически, това е мястото, където повече птици почиват. Намиращ се на 2 километра от бреговете на Сан Франциско, Алкатраз е бил използван за форт, предпазващ Калифорния от пристигащите и потенциални златотърсачи. Ето защо армията издигнала сериозно количество стени, добавила оръдия и през 1859-а година, скалата в океана се превърнала в истинска крепост. До бойно кръщене не се стигнало и след няколко години, оръдията били премахнати, а на тяхно място били добавени решетки. Предстоят цели 100 години, в които затворниците ще получават килия с размерите на билярдна маса.

National Park Service Marks 50th Anniversary Of Closing Of Alcatraz

През 20-и век, затворът е бил с минимален охранителен режим. Гостите можели да прекарат дните си в работа и учене, някои били назначаване и за детегледачи на децата на офицерите. Провеждали се спортни събития, включително и боксове мачове. След скалите не били особено плодородни, властите започнали да носят почва от други острови, а затворниците проявили интерес и се специализирали в градинарство. Условията в този период са били достатъчно прилични. През 1934-а година, федералното бюро на затворите променя статута и от затвор с минимално ниво на сигурност  „Скалата“ се изкачва до максималното. Изведнъж с „покани“ пристигат някои от най-свирепите и опасни хора, които някога са ходили по американска земя – Ал Капоне също е бил част от гостите, но не е бил единствен, впрочем бандата на затвоора е имала един много богат изпълнителн на банджо.

National Park Service Marks 50th Anniversary Of Closing Of Alcatraz

Географски погледнато, Алкатраз се намирал на перфектно разстояние от бреговете – достатъчно далече, за да не може да се стигне до другия бряг и достатъчно близко, за да примамва затворниците да опитват. Подобна формула би могла да накара мнозина да полудеят дори и след разходката по двора. Като прибавим и факта, че надзиратели не са били най-любезните служители, Алкатраз смело гарантира името си „Дяволският остров“! Преустроството е точно на време, особено след като се очакват някои от най-големите престъпници, създадени от „Голямата депресия“. Рядко бихте могли да откриете човек, попаднал там по погрешка, следователно правилата за живот наистина стават сурови.

National Park Service Marks 50th Anniversary Of Closing Of Alcatraz

Осъденият има право на храна, покрив над главата, медицинска помощ и дрехи. Срещите с роднините били възможни след къртовска работа, преди това било доста трудно. За 29 години имало едва 14 опита за бягство, а легендата разказва за 3-ма затворници, които все още не са открити. Проблемът на Дяволския затвор е, че няма питейна вода, а доставянето на тонове, при това всяка седмица, допълнително затруднява и оскъпява целият процес. Да се построи същият затвор някъде другаде, излизало доста по-евтино на правителството, следователно нямало какво да се умува и вратите били затворени както за бъдещите, така и за настоящите затворници. Единственото работещо на острова е фарът, който е построен, той и до днес насочва корабите в правилната посока.

Единственият въпрос в цялата история е: какво се случи с тримата души, успели да избягат? Джон и Кларанс Eнглин, както и Франк Морис, никога не са били намирани. Клинт Ийстуд е изиграл много добра роля във филма „Бягство от Алкатраз“. В продължение на месеци, 3-мата са се подготвяли за бягството.

National Park Service Sells Pieces Of Alcatraz Prison

На финала успели да минат през циментовата стена, да се покатерят по мрежата от тръби и да стигнат до покрива. След това спускат по скалите до брега и оттам започват водното пътешествие, чрез кану от 50 дъждобрана, тримата се надяват, че наистина ще успеят да стигнат до цивилизацията. На другия ден след бягството, властите откриват части от кануто на брега на Ангелския остров, а надзирателите в затвора открили маски, направени от пресована хартия. От 1962-а година до 2013-а година, историята продължава да стои замразена в архивите на ФБР. Един ден, в централата на KPIX пристига писмо, което гласи:

John_Anglin

Джон Eнглин – последният оцелял от бягството

Снимка: By US Federal Government – http://www.amw.com/fugitives/brief.cfm?id=34304, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5608078

„Казвам се Джон Eнглин. Избягах от Алкатраз през юни, 1962-а година. Всички оцеляхме, почти… Вече съм на 83-и години, в лоша форма съм, болен съм от рак.“

Според същото писмо, Франк Милър е починал през 2008-а година, а братът на Джон е починал 3 години по-късно. Причината да четем тези редове е, защото Джон е болен от рак, той се надявал, че ако случаят добие отново публичност, възнамерява да се предаде и да отиде в затвора, където ще получи медицинска помощ.

Clarence_Anglin

Кларънс Eнглин – братът на Джон,  който  според писмото е починал.

Снимка: By US Federal Government – http://www.amw.com/fugitives/brief.cfm?id=34304, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5608078

ФБР официално не може да гарантира дали това наистина е оригиналният почерк – минало е много време, а след като затворниците не са имали възможност да пращат писма, липсва и база за сравнение. За съжаление, легендата за тримата герои, които успяват да счупят системата и да утолят жаждата за свободата – единственият фактор, тласкащ човешкият дух напред – не завършва толкова красиво.

Frank_Morris

Франк Морис – последният член на триото, успяло да надхитри системата.

Снимка: By US Federal Government – US Federal Government, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2633879

 

През цялото време, тримата затворници са онова изключение, което дразни историята като досаден комар – никой не е избягал от този затвор, но има едни 3-ма, които сякаш избягаха. Представата за Джон Eнглин, останал сам през последните няколко години, погребал добър приятел, а след това и брат, постоянно гледащ назад, чудейки се кога ще бъде разпознат или предаден, едва ли е животът, който някой би искал да има.

Имайки предвид, че са минали близо 6 години, не можем да знаем дали дори е жив. Но ако сте авантюристи и искате да знаете, че системата може да бъде победена, дори и в най-тежките условия, тогава си спомняйте за Джони – последният избягал банков обирджия на Алкатраз.

 
 
Коментарите са изключени