shareit

Жужана и създателите на ангели – как селските момичета ставаха вдовици с помощта на арсеник

| от |

Отровата е оръжие, което се използва от древността до наши дни с особен успех. Можем да открием, че още в Древен Китай и Рим е имало майстори по забъркването на отрова, която с лекота премахва всеки белязан противник. Римският сенат познава този елемент в политическата игра, не е трудно да открием, че Клавдий е знаел за отровата в плода, подаден от своята любима. Императорът много добре знаел, че ще бъде отровен, но когато е обграден от врагове, предпочел доброволно да напусне този свят. В модерната история ще открием редица случаи на елиминирани. Георги Марков е един такъв случай, да не забравяме хората, които бяха нападнати с новичок.

За абсолютно всяка ситуация ще открием, че правилната отрова вече е създадена. В американската история не трябва да забравяме и преподобния Джим Джоунс, който е толкова убеден в своята религия, че най-накрая в следствие на безумната си параноя успява да накара всички последователи да пият отрова и да се самоубият. Глупостта на тази комуна е, че има записи, в които се вижда как в устите на децата се пръска отрова. Описват го като активист за мир, но нещо в цялата система не работи изобщо правилно, той е активист за смърт. Ако върнем лентата малко по-назад ще открием и така наречените „Създатели на ангелите“. Ще ги откриете в Нагириев в Унгария.

Това не е тайна военна организация, която да бди за сигурността, това са 34-те ангела на селото – жени, които имали един невероятен план за заличаването на територията. Историята разказва, че между 1914-1929 г. около 40 души са били отровени, като жертвите са мъже и деца. Неофициалните данни посочват, че най-вероятно броят на жертвите е много по-голям и по-скоро се доближава до 300 души. Групата е водена от Жужана Фазекас, която и до днес остава мистерия за историците. Някои описват групата като крайно-феминистка и мразеща мъжкото съсловие, други ги виждат като ангели, които спокойно оправдават своите мнения и действия. Въпросът остава, дали са били луди или просто са искали да избягат от токсични отношения?

Днес ще открием, че жената има редица права и се защитава от безброй институции, пишем тези редове с ясното съзнание, че Афганистан не влиза в тази класация. Нека обърнем внимание на Жужана. Тя се ражда в началото на XX век, когато правата на нежния пол още не са достигнали необходимата висота. Повечето момичета се омъжват още на тийнейджърска възраст, като най-често са на около 14 години. Никога не се предоставя избор или свобода за съпруг, това се решава от родителите.

Изобщо не е трудно да открием, че църквата не познава думата развод и без значение какъв съпруг се падне, двамата остават заедно, докато смъртта ги раздели. Църквата не е посочила чия смърт, много момичета са живеели с алкохолици, насилници или хора на видимо по-висока разлика от тях самите. Липсата на тези права е карала повечето домакини да се събират често и да обсъждат проблемите в дома. При наличието на такова човешко недоразумение е сигурно, че всеки един човек може да остане силно разочарован от крайния резултат.

Жужана работила за запазването на баланса  и официално е извършила поне 10 нелегални аборта – църквата забранява дори това. Ако една жена е изнасилена и забременее, тя официално трябва да се омъжи за насилника си. Следователно тази домакиня се постарала да елиминира заплахата от дълъг живот в мъки за цената на един аборт. И така до 1921 г. и една серия от арести за нелегалната практика. Жужана заявила, че е практикувала тази роля, защото искала да изкарва пари – истината е, че не е взимала и стотинка от пострадалите, но благодарение на тежките периоди по време на Първата Световна война и след това, съдът се смилил, все пак и това е препитание.

Не е сигурно какво се е случило с нейния съпруг и защо Жужана се прекръства на Гюла – нейният съпруг се казвал Гюльо и до днес никой не знае неговата съдба. При стартът на Първата Световна война ще открием, че Австро-Унгария изпраща около 9 милиона мъже на фронта. Не е необходимо много време и списъкът с жертви започва да се покачва изключително бързо. Селото е окупирано от руснаци, които го превръщат в затворнически лагер за военнопленници. Броят на вдовиците се повишава с всеки изминал ден, а тенденцията показва, че повечето вече необвързани жени започват връзки с военнопленници.

След края на войната, оцелелите се завръщат в селото, за да открият, че женското общество е станало емоционално и финансово независимо и няма шанс да се върне обратно към старите порядки. Разводите все още не са позволени от църквата и един сериозен конфликт изплува на повърхността. Жените заменят войната на фронта с войната у дома, този път съпрузите са изключително нетърпими, преживявайки следвоенния стрес. Ако някога са имали увлечение към чашката, сега то се измерва в рамките на тежкият алкохолизъм. Мнозина потърсили Жужана за съвет, а тя имала нещо по-добро – решение за трудната ситуацията. Предложението ѝ било да се използва арсен за редуциране на мъжкото влияние в селото. Не знаела колко точно трябва да се използва за убиването на човек, но е виждала ефекта по време на войната. Жужана го е използвала за първи път в опит да спечели сърцето на своя любим, но не с демонстриране на чувства, а с убиването на конкуренцията.

След като открила, че отровата работи безупречно, започнала да върти сериозен бизнес. На всяка една  разплакана и изтормозена жена е обещавано възмездие и свобода, но за целта е необходима сума. По това време жените са успели да натрупат средства, дали от предлагането на телата си или от къртовски труд, те нямали нищо против да живеят свободно и щастливо. Схемата е била перфектна. Жертвата умирала мигновено, а подозренията били нищожни, все пак един ветеран не живеел много, предвид стресът и травмите от войната. Ако всичко е опирало до елиминиране на мъжете от фронта, най-вероятно нямаше да четете тези  редове. Жените обаче имали и други планове, те започнали да използват отровата и за собствените си родители.

Дълголетието във всяко едно село е подчертано, затова дамите предпочели да убият родителите и да получат наследството много по-бързо. Ако не искат да бъдат повече родители, давали отрова на децата си, ако имало друга, която ухажва тяхната любов, бързо преминавали към химическата война. Достига се до такава смъртност, че в селото започнало да се говори за епидемия, която върлува и тихо премахва млади и стари. До някаква степен са били прави, но не вирус, а арсен е бил причината. Жужана най-накрая имала нужда от партньор, който да покрива следите и в този случай  се доверила на Сузи Олах – жена, която успява да отрови своя съпруг на 18-годишна възраст.

Сузи пишела всички смъртни актове на жертвите, като намирала най-оригиналните решения,  за да не повдига подозрение. Официалната власт също не обръщала толкова внимание, Унгария тепърва трябвало да се възстанови и да стане независима, за да обърне внимание на зачестила смъртност. До този момент историята не може да потвърди и как са били заловени най-накрая. Преди да се усети, Жужана била разкрита като официалният лидер на дамската смъртна организация. За съжаление никога не достига и до съда, тя е използвала същата отрова, с която е разчиствала хоризонта си. По това време полицията вече знаела какво се е случвало и са ексхумирани около 40 тела, за да може патолозите да повторят едно и също – високо съдържание на арсеник в тялото.

До днес се твърди, че между 100 и 300 мъже са намерили своя край. Проблемът за останалите извършители е, че Жужана пазела много страстно своя архив от поръчки и ръководела перфектно счетоводство. 34 жени и 1 мъж са извикани в съда. На тях са повдигнати обвинения и дори не се налагало да се води дело, все пак всички фигурирали в архива на лидерката. 12 души получават доживотна присъда. 8 души са осъдени на смъртна присъда, като само двама  са стигнали до въжето. Има и една положителна страна от цялата история. През 2005 г. Мария Гуня ще свидетелства, че е успяла да израсне в епохата на „Създателите на ангели“. Не забравя и как полицията е дошла до дома им, за да вземе бащата и да го разпита. След цялото дело е категорично само едно – мъжете променили завинаги отношението към жените си и това било видимо.

Има и още една много важна подробност – те не са разбрали, че козметичните компании доста бързо спират да използват арсеник в козметичните продукти, след като разбират какво точно е неговото влияние. В селото това не било ясно и оставал само страхът дали този химикал няма да се озове върху тях или във вечерята им. Както се казва, винаги можем да открием правилният баланс в отношенията и между хората.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Жужана и създателите на ангели – как селските момичета ставаха вдовици с помощта на арсеник

Повече информация Виж всички